№ 623
гр. Враца, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Христо Н. Христов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело №
20241400500612 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 4314/07.08.2024 г., подадена от
адв.Ж. Д. Д. - К. от АК-Хасково, със съдебен адрес: ***, като пълномощник на Г. Б. Л., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, против Решение № 153/11.07.2024 г., постановено по
гр.дело № 1212/2023 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина, в частта, с която е отхвърлен
иска за сумата над 5 000 (пет хиляда) лева до сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от причинени телесни увреждания; в частта с която е осъден ищеца да заплати на
Застрахователно акционерно дружество "Далл Богг: Живот и Здраве", АД - гр.София сумата
в размер на 881.25 лева - разноски в производството, съобразно отхвърлената част от иска.
Жалбоподателя твърди, че решението на Районен съд-Бяла Слатина в отхвърлителната
му част е неправилно - постановено при неправилно прилагане на материалния закон, в
частност на чл.52 от ЗЗД за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени
вреди, поради което следва да бъде отменено. Счита, че пред първоинстанционният съд по
категоричен начин е доказано наличието на всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, че при постановяване на обжалваното решение
първоинстанционният съд се е произнесъл в противоречие с материалния закон и по-
конкретно с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, че е нарушил принципа за справедливост, като е
определил изключително занижен размер на обезщетение, който не съответства на
претърпените от него болки и страдания, техния вид, характер и интензитет, поради което и
1
не може да репарира преживените от него травматични увреждания. Поддържа, че в случая
ищецът при процесното ПТП е получил закрито счупване на гръдната кост (средна телесна
повреда по см. на НК на Р.България), което увреждане е причинило трайно затрудняване на
движението на снагата; деформация в областта на ъгъла между дръжката и тялото на
гръдната кост с болка и псевдофлуктоация. Установен бил интензитета и продължителността
на търпените болки и страдания и продължителния оздравително-възстановителен процес от
ищеца, което се отразява върху неговото здраве и за в бъдеще. Съгласно приетата СМЕ
общият лечебен и възстановителен период на този тип травматични увреждания е около 2-3
месеца, като при физическо претоварване и промяна в климатичните условия ищецът ще
търпи болки. Всички увреждания са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
претърпяното ПТП, видно от заключението на СМЕ.
Въззивникът счита, че в случая заместващото обезщетение за причинените му от
противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди следва да е в размер на
20 000,00 лева, като законодателят определил висок нормативен максимум на този вид
застрахователното обезщетение в размер на 10 420 млн. лева при всяко едно застрахователно
събитие - арг. чл. 492, т.1 от КЗ и по този начин е целял заместващото обезщетение да
отговаря на действително претърпените болки и страдания.
Съобразно обществено-икономическите условия в страната към датата на настъпване
на процесното застрахователно събитие - края на 2022 год., морални норми в обществото,
респ. съобразно съдебната практика, въззивникът счита, че справедливият размер за
заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания следва да е в
размер на 20 000 лева.
Жалбоподателя счита също, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и
в частта, в която са присъдени в полза на ответника ЗАД "Далл Богг: Живот и Здраве" АД,
гр.София 881.25 лева разноски по делото.
Моли съда, да отмени обжалваното решение на Районен съд-Бяла Слатина, в частта с
която е отхвърлен иска за сумата от 5 000.00 лева до сумата от 20 000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от причинени телесни увреждания и в частта, с която е осъден същия да заплати
на ЗАД "Далл Богг: Живот и Здраве", гр.София сумата в размер на 881.25 лева и постанови
решение, с което да осъди ответника ЗАД "Далл Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Г. Б. Л., ЕГН **********, с постоянен
адрес: *** допълнително сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени и търпени понастоящем от него неимуществени вреди - болки и
страдания в резултат на ПТП от 20.11.2022 год., причинено от виновния водачът Б. В. А., с
ЕГН **********, с адрес: ***, който риск е покрит със застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗАД "Далл Богг: Живот и Здраве", АД с
ЕИК ***, което дружество е издало застрахователна полица BG/30/***, валидна от
18.07.2022 год. до 18.07.2023 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.03.2023 год. - датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на
сумата, както и да му присъди направените по делото пред двете инстанции съдебни
2
деловодни разноски.
Моли съдът да отмени първоинстанционното решението и в частта, с която е осъден Г.
Б. Л., с ЕГН **********, да заплати на ЗАД "Далл Богг: Живот и Здраве", гр.София сумата в
размер на 881.25 лева разноски по делото.
Няма искане за допускане на нови доказателства.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна ЗАД "Далл Богг: Живот и
Здраве" АД, гр.София, чрез пълномощник юрисконсулт М. М. е постъпил писмен отговор,
с който оспорва, като неоснователна и недоказана въззивната жалба.
Твърди, че във въззивната жалба оплакванията са едностранчиви и не кореспондират
със събрания доказателствен материал по делото, поради което не са налице правни
основания, обосноваващи отмяна на атакуваното съдебно решение.
От приетата без възражения СМЕ е установено, че Г. Л. е претърпял счупване на
гръдната кост, без опасност за живота. Експертът пояснил в с.з., че твърдените от ищеца
болки в областта на поясния отдел на гръбначния стълб не са настъпили вследствие от
механизма на процесното ПТП и е невъзможно същите да са последица от фрактурата на
гръдната кост, видно и от приложената епикриза от 23.11.2022 г. Експерта медик
категорично заявил, че претърпяната травма не е довела до реална опасност за живота на
ищеца.
Оспорва продължителността на оздравителния период от ищеца посочен във
въззивната жалба от 2-3 месеца, тъй като от заключението на СМЕ е видно, че същият е бил
не повече от 1 месец - обичайният за подобен вид телесни травми.
Намира за правилно и законосъобразно обжалваното решение, като постановено при
пълнота на доказателствата и съобразено с трайната съдебна практика на съдилищата,
поради което следва да бъде потвърдено.
Ответното застрахователно дружество е извършило пълно плащане, съгласно
първоинстанционното решение, видно от приложено с писменият отговор платежно
нареждане за сумата 5953.10 лева.
Няма искане за допускане на нови доказателства.
Моли съда да потвърди, като правилно и законосъобразно, решението на РС-Бяла
Слатина, като остави без уважение въззивната жалба, ведно с всички законни последици.
С въззивната жалба и с отговорите страните не сочат доказателства и не правят
доказателствени искания.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в
рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт, поради което следва
да се разгледа по същество.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав
обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната пълнота,
във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното от
фактическа страна:
Първоначално исковата молба на Г. Б. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, със
съдебен адрес: ***, чрез пълномощника му адв. Ж. Д. Д. - К. от АК-Хасково предявена
3
против Застрахователно акционерно дружество "Далл Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от поне от двама
изпълнителни директори - Б. Г. И., Р. В. М. и Ж. С. К. е била подадена в РС-Враца, въз
основа на която е образувано гр.д.№ 1874/2023г. по описа на РС-Враца.
С Определение № 1274/17.08.2023г. съдът прекратил производството по гр.д.№
1874/2023г. по описа на РС-Враца и го изпратил по подсъдност на РС-Бяла Слатина по
избор на ищеца.
В РС-Бяла Слатина делото е образувано под нов № 1212/2023г.
Районен съд-Бяла Слатина се е произнесъл по предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ вр. чл.45, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, от Г. Б. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез
пълномощника си адв. Ж. Д. Д. - К. от АК-Хасково, против Застрахователно акционерно
дружество "Далл Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано заедно от поне от двама изпълнителни директори - Б. Г. И., Р. В. М. и Ж.
С. К., да заплати на ищеца сумата в размер на 20 000.00 лева (двадесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в следствие на
настъпило ПТП на 20.11.2022 г., представляващи болки и страдания, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на молба по чл.380 от КЗ до
ответното застрахователно дружество - 01.03.2023 г., до окончателното й изплащане, както и
направените разноски в настоящото производство.
В исковата молба се твърди, че на 20.11.2022 г. около 10:35 ч. на гл.път I-1 при 188 км.,
посока на движение гр.Враца, при управление на лек автомобил "БМВ", модел "118Д", с рег.
№ ВН *** АК, водачът Б. А. навлязъл в лентата за насрещно движение, при което
реализирал ПТП с насрещно движещия се автомобил "Шкода", модел "Фабия", с рег. № ВР
*** СС, управляван от Р. Д. Х.. Сочи се, че пътно-транспортното произшествие е
документирано с констативен протокол за ПТП № 1784240 от 20.11.2022 г.
Ищецът твърди, че по време на инцидента е бил пасажер на предна дясна седалка в
лекия автомобил "Шкода", с рег. № ВР *** СС, като вследствие на удара му били причинени
телесни увреждания, поради което е прегледан в ЦСМП, филиал Ботевград, след което е
постъпил за лечение в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД, гр.София, за периода от 20.11.2022
г. до 23.11.2022 г., като е изписан с окончателна диагноза: „Контузия на гръдния кош,
счупване на гръдна кост, закрито“.
Твърди още, че описаните травматични увреждания са му причинили разстройство на
здравето, временно опасно за живота, което е било съпроводено с болки и страдания по
време на възстановително-оздравителния процес.
Ищецът сочи, че вследствие на инцидента претърпял неимуществени вреди - болки и
страдания, почувствал е страх за живота си, който изпитва и към настоящия момент. Често
сънувал кошмари, не може да спи спокойно, припомня си за случилото се и избягва да се
вози в лек автомобил.
Ищеца навежда твърдения, че към момента на настъпване на ПТП-то спрямо
управлявания от виновния за катастрофата водач Б. А. автомобил "БМВ", модел "118 Д", с
4
рег. № ВН *** АК е била налице валидна полица по задължителна застраховка гражданска
отговорност, сключена с ответника, а именно: BG/30/*** с период на действие от 18.07.2022
г. до 17.07.2023 г.
Сочи, че е спазена процедурата по чл.380, ал.1 от КЗ, като ответното дружество е
завело щета № 0801-007167/2022-03, но към датата на депозиране на исковата молба не е
изплатило обезщетение. Посочва, че според разпоредбите КЗ застрахователят по ЗЗГО на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица
вреди, вследствие на притежаването или използването на МПС, включително:
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт,
както и разумно направените разходи във връзка с предявяването на исковата претенция,
вкл. съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахованото лице.
Относно размера на претенцията, счита, че неимуществените вреди не могат да имат
категорично стойностно изражение и не подлежат на пряко аритметично изчисляване.
Ноторно било известно, че претърпените болки и страдания нямат материален единен
еквивалент за пострадалия, но следва да се има предвид, че целта му е да се търси от съда
справедливо репариране на реално претърпените болки и страдания вследствие на ПТП по
вина на водач, нарушил правилата за движение и с поведението си станал причина за
реализиране на ПТП.
Претендира сумата от 20 000.00 (двадесет хиляди) лева, ведно със законна лихва,
считано от 01.03.2023 г. - датата на предявяване на претенцията през застрахователя, до
окончателното й изплащане, както и заплащане на сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Застрахователно
акционерно дружество "Далл Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ***, чрез юрк.Й. К., с който
оспорва иска изцяло като неоснователен. Не се оспорва наличието на застрахователно
правоотношение към датата на ПТП относно лек автомобил "БМВ" с рег. № ВН *** АК.
Оспорват се вината на водача Б. А. за настъпването на процесното ПТП, поради наличието
на съпричиняване на вредата от страна на пострадалото лице, тъй като е пътувало без
поставен обезопасителен колан; механизма на настъпване на ПТП, причинно-следствената
връзка между ПТП и твърдените от ищеца претърпени травми и увреждания, както и самите
твърдени увреждания, техния интензитет и проявление, и твърденията, че и към момента на
подаване на исковата молба ищецът не се е възстановил, като се твърди, че не са
представени медицински документи по делото, от които да се установи оздравителният
процес, налице ли са усложнения и невъзстановени травми или необратими последици за
здравословното състояние на ищеца, като няма данни за продължаващо лечение.
Оспорва се и размера на претенцията за неимуществени вреди от ищеца като
изключително завишен и несъответстващ на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Твърди се още, че ищецът има принос за настъпване на травмите поради извършени от
него като пътник нарушения на правилата по ЗДвП, а именно липсата на поставен от него
предпазен обезопасителен колан при пътуването му в лекия автомобил, което довело до
липсата на възпиращото свободното движение на тялото противодействие, както и до
контакт на тялото на ищеца с детайли от вътрешното оборудване/купето в лекия автомобил,
5
от което са настъпили травмите. Поддържа се, че поради съпричиняването от страна на
ищеца следва да намери приложение разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Оспорва се и искането за присъждане на законна лихва, като се излагат доводи, че в
случая законната лихва се дължи от изтичане на 3-месечния срок, уреден в чл.496, ал.1 от
КЗ, а не от датата на уведомяване на застрахователното дружество за настъпилото събитие.
Иска се постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и се претендират разноски.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства,
допуснати и изслушани са съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи,
чиито заключения не са оспорени от страните и са приети от съда.
Въз основа на събраните доказателства, анализирайки приложението на разпоредбата
на чл.432, ал.1 от КЗ, в обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че
предявеният иск за заплащане на неимуществени вреди е допустим, тъй като са налице
всички елементи от фактическия състав на деликта по чл.45 от ЗЗД, а именно: извършването
на деянието, неговата противоправност и вината на дееца - Б. В. А., са установени, както и,
че от заключението на СМЕ са установени вредите, причинени на ищеца, причинно-
следствената връзка между тях и процесното ПТП, поради което искът за неимуществени
вреди е доказан по основание. По отношение на неговия размер, прилагайки нормата на
чл.52 ЗЗД и съобразявайки характера, интензитета и продължителността на причинените на
ищеца увреждания, както и срока за възстановяване, районният съд е приел, че
справедливото обезщетение в случая е 5000.00 лева, а за разликата до пълният
предявен размер от 20 000.00 лева искът е отхвърлен.
Първостепенният съд е приел също, че не е налице съпричиняване по смисъла на чл.51,
ал.2 от ЗЗД от страна на пострадалото лице, доколкото от събраните по делото доказателства
се установява, че ищецът е пътувал в лекия автомобил с поставен обезопасителен колан.
С оглед основателността на претенцията за неимуществени вреди, съдът е приел, че на
уважаване подлежи и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху
главницата, считано от датата на предявяването от ищеца на писмена претенция пред
застрахователното дружество - 01.03.2023г., до окончателното изплащане на задължението.
С обжалваното решение Районен съд-Бяла Слатина на основание чл.432, ал.1 от КЗ във
вр. чл.45, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД е осъдил Застрахователно акционерно дружество "Далл
Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез
юрисконсулт М. М., да заплати на Г. Б. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, със
съдебен адрес: ***, чрез пълномощника си адв.Ж. Д. Д. - К. от АК-Хасково, сумата в размер
на 5 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 20.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
молба по чл.380 от КЗ до ответното застрахователно дружество - 01.03.2023 г., до
окончателното й изплащане, като отхвърлил иска за сумата над 5 000.00 лева до пълния
предявен размер от 20 000.00 лева, като неоснователен и недоказан.
Със същото решение на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1 от ЗА е осъдил Застрахователно
акционерно дружество "Далл Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
6
управление: гр.***, чрез юрисконсулт М. М., да заплати на адв.Ж. Д. Д. - К. от АК-Хасково,
със съдебен адрес: ***, сумата в размер на 800,00 лева - адвокатски хонорар.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК е осъдил Г. Б. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес:
с.***, със съдебен адрес: ***, чрез пълномощника си адв.Ж. Д. Д. - К. от АК-Хасково, да
заплати на Застрахователно акционерно дружество "Далл Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр.***, чрез юрисконсулт М. М., сумата в общ
размер на 881,25 лева - разноски в производството.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК е осъдил Застрахователно акционерно дружество"
Далл Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, чрез
юрисконсулт М. М., да заплати в поза на РС-Бяла Слатина сумата в общ размер на 250,00
лева, дължащи се такси и разноски съгласно уважената част от иска.
Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят
приетата и изяснена от районния съд фактическа обстановка.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във
връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд
констатира, че първоинстанционното решение е валидно - постановено е от законен състав в
пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма;
подписано е и е разбираемо.
Съгласно чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му в
обжалваните части по изложените във въззивната жалба доводи и при извършена служебна
проверка за допуснати нарушения на императивни материално правни норми, като
въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, в която е
уважен предявеният иск по чл.432, ал.1 КЗ във вр. чл.45, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД до размера
от 5000 лева, т.е. със сила на пресъдено нещо са установени всички елементи от
фактическия състав на претенцията с изключения размера на претърпените неимуществени
вреди.
Във въззивното производство спорът се съсредоточава единствено върху размера на
дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пострадалия, в
съответствие с критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл.52 ЗЗД и
дължимостта и размера на присъдените в тежест на ищеца разноски в първоинстанционното
производство.
Настоящият въззивен съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими
и необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената и възприета от районния
съд фактическа обстановка е правилно установена и изцяло кореспондира с представените
по делото доказателства. Въззивната инстанция споделя изложените от районния съд
мотиви, довели до извода за основателност на предявения иск за заплащане на обезщетение
7
за неимуществени вреди в размер 5 000 лева и неоснователност и недоказаност на този иск
в размер на разликата до претендираните 20 000 лева, и намира, че съдебното решение е
постановено при правилно приложение на материалния закон и съобразно доказателствата
по делото, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
В отговор на наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира за
необходимо да изложи допълнително следните фактически и правни съображения:
От фактическа страна по делото е установено и не е спорно, че на 20.11.2022 г. около
10:35ч. на гл.път I-1 при 188км., посока на движение гр.Враца, при управление на лек
автомобил "БМВ", модел "118 Д", с рег. № ВН *** АК, водачът Б. А. навлязъл в лентата за
насрещно движение, при което реализирал ПТП с насрещно движещия се автомобил
"Шкода", модел "Фабия", с рег. № ВР *** СС, управляван от Р. Д. Х.. Установено е също и не
е спорно между страните наличието на валидно застрахователно отношение между
ответника и собственика на автомобил "БМВ", модел "118 Д", с рег. № ВН *** АК по силата
на застрахователна полица BG/30/*** с период на действие от 18.07.2022г. до 17.07.2023 г.
По делото е приложен Протокол за ПТП № 1784240/20.11.2022 г., в който е отразено, че
участник № 1 е лек автомобил марка "БМВ", модел "118 Д", с рег. № ВН *** АК, а участник
№ 2 е лек автомобил "Шкода" с рег. № ВР *** СС. Посочено е, че причина за ПТП-то е
движение с несъобразена с пътния участък скорост от страна на участник № 1, навлизане в
платното за насрещно движение и реализиране на ПТП с участник № 2.
От приетата по делото САТЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето
от първоинстанционния и въззивния съд, се установява механизма на ПТП, при който лек
автомобил "БМВ", модел "118 Д", с рег. № ВН *** АК напуснал своята лента на движение,
отклонил се вляво от посоката за движение, навлязъл в лентата за насрещно движение и
реализирал челен удар в лек автомобил "Шкода Фабия" с рег. № ВР *** СС. Експертът в
съдебно заседание сочи, че основната причина от техническа гледна точка за настъпване на
процесното ПТП са неправилни действия от страна на водач на лекия автомобил "БМВ",
модел "118 Д", с рег. № ВН *** АК с кормилната уредба, като същият не е управлявал
автомобила, не е следил изменението на пътната обстановка и е допуснал неконтролирано
движение на автомобила в неправилна посока. В експертното заключение се сочи още, че
лекият автомобил марка "Шкода Фабия" с рег. № ВР *** СС е бил оборудван с предпазни
колани за всички седалки, като обезопасителният колан е средство за пасивна защита, което
намалява риска от наранявания и смъртни случаи от два до девет пъти.
Според вещото лице пострадалият Г. Л. при настъпването на ПТП е бил с предпазен
колан.
За установяване на причинените на ищеца травматични увреждания, техния
интензитет и продължителност на лечение в първоинстанционното производство са
представени писмени доказателства, както следва: Епикриза от 23.11.2022 г., издадена от
УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД - гр.София; болничен лист № Е20223528482 за временна
неработоспособност на Г. Б. Л., издаден от УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД - гр.София;
амбулаторен лист № 22347А02D868/13.12.2022 г., издаден от д-р А. Н., специалист по
8
вътрешни болести; медицински протокол на ЛКК № 000394/13.12.2022 г. към МЦ "Св.Ана"-
гр.Враца; амбулаторен лист № 23013602А54Е/13.01.2023 г., издаден от д-р А. Н., специалист
по вътрешни болести; медицински протокол на ЛКК № 000021/13.01.2023 г. към
МЦ"Св.Ана" - гр.Враца; болничен лист № Е20224221513 за временна неработоспособност на
Г. Б. Л., издаден от МЦ "Св.Ана", гр.Враца, се установява, че ищецът Г. Б. Л. е приет на
20.11.2022 г. в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД - гр.София, като е изписан на 23.11.2022 г.
След проведени първоначални образни изследвания са констатирани данни за фрактура на
предната ламела на стернума в областта на корпус манубрий. На ищеца е поставена диагноза
на водещото заболяване - контузия на гръден кош. Проведено е консервативно лечение, от
което ищецът се е повлиял, като след проведена контролна рентгенография е изписан.
Обективното му състояние се характеризира с деформация на стернума в областта на ъгъла
между манубриума и стренума с палпаторна болка и псевдофлоктуация, а останалият статус
е в норма. Вследствие на инцидент е бил в домашен-амбулаторен болничен за общо 54
календарни дни в периода от 20.11.2022 г. до 13.12.2022 г. и от 13.01.2023 г. до 11.02.2023 г.
От приетото от първоинстанционния съд, като обективно и обосновано заключение на
съдебномедицинска експертиза (СМЕ), което и настоящия въззивен съдебен състав приема
като професионално и компетентно изготвено, е установено, че вследствие на ПТП ищецът е
получил закрито счупване на гръдната кост. На ищеца Л. е проведено е медикаментозно
лечение с обезболяващи, антитромботична профилактика и вливания на водно - солеви
разтвори, а като допълнителна терапия е прилаган и протектор на стомашна лигавица по
повод на придружаващо заболяване - гастрит. Според заключението на вещото лице
увреждането е причинило на ищеца трайно затрудняване на движенията на снагата, и се
сочи, че оздравителният период обичайно е от порядъка на 2-3 месеца при липса на
усложнения и нормален развой. Установява се още от вещото лице, че ищецът Г. Л. е търпял
болки и страдания с характерен интензитет за подобен тип увреждания, които са
отшумявали с времето, като за в бъдеще ще изпитва болки при определени условия,
свързани с физическо претоварване или метеорологичните условия. В заключението се сочи,
че травматичното увреждане на ищеца не е довело до трайни последици за здравословното
му състояние. Според кредитираното заключение на вещото лице ищецът при настъпването
на процесния инцидент е пътувал в лекия автомобил с поставен обезопасителен колан, тъй
като в противен случай, ако ищецът е бил без предпазен колан, той е щял да получи
значително по-тежки увреждания в областта на главата и крайниците. Според вещото лице
ищецът Л. е бил в състояние да се справя с ежедневните си нужди със затруднение поради
наличие на болки при по-големи физически усилия и сочи, че към настоящия момент
общото здравословно състояние на ищеца е добро.
За установяване на преживените от пострадалото лице болки, страдания и неудобства в
резултат на настъпилото ПТП, по делото са разпитани свидетелите М. Б. Л. - съпруга на
ищеца, и Г. Г. М. - дъщеря на ищеца.
Установява се от показанията на свидетелката М. Б. Л. /съпруга на ищеца/, че разбрала
за инцидента на следващия ден от децата си. Отишла да види съпруга си в УМБАЛСМ
"Н.И.Пирогов" ЕАД, гр.София, като той бил с охлузвания, но в съзнание. Твърди, че Л. бил
9
контактен, но много уплашен. Останал в болницата около седмица, като не му е правена
оперативна интервенция, но му били изписани множество медикаменти. Сочи, че след
прибирането на съпруга й, за период от около 3 месеца му помагала за всичко, защото не
можел да се обслужва сам. Сочи още, че към настоящия момент ищецът изпитва болки в
кръста, когато времето е студено. Твърди, че след ПТП-то ищецът три месеца не ходел на
работа, след което се върнал, но изпитвал силни болки в кръста, разболял се от пневмония,
което заболяване довело до болничния му престой в гр.Враца. От показанията на
свидетелката М. Л. се установява още, че преди инцидента съпругът й не се е оплаквал от
болки, като счита, че именно травматични увреждания са причина той да не е в състояние да
се справя с работата си, поради което се наложило да напусне и в момента е пенсионер.
Установява, че и към настоящия момент съпругът й се буди понякога нощем, изпитва страх
да се вози в кола.
От показанията на свидетелката Г. Г. М. /дъщеря на ищеца/ се установява, че разбрала
за ПТП от брат си по телефона. Посочва, че посетила баща си в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов"
ЕАД, гр.София, като той бил на легло и с поставени системи, охлузен и с много синини в
областта на гърдите. Сочи, че ищецът престоял около седмица в болницата, като не му е
правена оперативна интервенция. За период от около три месеца след изписването на баща й
от болницата, той приемал медикаменти, като през този период бил в отпуск по болест.
Установява се още, че за всичко се грижела съпругата на пострадалия, която го обслужвала.
След инцидента ищецът се върнал на работа за около месец, но изпитвал болки, разболял се
от пневмония, което довело до болничен престой в гр.Враца, поради което напуснал работа.
Към настоящия момент е пенсионер. Свидетелката Г. М. сочи още, че към настоящия момент
ищецът приема медикаменти и изпитва болки в кръста.
Настоящият съдебен състав кредитира като достоверни показанията на горепосочените
свидетели съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК и с останалите доказателствени материали
по делото и намира, че същите не са вътрешно противоречиви, житейски логични са и
пресъздават непосредствени възприятия относно здравословното състояние на ищцата и
изживените след пътния инцидент физически и психически болки и страдания.
От приетата по делото претенция за заплащане на обезщетение от ищеца до ЗАД "Далл
Богг: Живот и Здраве" АД, се установява, че същият уведомил застрахователното дружество
за настъпило ПТП на 20.11.2022 г. и е поискал изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени вследствие на получени от ПТП-то телесни увреждания в размер 20
000.00 лева. Претенцията на ищеца е заведена при застрахователното дружество като щета
№ 0801-007167/2022-03 и с писмо /приложено на л.23-24 от гр.д. № 1874/2023 г. по описа на
РС-Враца/ ответното застрахователно дружество е изискало представяне допълнително
документи, за да се произнесе по направеното от ищеца искане.
Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят така
приетата и изяснена фактическа обстановка, поради което окръжният съд я възприема
изцяло.
Относно оплакванията във въззивната жалба за неправилно прилагане
института на чл.52 от ЗЗД от районния съд, въззивната инстанция следва да се
10
отбележи следното:
Спорът между страните пред въззивния съд се свежда основно до размера на
дължимото застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според задължителните указания на т.II от ППВС № 4/23.12.1968
г., понятието "справедливост" по смисъла на посочената законова разпоредба не е
абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са: характерът, броят и
начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна, в константната съдебна практика на ВКС
(напр. Решение № 151 от 12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г., ТК, ІІ т. о., Решение № 130 от
09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г., ТК, ІІ т. о., Решение № 174 от 27.10.2016 г. по т. д. №
2960/2015 г., ТК, I т. о., Решение № 157 от 28.10.2014 г. по т. д. № 3040/2013 г., ТК, II т. о.,
Решение № 141 от 28.01.2016 г. по т. д. № 1398/2014 г., ТК, II т. о. и мн. др.) се приема, че
при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат
предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства,
свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото
състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити
на отговорност на застрахователя към този момент.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи
от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен паричен еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни
обстоятелства.
С оглед всички посочени по-горе критерии, вкл. обществено-икономическите условия
в страната към датата на процесното ПТП, при отчитане установените лимити по чл.492 от
КЗ, с оглед общественото понятие за справедливост и съдебната практика за подобни
случаи, като взе предвид в настоящия случай вида на полученото от ищеца Г. Б. Л.
травматично увреждане, свеждащо се до гръдния кош, счупване на гръдна кост, закрито;
възстановителният период за това увреждане, а именно около 2 - 3 месеца при липсата на
усложнения и нормален развой; краткосрочното болнично лечение – 3/4 дни; възрастта на
пострадалия, който е бил на 65 години при настъпване на застрахователното събитие, което
от своя страна не предполага бързо възстановяване от получената травма; претърпените от
него болки и страдания, които са с характерен интензитет за подобен тип увреждания, но са
отшумявали с времето, както и това, че за в бъдеще ще изпитва болки при определени
условия, свързани с физическо претоварване или метеорологичните условия, и като цяло, че
претърпяното от ищеца травматично увреждане не е довело до трайни последици за
здравословното му състояние, настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото
11
обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП,
възлиза в размер на сумата от 15 000 лв. Съдът отчете също и временната
неработоспособност на ищеца вследствие на ПТП, полученото травматично увреждане,
интензитета на преживяното, както и последиците от него променящи живота му.
Настоящият състав отчита и обстоятелството, че към настоящия момент ищецът е
пенсионер, но може да се обслужва сам в ежедневието си и не се нуждае от помощта на
близките си, както е отразено и в писмената му защита.
При определянето на този размер съдът отчете и факта, че освен физическото
неразположение, ищецът е претърпял и негативни психически и емоционални изживявания -
страх, тревожност, паника, нарушения на съня, страх да пътува с лек автомобил, но не се
наблюдават структурни изменения на психиката му или други изразени психопатологии.
Съдът взе предвид и това, че в случая не е налице съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалото лице по чл.51, ал.2 от ЗЗД, доколкото от събраните по делото се установява,
че ищецът Л. е пътувал в лекия автомобил с поставен обезопасителен колан, което в голяма
степен е предотвратило настъпване на по-големи вреди. Размерът е съобразен и с
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие - 2022 г., и със съдебната практика относно справедливия размер за
заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания и негативни
емоционални изживявания.
Съдът намира, че не следва да бъде определян по-висок размер на обезщетението, тъй
като не се доказаха телесни увреждания извън установените от заключението на съдебно-
медицинската експертиза, както и наличието на психологически проблеми, които са
наложили специализирана помощ. Обезщетението в този размер съответства както на
установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните
последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане. Определяне на по-
висок размер обезщетение, съдът намира за несправедливо, предвид съвкупната преценка на
горепосочените критерии.
С оглед несъвпадането на изводите на двете инстанции, решението на първостепенния
съд следва да бъде отменено в обжалваната част, като на ищеца бъде присъдено
допълнително обезщетение от 10 000,00 лева. Решението следва да се потвърди в частта, в
която е отхвърлен иска на ищеца, като неоснователен за сумата над 15000,00 лв. до пълния
предявен размер от 20000,00 лв.
Относно възражението на ответното дружество за присъждане на законната
лихва.
Съгласно действащия КЗ застрахователят дължи законна лихва, за която отговаря
делинквентът, считано 1) от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или 2) на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна - чл.429, ал.3 от КЗ.
При уважаване на иск за обезщетение за вреди от деликт законната лихва върху
главницата се дължи без да има отправена покана от датата на деликта, ако е поискана от
ищеца /чл.84, ал.3 ЗЗД/. В съдебната практика на ВКС обективирана в решение №
12
128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на I т.о., решение № 50043/06.06.2023 г. по т.д. №
53/2022 г. на I т.о. и решение № 50001/03.02.2023 г. по т.д. № 2530/2021 г. на I т.о. и др. е
разяснено, че в хипотезата на пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезщетение за вредите,
причинени от застрахования деликвент, в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не от увреждането.
Изложени са аргументи, че разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо
увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на основание чл.86, вр. чл.84, ал.3
ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор следва както от разпоредбите на
чл.429, ал.1-ал.3 КЗ, така и от въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка
за предявяване на прекия иск срещу застрахователя на деликвента по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите съгласно чл.498, ал.3, вр. чл.432, ал.1 КЗ-
отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл.380
КЗ.
След предявяване на тази претенция за застрахователя тече нормативно установеният
срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и неплащането на застрахователно
обезщетение в срока е свързано, от една страна, с изпадане на самия застраховател в забава,
за която дължи лихва, а от друга страна, с възможността увреденото лице да предяви иск на
основание чл.432, ал.1 КЗ.
Следователно на основание чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят покрива спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за плащане на
обезщетение за вреди от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след
изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне или плащане на
обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си забава.
Не е спорно между страните, а и от представената застрахователна претенция по
смисъла на чл.106, ал.1 във вр. чл.380 от КЗ, адресирана от пълномощника на ищеца до
ответника, се установява, че ищецът е уведомил застрахователя, който обезпечава
деликтната отговорност на водача на МПС, причинил процесното застрахователно събитие
на 01.03.2023г., поради което от този момент ответното дружество отговаря за причинените
на пострадалия неимуществени вреди поради неизпълнение в темпорално отношение на
извъндоговорното задължение на застрахования - делинквент за заплащане заместващо
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди.
Следователно, искането за заплащане на законна лихва върху дължимото от ответното
застрахователно дружество главно парично вземание следва да се присъди от посочената
дата-01.03.2023г. до окончателното му заплащане, поради което наведените възражения на
ответното дружество в тази връзка се неоснователни.
По разноските:
В резултат от изводите, до които настоящият съдебен състав достигна, решението на
първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските.
13
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска ответникът
има право на разноски за първата инстанция в размер на 293,75 лева, поради което
обжалваното решение следва да се отмени в частта за разноските, с която ищецът е осъден да
заплати на ответника разликата над 293,75 лева.
Пред въззивната инстанция на ответното дружество му се дължат разноски в размер на
391,66 лв., съразмерно с отхвърлената част от жалбата.
Следва да бъде присъдена на адв.Ж. Д. Д. - К. от АК-Хасково и разликата по
отношение на определеното адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1 от
ЗА вр. чл.78, ал.1 от ГПК за процесуално представителство пред първата инстанция предвид
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съобразно уважената част от иска, а именно от 800.00 лева до 1 750,00 лева или това са
950,00 лв.
За въззивното производство в полза на адв.Ж. Д. Д. - К. от АК-Хасково, процесуален
представител на ищеца следва да бъде присъдено на основание чл.38, ал.2 във вр. ал.1 от ЗА
вр. чл.78, ал.1 от ГПК адвокатско възнаграждение в размер от 1750,00 лева.
На основание чл.78, ал.8 във вр. ал.3 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.25, ал.1 от НЗПП,
съобразявайки извършената от юрисконсулта на ответното дружество дейност във
въззивната инстанция, съдът определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00
лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, поради освобождаването на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 от
ГПК, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати допълнително
по сметка на РС-Бяла Слатина сумата в размер на 400.00 лева, представляваща държавна
такса и сумата от 100,00 лв. представляващи разноски за допуснати експертизи пред РС-
Бяла Слатина, съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК ответното застрахователно дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на ОС-Враца сумата в размер на 200.00 лева, представляваща
държавна такса пред въззивната инстанция.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 153/11.07.2024 г., постановено по гр.дело № 1212/2023 г. по
описа на РС-Бяла Слатина В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Г. Б. Л., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез пълномощника му адв.Ж.
Д. Д. - К. от АК-Хасково, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. чл.45, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, против Застрахователно акционерно дружество "Далл Богг: Живот и
Здраве" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез юрисконсулт М. М., за
разликата от 5000,00 лева до 15 000,00 лева, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. чл.45, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
14
Застрахователно акционерно дружество "Далл Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, чрез юрисконсулт М. М., ДА ЗАПЛАТИ на Г. Б. Л.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез пълномощника му адв.
Ж. Д. Д. - К. от АК-Хасково, сумата от още 10 000,00 лева/десет хиляди/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.11.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на молба по реда на чл.380 от КЗ до
ответното застрахователно дружество - 01.03.2023 г., до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 153/11.07.2024 г., постановено по гр.дело № 1212/2023 г. по
описа на РС-Бяла Слатина В ЧАСТТА за разноските, с която Г. Б. Л., ЕГН ********** е
осъден да заплати на Застрахователно акционерно дружество "Далл Богг: Живот и Здраве"
АД, ЕИК ***, гр.София, за производството пред първата инстанция за горницата над 293,75
лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 153/11.07.2024 г., постановено по гр.дело № 1212/2023 г.
по описа на РС-Бяла Слатина В ЧАСТТА, с която е отхвърлен, като неоснователен искът с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от Г. Б. Л., ЕГН **********, против ЗАД Далл
Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ***, за сумата над 15 000,00 лева до пълния предявен
размер от 20 000,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Г. Б. Л., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на Застрахователно акционерно дружество "Далл Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ***,
гр.София, сумата 391,66 лв. представляваща направените разноски пред въззивната
инстанция, съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество "Далл Богг: Живот и Здраве" АД,
ЕИК ***, гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Ж. Д. Д. - К. от АК-Хасково на основание чл.38,
ал.2 вр. ал.1 от ЗА вр. чл.78, ал.1 от ГПК, сумата в общ размер на 2700,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищеца Г. Б. Л., за двете съдебни инстанции, от която: 950,00 лева
(разликата между присъдения в първоинстанционното производство размер от 800.00 лева
до 1 750,00 лева) и 1 750,00 лева за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Застрахователно акционерно дружество
"Далл Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ***, гр.София, ДА ЗАПЛАТИ допълнително в полза
на РС-Бяла Слатина сумата в размер на 400.00 лева, представляваща държавна такса и
сумата от 100,00 лв. представляващи разноски за допуснати експертизи, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Застрахователно акционерно дружество
"Далл Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ***, гр.София, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОС-Враца
сумата в размер на 200.00 лева, представляваща държавна такса за въззивното обжалване.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок
от връчване на препис от него на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16