№ 264
гр. Варна, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20243001000108 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. № 31232/20.12.2023г. на „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД – гр.
Варна, ЕИК *********, подадена чрез юрк. М. А., и насрещна въззивна жалба
вх. № 1537/19.01.2024г. на „СМАРТПРО“ ООД- гр. Варна, ЕИК *********,
представлявана от адв. Д. Г. от АК- гр. Варна, срещу решение №
532/11.12.2023г., постановено по т. д. № 141/2023г. по описа на Варненски
окръжен съд, с което „Пристанище Варна“ ЕАД е осъдено да заплати на
„Смартпро“ ООД следните суми:
1./ сумата 47177.64лв. с ДДС, представляваща неплатен остатък от
възнаграждение по сключен между страните договор от 30.12.2020 г. за
проектиране и внедряване на интегрирана система за обработка на
информацията в отдел „складово-експедиционен“ за нуждите на „Пристанище
Варна“ ЕАД по поръчка № Т-19А-20, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 07.03.2023г., до окончателното
плащане, на основание чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, като искът е отхвърлен за
разликата над 47 177.64 лв. с ДДС до 57 997.10 лв. с ДДС, като погасен чрез
1
прихващане с насрещното вземане на ответника към ищеца за неустойка за
забава в размер на 10 799.46 лева, уговорена в т. 2 от Раздел VII от договора,
претендирана за периода 25.12.2021г. – 16.02.2022г., и
2./ сумата 3 909.20 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 47 177.64 лв. с ДДС – неплатен остатък от възнаграждение по
договор от 30.12.2020 г. за проектиране и внедряване на интегрирана система
за обработка на информацията в отдел „складово-експедиционен“ за нуждите
на „Пристанище Варна“ ЕАД по поръчка № Т-19А-20, за периода 19.03.2022 г.
– 09.01.2023 г., на основание чл. 86 ЗЗД, като отхвърля иска за разликата над
3 909.20 лв. до 5 781.61 лв., претендирани за периода за периода 17.03.2022 г. –
09.01.2023 г., като неоснователен.
Въззивна жалба вх. № 31232/20.12.2023г., подадена от ответника в
първоинстанционното производство, е насочена срещу решението в частта, с
която са уважени предявени от „Смартпро“ ООД срещу „Пристанище Варна“
ЕАД осъдителни искове за присъждане на сумата 47 177.64 лв., с ДДС,
представляваща неплатен остатък от възнаграждение по сключен между
страните договор от 30.12.2020 г. за проектиране и внедряване на интегрирана
система за обработка на информацията в отдел „складово-експедиционен“ за
нуждите на „Пристанище Варна“ ЕАД по поръчка № Т-19А-20, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
07.03.2023г., до окончателното плащане, на основание чл. 266, ал. 1, изр. 1
ЗЗД, и сумата 3 909.20 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 47 177.64 лв. с ДДС – неплатен остатък от възнаграждение по
договор от 30.12.2020 г. за проектиране и внедряване на интегрирана система
за обработка на информацията в отдел „складово-експедиционен“ за нуждите
на „Пристанище Варна“ ЕАД по поръчка № Т-19А-20, за периода
19.03.2022г.– 09.01.2023 г., на основание чл. 86 ЗЗД. В жалбата са релевирани
оплаквания за процесуални нарушения, за постановяване на решението в
противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди се
едновременно, че е налице пълно неизпълнение на договора, че изпълненото е
с недостатъци, както и че е налице забавено изпълнение, което е прието и по
него е дължимо уговореното възнаграждение, но е извършено прихващане с
неустойка за забава. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в
обжалваната осъдителна част и отхвърляне на исковете изцяло.
2
Отговорът на „Смартпро“ ООД- гр. Варна по жалбата на „Пристанище
Варна“ ЕАД – гр. Варна, е обективиран в документа с вх. № 1537/19.01.2024г.,
съставляващ едновременно с това и насрещна въззивна жалба срещу
решението на ВОС в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника-
ищец осъдителен иск основание чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД срещу „Пристанище
Варна“ ЕАД – гр. Варна, за разликата над 47 177.64лв. с ДДС до 57 997.10 лв.
с ДДС, като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника за
неустойка за забава в размер на 10 799.46 лв., уговорена в т. 2 от Раздел VII от
договора, претендирана за периода 25.12.2021г.– 16.02.2022г. Оплакването е за
неправилни фактически изводи на първоинстанционния съд относно забава на
изпълнителя по процесния договор за периода от 27 дни след крайния срок за
изпълнение. Иска се отмяна на решението в посочената отхвърлителна част по
главния иск и уважаване на иска за присъждане на дължима незаплатена част
от възнаграждение по договор за изработка изцяло в заявения размер, с
присъждане на разноски за две инстанции. Становището на „Смартпро“ ООД
по жалбата на „Пристанище Варна“ ЕАД – гр. Варна е, че тя не съдържа
оплаквания по съществото на спора, и е неоснователна.
Процесуалният представител на „Пристанище Варна“ ЕАД – гр. Варна
е подал отговор, в която е изразено становище за неоснователност на
насрещната въззивна жалба.
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно
упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните
части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са
процесуално допустими. В проведеното открито съдебно заседание жалбата и
отговорът се поддържат.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Варненският окръжен съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр.
чл. 266, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Смартпро“ ООД срещу „Пристанище
Варна“ ЕАД.
Ищецът, който се явява изпълнител по сключен между страните договор
от 30.12.2020г. за проектиране и внедряване на интегрирана система за
обработка на информацията в отдел „складово-експедиционен“ за нуждите на
3
възложителя „Пристанище Варна“ ЕАД по поръчка № Т-19А-20, основава
правото си да получи дължим, незаплатен остатък от уговорено
възнаграждение по договора в размер на 57 997.10лв. на твърдения за
осъществяване на всички елементи от фактическия състав на чл. 226, ал. 1
ЗЗД- изработване на договорения продукт, качествено и в срок, приемане на
изпълнението от възложителя, без забележки, но със забава, за която
изпълнителят не носи отговорност. Претендира се и обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва, считано от датата на изпадане в
забава на възложителя- 17.03.2022 г. Допълнително, в срока по чл. 372, ал. 1
ГПК, се поддържа, че забавеното изпълнението се дължи освен на забава на
възложителя относно приемането на изработеното, и на направени в
двустранната кореспонденция между страните забележки по продукта, които
са или за функционалности извън предмет на поръчката или за
несъществуващи недостатъци, и не могат да се квалифицират като
неизпълнение.
Ответникът „Пристанище Варна“ ЕАД признава валидното възникване
на процесното правоотношение по сключения на 30.12.2020г. от страните
договор за проектиране и внедряване на интегрирана система за обработка на
информацията в отдел „складово-експедиционен“ по поръчка № Т-19А-20, но
заявява становище за неоснователност на исковете. Оспорват се твърденията
на ищеца, че към 23.12.2021 г. всички дейности по договора са били
изпълнени, като се сочи, че обучението на служителите на ответника е било
проведено едва на 14-15.02.2022 г., а в писмо от 26.01.2022 г. ищецът е
признал, че в системата са регистрирани пропуски, подлежащи на
отстраняване. Поддържа се, че поради недостатъци на изработеното до
момента на подаване на отговора системата не съответства на потребностите
на възложителя и заложените в договора специфични цели (по т. 1-3, 9, 12-13
от техническото задание). Оспорват се твърденията за забава на кредитора в
периода до 16.02.2022г. по съображения, че ищецът не е бил напълно готов да
изпълни задълженията си по договора и че ответникът е откликвал винаги и
своевременно при надлежно поискване на съдействие. Ответникът заявява, че
е изплатил цялото дължимо по договора възнаграждение след приспадане на
уговорената неустойка за забава, в размер на сумата от 57 997.10 лв. за
периода 25.12.2021г. – 16.02.2022г., изчислена по т. 2 и 3 от Раздел VII от
договора в размер на по 0,1% на ден до 30-тия ден, или 11 999.40 лв. и в
4
размер на по 0,5% от 31-51 ден, т.е. за 23 дни, или 45 997.70 лв., на базата на
пълния размер на уговореното възнаграждение. В отговор на допълнителната
искова молба се поддържат твърденията, че системата продължава да не
функционира, тъй като не е изпълнено изискването за свързаност към отделни
модули и експорт на данни.
За да отхвърли частично предявения главен иск с правно основание чл.
79, ал.1, предл. 1 във вр. чл. 266 от ЗЗД, ведно с акцесорните претенции за
мораторни и законни лихви, първоинстанционният съд е направил извод за
възникване на процесното главно парично вземане в предявения размер, но за
частичното му погасяване чрез прихващане на дължима неустойка за забава
на ищеца в качеството му на изпълнител по процесния договор за 27 дни, при
твърдяна от възложителя забава от 53 дни, включени в периода от 25.12.2021г.
до 16.02.2022г.
Атакуваното решение е валидно по критериите, възприемани в мотивите
към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС,
като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената
му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.
236 ГПК. Същото е допустимо в обжалваните части- налице са всички
предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за
възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Исковете са правилно
квалифицирани като такива с правно основание чл. 265 и чл. 86 ЗЗД,
съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда
искане.
Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269,
ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и
допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция,
въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата. В
тази връзка, настоящият състав констатира, че очертаният от жалбите и
отговорите спор в тази инстанция не е във връзка с фактите и обстоятелствата,
установими от представените писмени доказателства пред
първоинстанционния съд, които не са оспорени, а по повод преценката им от
първоинстанционния съд и направените въз основа на тях правни изводи по
5
предявените материални права и направените защитни възражения.
Съставът на ВнАпС намира, че възприетата от окръжния съд
фактическа обстановка е резултат от правилна съвкупната преценка на
събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните
правила на ГПК. Не е спорно, че страните- търговски дружества, са обвързани
от валидно правоотношение по делото Договор № Т-19А-20 от 30.12.2020г. за
проектиране и внедряване на интегрирана система за обработка на
информацията в отдел „Складово-експедиционен“, за нуждите на Пристанище
Варна ЕАД. По силата на договора ответникът е възложил, а ищецът се е
съгласил да извърши срещу заплащане, със собствени материали, техника и
човешки ресурси проектиране, внедряване и гаранционно поддържане на
интегрирана система за обработка на информацията в отдел „Складово-
експедиционен“ съгласно техническа спецификация на възложителя и
техническо и ценово предложение към оферта, представляващи неразделна
част от договора. Първоначално уговореният срок за изпълнение е 339 дни,
считано от датата на подписване на договора, а уговореното възнаграждение –
399 980 лв. без ДДС, е платимо както следва: 30% авансово, а остатъкът - в
срок от 30 календарни дни от датата на представена фактура. С Анекс № 1 от
17.11.2021г. към договора (лист 224) срокът за изпълнение е спрян по общо
съгласие на страните за периода от 01.09.2021г. до 21.09.2021г. Тъй като
последният ден на продължения с 20 календарни дни срок е 24.12.2021г.
(неприсъствен ден), намира приложение разпоредбата на чл. 72, ал. 2 ЗЗД, по
силата на която срокът за изпълнение изтича в края на 29.12.2021г. – първият
работен ден след 24.12.2021 г.
Съгласно т. 2 от Раздел II на договора, предметът му се счита за
осъществен след завършване на следните пет етапа: 1. изработка на пробна
версия на системата; 2. одобрение на окончателния й вариант от възложителя;
3. внедряване; 4. провеждане на обучение на операторите за работа с нея; 5.
подписване на двустранен приемо- предавателен протокол.
В т. 2 на Раздел I от техническото задание е договорено, че целта на
интегрираната система е да даде възможност на всеки клиент да има достъп
до информация за движението на своите товари, да подава онлайн заявки за
товарене или разтоварване, да подава онлайн необходимите митнически
документи; да оптимизира връзките между отделите в пристанището, като
6
дава възможност на всеки отдел да дава и получава необходимата му
информация; да повиши ефективността и точността на работа на служителите
от СЕО като съкрати времето за изготвяне и обработка на документите; да
намали използването на хартиени носители; да улесни пропускателния режим;
да дава възможност на „Пристанище Варна“ ЕАД да извършва електронен
обмен на данни с Агенция Митници.
В т. 3 на Раздел II от техническото задание са предвидени
специфичните цели на системата: 1. Своевременно предоставяне и следене
изпълнението на сключените договори за пристанищни услуги от отдел
„Маркетинг“; 2. Следене изпълнението на сключените договори; 3.
Улесняване на достъпа на клиенти до услугите на пристанището чрез
възможност за онлайн подаване на нареждания, декларации за временно
складиране във формат, одобрен от митническите органи; 4. Улесняване на
достъпа на клиентите до услугите на пристанището чрез възможност за
онлайн подаване на заявки за товарене по вече подадени нареждания; 5.
Улесняване на достъпа на клиентите до услугите на пристанището чрез
възможност за онлайн подаване на заявки за претегляне на товари и
автомобили на пристанищна електронна везна; 6. Бързо и точно отчитане и
изготвяне на документи по приемането и експедицията на товарите в
пристанището; 7. Синхронизиране на работата между отделните звена на
СЕО: портал-кантар-складов район/ талиман, организатор, магазинер, чрез
въвеждане на маршрут на превозните средства с точно определени стъпки; 8.
Ускоряване на работата и подобряване на ефективността на звено
„Стоковеди“; 9. Ускоряване на процеса по предаване на информация към
отдел „ФСО“; 10. Подобряване на пропускателния режим; 11. Създаване на
база данни; 12. Бързо и точно извличане на справки и данни по различни
показатели и за различни периоди; 13. Осъществяване на електронен обмен на
данни с Агенция „Митници“ чрез създаване на подходяща форма на отчетност
за митнически цели, одобрена от митническите органи.
Според т. 11, стр.30 от Техническото предложение към договора
приемането на свършената работа и крайния резултат от проекта ще бъде
направено спрямо следните допускания: ниво 1– при липса на критични
грешки и фундаментални проблеми, даващи отражение на основни функции и
функционалности в системата и нарушен бизнес процес и грешките и
7
проблемите не могат да бъдат временно решени чрез други инструменти или
функция или по заобиколен път; ниво 2– 5 броя грешки по време на финален
тест за приемане на системата – частична функционална неизправност или
функционална грешка, които не се отразява генерално на основната функция и
работа на системата, но която може да бъде временно решена по заобиколен
път, до отстраняването й; ниво 3– 10 броя грешки – нефункционални грешки,
които не възпрепятстват изпълнението на бизнес процеса, възможно е да
затруднят работата на отделни потребители, но не и на системата като цяло,
тяхното отстраняване се планира и посочва в Протокол за окончателно
приемане на работата (стр. 90 от първоинстанционното дело).
В писмо от 22.06.2021г., изпратено от ищеца до ответника, се посочват
необходимите му ресурси за работа на автоматизираната система (лист 102 от
първоинстанционното дело). С имейл от 08.07.2021г. по ел. поща на ответника
ищецът уведомява адресата, че е осигурил достъп за тестове на свой сървър за
програмите, които са готови до момента. Посочено е, че тъй като ответникът
няма закупен валиден SSL сертификат, трябва да даде изключение за
сигурността. (стр. 182 от първоинстанционното дело)
С писмо вх. № 777/23.12.2021г. изпълнителят е уведомил възложителя,
че след приключили продуктови тестове на пробната версия на системата има
готовност за въвеждането й в реална експлоатация, като за целта е нужно
възложителят да предостави за инсталация необходимите хардуер (сървъри,
работни станции, мобилни устройства) и системен софтуер (операционни
системи, цифрови сертификати и т.н.), отговарящи на изискванията на
системата. В писмото е посочено също, че след приключване на продуктовите
тестове е установена нуждата от допълнителни доработки, които са извън
предмета на техническото предложение и техническото задание, без които
системата не би давала цялостна и навременна информация за обработените
товари и извършваните услуги, а именно: 1. Доработка към модул ОВДК
(електронни везни) по отношение на претегляне на превозни средства извън
описаните в бизнес процесите в заданието; 2. Меню договори – за да се
извежда информация за изпълнението на сключените договори с клиенти, то
те трябва да са въведени и да се отчитат в системата; 3. Обработка на товари
по вариант СПС – СПС; 4. Обработка на товари по вариант кораб – кораб.
Изразена е готовност за изработване и внедряване на тези функционалности
8
без допълнително заплащане, като за целта е предложено удължаване срока на
договора с 30 дни за разработка и тестове, който срок да бъде използван и от
възложителя за осигуряване на необходимите хардуер и системен софтуер
(стр. 350 от първоинстанционното дело).
С писмо № 781/31.12.2021г. ответникът уведомява ищеца, че срокът на
договора е изтекъл, като софтуерната система не е внедрена и не е проведено
обучение на операторите; ищецът е приканен да пристъпи към предаване на
предмета на договора; заявено е също, че до приемане на работата с подписан
приемо-предавателен протокол, ще се прилага договорената неустойка за
всеки ден забава.
С писмо от 02.01.2022г. ищецът уведомява ответника, че поисканият с
писмо № 777/23.12.2021г. подходящ хардуер за инсталация все още не е
предоставен. Заявява още, че с писмото от 22.06.2021г. е изискал от г-н Б
необходимата хардуерна и системна среда за работа на системата, която не е
осигурена до момента. Прави искане ответникът да му предостави списък с
потребителите и техните роли в системата, на базата на който да се изготви
график за обучение.
С писмо от 20.01.2022г. ищецът е информирал ответника, че след
приключили продуктови тестове на пробната версия е установено, че към тази
дата същата покрива изискванията, заложени в заданието и е внедрена в
предоставената му експлоатационна среда на „Пристанище Варна“ АД, с
което счита, че е изпълнил т.1-3 от чл.2 от договора. Обучението на
служителите е планирано за 21.01.2022г., като списък на операторите следва
да бъде предоставен от служител на ответника непосредствено преди
започването му. След провеждане на обучението ще е изпълнена и т.4, поради
което следва да се пристъпи към т.5 - подписване на приемо-предавателен
протокол.
С писмо от 21.01.2022г. ищецът е поканил ответника да изпрати
писмено одобрение на внедрената система, като излага становище, че предвид
факта, че времето за одобрение зависи изцяло от възложителя, без възможност
на изпълнителя да влияе върху него, този период би следвало да бъде
изключен от времето, за което се начислява неустойка. С писмо №
54/21.01.2022г. в отговор на писмо № 53/21.01.1022г. ответникът е уведомил
ищеца, че ще бъде сформирана комисия, която да удостовери съответствието
9
на изпълнение на разработена пробна /демо/ версия и съответствието й с
техническото задание, както и че до приемане предмета на договора за всяко
забавяне ще се прилага уговорената неустойка.
С имейл на ответника от 24.01.2022г. ищецът е поканен от ответното
дружество на среща на 25.01.2022г. от 09.00 часа в административната сграда
на „Пристанище Варна“ ЕАД, на която да презентира степента на
изпълнението по договора. На 25.01.2022 г. е проведена презентация на
продукта пред комисия, назначена от възложителя, за представяне на
изработената система. С имейл от 25.01.02022г. в 16.44 часа ищецът е
изпратил на ответника липсващата инструкция за инсталиране (стр. 147).
С писмо от 26.01.2022г. ищецът е уведомил ответника, че е отстранил
пропуските, регистрирани и приети по време на проведената на 25.01.2022г.
презентация, а именно: 1. Да се добави възможност за задаване на права на
потребителите за конкретни контрагенти; 2. Липсва ръководство за
инсталация на системата; 3. В системния журнал операциите да са на
български (напр. Delete>Изтриване), като е добавил към системата
функционалността по т.1, изпратил е ръководството за работа и е внедрил
промените по т.3. По повдигнатия по време на презентацията въпрос за
интеграция със системата МАКС на „Микроакаунт“ ищецът сочи, че същата
не е предмет на заданието, а е предвидена за бъдещо развитие на системата.
Обективна невъзможност да бъде реализирана подобна функционалност е
липсата на интерфейс за приемане на данни от външни системи в МАКС.
Въпреки горното и ако се приеме, че подобна комуникация е предмет на
заданието и е калкулирана в стойността на договора, се отправя предложение
за изключване на дължимата за целта стойност 2346.80 лв. от стойността на
договора, а въпросната интеграция да бъде оставена за в бъдеще, когато
„Микроакаунт“ ЕООД разработят подходящ интерфейс.
Приложена е ел. кореспонденция на ищеца с „Микроакаунт“ ЕООД,
проведена в периода 16.11.2021г.- 21.01.2022г., от която се установява, че в
отговор на отправено от ищеца запитване посоченото дружество е разяснило,
че към момента няма разработен импорт на данни към модул Митници и не е
анализиран на този етап вариант за импорт на данни в този модул.
С писмо № 98/02.02.2022г. в отговор на писмо № 53/21.01.2022г.
ответникът е уведомил ищеца за констатирани несъответствие с техническото
10
задание: 1. Модулът за клиенти от фирмения Web сайт не е достъпен от
външни устройства и 2. Не е изпълнено изискването всички документи,
посочени в т. 5 на стр. 28 от техническото задание, да се експортират към
счетоводната програма в съответния формат с всички необходими реквизити.
В писмо до ответника от 03.02.2022г. в отговор на писмо №
98/02.02.2022г., ищецът посочва, че внедрената система не е демо, а напълно
продуктивна версия, без никакви ограничения, и изразява несъгласие с
посочените в писмо № 98/02.02.2022г. несъответствия. Излага, че
функционалността по т. 1 - Модул за клиенти от фирмения Web сайт, е
инсталирана в началото на октомври 2021г. и до момента ищецът не е
уведомяван за проблеми или търсен за помощ. Заявява, че за тази
функционалност е необходимо да бъдат извършени настройки, както в сайта,
така и във вътрешната мрежа на ответника, които не са предмет на заданието,
а следва да бъдат направени от системните администратори на „Пристанище
Варна“ ЕАД. Разяснява, че към момента СЕС използва сертификат, който не е
издаден от удостоверителен орган, поради което се налага приемане на
изключение в сигурността на модулите, които са част от приложението, а за да
стане сертификатът собственост на възложителя, последният трябва да го
закупи от самия удостоверителен орган. Посочени са както причината за
липсата на достъп до приложението отвън– неприемане на всички изключения
на сигурността в браузъра, така и правилният начин за отваряне на
приложението, като е приложен и видеоклип, в който последният е
демонстриран. По отношение на изискването по т. 2 се посочва, че всички
документи се експортират в изискуемия формат. Импортът в счетоводната
програма (МАКС – фирма „МикроАкаунт“ ЕООД) е извън обхвата на т. 5 стр.
28 от заданието. Подобен импорт законно и технически може да бъде
извършен само от производителя на счетоводния софтуер и посредством
интерфейс, предоставен от „МикроАкаунт“ ЕООД, какъвто в случая липсва.
Сочи се също, че внедряването на система от подобен мащаб е дълъг процес,
поради което е уговорен 24- месечен гаранционен срок за откриване и
отстраняване на подобни дребни проблеми. Прави се предложение за
пристъпване към следващия етап– обучение на оператори.
С писмо № 93/05.02.2022г. в отговор на писмо № 8/04.01.2022г.
ответникът е заявил, че е осигурил всички изисквания по отношение на
11
хардуер и софтуер и че ще предостави на ищеца списък с лицата, подлежащи
на обучение, едва след изпълнение на етап 2 и 3 от процедурата: одобрение на
окончателен вариант на системата от възложителя и внедряване на
софтуерната система. Изразено е принципно несъгласие за извършване на
всякакви допълнителни работи извън техническото задание. Отправена е
покана за провеждане за работна среща. Темата на срещата е уточнена с писма
№ 105/07.02.2022г. и № 119/09.02.2022г. – експортиране на документи към
счетоводната програма в съответния формат, с всички необходими реквизити.
С имейл от 08.02.2022г. в 11.02 ч. ищецът е уведомил ответника, че в
представените от последния файлове няма key файл, необходим за
инсталацията на сертификата и се прави искане за предоставянето му. С писмо
от 08.02.2022г. ищецът уведомява ответника, че SSL сертификатът,
предоставен му на същата дата на обяд, е инсталиран на сървърите,
отговарящи за външните клиенти и аутентикейшън сървъра.
С писмо от 09.02.2022г. ищецът е уведомил ответника, че във връзка с
проведената на 08.02.2022г. на територията на пристанището среща е изготвил
подробен протокол за подпис, като при забележки има готовност да повтори
демонстрацията пред независим експерт. Сочи, че при условие, че системата е
достъпна за тестове още в началото на 03.11.2021г., веднага след като ищецът е
получил данните за достъп на 02.11.2021г., действията или бездействията на
служители на ответника водят до неоправдани забавяния. Настоява да получи
окончателно становище на възложителя за степента и качеството на
изпълненото.
С покана от 10.02.2022г. ищецът е приканил ответника да предостави
списък с операторите, на които следва да бъде проведено обучение за работа
със системата, с цел провеждане на обучение на 11.02.2022г. На 10.02.2022г. е
проведена работна среща с цел демонстрация на системата между
представители на двете страните по процесния договор, като в съставения
протокол от същата дата, подписан само от ищеца, е удостоверено, че не са
установени недостатъци по продукта (стр. 366 и 367 от преписката по т. д. №
141/2023г. по описа на ВОС).
С писмо от 11.02.2022г. ищецът излага, че след предаване на работата
на 25.01.2022г. не е извършвал никакви дейности по отстраняване на
несъответствия. Затрудненията, които ответникът е имал, са свързани с
12
липсата на осигурен от него сертификат, предоставен едва на 08.02.2022г.
Отправя се искане ответникът да посочи вида дейности, които счита за
технически несъответствия.
С писмо № 126/11.02.2022г. ответникът уведомява ищеца, че очаква
окончателния доклад на назначената от него комисия, след което, при липса на
несъответствие, ще се пристъпи към внедряване на продукта и обучение на
персонала. На 14.02.2022г. е подписан от двете страни и протокол, в който се
удостоверява, че продуктът отговаря на посочените в техническото задание
параметри. Посочено е, че след приключване на продуктовите тестове е
установена нуждата от следните допълнителни разработки на системата,
извън заданието по договора, които изпълнителят ще изработи за своя сметка,
но не по-късно от една година след подписване на протокола, а именно: 1.
Осъществяване на връзка с модул Митница“, разработен от фирма
„Микроакаунт“ ЕООД за електронен обмен на данни, както е предвидено в т.
3.1.1 от Техническото задание, което изпълнителят ще изработи след
предоставяне на съответен интерфейс за връзка, разрешения и документация
от фирмата разработчик; 2. Доработка на експорта на информация към отдел
ФС с оглед издаване на готови фактури на клиентите, което изпълнителят ще
изработи след предоставяне на съответен интерфейс за връзка, разрешения и
документация от фирмата, създаваща и обслужваща счетоводната програма на
„Пристанище Варна“ ЕАД (лист 379).
На 14.02.2022 г. и 15.02.2022 г. са проведени обучения за работа с
интегрираната система на служители на възложителя, видно от съставените за
целта протоколи (стр. 384 и 385 от т. д. № 141/2023г.).
На 16.02.2022 г. е подписан от двете страни приемо-предавателен
протокол, с които възложителят изрично приема изпълнението на изготвения
продукт, като е констатирано, че изпълнителят е изработил и предал продукта,
предмет на договора съгласно Техническа спецификация и техническо
предложение, възложителят е одобрил окончателния вариант на системата,
извършено е внедряване на системата и е проведено обучение на оператори за
работа със системата на Терминали „Изток“ и Запад“. Въз основа на
съставения приемо-предавателен протокол е издадена от ищеца фактура
№5826/16.02.2022г. за сумата от 335 983.20 лв. с основание - окончателно
плащане съгласно т. III.3.2. от процесния договор и падеж – 18.03.2022г.
13
Представена е ел. кореспонденция между страните в периода 21.07.2022г. –
09.09.2022г. с която ищецът предлага сключване на анекс към договора с
предмет- допълнителни доработки.
Страните не спорят, че по фактурата е извършено частично плащане в
размер на 277 986.10 лв. с ДДС, а за разликата ответникът е отправил
изявление за прихващане с парично вземане по издадена от него фактура №
**********/21.02.2022г. за дължима неустойка за забавено изпълнение в
размер на 57 997.10 лв.
Настоящият съдебен състав приема напълно съображенията на
първоинстанционния съд, че за установяване и изясняване на релевантните
спорни факти и обстоятелства по изпълнението на процесния договор се
изисква задължително ползването на специални знания на експерти в област
на компютърните системи и технологии, както и че назначеното от
първоинстанционния съд вещо лице разполага с необходимите специалност и
квалификация за изпълнение на задачите. Не е налице основание да не
кредитира приетото от първоинстанционния съд заключение, независимо от
това, че в тази инстанция е допусната повторна съдебно-техническа софтуерна
експертиза, тъй като не се наблюдават принципни различия в предложените на
съда експертни изводи на двете вещи лица, те са основани на едни и същи
факти и обстоятелства, установими от събраните доказателства във връзка с
резултатите от проверките на място на работата на продукта. Същевременно, в
назначената от въззивната инстанция повторната съдебно-техническа
софтуерна експертиза, изготвена от инж. К. К., са дадени отговори на някой от
въпросите, на които вещото лице проф. Н Р не е отговорил поради липса на
необходимата информация или по други причини- с изявление, че преценката
за съответствие е преди всичко право на възложителя по договора. Това
експертното заключение също следва да се кредитира, тъй като е обективно
извършено и ясно мотивирано по убедителен начин, изготвено е не само на
база изявленията на страните в множеството разменени електронни
документи и такива на хартиен носител (в какъвто смисъл неоснователно се
твърди от пълномощника на въззивника- ответник). Експертът инж. К. К.
също е извършил не само проучване на цялата налична документация, но е
осъществил оглед на място при лични посещения в предприятието на
възложителя. Въпросите на които е отговорено основно на база изявленията и
14
извънпроцесуалното поведение на страните са тези, при които е невъзможно
да се установяват факти и обстоятелства, осъществени през 2021г. и 2022г.
чрез проверка, извършена към момента на подготовка на експертизата; т.е.
отговорите на въпросите, изискващи съобразяване на факти и обстоятелства
към минал момент, не могат да се основат на други източници, освен на
кореспонденцията между страните. Същевременно, за факти и обстоятелства
във връзка с изпълнението на договора, които се твърдят от страните при
двойната размяна на книжа, но не са установени по някакъв начин от
съвпадащите им изявления в разменените писма, експертите алтернативен
източник на установяване като база за експертните отговори, тъй като по
делото не са ангажирани гласни доказателства или други доказателствени
средства от кръга на предвидените в ГПК. В тези случай следва да се
пристъпи към преценка за тежест на доказване- чл. 154, ал. 1 от ГПК „Всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения“. Ако страната не е успяла да докаже факт, от който претендира
изгодни за себе си правни последици, то съдът го приема за ненастъпил.
Въз основа на заключенията на първоначалната и повторната съдебно-
техническа софтуерна експертиза, обсъдени по начина, съобразно изложените
съображения в предходния абзац, във връзка с останалите доказателства по
делото, съставът на въззивния съд приема следните, предложени от
експертите изводи:
Обичайно, когато се разработва софтуер, това не се осъществява
директно в продукционна среда, а в отделна тестова среда, където не се работи
с истински данни и там системата се тества; когато възложителят приключи с
тестването в тестова среда, едва в този момент вече се планира софтуерът да
бъде инсталиран в продукционна среда. В случая обаче не е имало тестова
среда, а възложителят е осигурил само една, продукционна среда, в която
продуктът е бил инсталиран в края на м. декември 2021г. Към 23.12.2021г.
продуктът е бил функционално готов и годен за предоставянето му за
одобрение от възложителя /втори етап/, след което в договора е предвидено
изпълнението на още три етапа- 3. внедряване; 4. провеждане на обучение на
операторите за работа, и 5. подписване на двустранен приемо- предавателен
протокол.
Задължително необходимо за изпълнение на договора е било
15
предоставянето за инсталация от страна на възложителя, на необходимите
хардуер (сървъри, работни станции, мобилни устройства) и системен софтуер
(операционни системи, цифрови сертификати и т.н.), отговарящи на
изискванията на системата. По време на извършване на тестовете и към
23.12.2021г. не са били изпълнени някой изисквания, относими към
необходимата за изпълнение на договора хардуерна и софтуерна среда, а
именно: пълният обем на необходимото дисково пространство не е бил
наличен (но това не е забавило процеса на внедряване според вещото лице
проф. Р) и не са предоставени на служителите на възложителя необходимите
за работа таблети. Освен това, до 08.02.2022г. SSL сертификатът не е бил
представен от възложителя, за да бъде извършена от изпълнителя сървърната
конфигурация. Този сертификат е би необходим непосредствено преди
системата да бъде инсталирана в продукционна среда, но ищецът не е могъл
да извърши това действие самостоятелно, тъй като не е имал административен
достъп до машината, където се хоства продукционната среда. Стандартна
процедура е възложителят да си купува домейн името, SSL сертификата и той
да ги конфигурира. Конфигурирането на SSL сертификата в изготвения
продукт в случая не е извършено от възложителя, чрез неговия IT отдел, а от
служители на изпълнителят, защото по всяка вероятност възложителят не е
успял да се справи. Липсата на сертификата до момента на представянето му
от възложителя и съответно инсталирането му от изпълнителя на 08.02.2022г.,
не е причина за невъзможност за достъп от външни устройства до модула за
клиенти от фирмения Web сайт на възложителя, а е създавала временен/до
инсталирането/ лесно отстраним проблем. До 08.02.2022 г. достъп от външни
устройства в модул „Клиенти“ през сайта на ответника е бил възможен, след
въвеждане на IP адреса и ръчно избиране на опцията за отваряне на незащитен
уебсайт, именно поради това, че от ответника не е бил предоставен
сертификат с валидирана идентичност (verified identity), издаден от
удостоверителен орган. При проверка на системния журнал от вещото лице
инж. К. не се установява осъществен достъп или опит за достъп до модул
клиенти през фирмения сайт на ответника в периода 01.11.2021 г. - 02.02.2022
г. от външни устройства и потребители с IP, различно от това на ищеца,
започващо с 217… и това на ответника, започващо със 192…. Липсва
информация за посочения период, тъй като служители на възложителя са
прехвърлили log файловете, поради запълване на твърдия диск, преди
16
проверката.
По отношение на второто възражение на възложителя в писмо №
98/02.02.2022г., за неизпълнение на изискването всички документи, посочени
в т. 5 на стр. 28 от техническото задание, да се експортират автоматично към
счетоводната програма в съответния формат с всички необходими реквизити,
се установява, както от експертизите, така и от подписания от страните
Протокол от 14.02.2022г. за съответствие изпълненото по видовете работи, по
т. 2 от протокола, че изпълнението на тази функционалност е технически
невъзможно през целия период на договора и до момента на окончателното
приемане на готовия продукт. За тази функционалност е нужна доработка,
извън Техническото заданието, на експорта за информация към отдел ФС с
оглед издаването на готови фактури на клиентите, което ще бъде предмет на
бъдеща доработка след осъществяване на допълнителни условия-
представянето на съответен интерфейс за връзка, разрешения и документация
от фирмата, създаваща и обслужваща счетоводната програма на „Пристанище
Варна“ ЕАД.
Изпълнението на функционалността по т.3.1.1 от Техническото
задание, а именно осъществяването на връзка с Модул Митници, разработен
от фирма „МакроАкаунт“ ЕООД за електронен обмен на данни, също е било
неосъществимо през целия период от сключването на договора до момента на
приемане на системата, тъй като за постигане на тази функционалност отново
са били необходими допълнителни доработки, извън заданието по договор №
Т-19А-20/30.12.2020г. и осъществяване на допълнителни условия. Със същия
Протокол от 14.02.2022г. за съответствие изпълненото по видовете работи, но
по т. 1, страните са приели, че осъществяването на връзка с Модул Митници за
електронен обмен на данни ще се изработи след представянето на съответен
интерфейс за връзка, разрешения и документация от фирмата, създаваща и
обслужваща счетоводната програма на „Пристанище Варна“. Съгласно
техническа спецификация, неразделна част от договора, стр. 29 т. 4.8., този
модул е предмет на бъдещо развитие на продукта. Неизпълнимостта на тази
функционалност в рамките на процесното правоотношение е в резултат на
това, че софтуерната компания „МикроАкаунт“ ЕООД, създаващо и
обслужващо счетоводната програма на „Пристанище Варна“, няма разработен
импорт на данни към модул Митници и не е анализиран вариант за
автоматичен импорт в този модул. Същевременно, не е възможно интерфейсът
17
да се разработи от ищеца, тъй като вендорът (производителят) на този продукт
е „Микроакаунт“ ЕООД и само то може да извърши доработката.
Техническото задание към договора не е детайлно и съдържа по-общи,
абстрактни описания, като напр. да се извършат интеграции с всички системи,
които не са толкова специализирани и за някои от тези системи впоследствие
се е оказало, че е невъзможно да бъдат направени такива интеграции. Преди
започване на разработката, изпълнителят е следвало да проведе, но не е
провел проучване за осъществимост, в което да се анализират изискванията и
въз основа на тях да се детайлизира обхватът на заложените в проекта
функционалности, но възложителят е приел готовия продукт без възражения,
като е заявил, че същият отговаря изцяло на поръчаното, и без постигането на
някой функционалности, при признание, че за изпълнение на същите са
необходими допълнителни доработки, извън предмета на договора.
Функционалността за следене изпълнението на договорите от отдел
„Складово-експедиционен“ и интеграция с „електронни везни“ е налична при
прегледа на системата към момента, но доколко тя задоволяват нуждите на
възложителя, включващи много различни специфични бизнес изисквания,
само той може да прецени дали те са удовлетворени.
Към 23.12.2021г. ищецът е разполагал с функционално готов продукт за
предоставяне на одобрение на възложителя, след което е имало среща с
последния на 25.01.2022г., тоест един месец по-късно, когато възложителят е
имал списък от забележки за отстраняване. Забележките на възложителя в
тестовия период са били отстранени незабавно от изпълнителя: 1. До
26.01.2022 г. целият интерфейс на продукта е бил на български език, с
изключение на операциите запис, обновяване и изтриване от системния
журнал. Тези три операции са били преведени на български на следващия
работен ден след констатацията на проблема при презентацията на
25.01.2022г.; 2. Ръководството за инсталация на системата е поискано от
възложителя на 25.01.2022 г. и е предоставено от изпълнителя на 26.01.2022г.
Това е ръководство за работата със системата, което е обемен материал и не е
реалистично за един ден да се изработи, т.е. вероятно вече е било готово; 3.
Възможността за задаване на права на потребителите за конкретни клиенти е
добавена също на 26.01.2022 г.
Пред въззивния съд са представени писмени доказателства за
18
новонастъпили обстоятелства след постановяване на атакуваното решение,
приети в открито съдебно заседание на 17.09.2024г., от които се установява, че
възложителят „Пристанище Варна“ ЕАД – гр. Варна, е върнал на изпълнителя
„Смартпро“ ООД- гр. Варна гаранцията за добро изпълнение на сключен
между страните договор от 30.12.2020 г. за проектиране и внедряване на
интегрирана система за обработка на информацията в отдел „складово-
експедиционен“ за нуждите на „Пристанище Варна“ ЕАД по поръчка № Т-
19А-20, и между същите страни е сключен договор за извънгаранционна
поддръжка на изработената систем въз основа на договора.
С оглед извънпроцесуалното поведение на възложителя до момента и
изявленията му при приемане на изработеното относно съответствието на
изработеното с поръчаното, се констатира, че то не е съответно на
релевираните и поддържаните в хода на съдебното производство, от
процесуалния представител на „Пристанище Варна“ ЕАД – гр. Варна,
защитни възражения срещу предявените материални права.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства по
спорните факти съставът на ВнАпС прави следните правни изводи по
предмета на спора:
По делото не е спорно и се установява, че между „Пристанище Варна“
ЕАД, в качеството на възложител, и „Смартпро“ ООД, в качеството на
изпълнител, е възникнало валидно правоотношение по сключен между тях
писмен договор от 30.12.2020г. за проектиране и внедряване на интегрирана
система за обработка на информацията в отдел „складово-експедиционен“ за
нуждите на „Пристанище Варна“ ЕАД по поръчка № Т-19А-20. Безспорно е
също, че с приемо-предавателен протокол от 16.02.2022г. възложителят е
приел изпълнението на изготвения продукт, без възражения за неизпълнение в
качествено и количествено отношение, с нарочно изявление за съответствие на
изработеното с поръчаното. Освен това, след изтичане на гаранционния срок,
респ. срока за задържане на учредената от изпълнителя гаранцията за добро
изпълнение по договора, тя е върната от възложителя, което отново съставлява
извънсъдебно признание за съответствие на поръчаното с приетия през 2022г.
продукт. Следователно, приемането на изпълнената работа по процесния
договор за изработка, като елемент от фактическия състав на чл. 266 ЗЗД за
възникване на задължение за заплащане на уговореното от страните
19
възнаграждение, включващо фактическо получаване на изработеното и
признание, че то съответства на договореното, е осъществено.
В хода на процеса са релевирани своевременно от процесуалния
представител на възложителя възражения за неточно изпълнение поради
непостигнати на някои функционалности на изработената и внедрена система.
Поради това, че изработената и внедрена системата е следвало да поддържа
множество функционалности, за да се постигнат целите на възложителя с
поръчката на заданието, твърдението за непостигането на някои от тях следва
да се приеме за възражение за неизпълнение в количествено отношение, които
не се преклудират с приемане на работата.
Основателността на тези непреклудирани възражения се отрича от
събраните доказателства. Установява се по безспорен начин, че системата
позволява ръчен импорт на данни в модул Митници, през потребителския
интерфейс на програмата, но е невъзможен автоматичен експорт с Модул
Митници за електронен обмен на данни, както и автоматичен експорт на
документи, посочени в т. 5 на стр. 28 от Техническото задание, към
счетоводната програма в съответния формат с всички необходими реквизити.
Невъзможността за разработка на тези функционалности съществува през
целия период от сключването на договора до момента на приемане на
системата, както и към момента. Това е така, тъй като за постигането ми са
необходими допълнителни доработки, извън заданието по договор № Т-19А-
20/30.12.2020г. и кумулативно осъществяване на допълнителни условия-
разработването на програмируеми интерфейси за връзка, както и разрешения
и документация от фирмата, създаваща и обслужваща счетоводната програма
на „Пристанище Варна“. Отделно от това, връзката с този модул е предмет на
бъдещо развитие на продукта съгласно Техническата спецификация. По
посочените причини, по общо съгласие на страните, при окончателно
приемане на работата за тези функционалности изрично и изчерпателно е
прието, че са извън предмета на договора, а това означава, че непостигането
им в готовия продукт не е основание за отбив от цената или за обосноваване на
възражения за несъответствие на изработеното с поръчаното или за
„продължаваща и към момента“ забава за изпълнение.
Тъй като се установява и от двете заключения на съдебно-техническа
софтуерна експертиза, че функционалността, относима съм следене
20
изпълнението на договорите от отдел „Складово-експедиционен“ и
интеграция с „електронни везни“ е налична при прегледа на системата към
момента, забележките на представителя на възложителя, направени в
съдебния процес във връзка с тази функционалност, не са относими към
възражение за неизпълнение на договора в количествено отношение, а при
приемане на работата без възражения за неизпълнение в качествено
отношение е приложима законова фикция на чл. 264, ал. 3 ЗЗД и възражението
е преклудирано. Преценката до каква степен постигнатата функционалност
удовлетворява нуждите на възложителя е единствено на последния, тъй като,
според вещите лица, това включва много различни специфични бизнес
изисквания и само той може да прецени дали те са удовлетворени и да възрази
своевременно, ако не е удовлетворен, което не е направено.
С приемане на изработеното, като фактическо и правно действие, за
възложителя е възникнало задължение за заплащане на уговореното
възнаграждение за приетата работа. По делото е безспорно, че паричното
задължението с падеж- 18.03.2022г., е частично погасено от ответника, като
неплатеният остатък възлиза на исковата сума от 57 997.10 лв. с ДДС. За
сумата 57 997.10 лв., равна на неизплатения остатък от възнаграждението,
възложителят е издал фактура № **********/21.02.2022г. за дължима
неустойка за забавено изпълнение, въз основа на която е отправил до
изпълнителя извънсъдебно изявление за прихващане на насрещните парични
задължения. Неустойката за забава е начислена от възложителя за периода от
25.12.2021г. до 16.02.2022г., по т. 2 и 3 от Раздел VII от договора в размер на
по 0,1% на ден до 30-тия ден, или 11 999.40 лв. и в размер на по 0,5% от 31-53
ден, т.е. за 23 дни, или 45 997.70 лв., на базата на пълния размер на
уговореното възнаграждение.
Основен спорен въпрос пред тази инстанция е налице ли са условия за
прихващане на осчетоводено задължение на възложителя към възложителя за
неустойка за забава. Ответното дружество е направило извънсъдебно
материалноправно прихващане, но предвид спора между страните относно
съществуването на вземането за неустойка за забава по фактура №
**********/21.02.2022г., с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, изявлението не
е произвело целения погасителен ефект и възражението подлежи на
разглеждане по същество като процесуално възражение за прихващане.
21
Неустойката по своята същност е договорно установена клауза, с която
предварително се определят последиците от евентуално неизпълнение на
някоя от страните в облигационното правоотношение. За да докаже
възникване на вземане за неустойка страната, позоваваща се на забава, следва
да докажат твърдението си за изпадане на насрещната страна в забава.
Забавата на длъжника (mora debitoris) е неизпълнението на едно възможно,
изискуемо задължение в уговорения срок, респ. неосъществяване му във
времето, когато е трябвало да се осъществи резултатът. Може да се говори за
забава само в хипотезите, в които длъжникът отговаря за тази забава, т. е.
когато неизпълнението по време се дължи на причини, за които той отговаря.
Когато е определен падеж, т.е. когато задължението е уговорено с някакъв
срок, както е в процесния предварителен договор, не е нужно кредиторът да
отправя покана до длъжника в деня на падежа. Длъжникът изпада в забава с
настъпването на падежа. Той може да бъде освободен от последиците на
забавата когато неизпълнението не се дължи на негово виновно поведение, а е
резултат от забава на кредитора.
В случая, ищецът е доказал в процеса, при условията на пълно и главно
доказване, че е бил готов да премине към следващия етап на изпълнение на
договора най- късно на 23.12.2021г. и е предложил предаване на продукта на
възложителя за тестване и одобрение на тази дата.
Тъй като последният ден на продължения с двадесет дни срок по силата
на сключен от страните Анекс № 1 от 17.11.2021г., е 24.12.2021г.
(неприсъствен ден), намира приложение разпоредбата на чл. 72, ал. 2 ЗЗД, по
силата на която срокът за изпълнение изтича в края на 29.12.2021г.– първият
работен ден след 24.12.2021г. От това следва, че дните от 25.12.2021г. до
29.12.2021г. са част от срока за изпълнение, при което изпълнителят не е в
забава и не дължи неустойка, независимо от това поведението на коя от
страните е предизвикало забава след изтичане на срока- от 30.12.2021г. до
16.02.2022г.
Към 23.12.2021г., когато изпълнителят е изпратил писмо до
възложителя, продуктът е бил функционално готов до ниво- първи етап,
частично внедрен и годен за предоставянето му за тестване и одобрение от
възложителя /втори етап/, след което, съобразно договора, е предвидено
изпълнението на още три етапа- 3. внедряването (фактически е следвало да се
22
довърши етап 3); 4. провеждане на обучение на операторите за работа със
системата, и 5. подписване на двустранен приемо- предавателен протокол.
Уговорените в договора пет етапа, чието изпълнение логично е осъществимо в
посочената последователност, следва да бъдат изпълнени в рамките на
уговорения общ срок.
Периодът от достигане до възложителя на писмото, изпратено на
23.12.2021г., до датата 29.12.2021г., който период включва четири
неприсъствени дни, е очевидно неподходящ дори за организиране от
възложителя дейности по тестване наизваротения и предложен за
първоначално предаване продукт, за да последва одобрението му. Несъмнено
за оперативното преминаване през всички етапи на процеса е необходима
активност и на двете страни. Изпълнителят следва да уведоми за готовността
си за преминаване към следващ етап и за необходимите му технически и
организационни условия за следващите етапи, а възложителят, от своя страна,
има задължения за активно поведение относно предоставяне своевременно
софтуерна и хардуерна среда, организиране процеса по тестване на системата
в разумен срок и посочване на подлежащите на обучение служители. Съгласно
техническото предложение от 09.12.2020г., ответникът има право да не приема
продукта само при наличие на критични грешки и фундаментални проблеми,
отразяващи се на основни функции в системата и водещи до нарушаване на
бизнес процеса, а такива в случая не са били налице, поради което
възложителя не е имал право да откаже приемане на предложеното
изпълнение на етап 1, въпреки забавата, тъй като правоотношението не е
сключено като фикс сделка.
В договора липсват уговорки за времевата продължителност на всеки
от етапите, поради което приложение следва да намерят обичаите в
практиката и житейската логика. Според вещото лице проф. Р тестовият
период, в който, съобразно договора, възложителя по процесния договор е
отправял забележки, а изпълнителя осъществяват необходимите доработки за
отстраняване на частични функционални неизправности, функционални
грешки, които не се отразява генерално на основната функция и работа на
системата, както и нефункционални грешки, които не възпрепятстват
изпълнението на бизнес процеса, фактически е продължил около един месец; с
оглед многофункционалността и сложността на системата, този период е в
приемливи граници и не е необосновано продължителен.
23
За да е изправна страна в темпорално отношение, при предаване на
пробната версия на системата ищецът е следвало да предвиди необходимостта
от технологично време за изпълнение на следващите предвидени етапи в
договора. Установеното от експертизите обстоятелство, че системата е
внедрена директно в продукционна среда, не дерогира правото на
възложителя да прегледа работата по смисъла на чл. 264, ал. 2 от ГПК. Като
окончателна може да бъде квалифицирана единствено версията, която е
одобрена от възложителя, а до този момент продуктът е в тестов (пробен)
период, предполагащ доработки поради непълноти и отстранява на грешки.
Същевременно, при договори с продължително изпълнение, за
отделните периоди и етапи се прилагат правилата за приемане на цялата
работа, а съгласно чл. 264, ал. 1 от ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме
работата, извършена съобразно договора. Т. е. независимо, че е поканен да
приеме първия етап от изпълнението пет дни преди изтичане на общия краен
срок за изпълнение, възложителят не е имал основание да откаже
необходимото съдействие или да забави на свой ред изпълнението на втори
етап- тестване, евентуално отправяне на забележки и одобрение след тяхното
отстраняване.
Установено е по делото, че затрудненията при достъп от външни
устройства в модул „Клиенти“ през сайта на ответника в периода от
предлагане за приемане на първи етап до 08.02.2022г. не са резултат от
недостатъци на продукта и не могат успешно да бъдат ползвани от
възложителя като основания за първото от възраженията му по отношение
забележки във връзка с функционирането на системата в периода на тестване,
посочени в писмо № 98/02.02.2022г. До 08.02.2022г. SSL сертификатът не е
бил представен от възложителя, за да бъде извършена от изпълнителя
сървърната конфигурация. Този сертификат е би необходим непосредствено
преди системата да бъде инсталирана в продукционна среда, но ищецът не е
могъл да извърши това действие самостоятелно, тъй като не е имал
административен достъп до машината, където се хоства продукционната
среда.
По отношение на второто възражение, обективирано в писмо №
98/02.02.2022г., че не е изпълнено изискването всички документи, посочени в
т. 5 на стр. 28 от техническото задание, да се експортират към счетоводната
24
програма в съответния формат с всички необходими реквизити- както е
посочено по- горе в мотивите, тази функционалност е приета от страните като
такава извън предмета на договора поради невъзможност за изпълнение, при
което неоснователните забележката по изпълнението освобождават длъжника
от последиците от забавата.
Забележките на възложителя в тестовия период, които следва да се
приемат за основателни, са били отстранени незабавно от изпълнителя: 1. До
26.01.2022 г. целият интерфейс на продукта е бил на български език, с
изключение на операциите запис, обновяване и изтриване от системния
журнал. Тези три операции са били преведени на български на следващия
работен ден след констатацията на проблема при презентацията на
25.01.2022г.; 2. Ръководството за инсталация на системата е поискано от
възложителя на 25.01.2022 г. и е предоставено от изпълнителя на 26.01.2022г.
Това е ръководство за работата със системата, което е обемен материал и не е
реалистично за един ден да се изработи, т.е. вероятно вече е било готово; 3.
Възможността за задаване на права на потребителите за конкретни клиенти е
добавена също на 26.01.2022 г.
В рамките на два дни (14 и 15.12.2022г.) след представяне от
възложителя на изпълнителя на списък на лицата във връзка с изпълнение на
етап 4, е проведено обучение на операторите за работа със системата, а на
следващия ден- 16.02.2022г. е подписан и приемо- предавателния протокол.
Като съобрази експертния извод на вещото лице проф. Р, че тестовият
период, който в случая фактически е продължил около един месец, е в
приемливи граници и не е необосновано продължителен, съдът приема, че
това е подходящият срок, съобразен с практиката и житейската логика. При
отправена покана на 23.12.2021г. от изпълнителя към възложителя за
необходимото съдействие за преминаване към следващия етап на изпълнение,
с оглед приемливия обичаен срок за изпълнение на забавените етапи след
първия етап, (вкл. два дни за обучение на служители), приемо- предаването е
следвало да се осъществи към 25.01.2022г. Това обосновава извод за принос на
кредитора, съответен на 22 дни от допуснатата по вина и на двете страни
забава за период от общо 49 дни (от 30.12.2021г. до 16.02.2022г.), а не за
конкретни дни на забава. За забавата, съответна на останалите 27 дни от
общия период, за която изпълнителят отговаря, същият дължи неустойката в
25
размер на сумата 10 799.46лв., изчислена според дните на забавата, съобразно
т. 2 от Раздел VII от договора.
За да направи горните правни изводи съдебният състав съобрази
следните разпоредби, приложими съобразно установената фактическа
обстановка: чл. 81 ЗЗД – „Длъжникът не отговаря, ако невъзможността за
изпълнение се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина“; чл.
93 ЗЗД- „Кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното
му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което
длъжникът не би могъл да изпълни“; чл. 96 ЗЗД – „Когато кредиторът е в
забава, … ако и длъжникът е в забава, той се освобождава от нейните
последици“.
Въз основа на изложените мотиви, съдът приема, че от дължимия,
незпалатен остатък от дължимото възнаграждение по процесния договор
следва да се прихване сумата 10 799.46лв., с която се погасява до този размер
задължението на ответното дружество за заплащане на възнаграждение за
приетата и одобрена работа по процесния договор, при което непогасеният
остатък от възнаграждението възлиза на сумата 47 177.64 лв. до който размер
е уважен с обжалваното решение искът по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, ведно със
акцесорните претенции за мораторна и законна лихва.
Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдебни
инстанции по съществото на спора първоинстанционното решение следва да
се потвърди в обжалваните части.
Страните не си дължат репариране на разноски за държавни такси, тъй
като те са платени по изцяло неоснователни жалби. По аналогични
съображения, въззивника- ищец не дължи на ответното дружество част от
разноски за възнаграждение на вещото лице, изготвило назначената от
въззивния съд повторна съдебно-техническа софтуерна експертиза, тъй като
тя е поискана и допусната за целите на доказване на възраженията на
„Пристанище Варна“ ЕАД по подадената от дружеството неоснователна
въззивна жалба.
Ищецът е поискал присъждане и на друг вид разноски, съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 5 289.70
лв. Процесуалният представител на въззивника– ответник е релевирал
своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна
26
адвокатско възнаграждение, което се преценява като основателно. Уговорения
и заплатен от клиента на пълномощника адвокатски хонорар не е адекватен на
фактическата и правна сложност на спора и следва да бъде намален до размер
на сумата 4 000 лв., от която ответникът дължи 3 302лв. съобразно
материалните интереси по двете жалби.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК и предвид направеното искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция от
процесуалния представител на ответника, ищецът му дължи част от
определено от съда възнаграждение от 450 лв., а именно сумата 78.52 лв.,
отново съобразно материалните интереси.
Тъй като насрещни задължения по чл. 78 ГПК се компенсират до размер
на сумата 3 223.48 лв., ответникът следва да бъде осъден да я заплати в полза
на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІІІ - ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 532/11.12.2023г., постановено по т. д. №
141/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, в обжалваните части.
ОСЪЖДА „Пристанище Варна“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, пл. „Славейков“ № 1, да заплати на
„Смартпро“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Перла“ 8, ет. 1, сумата 3 223.48 лв., представляваща част от
съдебно- деловодни разноски за въззивна инстанция съобразно уважената част
от исковете и по компенсация, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
27