Р Е Ш Е Н И Е
№128
гр.Русе, 16.ІІІ.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на 11 декември през две хиляди и деветнадесета година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:
При секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от
съдията А.Георгиева гр.д.№ 441 по описа за 2019 год.,за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.439 ГПК.
Ищцата твърди,че през месец август
2013 год.получила в заем от ответника сумата 90000 лева,която се задължила да
върне в срок до 20.ІХ.с.г.Изпълнението било обезпечено с учредена в полза на
ответника от трето лице/син на ищцата/договорна ипотека върху недвижим
имот-апартамент в град С.,по отношение на който ответникът поискал от ЧСИ
принудително изпълнение,след като се снабдил със заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК по гр.д.№ 6218/2013 год.В периода от 11.ІІІ.до 22.ІІІ.2014 год.
ищцата погасила задължението си към ответника,което последният удостоверил с
подписани от него разписки.След приключване на публичната продан на служещия за
обезпечение на вземането апартамент ,ответникът получил сумата 27911,60
лева,която по предварителна уговорка предал на сина на ищцата и така следвало
да бъдат уредени отношенията по повод договора за заем.През месец май 2019
год.получила съобщение от ЧСИ,че дължи на ответника сумата 120387,90 лева,включваща
90000 лева главница по договора за заем от 2013 год.,ведно с лихвите и
разноските по изпълнението и за събирането й били предприети действия по
принудително изпълнение по отношение на притежавано от ищцата имущество.Поради
това иска от съда да установи,че не дължи исковата сума поради погасяване на
задължението,като претендира присъждане на разноските в съдебното производство.
Ответникът в писмен отговор
възразява срещу допустимостта и основателността на иска.
Съдът,като взе предвид твърденията и
възраженията на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно договор от 30.VІІІ.2013
година,сключен с нотариален акт № 83,т.ІІ на нотариус В.М.,вписан под № ** на
НК с район на действие СРС,ответникът И.И. дал в заем
на ищцата Й.Л. сумата 90000 лева,от които 14000 лева по банкова сметка *** на
акта и 76000 лева отново по банкова сметка ***.ІХ.2013 год.Ищцата се задължила
да върне цялата сума в срок до 30.ІХ.2013 год.За обезпечаване на вземането-главница,лихви
и разноски,трето за настоящия спор лице И. Х. И. учредил в полза на заемодателя
договорна ипотека върху апартамент ,находящ се в град С.,район „В.“ по ул.“Ц.С.“№
***,подробно индивидуализиран в договора.
По делото не се спори,че ищцата е
получила в заем цялата сума от 90000 лева,както и че не е изпълнила в
договорения срок задължението да я върне на заемодателя.По негово заявление по
ЧГД № 6218/2013 год.РРС издал заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист,с който ищцата е осъдена да
му заплати сумата от 90000 лева,ведно със законната лихва от 24.ІХ.2013 год.до
окончателното изплащане на задължението, както и 1800 лева разноски в
заповедното производство.
Ответникът предприел действия за
принудително събиране на вземането си като въз основа на изпълнителния лист е
образувано изп.дело № 691/2013 год.по
описа на ЧСИ В.М. с район на действие РОС,продължено под № 642/2013 год.от ЧСИ
И.Ч.,рег.№ *** с район на действие СГС.
При висящността на изпълнителното
производство ,в периода от 11.ІІІ.2014 год.до 22.ІІІ.2014 год.ищцата платила на
ответника общо сумата от 90000 лева,като
в издадените разписки е посочено изрично като основание за плащане договор за
заем ,материализиран в нот.акт № ***,т.ХVІІ дело № **********год.по
описа на СВ при РС гр.С..С оглед направеното от ответника оспорване на
автентичността на положените подписи и изписани три имена върху разписките за
„получил сумата“,по делото е прието заключение на почеркова и техническа експертиза
на документи,срещу което страните не са възразили и което съдът приема като
компетентно, обективно и пълно.Въз основа на извършеното изследване вещото лице
е дало заключение,че подписите и трите имена ,изписани под тях в разписки от
11.ІІІ.,12.ІІІ.,14.ІІІ. , 17.ІІІ.,19.ІІІ.,21.ІІІ и 22.ІІІ.2014 год.са
изпълнени от ответника И.И..Подписите и трите имена
под тях на разписките от 11.ІІІ.,14.ІІІ.,21 и 22.ІІІ.са изпълнени с едно пишещо
средство,а тези под разписките от 12.ІІІ,17.ІІІ и 19.ІІІ са изпълнени с друго
пишещо средство,различно по състав от първите изброени.Вещото лице не е
установило признаци за предварително полагане на подписите и трите имена в
разписките и последващо изпълнение на машинописния текст,като посочва също,че
не е възможно да са пренесени от други документи.Като се основава на
констатациите и изводите на експерта,съдът приема,че разписките за плащане на
сумите/общо 90000 лева/са подписани от ответника,който саморъчно е изписал и
трите си имена върху документа.Направеното от него оспорване е неуспешно,поради
което съдът цени представените писмени документи наред с другите доказателства
по делото.
В продължилото производство по изп.дело № 64/2013 год. ЧСИ е извършил
публична продан на недвижимия имот,собственост на третото лице ипотекарен длъжник И. Х. И..Постъпилата от продажбата сума от
52740 лева е разпределена от ЧСИ с протокол от 29.VІІ.2016 год., като за
ответника е разпределена сумата от 27911,60 лева за частично погасяване на
вземането му към ищцата.
С платените в периода
11.-22.ІІІ.2014 год. е погасена главница от 85680,56 лева и 4 319,44 лева лихва
за забава за периода от 24.ІХ.2013 /датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл.417 ГПК/до деня на всяко от частичните плащания.Тези
факти се установяват от приетото по делото заключение на назначената
съдебно-счетоводна експертиза,съгласно което с разпределената от получената
продажба на ипотекирания за обезпечаване на вземането имот е погасен изцяло
остатъка от задължението на ищцата към ответника.
Съгласно издадено от ЧСИ Г.Д.по изп.дело № *******год.удостоверение ,издадено по нейно
искане по повод извършени действия по принудително изпълнение,задължението на
ищцата към ответника към 17.VІ.2019 год.е в размер на 90000 лева главница,ведно
със законната лихва от 22.ІІІ.2019 год.,мораторна лихва в размер на 26429,40
лева.
Предявеният иск има своето правно
основание в чл.439 ГПК ,който дава право на длъжника да оспори чрез иск
изпълнението като се основава само на факти,настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството,по което е издадено изпълнителното основание.Искът
е допустим,за ищцата е налице правен интерес при наличие на висящо изпълнително
производство и предприети действия по принудително изпълнение,насочени към
имуществото й,да установи чрез иск ,че не дължи сумата,за която в полза на
ответника е издаден изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК.Чрез
плащания,извършени в периода 11-22.ІІІ.2014 год.общо в размер на 90000 лева
ищцата е погасила 85680,56 лева от главницата и 4319,44 лева законна лихва
върху главница от 90000 лева ,считано от деня на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК до датата на извършените плащания.След продажбата на ипотекирания имот,служещ
за обезпечение на вземането на ответника,с извършеното от ЧСИ разпределение
последният е получил сумата от 27911,60 лева и по този начин цялото задължение
за главница и законна лихва е погасено чрез плащане.Без значение за изхода на
настоящия правен спор са наведените от ответника възражения,свързани с
отношенията между него и представлявалия го в хода на изпълнителното дело
адвокат и доколко действията на последния са в рамките на представителната му
власт.Те могат да бъдат предмет на друг иск,но са изцяло ирелевантни за изхода
от настоящия.Въз основа на представените по делото разписки,автентичността на
положените подписи върху които бе проверена чрез назначена графологична
експертиза,както и на другите доказателства по делото,съдът приема,че ответникът
е получил изцяло дължимите от ищцата суми за главница и лихви.Отрицателният
установителен иск се явява основателен за задължението от 90000 лева главница и
26 529,40 лева мораторна лихва,или общо 116529,40 лева.
Съдът се произнася само по
вземанията по изпълнителния лист.Въпросът за дължимостта на разноските в
изпълнителното производство е обусловен от изхода на спора за дължимостта на
вземането по изпълнителния лист .
Ако
той бъде разрешен с влязло в сила решение в полза на ищеца, то това би било
основание за прекратяване на производството по принудително изпълнение и
разноските ще се понесат от взискателя.
При този изход на делото на ищцата
се дължат разноски съобразно уважената част на иска в размер на 8774,45 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено
по отношение на И.И.И. ***,ЕГН **********,че Й.А.Л. *** ЕГН ********** не дължи сумата от
116 529,40 лева,от които 90000 лева главница и 26529,40 лева лихва за
забава върху главницата, представляващи задължение по изпълнително дело № *******год.по
описа на ЧСИ Г.Д.рег.№ ***на КЧСИ с район на действие СГС,образувано въз основа
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен
лист от 26.ІХ.2013 год.,издадени по ЧГД № 6218/2013 год.на РРС ,като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 116529,40
лева до предявения размер от 120 387,79 лева.
ОСЪЖДА И.И.И. *** ЕГН ********** да заплати на Й.А.Л. *** ЕГН **********
сумата 8774,45 лева разноски съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВТАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: