РЕШЕНИЕ
№ 1679 дата 01 декември 2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 23
ноември2020г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: …………………….
разгледа адм. дело № 3007 по описа за 2019г.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215, ал.1, във вр. с чл.225 а,
ал.1, във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от
ЗУТ.
Образувано
е по жалба на „Хелио-тур-с“ АД, гр.Елхово против Заповед № 8-Z-483/11.04.2018г. на кмета на
Община Созопол, с която, на основание чл.225а, ал.1, във вр. с чл.225, ал.1,
т.1 от ЗУТ, е разпоредено дружеството да премахне строеж, квалифициран като
незаконен и представляващ метален навес, находящ се в поземлен имот с
кадастрален идентификатор 67800.34.23, в местността „Света Марина“, землище на
гр.Созопол.
Жалбоподателят
оспорва заповедта като незаконосъобразна, като възразява, че тъй като строежът
е бил изпълнен до 1991г., дори и да е незаконен той се явява търпим по смисъла
на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, тъй като е съответствал на действалите тогава
правила, норми и планове. Иска се отмяна на заповедта.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа
жалбата на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства.
Административният
орган – кмет на Община Созопол се
представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и
поддържа становището за незаконност на процесния строеж, поради липса на
издадени за него строителни книжа, също ангажира доказателства, представя
писмена защита, претендира разноски.
Жалбата
е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна –
адресат на заповедта и депозирана в предвидения от закона срок.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Настоящото
разглеждане е в хипотезата на чл.222, ал.2, т.1 от АПК предвид постановеното от
Върховния административен съд Решение № 16556/04.12.2019г. по адм.дело №
2831/2019г., с което, по реда на инстанционния контрол е било отменено
постановеното при първоначалното гледане на делото Решение № 2112/20.11.2018г.
по адм.дело № 1141/2018г. на Административен съд Бургас, като делото е върнато
за ново разглеждане с дадени конкретни указания.
Данните
от административната преписка сочат, че от служители на Община Созопол е била
извършена проверка на място в поземлен имот с кадастрален идентификатор
67800.34.23, находящ се в местността „Света Марина“, землище на гр.Созопол, за
която е съставен Констативен акт № 16/14.03.2018г. Видно от записаното в него, посочено
е, че собствеността на имота принадлежи на физически лица, а жалбоподателят е
посочен като собственик и извършител на строежа. Същият е описан като метален
навес с приблизителна площ от 84кв.м., с размери 12м/7м и височина от 3м, като
е отбелязано, че за него няма издадени строителни книжа.
За
съставения констативен акт е залепено съобщение на строежа, поради неуспешно
връчване на адреса на управление на дружеството. Възражения не са постъпили.
Въз основа на данните, съдържащи се в
съставения констативен акт, кметът на Община Созопол издал процесната Заповед №
8-Z-483/11.04.2018г., в мотивите на която възпроизвел фактическите констатации
по акта, като е приел, че установеният в поземления имот навес представлява
незаконен строеж поради липса на издадени за него строителни книжа, поради
което и на основание чл.225а от ЗУТ, разпоредил жалбоподателят да премахне
незаконния строеж.
Заповедта е законосъобразна.
Страните не спорят по фактическото изпълнение
на строежа, респ. неговите характеристики на метален навес с установени
размери.
Повдигнатият при първоначалното
разглеждане на делото спор дали обектът представлява строеж или преместваем
обект, следва да се счита за решен видно от мотивите на касационната инстанция,
което е приела за неправилен извода на първоинстанционния съд, че се касае за
преместваем обект и поради квалифицирането му като строеж са дадени и конкретни
указания да се изследва дали същият е незаконен, както и дали по отношение на
него са приложими предпоставките за търпимост по смисъла на § 16, ал.1-3 или по
§ 127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, да се установи периода на извършването му, както и
наличието на данни за деклариране за узаконяване.
В тази връзка по делото беше назначена
съдебно-техническа експертиза, по която въпроси поставиха и двете страни.
Въпросите на пълномощника на
административния орган бяха насочени към установяване на факти, относими към
квалифицирането на обекта като строеж или като преместваем обект, по който
въпрос съдът посочи, че е обвързан с мотивите на касационната инстанция, която
е приела наличието на строеж, поради което тази част от експертизата съдът няма
да обсъжда.
Аналогично, част от въпросите на
пълномощника на жалбоподателя също бяха свързани с установяването на този факт,
а друга част касаеха възрастта на строежа, включването му в сметки 201 и 203 на
дружеството, установяване съществуването на строителна документация при
Областен управител на Област Бургас, дали имотът е бил отреден за къмпинг,
както и отстояния на обекта от съседни сгради и съоръжения.
За целите на установяването на наличие
на строителна документация или търпимостта на строежа, съдът ще обсъди само
тази част от експертизата, кореспондираща с тези обстоятелства.
Административният орган е квалифицирал
строежа като незаконен поради липса на издадени за него строителни книжа.
От страна на жалбоподателя разрешение
за строеж не се представя, както и не се твърди такова да е било издадено, като
това се потвърждава и от изследването на вещото лице, вкл. в документацията,
администрирана от Областен управител, където също не са открити строителни
книжа за обекта.
При тези фактически данни следва да се
приеме, че строежът е незаконен, като изпълнен без издадено разрешение за
строеж. В тази връзка, неотносими се явяват уточненията в съдебно заседание при
изслушване на вещото лице, касаещи вписването на обекти в съставен
АДС197/06.08.1996г., тъй като вписванията касаят сгради, а не навес, а друга
част от уточненията – дали обектът представлява бунгало, дали е нанесен в
кадастъра, остават неясни за съда, тъй като очевидно нямат връзка с процесния
строеж, представляващ метален навес.
При преценката за търпимостта на
строежа съдът не констатира да са налице законовите предпоставки за
приложението на този институт.
В жалбата дружеството твърди, че
строежът е изпълнен до 1991г., поради което счита за приложима хипотезата на §
16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Преди всичко следва да се посочи, че алинея 1 не обхваща
този период – тя касае само строежите изпълнени до 07.04.1987г. и ако е вярно
твърдението на страната, то към тази нормативна дата процесният навес не е бил
изпълнен. Ако строежът е изпълнен в
периода след тази дата и до 30.06.1998г., тогава може да се приеме, че към
1991г. вече е бил налице, при което е приложима хипотезата на алинея 2 на § 16
от ПР на ЗУТ, но в този случай една от предпоставките за търпимост е да е било
извършено деклариране на строежа пред одобряващите органи в срок до
31.12.1998г. По делото няма данни и твърдения за подобно деклариране, поради
което е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки, свързани с
допустимостта на строежа по действащите планове, правила и нормативи по време
на строителството или съгласно ЗУТ. Неприложима е и хипотезата на алинея 3 на §
16 от ПР на ЗУТ, тъй като тя визира период на изграждане след 30.06.1998г.,
което не съответства на твърдението на страната, както и също изисква
деклариране пред одобряващ орган в посочен от закона срок. Във връзка с периода
на изпълнението на строежа, вещото лице, въз основа на ползваните строителни
материали, в заключението прави предположение, че навесът е изпълнен преди
около 25-30 години, което означава в периода 1990-1995г. Пълномощникът на
жалбоподателя оспори този извод, като посочи, че периода е двойно по-голям – от
около 35-40 години, което означава да е бил изпълнен в периода 1980-1985г.,
което напълно се отклонява от твърденията на дружеството в жалбата. От друга
страна, при първоначалното гледане на делото, в пледоария по същество,
пълномощникът на жалбоподателя въобще е отрекъл навесът да е бил изпълнен от
дружеството, тъй като през последните десет години имотът се владее от други
лица, а вещото лице при предходното гледане на делото е дало становище, че
навесът бил сравнително нов, на около 10 години. Видно е, че по делото са
налице множество противоречия, както в изявленията на жалбоподателя, така и в
експертните мнения относно периода на изпълнение на процесния метален навес,
поради което, освен горните мотиви, следва да се приеме, че жалбоподателят не доказва
успешно периода на изпълнение на металния навес, спрямо който да се прецени
приложението на материалния закон.
Разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ също се явява неприложима, защото
визираният в нея режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи,
изградени до 31.03.2001г., а само тези, които не се обхващат от ал. 1, 2
и 3 на § 16 от ПР на ЗУТ. Това е така, тъй като нормата на § 16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр.
82/2012г.), т.е. тя е действаща, с визираните в нея времеви периоди. От това следва, че новите
условия за търпимост на незаконен строеж по ал. 1 на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ касаят строежите, изградени
през нов четвърти период, т.е. този нов период не „поглъща“ периодите по § 16,
двата параграфа не се конкурират, а се прилагат в зависимост от установения
период на изграждане на строежа, затова хипотезата на § 127, ал.1 от ЗУТ е
неприложима за случаите на незаконни строежи, извършени преди 02.01.2001г.
Отнесено към настоящия случай, след като страната твърди строежът да е бил
изпълнен към 1991г. или дори още по-назад във времето, то нормата на § 127,
ал.1 от ПЗР на ЗУТ се явява неприложима за процесния строеж.
На основание изложените мотиви следва
да се приеме, че заповедта е законосъобразно издадена, при наличието на строеж
изпълнен без строителни книжа, поради което правилно е квалифициран като
незаконен такъв и по отношение на него не са налице материалните предпоставки
за търпимост по смисъла на § 16, ал.1-3 от ПР на ЗУТ, както и тези по § 127,
ал.1 от ПЗР на ЗУТ.
Жалбата, като неоснователна, следва да
се отхвърли, като съобразно този изход на процеса, в полза на ответната страна
следва да се присъдят разноските по делото до размер от 600лв., съобразно
изявлението на пълномощника на страната в съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд Бургас
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Хелио-тур-с“ АД, ***против
Заповед № 8-Z-483/11.04.2018г.
на кмета на Община Созопол.
ОСЪЖДА „Хелио-тур-с“ АД, ****, с ЕИК ***,
да заплати на Община Созопол, гр.Созопол, пл.“Хан Крум“ № 2 сумата от 600лв.
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: