Решение по дело №984/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 260033
Дата: 16 февруари 2021 г. (в сила от 23 март 2021 г.)
Съдия: Георги Кирилов Пашалиев
Дело: 20203200500984
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

260033

 

16.02.2021 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА                    

МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

 

при участието на секретаря Павлина Пенева, като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 984 по описа на Окръжен съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на  „Водоснабдяване и канализация Д.” АД срещу Решение № 260038 от 01.09.2020 г. по гр. дело № 435/2020 г. на Районен съд Д..

Съдебният акт се атакува с доводи за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Въззивникът оспорва извода на съда, че ищецът е бил поставен в невъзможност да изпълнява задачите, възложени с командировъчната заповед, защото за придвижване до работното му място са му били необходими по четири часа всеки ден.

Сочи, че служителят е задължен да изпълнява командировъчната заповед само ако е законна, като изтъква, че процесната е съобразена с нормативните изисквания. Във връзка с изпълнението ѝ твърди, че работодателят не е длъжен да осигурява транспорт или да съобразява необходимото време при придвижване до работното място. Заявява, че съдът неправилно е приложил правилата на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за командировките, защото не са относими към конкретния случай.

По отношение извода на съда за неспазена предварителна закрила при уволнението твърди, че ищецът при постъпването си на работа е представил карта от предварителен медицински преглед, в която не е отразено да има заболявания. Впоследствие е представил решение на ТЕЛК. Оттук извежда, че поради недобросъвестността на служителя работодателят е бил възпрепятстван и не е знаел отразеното в кой от двата документа да приеме за вярно.

Заключава, че като е пристигал на работното си място в 11, 00 часа и си е тръгвал в 13, 00 часа, за периода от 04.12.2019 г. – 09.12.2019 г., ищецът е осъществил състава на дисциплинарното нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 1 от КТ.

Иска съдебният акт да бъде отменен и уволнението да бъде признато за законно. Претендира и разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание се представлява от адвокат Д.К.. В хода на устните състезания процесуалният представител заявява, че поддържа оплакванията, изложени в жалбата, и иска решението да бъде отменено. Претендира разноски за двете инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.

Въззиваемият е подал отговор, с който се противопоставя на оплакванията на въззивника.

Твърди, че в нарушение на нормативните изисквания в заповедта за командироване липсва посочване на задачата, стойността на командировъчните пари и начинът на пътуване до град Т.. Счита, че от приетите автобусни разписания става ясно, че е било невъзможно да спазва установеното работно време. На тази основа прави извод, че няма вина за закъсненията и преждевременните напускания на работното място. Изтъква, че към момента на уволнението се е ползвал от задължителна закрила, като няколкократно е предоставял на ответника решенията на ТЕЛК. 

Прави искане съдебния акт да бъде потвърден и да му бъдат присъдени разноски.

В съдебно заседание не се явява лично и не се представлява. Пълномощникът – адвокат М.Г., изпраща молба, в която повтаря аргументите си за неоснователност на жалбата, съдържащи се в отговора.

 

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

От приложения трудов договор № 69 се установява, че на 10.10.2013 г. между страните е възникнало трудово правоотношение (л. 138). По силата на съглашението К.Д. е бил назначен на длъжността „техник, ел. системи“ при ответното дружество. Определили да изпълнява трудовите си задължения в район Б..

При постъпването си на работа е представил карта за предварителен медицински преглед от 19.09.2013 г., издадена от доктор П.В.– специалист-интернист (л. 143). В същата е отразено, че К.Д. е клинично здрав и се „води на учет като диабетик“. Посочено е, че няма инвалидност. Впоследствие, на 06.12.2013 г., ищецът е представил в дружеството Експертно решение № 2236 от 10.07.2013 г. на ТЕЛК (л. 135), от което е видно, че на К.Д. е поставена диагноза „Захарен диабет I тип интензифицирана инсулинова терапия лош контрол. ДПНП. Диабетна нефропатия. ХБН-0-I ст оникомикоза на всички пръсти на долните крайници“. Препоръчано е трудоустрояване на безсменен режим без тежък физически труд, ангажиращ долните крайници. Идентична диагноза е поставена и с Експертно решение № 2487 от 12.09.2016 г. на ТЕЛК (л. 113), приложено към трудовото досие на служителя. Определена е 72 % трайно намалена работоспособност.

Със заповед № РД-03-144/03.12.2019 г. изпълнителният директор на ответното дружество е командировал К.Д. *** за периода от 03.12.2019 г. до 31.12.2019 г. (л. 78). Заповедта е била връчена на ищеца на същия ден. Била е подписана от последния със забележка, че не може да я изпълни поради лични причини. На 05.12.2019 г. е депозирал молба с вх. № ВИК-4875 до дружеството. Посочил е, че среща трудности при изпълнение на командировъчната заповед. В тази връзка е обяснил, че поради разписанията на междуградския транспорт е в невъзможност да полага труд през целия работен ден. Поискал е и служебен аванс за транспортните разходи.

В отговор на молбата на ищеца е била изготвена докладна записка (л. 76),  в която е предложен следният вариант на предвижване, съобразен с разписанията на автогарите в градовете Б., Т. и Д.: тръгване от град Б. в 07, 00 часа и пристигане в град Т. в 08, 30 часа; тръгване от град Т. в 17, 20 часа и прекачване в град Д. в 18, 30 часа за град Б.. Изложеното в докладната относно маршрутните разписания се потвърждава от приложените отговори на Община Б. (л. 157) и на Община Т. (л. 159).

По отношение изпълнението на командировъчната заповед е съставен доклад № ВИК-4875#2/10.12.2019 г. от Ж.Ж.– началник район Т.. Последният е посочил, че за периода от 04.12.2019 г. до 09.12.2019 г. ищецът е пристигал на работа в 11, 00 часа и си е тръгвал в 13, 00 часа. Ж.Ж.е разпитан като свидетел в хода на първоинстанционното производство, като пред съда потвърждава твърденията си, изложени в доклада. Съдът възприема показанията в цялост, тъй като са достоверни и кореспондират с останалите доказателства по делото.

Във връзка с този доклад са поискани обяснения от К.Д. с покана с №  ВИК-4875#3/11.12.2019 г. (л. 74). Последният е депозирал отговор с    ВИК-4875#4/13.12.2019 г. (л. 72 и 73), в който е обяснил, че прибирането му след работния ден е несигурно поради наличието на само един микробус, преминаващ през град Т., в 17, 20 часа. Заключил е, че нередовният и несигурен транспорт се явява заплаха за здравословното му състояние поради необходимостта да се лекува с инсулин.

Изпълнителният директор на ответното дружество е отправил искане до К.Д. № ЛС-36/13.12.2019 г. (л. 71). Поискал е от последния в еднодневен срок да представи в отдел „Личен състав“ информация дали е трудоустроено лице и дали страда от някоя от болестите по Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. Ищецът е отговорил писмено, че има качеството на трудоустроено лице и има заболяване – захарна болест /диабет тип I, инсулинозависим/ (л. 68). Приложил е копие от Епикриза от терапевтично отделение при „МБАЛ Б.“ ЕООД и Експертно решение № 2964 от 25.09.2019 г. на ТЕЛК (л. 135), от което се установява, че на К.Д. е поставена диагноза „Захарен диабет I тип интензифицирана инсулинова терапия. ДПНП. ДРП АХ-II ст умерена степен сърдечна форма. ХС.“

След това със заповед № ЛС-05-1691/27.12.2019 г. (л. 64) ищецът е бил дисциплинарно уволнен поради три преждевременни напускания на работа, за периода от 04.12.2019 г. до 09.12.2019 г, всяко от които не по-малко от един час. 

 

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.

По делото се установи, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Установи се също, че към  момента на уволнението К.Д. е страдал от захарна болест - „Захарен диабет I тип интензифицирана инсулинова терапия. ДПНП. ДРП АХ-II ст умерена степен сърдечна форма. ХС.“ Болестта е посочена в чл. 1, ал. 1, т. 6 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. на МНЗ за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда.  При това положение е верен изводът, че ищецът се е ползвал от закрила при уволнение, на основание чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. В случая уволнението на служителя се предпоставя от получаване на предварително разрешение от Инспекцията по труда. Такова по делото не е представено от ответната страна, която носи доказателствената тежест за установяване на този факт.

Единствено е направено възражение за противоречие между отразеното в картата за предварителен медицински преглед на К.Д. и в приложените експертни решения на ТЕЛК. Възражението е неоснователно по няколко причини. На първо място липсва противоречие между съдържанието на двата документа. И в двата е отбелязано заболяването му, като не е определена инвалидност. На следващо място трябва да бъде изтъкнато, че нито един от двата документа не материализира изявление на ищеца за наличие на заболяване. Такива изявления са направени, но изхождат само от медицински лица. Поради тази причина, дори да е налице противоречие, ищецът не може да носи отговорност за прикриване на заболяването си при постъпване на работа. В заключение следва да бъде посочено, че за предварителната закрила релевантно е заболяването към момента на уволнението, а не при постъпване на работа.

Ето защо, доколкото ответното дружество е уволнило К.Д., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, без предварително разрешение на Инспекцията по труда, искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да бъде уважен, като уволнението на ищеца бъде признато за незаконно, а заповед № ЛС-05-1691/27.12.2019 г. (л. 64) отменена.

По аргумент от чл. 344, ал. 3 от КТ трудовият спор не следва да бъде разглеждан по същество.     

При такова произнасяне относно главния иск, акцесорният за възстановяване на ищеца на предишната работа, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, също се явява основателен, тъй като е обусловен по отношение на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.

Изложеното налага извода, че Решение № 260038 от 01.09.2020 г. по гр. дело № 435/2020 г., с което Районен съд Д. е уважил исковите претенции на К.Д. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, е правилно и законосъобразно. Поради тази причина съдебният акт следва да бъде потвърден.

 

По отношение на разноските във въззивното производство:

При този изход на спора пред настоящата инстанция, в полза на въззиваемата страна се поражда правото да ѝ бъдат заплатени направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Въззиваемият своевременно е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 780, 00 лева с ДДС, за плащането на което е представил договор за правна защита и съдействие. Ответната страна е направила възражение за прекомерност на размера на претендирания хонорар. Същото за неоснователно, защото размерът на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца е съобразено с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На тази основа въззивникът следва да бъде осъден да заплати на К.Д. направените пред въззивната инстанция разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 780, 00 лева с вкл. ДДС.

 

С оглед на горното, въззивният съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260038 от 01.09.2020 г. по гр. дело № 435/2020 г. на Районен съд Д..

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „Т.М.“ № **, да заплати на К.К.Д., с ЕГН **********,***, сумата от 780, 00 лева с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по в.гр.д. № 984 по описа на Окръжен съд Д. за 2020 г.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                 Председател:                                            Членове: 1.

                                                                                                                      

             

                                                                                                  2.Обн., ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.