РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Благоевград, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Емилия В. Дончева
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Емилия В. Дончева Гражданско дело № 20211210101218 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Юл. Б. Ц. чрез адв. В.Г., САК, със съдебен адрес: гр. С.
против ХР. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., с която е предявен положителен
установителен иск – за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на
оспорената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
2489/2020 г. по описа на РС-Благоевград.
Твърди се в исковата молба, че между кредитора „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, ЕИК ********* и ХР. Г. К. е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16720726001 от дата 22.07.2017 г. за ползване
на мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план Smart L+ с месечна
абонаментна такса 26.99 лв. с ДДС и срок на договора 24 месеца, съответно до 22.07.2019 г.
Сочи се, че въз основа на сключен между ответника и „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален клиентски
номер ********** от дата 21.07.2017 г., са издадени фактури: **********/01.08.2017 г.,
**********/01.09.2017 г., **********/01.10.2017 г., **********/02.11.2017 г. за потребените
от ответника електронни съобщителни услуги за период на потребление от дата 01.07.2017
г. до дата 01.11.2017 г. на стойност 97,82 лв. Твърди се, че абонатът е потребил и не е
заплатил мобилни услуги, фактурирани за четири последователни отчетни месеца: за месец
08.2017 г., 09.2017 г., 10.2017 г. и 11.2017 г. Пояснява се, че неплащането в срок на
издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги, е обусловило
правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. След
едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор
е издадал по клиентски номер № 16720726001 на дата 01.12.2017 г. крайна фактура
1
№**********, в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
електронни съобщителни услуги в размер на 82,36 лв. Пояснява се, че датата на деактивация
на процесния абонамент е 04.11.2017 г., като същата се генерира автоматично по вградената
електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени
суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Твърди се, че на основание договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на
вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, е цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД, е придобил права върху цедираните
вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите,
обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни
неустойки, ако има такива и други.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответника ХР. Г. К. съществуването на вземането в размер на 67,47 лв., за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 2489/2020 г. по описа на РС- Благоевград.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В с.з. оспорва твърденията за прекратяване на договора.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От прието като доказателство по делото заявление/договор от 22.07.2017 г. се установява, че
на 22.07.2017 г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника ХР. Г.
К. е сключено споразумение с избрана мобилна услуга с абонаментен план Smart L+,
месечен абонаментен план 26,99 лв. Срокът на споразумението е 24 месеца, считано от
22.07.2017 г. В споразумението се съдържа клауза, съгласно която с прекратяване на
споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него,
включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди
изтичането на уговорения срок по искане на или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка, равна на оставащата
до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на
срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги,
по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване,
абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на
лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
За потребените от ответника услуги от БТК ЕАД са издадени месечни сметки, които
включват стойността на предоставените мобилни услуги, а именно: месечна сметка №
********** от 01.08.2017 г. на стойност 55,28 лв., с краен срок на плащане -18.08.2017 г.,
месечна сметка № ********** от 01.09.2017 г. на стойност 32,57 лв. и баланс от предходни
периоди 55,28 лв., с краен срок на плащане -18.09.2017 г., месечна сметка № ********** от
2
01.10.2017 г. на стойност 26,99 лв., лихва за забавено плащане 0,51 лв. и баланс от
предходни периоди 87,85 лв. с краен срок на плащане -18.10.2017 г., месечна сметка №
********** от 02.11.2017 г., на стойност 2,03 лв., лихва за забавено плащане 0,76 лв. и
баланс от предходни периоди 95,03 лв. с краен срок на плащане -18.11.2017 г., месечна
сметка № ********** от 01.12.2017 г., в която е начислена лихва за забавено плащане 0,72
лв. и баланс от предходни периоди 97,82 лв. с краен срок на плащане -18.12.2017 г.
По делото е приет като доказателство Договор ********** за прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.10.2018 г., сключен между “Българска телекомуникационна компания” ЕАД
(цедент) и „С.Г.Груп“ ООД (цесионер), съгласно който цедентът прехвърля възмездно на
цесионера вземанията, произтичащи от договорите, описани в Приложение № 1 към
договора, срещу цена, която ще бъде определена в Приложение № 1. Представено е
потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД на длъжник ХР. Г. К. с общ
размер на прехвърлените вземания 67,47 лв. Цедентът “Българска телекомуникационна
компания” ЕАД е упълномощил цесионера „С.Г.Груп“ ООД да представлява БТК пред
лицата, чиито задължения към БТК са предмет на прехвърляне по Договора за цесия при и
по повод изпращане на уведомителните съобщения по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като
подписва съответните уведомителни писма.
На 01.10.2019 г. е сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „С.Г.Груп“
ООД (цедент) и ищеца “ЮБЦ” ЕООД (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на
цесионера вземания в размер на 70000418,53 лева, които вземания са подробно
индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение № 1 - “Списък на
вземанията“, неразделна част от договора. Приложено е извлечение от Приложение № 1 към
Договор за цесия от 01.10.2019 г., в което е записано, че по силата на договора за цесия
вземането на „С.Г. Груп“ ООД спрямо ХР. Г. К., произтичащо от договори за мобилни
услуги, подписани преди датата на сключената цесия от 01.10.2019 г. и в размер на 67,47
лв. е прехвърлено на „ЮБЦ“ ЕООД, като в качеството си на цесионер „ЮБЦ“ ЕООД има
всичките предвиден в законите на Република България права на кредитор.
По делото е прието като доказателство уведомление за цесия, адресирано до ответника ХР.
Г. К., с което ищцовото дружество „ЮБЦ“ ЕООД и „С.Г.Груп“ ООД уведомяват ответника,
че задължението към БТК ЕАД, възникнало по договор/и за мобилни услуги, в размер на
67,47 лв. е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, което дружество от своя страна е прехвърлило
вземането на „ЮБЦ“ ЕООД, което дружество е единствен титуляр на вземането.
На 03.12.2020 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК срещу ответника за заплащане на сумата в размер на 67,47 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договори с клиентски номер 16720726001 от дата 22.07.2017 г.,
сключени между „БТК“ АД и ХР. Г. К., обективирано във фактура № **********/01.12.2017
г., което вземане е прехвърлено на „С. Г. Груп“ ЕАД, с договор за цесия от дата
16.10.2018г., а „С. Г. Груп“ ЕАД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от
дата 01.10.2019 г. По това заявление е образувано ч.гр.д. № 2489/2020 г. по описа на РС-
Благоевград, по което съдът е издал заповед за изпълнение № 909370/03.12.2020 г., като е
разпоредил ответникът да заплати претендираните суми на ищеца. Издадената заповед е
3
връчена на по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, за което заявителят – ицещ в настоящото
производство е уведомен на 16.04.2021 г.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД
вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Предявения иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен
интерес от предявяването му - страни по настоящото дело са страните по заповедното
производство по ч.гр.д. № 2489/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград. За ищеца е
налице правен интерес от предявяването на иска, тъй като издадената заповед е връчена на
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, за което заявителят – ицещ в настоящото производство е
уведомен на 16.04.2021 г.
Предявеният иск е неоснователен:
Ищецът основава вземането си въз основа на договор за прехвърляне на вземания (цесия),
сключен от него със „С.Г.Груп“ ООД, което дружество от своя страна е цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител на вземания
“Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Ищецът твърди, че вземането произтича
от сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
16720726001 от дата 22.07.2017 г., за което е издадена фактура № **********/01.12.2017 г.
за периода от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето, а съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето
има действие спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния
кредитор. Следователно, до съобщаването на прехвърлянето на длъжника титуляр на
вземането остава цедентът.
Връчването на препис от исковата молба с приложено към нея надлежно уведомление от
цедента, в случая чрез пълномощник, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и следва да бъде съобразено като факт от значение
за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (в
тази насока решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., ВКС; решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ВКС).
Видно от представения Договор ********** за прехвърляне на вземания (цесия) от
16.10.2018 г. “Българска телекомуникационна компания” ЕАД (цедент) прехвърля възмездно
на цесионера „С.Г.Груп“ ООД вземанията, произтичащи от договорите, описани в
Приложение № 1 към договора, срещу цена, която ще бъде определена в Приложение № 1.
Ищецът не е представил посоченото в договора Приложение № 1 или извлечение от същото.
По делото е прието като доказателство потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, с което се потвърждава, че цесионерът има правата на кредитор по отношение на
прехвърлено вземане в общ размер на 67,47 лв. срещу ответника ХР. Г. К.. Представеното
потвърждение не съдържа индивидуализация на конкретно вземане, т.е. липсва конкретно
основание, от което произтича вземането, съдържание на вземането. За индивидуализиране
4
на предмета на прехвърляне е необходимо посочване на: предмет на вземането, кредитор,
длъжник, съдържание на вземането (какви действия трябва да извърши длъжникът по
отношение предмета на задължението) и основанието на възникване на вземането. В
потвърждението е посочен единствено размер на вземането, но липсва каквато и да било
индивидуализация на вземането – от какво произтича и пр.
Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях
договор. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от
друго правно основание.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът не доказа по безспорен и категоричен начин,
че по силата на Договор ********** за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018 г.
“Българска телекомуникационна компания” ЕАД (цедент) е прехвърлила на “С.Г.Груп“ ООД
претендираното вземане.
На самостоятелно основание, искът е неоснователен и поради следното: Претендира се
вземане за начислена неустойка в размер на 67,47 лв. по фактура № **********/01.12.2017
г. Представената от ищеца и неподписана от ответника месечна сметка №
**********/01.12.2017 г. по правния си характер представлява частен свидетелстващ
документ, който е доказателство, само, че изявленията, които се съдържат в него са
направени от лицето, което ги е подписало (вж. решение № 959/16.10.2008 г. на ВКС по гр.д.
№ 2554/2005 г., ІІІ г.о.).
По принцип частните документи по силата на чл. 180 ГПК са доказателство, че изявлението,
което се съдържа в тях е направено от лицето, което ги е подписало, но не и относно
верността на това изявление, не и относно верността на фактите, относно които е направено
изявлението. Частният свидетелстващ документ не се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила относно данните, за които този документ свидетелства, ако с него
издателят му удостоверява изгодни за себе си факти.
В конкретния случай позоваването на изходящи от страна на ищеца документи,
представляващи частни такива и удостоверяващи изгодни за издателя им факти, не
обосновава извод, че отразените в тях обстоятелства са верни (така решение № 30/12.07.2011
г. на ВКС по гр.д. № 284/2010 г., ІІ т.о.). По изключение частните документи се ползват с
доказателствена сила, само когато издателят им удостоверява неизгодни за себе си факти.
Тогава той има силата на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател (в тази насока
решение № 3715/10.10.1980 г., І г.о.). Подпис на ответника в цитираната фактура с оглед
удостоверяване обстоятелството, че е получил услуга от ищеца, няма. Във фактурата липсва
и начисляване на неустойка в посочения от ищеца размер.
Ищецът, върху когото е доказателствената тежест, не представи доказателства, че между
ответника и “Българска телекомуникационна компания“ ЕАД са съществували договори за
услуги, които са предсрочно прекратени от страна на ответника, както и че е начислена
неустойка в тази насока.
За пълнота следва да се посочи, че съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е
5
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице,
което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална
дейност. В настоящия случай ответникът ХР. Г. К. в договорните си правоотношения с
“Българска телекомуникационна компания“ ЕАД има качеството на потребител.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в
частност да уговарят неустойка е ограничена от това, че съдържанието на договора не може
да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно мотивите
към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСTK
на ВКС условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения.
При сключване на договор за електронни съобщителни услуги операторът поема
ангажимент да предостави на потребителя ползването на електронни съобщителни услуги
срещу абонаментна такса, а потребителят – да заплаща таксата ежемесечно или на друг
уговорен времеви интервал. Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на
изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством тях се създава значително
неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна и потребителя –
икономически по-слабата страна. От съдържанието на заявление/договор от 22.07.2017 г.,
както и от общите условия към него, представляващи неразделна част от съглашението,
става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност
едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това,
в договора е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на
потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко
компонента – оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от
три, както и такава част от разликата между стандартната цена на предоставеното на
потребителя мобилно устройство съгласно ценовата листа към момента на сключване на
договора и действително заплатената от потребителя цена за устройството, каквато
съответства на оставащия срок на договора. Подобна уговорка в полза на потребителя,
респективно – в тежест на търговеца, липсва. В случай, че потребителят се възползва от
възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е
регламентирано дружеството да заплати неустойка. Предвид изложеното уговорената
неустойка има неравноправен характер, а също така излиза и извън обезпечителната и
обезщетителна функции на неустойката.
По изложените съображения предявения установителен иск е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен предявеният от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********,
6
представлявано от Юл. Б. Ц. чрез адв. В.Г., САК, със съдебен адрес: гр. С. против ХР. Г. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., иск за признаване за установено в правоотношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 909370 от 03.12.2020 г. по ч. гр. д. № 2489/2020
г. по описа на Районен съд- Благоевград, а именно: сумата в размер на 67,47 лева (шестдесет
и седем лева и четиридесет и седем стотинки)– представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер 16720726001 от 22.07.2017 г., сключен между
ХР. Г. К. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, обективирано във фактура №
**********/01.12.2017 г., което вземане е прехвърлено на „С. Г. Груп“ ЕАД, с договор за
цесия от дата 16.10.2018 г., а „С. Г. Груп“ ЕАД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор
за цесия от дата 01.10.2019 г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Благоевград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7