Р Е Ш Е Н И Е
Номер 283 21.01.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД шести граждански състав
На дванадесети
декември през
две
хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова
гражданско дело номер 243 по описа за 2019 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на И.С.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която е предявил срещу ответника ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – Бургас“, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 25 от Наредба № 3 от 30.11.2012 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, издадена от министъра на правосъдието, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 795 лв. -главница, представляваща дължимо възнаграждение за изготвени 18 броя експертизи, възложени и изпълнени през 2013 и 2014 г., предадени на съответни разследващи полицаи в Първо и Пето РУ на МВР – Бургас /подробно описани в исковата молба/, за което е подадена и нарочна молба с вх. № 251000-19823 от 01.09.2016 г. до ОД на МВР, жалба до министъра на вътрешните работи от 02.11.2017 г. и заявление с вх. № 251000-12258 от 29.05.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от 795 лева, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- от 03.12.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми ищецът се е снабдил със заповед № 4586 от 05.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8946/2018г. по описа на БРС. В исковата молба ищецът твърди, че въпреки многократните му настоявания дължимите му възнаграждения съгласно представените справки-декларации по горепосочените експертизи не са заплатени от ответника. Претендира присъждане и на направените в заповедното и в настоящото исково производство разноски.
В законовия
едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответната Областна дирекция на МВР – Бургас
е депозирала писмен отговор, в който е оспорила предявения иск, като
е изложила съображения, че вземанията не са изискуеми, тъй като липсва покана
от ищеца за заплащането им от ответника. Направено е и правопогасяващото
възражение, че част от претенциите са погасени по давност. Aнгажира доказателства. В
съдебно заседание ответника, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа
писмения си отговор и моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските
по делото.
В последното по делото съдебно заседание, поради
направен от ищеца частичн отказ от исковата претенция за претендираните
вземания за дължимо възнаграждение в общ размер от 285 лв., представляващо сбор от вземанията за извършени заключения по назначени експертизи по
следните производства по следните производства: ДП № 1592/2012г.
на І-во РУ на МВР Бургас, ДП № 1873/2013г. на І-во РУ на МВР Бургас,
ДП № 1368/2013г.
на V-то РУ на МВР Бургас, ДП№ 394/2013г. на V-то РУ на МВР , ДП № 1479/2013г.
на І-во РУ на МВР, и ДП№ 1710/2012г. на І-во РУ на МВР, ДП № 357/2012г., на основание
чл. 233 от ГПК с влязло към настоящия момент протоколно определение от
12.01.2019г. съдът е прекратил делото в тази част. В съдебно заседание ищецът
чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа останалата част от
предявените искове и моли съдът да ги уважи съобразно установеното по делото. Претендира присъждане на разноските
по делото съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
В останалата част над сумата от до ищецът поддържа исковата си претенция и моли съдът да я уважи.
Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :
Със заповед заповед № 4586 от 05.12.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8946/2018г. по описа на БРС, е разпоредено ответния длъжник Областна
дирекция на МВР – Бургас да заплати ищеца
И.С.Д. сумата от 795 лева, представляваща дължимо възнаграждение за изготвени 18
броя експертизи, възложени и изпълнени през 2013 и 2014 г., предадени на
съответни разследващи полицаи в Първо и Пето РУ на МВР – Бургас, за което е
подадена и нарочна молба с вх. № 251000-19823 от 01.09.2016 г. до ОД на МВР,
жалба до министъра на вътрешните работи от 02.11.2017 г. и заявление с вх. №
251000-12258 от 29.05.2018 г., ведно
законна лихва върху главницата от 795лева от 03.12.2018 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 325 лева
- разноски по делото за заплатена и
дължима държавна такса в размер на 25 лв. и изплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв.
Видно от данните по заповедното производство с оглед дадените указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът е предявил по реда на чл. 422 от ГПК настоящите установителни искове за дължимост на заявените и посочени в заповедта по чл. 410 от ГПК парични вземания.
Предявените искове са правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 25 от Наредба № 3 от
30.11.2012 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, издадена от министъра на правосъдието.
Съгласно чл. 25 от Наредба № 3 от 30.11.2012 г. /в сила до 17.10.2014г./ вещото лице има право на възнаграждение за извършената експертиза, както и направените разходи за използваните материали, консумативи, пособия, технически средства, машинно и компютърно време и други необходими разходи.
Съгласно чл. 29, ал. 2 от Наредба № 3 от 2012 г. /в сила до 17.10.2014г./ при определяне на възнаграждението на вещото лице за назначената и извършена експертиза, органът, който я е възложил съобразява освен обстоятелствата по ал. 1 и справката- декларация на вещото лице съгласно приложение № 2 от същата наредба.
Разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от посочената Наредба сочи, че ако вещото лице не представи документи за разходите, те се заплащат по преценка на органа, назначил експертизата.
По делото се установява, че в исковия период 2012-2014г. ищецът е бил назначаван като вещо лице за извършване на експертни заключения по образувани досъдебни производства по описа на Първо и Пето Районни управления при ОД на МВР-Бургас, като с оглед преценка по кои от посочените в исковата молба досъдебни производства /с изключение на тези, за които е налице отказ от иска, направен в последното съдебно заседание/ му се дължи по делото са ангажирани доказателства и е извършена съдебно-икономическа експертиза, която след извършени проверки по процесните досъдебни производства е дала следното заключение:
По отношение
на претенцията за сумата от 35 лв. по ДП № 214/2013г.
по описа на Първо РУ на МВР- Бургас вещото лице е посочило, че няма данни в
това производство да е възлагано, както и да е изгответна от ищеца съдебно
оценъчна –експертиза, като съответно липсва и справка - декларация от ищеца по
чл.29 и чл.31 от Наредба № 3 от 2012 г. за вписването , квалификацията и
възнагражденията на вещите лица. Затова съдът счита, че искът за заплащане на
претендираното възнаграждение от 35 лв.
за извършено експертно заключение по това ДП се явява недоказан и следва да се
отхвърли.
По отношение на претенциите за сумата от 45
лв. по
ДП №
1450/2013 г., за сумата от 40 лв. по ДП № 1479д/2013г., за сумата от 40 лв. по
ДП № 651/2014г. , за
сумата от 40 лв. по ДП № 116/2013г., за сумата от 70 лв. по ДП
№ 1668/2013г., за
сумата от 40 лв. по ДП №84/2014г.,и за сумата от 35 лв. по ДП № 1857/2014г., всички по описа на Първо РУ на МВР- вещото лице е установило, че по възлагане
от разследващия орган по всяко от тези досъдебни производства ищецът е извършил
експертни заключения и е представил справка- декларация по чл.29 и чл.31 от
Наредба № 3 от 2012 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на
вещите лица по всяко от делата в
размер на претендираните суми. Вещото лице е посочило, че от извършената
проверка във финансова служба в ОД на МВР - Бургас няма данни претендираните по
тези досъдебни производства възнаграждения по справките-декларации, подадени от
ищеца да са му платени от ответника. Ето защо съдът счита, че искът в тази част, досежно горепосочените
досъдебни производства се явява основателен и следва да се уважи.
По
отношение на претенциите за дължими възнаграждения за сумата от 40лв. по ДП № 1224/2014г.,
за сумата от 45 лв. по ДП № 1255/2014г., двете по описа на Първо РУ на
МВР от представените писмени доказателства, изисканите справки и от
заключението на вещото лице се установи, че и по двете дела на ищеца е
възложено извършване на експертни заключения. Установява, че експертиза е
извършена от ищеца като вещо лице само по ДП № 1224/2014г, като в кориците му не се съдържа справка – декларация
по чл. 29, ал. 2 от Наредба № 3 от 2012 г., изходяща от ищеца за дължимо
възнаграждение. Видно от представеното постановление от 13.11.2014г. по ДП
№ 1224/2014г. /л. 72
/органът по разследването е определил възнаграждение на ищеца в качеството му
на вещо лице, извършил заключението в размер на 40 лв. /чл. 29, ал. 3 от
Наредба № 3 от 2012 г. /, като по делото и няма данни такова да е платено от
ответника. Ето защо искът за дължимост на сумата от 40 лв., представляваща неплатено възнаграждение на ищеца като вещо
лице, извършило експертиза по ДП № 1224/2014г.
по описа на Първо РУ на МВР се явява основателен и следва да се уважи.
Що се касае до
ДП № 1255/2014г.
експертизата е установила, че е налице единствено постановление от 26.07.2014г.
за възлагане на ищеца да извърши заключение, но кориците му липсва както изготвена
експертиза, така и справка – декларация по чл. 29, ал. 2 от Наредба № 3 от 2012 г., изходяща
от ищеца, респ. постановление за за определяне на възнаграждение на вещото
лице. Затова съдът счита, че искът за заплащане на претендираното
възнаграждение от 45 лв. за
извършено експертно заключение по това ДП се явява недоказан и следва да се
отхвърли
Що се касае до претендираните възнаграждения
за сумата от 45 лв. и от 35 лв., двете по ДП № 1289/2012г. по
описа на Пето РУ на МВР, от данните по делото и от експертното заключение се
установява, че по това ДП на ищеца като вещо лице е възложено извършване на две
заключения, като и двете заключения за изготвени и съответно за всяко от тях на
вещото лице е определено възнаграждение в размер съгласно представената
справка-декларация по чл.29 и чл.31 от Наредба № 3 от 2012 г. Вещото лице е посочило, че от от извършената
проверка във финансова служба в ОД на МВР - Бургас не е констатирало извършено плащане по двете експертизи. Затова защо искът за
дължимост на сумата от 45 лв. и 35 лв.,
представляваща неплатени възнаграждения на ищеца като вещо лице, извършил две
експертизи по ДП № 1289/2012г. по описа на Пето РУ на МВР се
явява основателен и следва да се уважи.
На основание
чл. 86 вр. с чл. 84, ал. 2 от ЗЗД в полза на ищеца следва да се уважат и
исковете за присъждане на претендираната законната лихва върху всяка от присъдените
главници, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 03.12.2018. до
окончателното им изплащане, като в останалата част върху отхвърлените главници,
исковете чл. 86 вр. с чл. 84, ал. 2 от ЗЗД с оглед акцесорния им характер
следва да се отхвърлят като неоснователни.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 384.02 лв., изчислен съразмерно с уважената част от исковете. В тази връзка с оглед цената на иска и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4
и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в полза на ответника следва да се
присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 91.82 лв.,
изчислено съразмерно с направения частичен отказ част от исковете и
отхвърлената част от исковете.
На следващо място съгласно задължителните указания по т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по ОСГТ на ВКС, едновременно с частичното прекратяване на настоящото производство по иска по чл. 422 от ГПК съдът следва да обезсили издадената в заповедното производство по ч.гр.д. № 8946/2018г. по описа на БРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в тази част. Тъй като с протоколно определение от 12.12.2019г. съдът е прекратил частично делото, но пропуснал да обезсили заповедта по чл. 410 от ГПК в тази част, следва на основание чл. 253 от ГПК с настоящото решение да поправи този пропуск.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – Бургас“, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.
Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, че на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 25 от Наредба № 3 от
30.11.2012 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, издадена от министъра на правосъдието че
същата ДЪЛЖИ на ищеца И.С.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, следните
възнаграждения за извършени заключения по назначени експертизи в общ размер от 430
лв. /четиристотин и тридесет лева/, от която сумата от 45 лв.
по
ДП №
1450/2013 г., за сумата от 40 лв. по ДП № 1479д/2013г., за сумата от 40 лв. по
ДП № 651/2014г. , за
сумата от 40 лв. по ДП № 116/2013г., за сумата от 70 лв. по ДП
№ 1668/2013г., за
сумата от 40 лв. по ДП №84/2014г.,за сумата от 35 лв. по ДП № 1857/2014г., и за сумата от 40лв. по ДП № 1224/2014г.,
всички
по описа на Първо РУ на
МВР, за сумата от 45 лв. и от 35
лв., двете по
ДП №
1289/2012г. по описа на Пето РУ на МВР, ведно
със законна лихва върху главницата от 430 лева, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- от
03.12.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми ищецът се е снабдил със заповед № 4586 от 05.12.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8946/2018г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ
в останалата част иска за заплащане на дължими възнаграждения за извършени
заключения по назначени експертизи за сумата от 35 лв. по ДП № 214/2013г. по
описа на Първо РУ на МВР- Бургас и за сумата от 45
лв., по ДП № 1255/2014г. по описа на Първо РУ на МВР,
ведно със законна лихва върху тези суми, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК- от 03.12.2018 г. до изплащане на вземането, като недоказани.
ДОПЪЛВА
протоколно определение от 12.12.2019г., постановено по настоящото гр.д. № 243/2019г. по описа н БРС, в частта, в която
производството по делото е частично прекратено на основание чл. 233 от ГПК
поради частичен отказ от иска, като ОБЕЗСИЛВА заповед № 4586 от
05.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8946/2018г. по описа на БРС, в
частта, касаеща вземанията за извършени
заключения по назначени експертизи в общ размер от 285 лв. по следните
производства: ДП № 1592/2012г. на І-во РУ на МВР Бургас,
ДП № 1873/2013г.
на І-во РУ на МВР Бургас, ДП № 1368/2013г. на V-то РУ на МВР Бургас,
ДП№ 394/2013г. на V-то РУ на МВР , ДП № 1479/2013г.
на І-во РУ на МВР, и ДП№ 1710/2012г. на І-во РУ на МВР, ДП 357/2012г.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – Бургас“, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, ДА ЗАПЛАТИ на И.С.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 пот ГПК направените разноски в настоящото исково производство и в заповедното производство по ч.гр.д. № 8946/2018г. по описа на БРС разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК в общ размер на 384.02лв., изчислени съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И.С.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР“ – Бургас, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 91.82 лв., изчислено съразмерно с направения частичен отказ част от исковете и отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.