Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 04.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV-В въззивен състав в публично заседание
на двадесет и девети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
мл.с-я БОРЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Мариана Христова, като разгледа докладваното
от мл.съдия Петрова в.гр.д. № 6152 по
описа на СГС за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.от ГПК.
С решение № 318866 от 22.01.2018г., постановено по гр.д.№ 55968 по описа за
2016г. на СРС, 70-ти състав, е осъден ЗАД ОЗК – Застраховане да заплати на З.А.Б.
на основание чл.213 от КЗ (отм.) сумата от 527,58 лева, представляваща
обезщетение за нанесени щети на л.а. „Ленд Роувър“с ДК № *******от реализирано
на 18.05.2015г. ПТП в гр.Ловеч, ведно със законната лихва от 05.10.2016г. до
окончателното плащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД , сумата от 32,16 лева-
мораторна лихва върху главницата за периода от 29.02.2016г. до 04.10.2016г. вкл., като за горницата над
сумата от 527,58 лева до пълния предявен размер от 1040,16 лева искът с
основание чл.213 от КЗ(отм.) и за горницата над сумата от 32,16 лева до пълния
предявен размер от 67,62 лева и за периода от 13.02.2016г. до 28.02.2016г. искът
с правно основание чл.86, ал.1 от ГПК,
са отхвърлени като неоснователни.
Ответникът ЗАД ОЗК – Застраховане е
осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на З. „А.Б.“ сумата от 305,21
лева, разноски съразмерно на уважената част от исковете, а ищецът З. „А.Б.“ е
осъден на основание чл. 78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника ЗАД ОЗК –
Застраховане сумата от 123.68 лева,
представляваща съдебно – деловодни разноски пред първата инстанция,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Недоволен от така постановеното решение, ищецът З. „А.Б.“ го обжалва в срок
с въззивна жалба, в частта му, в която са отхвърлени исковете. Поддържа, че по
делото не са събрани каквито и да било доказателства, както и липсват такива твърдения
от ответника, които да водят на обоснования извод, че водачът на л.а.“Ленд
Роувър“е предприел маневра ляв завой, като не е избрал най- краткия път за
навлизане в дясната част на платното за движение и без да съобрази положението,
посоката и скоростта на движене на другия автомобил. По изложените съображения
моли решението, в обжалваната част да бъде отменено и постановено ново, с което
исковете му бъдат уважени в пълния предявен размер. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, Л.И.АД, в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозирала
отговор, с който е взела становище по въззивната жалба. Излага доводи за
нейната неоснователност, респективно – за правилност и обоснованост на
атакуваното първоинстанционно решение, поради което моли въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а решението, в обжалваната от въззивника част, да
бъде потвърдено.
Решението, в частта, с която е осъден ответникът да заплати на З.А.Б. на основание чл.213 от КЗ (отм.) сумата от 527,58 лева, представляваща обезщетение за нанесени щети на
л.а. „Ленд Роувър“с ДК № *******от реализирано на 18.05.2015г. ПТП в гр.Ловеч,
ведно със законната лихва от 05.10.2016г. до окончателното плащане, на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД , сумата от 32,16 лева- мораторна лихва върху
главницата за периода от 29.02.2016г. до
04.10.2016г. вкл., като необжалвано е влязло в сила.
Въззивната жалба е подадена в съответния срок, от
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и като
процесуално допустима, следва да се разгледа по същество. Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение правомощията си на въззивна инстанция по спора, настоящият
съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, в обжалваната
част. Не е допуснато нарушение на
императивни материални норми, за правилното прилагане на които въззивният съд
също следи служебно.
По отношение правилността му, по
наведените от въззивника – ищец доводи за неправилност на първоинстанционното
решение в обжалваната част, настоящият състав
приема от фактическа и правна страна следното:
На 18.05.2015г., при движение в гр.Ловеч, по път с предимство – ул.“полк.А. Кусев“, л.а.
