№ 426
гр. Плевен, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20224430104520 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание чл.422 вр. чл. 124 от ГПК
Производството по делото е образувано по ИМ от “***” АД, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от *** Й.В., чрез ***.Ц., против И. Д. Д., ЕГН **********,
от ***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
същия дължи на ищеца сумата от 690,56 лева главница, съставляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода 01,11,2020 г. – 07,06,2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда – 13,06,2022 г., до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №3252/2022 г. по
описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК. Посочва се, че след образуване на ч.гр.д., но преди подаване на ИМ,
има постъпили плащания от ответника, поради което искът се предявява за суми по-малко
от тези, за които е издадена заповед за изпълнение. Твърди се, че сумите за топлинна
енергия за процесния период, са начислявани от ищеца, на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в ***, е с абонатен №***. В молба,
депозирана преди с.з., проц.представител на ищеца сочи, че претендираната сума е платена
изцяло, и следва да се присъдят само разноските.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител - адв.С. М. от
ПАК, депозира писмен отговор, в който сочи, че искът е недопустим, тъй като не са
представени доказателства за пасивната легитимация в процеса. Оспорват се представените
1
с ИМ доказателства – договорът с фирмата за дялово разпределение, ведно с приложените
към него *** г. и Протокол от 03,10,2011 г. В с.з., за което е редовно призован, ответникът
не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства и прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК с предмет признаване на
установено, че по отношение на ответника съществува вземане, претендирано от ищеца
”***” АД гр.Плевен. В производството в съответствие с правилото за разпределение на
доказателствената тежест ищеца следва да докаже, че ответникът е клиент на топлинна
енергия, че му е доставил твърдяното количество топлинна енергия, както и вземането си по
основание и размер. От приложеното ч.гр.д. №3252/2022 г. по описа на ПлРС се установява,
че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК със заповед за изпълнение спрямо
ответника за част от процесните суми.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/ в
настоящото производство ищецът следва да докаже наличието на валидно възникнало
вземане спрямо ответника за сумата, посочена в исковата молба. Това е сторено по
надлежния ред, като ищеца е провел пряко и пълно доказване на твърдените от него факти.
С молба от 07,02,2023 г. ищецът сочи, че ответникът е заплатил изцяло дължимите суми за
главница и лихва, както и разноските от заповедното производство и разноските за
държавна такса от исковото производство, остават дължими само разноските от исковото
производство за ***.възнаграждение и възнаграждение за особен представител.
Горното позволява да се обобщи, че предявеният положителен установителен иск по чл.422
от ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.
По отношение на разноските – доколкото ответника е платил своето задължение след
подаване на ИМ, то същия дължи и сторените по делото разноски. Ето защо на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на
направените от ищеца разноски в исковото производство, които са в размер на 100,00 лева
за юрисконсултско възнаграждение и 220,00 лева за възнаграждение на особен
представител.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “***” АД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от *** Й.В., чрез ***.Ц., против И. Д. Д., ЕГН **********, от ***, иск с
правно основание чл.415, ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че
същия дължи на ищеца сумата от 690,56 лева главница, съставляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода 01,11,2020 г. – 07,06,2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
2
съда – 13,06,2022 г., до окончателното изплащане на сумите, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ
ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И. Д. Д., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на “***” АД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***
Й.В., направените разноски в исковото производство в размер на 220,00 лева за депозит
за особен представител и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Плевенски окръжен съд.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения представител адв.С. М. от ПАК възнаграждение за особено
представителство в размер на 220,00 лева.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3