№ 30478
гр. София, 30.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110102782 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на ответника – „*********“ ЕАД, за допълване
на Решение № 11784/05.07.2023 г. по гр. дело № 2728/2022 г. на Софийския
районен съд, 28. състав (настоящото дело), в частта за разноските, като на
молителя се присъдят по-малко по размер разноски за адвокатско
възнаграждение.
В молбата се сочи, че присъденото от съда по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв адвокатско възнаграждение на ищеца не било съобразено със
сложността на делото и материалния интерес, поради което било
несправедливо. Позовава се на недопустимостта на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения с правото на
Европейския съюз, като излага аргументи, че присъденото възнаграждение
следвало да бъде близко до присъжданите на юрисконсулт такива, иначе се
нарушавала конкуренцията. Не предлага размер за намаляване на разноските.
В законоустановения срок (започнал да тече на 28.01.2019 г.) ищецът –
Ф. С. С., оспорва молбата. Излага доводи, че Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения не противоречала на правото на
Европейския съюз, тъй като ако я нямало, то щяло да настъпи
свръхконкуренция на пазара на адвокатски услуги. По отношение на
сравнението на адвокат и юрисконсулт се поддържа, че трудът им е
несравним, вкл. с оглед на разходите за поддържане на дейността.
При служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че
молбата е допустима като подадена срещу подлежащо на допълване решение
от страна, срещу интереса на която е постановено същото (не са присъдени
разноски), и в двуседмичния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като не е необходим
списък на разноските, тъй като се определят разноските на насрещната
страна.
Настоящият съдебен състав констатира, че молбата е редовна като
отговаряща на изискванията на чл. 102, ал. 1 ГПК, и е подадена от
пълномощник с пълномощно по делото (на лист 57 от същото).
1
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
На първо място – по отношение на приложимостта на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Решение от
23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 ЧЕЗ електро България
на Съда на Европейския съюз правна уредба, която допуска организация на
адвокатите като Висшия адвокатски свет сама да определя минимални
размери на адвокатските възнаграждения под страх от дисциплинарна
отговорност, като съдът е обвързан от тези размери при оценяване на труда на
адвокатите, е в нарушение на чл. 101, пар. 2 ДФЕС, освен ако не се установи
легитимна цел на точно този начин на уреждане на определянето на
размерите на възнагражденията.
Тълкуването на решението не следва да се прави както в цитираните от
ищеца решения на Върховния касационен съд, тъй като не се изхожда от
мястото и функцията на чл. 101 ДФЕС в системата за охрана на
конкуренцията в Съюза. Разпоредбата въвежда обща забрана сдруженията на
икономически оператори (какъвто е Висшият адвокатски съвет, който се
състои само от адвокати) да определят минимални или максимални цени за
извършване на икономическа дейност от техните членове. Цитираното от
ВКС изключение се допуска само когато с нормативен акт е определена
особена цел, която в конкретния случай в охрана на обществен интерес,
различен от икономическите интереси на регулираните субекти, която
неминуемо (във връзка със задължението за пропорционалност) налага
именно такъв начин на определяне на минимални тарифи от определена
професия. Нищо нито в мотивите към Закона за адвокатурата, нито в тези към
Наредбата на Висшия адвокатски съвет, нито в ГПК, не налага такъв начин на
уредба на адвокатските възнаграждения – няма данни за свръхконкуренция в
адвокатския сектор в България (още повече, необходими са не само данни, а и
ангажирани от страните доказателства в тази насока), нито пък че подобна
свръхконкуренция би увредило обществото. При това положение се прилага
принципното правило на чл. 101, пар. 2 ДФЕС, че Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения не обвързва настоящия съд (както
приема цитираната от ответника съдебна практика).
Въпреки това съдът е длъжен съгласно чл. 36 и чл. 38, ал. 2 ЗАдв да
определи размер на възнаграждението, който съответства на сложността на
делото и положения от адвоката труд. По делото е било необходимо
запознаване с изпълнително производство, изготвяне на искова молба,
провеждане на съдебно заседание, което представляват действия на адвоката,
оправдаващи по мнението на съда хонорар от 300 лева. Не може трудът и
разходите на адвокатите да се приравнят с тези на юрисконсултите, тъй като
организацията на работа и данъчната и осигурителна тежест върху
последните е съвсем различна, а и тяхната подготовка по правило е свързана
само с областта на работа на работодателя им. Няма основание за прилагане
на аналогия между труда на двете юридически професии и в този смисъл няма
основание съдът да променя преценката си за адвокатското възнаграждение
на ищеца. Искането следва да се отхвърли.
2
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248, ал. 1 ГПК на
„*********“ ЕАД за изменение на Решение № 11784/05.07.2023 г. по гр.
дело № 2782/2022 г. на Софийския районен съд, 28. състав В ЧАСТТА ЗА
РАЗНОСКИТЕ.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3