„Ленд Роувър“с ДК № *******, управляван от св.В. на кръстовището с ул.“Трети
март“ предприел излизане от пътя с
предимство маневра „ляв завой“ по ул.“Трети март“. На кръстовището, идвайки
по ул.“Трети март“л.а. „Сеат Ибиза“с ДК
№ *******, управляван от виновния водач П.Й., при пътен знак Б-2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство“, без да спре навлязъл в
кръстовището с маневра завиване на дясно. Настъпил приплъзващ удар между
предната лява част на л.а.“Сеат“ и лявата страна на л.а„Ленд Роувър“.
В резултат на този удар на л.а.„Ленд Роувър“ били причинени имуществени
вреди, съобразно приетия по делото констативен протокол за ПТП (л.7 от делото).
Видно от приложената по делото застрахователна полица „ Пълно Каско“, към
момента на ПТП л.а. л.а.„Ленд Роувър“е имал сключена валидна имуществена
застраховка при ищеца, предвид което при ищеца била заведена щета № 0300/15/101/500038
за обезщетяване на имуществените вреди. Одобрено за изплащане по имуществената
застраховка „Пълно Каско“ било обезщетение в размер на 1025,16 лева, съгласно
опис, доклад по щета и фактура за ремонтните дейности, издадени от ЗМ-
Автосервиз ООД. Посочената сума била заплатена от ищеца в полза на ЗМ-
Автосервиз ООД с нареждане за банково плащане на 29.06.2015г.
Видно от регресна покана на л.23 от делото, получена от ответника по
пощата, с обратна разписка на 29.01.2016г., ищецът е поканил застрахователя по
ГО на виновния за ПТП водач, да възстанови сумата от 1040, 16 лева, от които
1025,16 лева – обезщетение за имуществени щети на автомобила и 15 лева –
ликвидационни разноски по посочената щета. Ответникът не е погасил задължението
си.
В хода на първоинстанционното производство е изслушана
съдебно-автотехчническа експертиза, която е дала заключение за пазарната
стойност на лекия автомобил към момента на настъпване на ПТП в размер на 1025,16
лева ( без включени в посочената сума 15
лева ликвидационни разноски), Изслушано пред СРС вещото лице е завило, че автомобилът е на 4 години и към
датата на ПТП. В експертизата вещото лице е посочило изрично механизмът на ПТП
: л.а. „Ленд Роувър“ се е движил по
ул.Ал.Кусев, като е излизал от главния път. При извършване на завоя,
движещият се срещу знак „Стоп!“ л.а.“ Сеат“не го изчаква и е настъпил
приплъзващ удар между автомобилите – лява страна на л.а. „Ленд Роувър“ и предна
лява част на л.а.“Сеат“. Вещото лице сочи, че на схемата от двустранния
констативен протокол за ПТП е отразен правилно описаният от него механизъм.
Отбелязва също, че л.а.“ Сеат “ се е
движел срещу знак „Стоп!“ и е следвало да изчака излизащия от главния път
л.а. „Ленд Роувър“.
Размерът
на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в
съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ то трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което
се дължи от застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите” на увредените трети лица, се определя по правилата на чл.
273 КЗ /отм./ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Съгласно чл.
273, ал.2 КЗ /отм./, в разглежданите случаи, обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с
приета от КФН Наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на
разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да плати
обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената вреда, а
представлява указание за изчисляване размера на щетите на МПС в случаите,
когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени
фактури за извършен ремонт в сервиз – аргумент от чл.4 от Наредба № 24/2006 на
КФН. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – 208, ал.3 КЗ /отм./, като ползва заключение на вещо
лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. /В
този смисъл Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о.,
Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., Решение
№ 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и др./.
Предвид установеното по делото обстоятелство, че към датата, на която е
настъпило ПТП посочената възстановителна стойност за причинените му вреди е в
размер на 1040,16 лева (с включени 15 лева ликвидационни разноски), настоящата
инстанция намира предявения от ищеца иск основателен именно в този размер, като настоящата инстанция не би могла да
сподели аргументите на първоинстанционата за наличие на съпричиняване на
вредите от страна на водача на л.а. „Ленд Роувър“. От доказателствата по делото не
се установява, изведеното от СРС като извод неправомерно поведение на водача на
л.а. „Ленд Роувър“, който при предприемане на маневра ляв завой, излизайки от
главен път, да е навлязъл в платното за движение на л.а. „Сеат“, с което си
поведение да е допринесъл за настъпване на приплъзващия удар между
автомобилите. Напротив – от схемата, изчертана на двустранния констативен
протокол, за която САТЕ сочи да е вярна и да отразява реалният механизъм на
ПТП, не се наблюдава навлизане в платното за движение на л.а. „Сеат“ от страна
на завиващия на ляво л.а.“Ленд Роувър“. Такова не се установява и от показанията
на св. В., разпитан пред СРС. САТЕ,
неоспорена от страните, сочи изрично, че л.а. Сеат се е движел срещу знак Стоп
и е следвало да изчака излизащия от главния път л.а.“Ленд Роувър“. Самият
отговор на исковата молба, депозиран по делото от ответника, не съдържа подобно
твърдение.
Ето защо и при изложените вече съображения оплакването на
въззивника, че не се установява съпричиняване на водача на увредения автомобил, е основателно, поради което в обжалваната част решението на СРС като
неправилно следва да се отмени, а предявените от ищеца въззивник искове да
бъдат уважени в отхвърлените им размери.
По разноските:
При този изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има
въззивника З. „А.Б.“, която е направила
изрично искане в тази насока. Страната по делото е била надлежно представлявана
от адвокат в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд и е
представила заверено копие от фактура и извлечение от банкова сметка ***ар в
размер на 240 лева. Ето защо в нейна полза следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски
за настоящото производство размер на 290лева от които 240 лева за адвокатско
възнаграждение и 50 лева – държавна такса за въззивно обжалване.
Пред първинстанционния съд ищецът на
основание чл.78, ал.1 от ГПК има право на разноски от още 298.83 лева, а
ответникът, предвид основателността на ищцовата претенция в цялост няма право
на разноски и решението в частта с която на основание чл.78, ал.3 от ГПК е
осъден З. „А.Б.“ да
плати на ОЗК – Застраховане сумата от
123,68 лева, разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете следва да
бъде отеменено.
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV - В въззивен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 318866 от 22.01.2018г., постановено по гр.д.№ 55968 по описа за
2016г. на СРС, 70-ти състав, в частта, с която са отхвърлени исковете на З. „А.Б.“ против ОЗК - Застраховане на основание чл.213
от КЗ(отм.) над сумата от 527,58 лева до
пълния предявен размер от 1040,16 лева и искът с правно основание чл.86, ал.1
от ГПК за горницата над сумата от 32,16 лева до пълния предявен размер от 67,62
лева и за периода от 13.02.2016г. до 28.02.2016г., както и в частта, с която З.
„А.Б.“ е осъдено на основание чл.78,
ал.3 от ГПК да плати на ОЗК – Застраховане сумата от 123,68 лева, разноски пред
СРС,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ОЗК - Застраховане с ЕИК: *******да заплати на З. „А.Б.“ с ЕИК: *******сумата
от още 512,58 лева, представляваща представляваща
обезщетение за нанесени имушествени щети на л.а. „Ленд Роувър“с ДК № *******от
реализирано на 18.05.2015г. ПТП в гр.Ловеч, ведно със законната лихва от
05.10.2016г. до окончателното плащане; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата
от още 35,46 лева- мораторна лихва върху главницата за периода от
13.02.2016г. до 28.02.2016г. вкл., и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 290 лева
разноски пред СГС и 298.83 лева,
разноски пред СРС.
В останалата си необжалвана част, решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, по аргумент от чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: