Определение по дело №594/2019 на Апелативен специализиран наказателен съд

Номер на акта: 1218
Дата: 20 декември 2019 г.
Съдия: Галя Иванова Георгиева
Дело: 20191010600594
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

                                      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                   гр. София..............  декември   2019 г.

 

Апелативен специализиран наказателен съд, трети  въззивен състав, в закрито заседание на 29  ноември    две хиляди и  деветнадесета   година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ   ГЕОРГИЕВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА

                                                                              ДАНИЕЛА РОСЕНОВА

                                                                            

след като се запозна с докладвано от съдия Георгиева  ВЧНД №594 по описа на АСНС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по чл. 249 ал.3 от НПК

          С определение постановено в разпоредително заседание на 06.11.2019г. по НОХД 2734/19   СпНС 10 състав е прекратил съдебното производство по делото и върнал същото на СП ,за да бъдат отранени допуснатите  съществени процесуални нарушения .

С протоколно определение от същото разпоредително заседание СпНС е изменил мярката за неотклонение на подсъдимия В. К. от „задържане подс стража“ в „подписка“.

Прокуратурата е депозирала частен протест против двете определения,като твърди ,че същите са неправилни и незаконосъобразни.Становището на прокурора изразено в протеста е ,че не са налице отстраними процесуални нарушения ,които да са  довели до ограничаване правата на подсъдимите на ДП по смисъла на чл.248 ал.1 т.3 от НПК,както и че са спазени изискванията  на чл.246 ал.2 от НПК при изписване на обвинителния акт.

По отношение на определението ,с което мярката за неотклонение на подс.К.  е била изменена от „задържане под стража „ в по-лека такава- „подписка“ изменението на мярката за неотклонение на подсъдимия К. в протеста се твърди ,че съдът не е оценил в достатъчна степен наличните доказателства относно опасностите обвиняемото лица да се укрие или да извърши  престъпление.

Иска се отмяна  на определението за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СпНС ,както и отмяна на определението ,с което мярката за неотклонение на подсъдимия К. е  била изменена в „подписка“.Произнасяне относно процесуалната принуда на подс.Н. първоинстанционния съд не е направил.

Протестът е връчен на защитниците на подсъдимите Н. и К.,както и лично на К..В срока за възражение не са постъпили такива .

АСНС като се запозна с оплакванията в протеста и при направената служебна проверка приема за установено следното:

Протестът е допустим и подаден в срок и основателен.

Обвинителният акт по делото е бил внесен на 02.08.2019г.,като подсъдимите К. и Н. са предадени на съд за престъпления по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 във вр.с ал.2 от НПК за двамата .Производството по отношение на подс.Н. протича при условията на задочност по реда на чл.269ал.3 т.4 НПК.Има искане за екстрадиция пред съответните органи на Руската федерация.

На 13.08.2019г. СпНС е провел разпоредително заседание за първи път,като е прекратил съдебното производство и върнал делото на СП и е отказал да се произнесе относно мярката за процесуална принуда.Това определентие е било отменено с определение по ВЧНД 447/2019г. по описа на АСНС  и делото върнато с указание да бъде проведено разпоредително заседание за втори път,както и „да се произнесе по молбите за мярката за неотклонение на подс.К..

След произнасяне на АСНС по ВЧНД447/2019г. разпоредително заседание видно от разпореждането на съдията докладчик/л.61/ е било насрочено за дата 09.10.2019г. от 11 часа.По делото липсва протокол от проведено на тази дата  разпоредително заседание ,както и  данни за пренасрочване на РЗ за 06.11.2019г.,когато е проведено повторно разпоредително заседание по НОХД 2734/2019г.,в рамките на което са постановени и определенията ,предмет на въззивна проверка.

Прегледът на проведените до момента по това дело процесуални действния  след внасяне на обвинителния акт в СпНС е необходим ,за да се очертаят границите на въззивната проверка в настоящото производство както следва:

1.НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО от 06.11.2019г,С КОЕТО Е  БИЛО ПРЕКРАТЕНО СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО И ДЕЛОТО ВЪРНАТО НА СП :

За да прекрати съдебното производство и да постанови връщане на делото на СП следва да са констатирани съществени  отстраними процесуални нарушения ограничили правата на страните.

СпНС в мотивите на това второ по същество определение ,проведено в рамките на второ РЗ не е посочи конкретно допуснати нарушения на процесуалните правила с характеристиката ,посочена в чл.248 ал.1т 3 от НПК.

Според първостепенният съд  при изписване на обвинителния акт прокурорът не бил спазил изискванията на чл.246 ал.2 от НПК  като  е възприето становище ,че в не достатъчна степен  са посочени фактите и обстоятелствата очертаващи състава на престъплението,в което подсъдимите са обвинени , включително и  такива ,които да очертават признаците на ОПГ според законовите и характеристики в чл.93т.20 от НК.

АСНС е на становище ,че неправилно първата инстанция е упражнила правомощията си по чл.248 ал.5 т.1 от НПК .Проверката,която въззивният съд извърши не констатира пропуски в  действията на органите на ДП и на прокурора в рамките на правомощията му при съставяне на обвинителния акт и не  намери наличие на нарушения и пропуски,които да бъдат отнесени към нормата на чл.249 ал.4 от НПК.

Двамата подсъдими К. и Н. са предадени на съд за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 т.2във вр. с ал.2 от НК за това ,че за времето от неустановена дата на месец  декември 2014 г.до неустановена дата на месец октомври 2016г. на територията на Република България –гр.Пловдив и София са участвали в организирана престъпна група по смисъла на чл.93 т.20 от НК –структурирано трайно сдружение на три лица ,с участието на Вл.К. и В.Н. заедно с трето неустановено по делото лице с цел да вършат съгласувано в страната престъпления,за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – такова по чл.115 от НК/умишлени убийства/,като групата е създадена с користна цел.

Внимателният прочит на обвинителния акт показва според въззивния съд ,че прокурорът е съобразил изписването на същия с изискванията ,посочени в чл.246 ал. 2 от НПК.Изложени са  факти и обстоятелства,които очертават състава на престъплението ,за което двамата подсъдими са предадени на съд в степен да се изведат обективните и субективни признаци на престъпния състав,включително и такива ,които очертават понятието ОПГ според легалното определение на чл.93 т.20 от НК.В обвинителния акт са посочени и доказателствените източници,на които прокурорът се е позовал.Обвинителният акт е в рамките на предвидения в закона стандарт .Законодателят е изброил лимитативно кои въпроси обсъжда съдът в разпоредителното заседание.Въпросът за това до колко фактите и обстоятелствата,очертаващи състава на престъплението ,за което двамата подсъдими са предадени на съд се подкрепят от доказателствата събрани на ДП и до колко прокурорът в хода на съдебното следствие може да ангажира и допълнителни доказателства е въпрос по същество и извън предмета на разпоредителното заседание.Следва да се отбележи ,че един от основните принципи на българския наказателен процес,закрепен в нормата на чл.13 от НПК е РАЗКРИВАНЕ НА ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА.Съдът е задължен да вземе всички мерки в рамките на съдебното производство ,за да бъде разкрита обективната истина .Това ще рече,че съдът е длъжен да събере и други доказателства в хода на съдебното следствие,относими към изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства,очертаващи състава на престъплението,за което подсъдимите са предадени на съд.

Предвид на изложеното АСНС намира за неправилен и необоснован извода на първата инстанция за това ,че са налични основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СП.Ето защо протестът се явява основателен и определението постановено в РЗ на 06.11.2019г.,с което съдебното производство по делото е било прекратено  и делото върнато на СП следва да бъде отменено.

        2.НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ОТ 06.11.2019г.,С КОЕТО МЯРКАТА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ НА ПОДСЪДИМИЯ В.Д.К. Е БИЛА ИЗМЕНЕНА ОТ „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА „ В “ ПОДПИСКА“.

За да измени мярката за неотклонение първоинстанционният съд е приел,че липсва обосновано предположение К. да е извършил престъплението,в което е обвинен ,както и че липсва опасност от укриване и извършване на престъпление, въпреки факта на екстрадицията му от Перу.Първоинстанционният съд е коментирал „процесуалното му поведение „ до момента и характеристичните данни,които е извлякъл включително от докладна записка изготвена от полицейски служител във по повод връчване на призовка.

АСНС не споделя становището на първата инстанция ,че е налична  необходимост мярката за неотклонение на подс.К.  да бъде изменена в „подписка“. Няма промяна в обстоятелствата,обусловили най-тежката процесуална принуда.Данните по делото сочат,че дълго време подс.К. е променил фамилията от М.на К. след сключване на брак,което предполага сериозна причина за смяна на името.Така в т.1 от класифицираните материали се съдържа информация за продължително пребиваване на подсъдимия в чужбина включително и с други имена.Чрез ДМОС на МВР е налична информация по делото  за заниманията на подс.К. в чужбина,за осъждания и забрана за влизане на територията на други държави.Подсъдимият е доведен по пътя на екстрадицията в Републлика България.Анализът на телефонните обаждания сочи ,че поддържа контакти с криминално проявени лица.Не могат да не бъдат взети предвид фактите и обстоятелствата установени в показанията на св.Б.,както и тежестта на престъплението ,за което е внесен обвинителния акт.Следва да бъде отчетен и факта другият подсъдим-Н. ,за който тече екстрадиционно производство в Руската федерация до момента не е разпитван и евентуална промяна на мярката за неотклонение може да доведе до създаване на препятствия при разкриване на обективната истина в хода на съдебното производство.Опасностите от укриване и извършване на престъпление са реални ,а не хипотетични.Ето защо АСНС приема,че първата инстанция не е отчела в достатъчна степен целите на мярката за неотклонение-чл.57 от НПК   и фактите и обстоятелствата посочени в нормата на чл.56 от НПК.В случая адекватната мярка се явява „задържане под стража“.

 

Водим от изложеното АСНС намира протеста за изцяло основателен,поради което атакуваните с него съдебни актове следва да бъдат отменени и

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТМЕНЯВА протоколно определение,постановено в разпоредително заседание на 06.11.2019г. по НОХД 2734/2019г. 10 състав на СпНС,с което съдебното производство   е било прекратено и делото върнато на СП.

 ОТМЕНЯВА  протоколно определение,постановено на 06.11.2019г. по НОХД 2734/2019г. 10 състав на СПНС,с което мярката за неотклонение на подсъдимия В.Д.К.  е била изменена от „Задържане под стража“ в „Подписка“.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на СпНС 10 състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                  2.