Р Е Ш Е Н И Е
Номер…………… Година
2020 Град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ПЕТНАДЕСЕТИ
СЪСТАВ
На дванадесети
ноември Година
две хиляди и деветнадесета
В публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР: РАДОСТИНА И.А
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 3713 по описа за 2019 г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „А.Р.И.” ЕООД-Варна,
представлявано от Т. П. С., против НП №
03 –009678/ 04.04.2018 г. на И. И., Директор на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на
дружеството е наложено наказание “Имуществена
санкция” в размер на 1700/ хиляда и седемстотин/ лева.
Жалбата е процесуално допустима.
Съдът
напълно споделя становището, че в противоречие с предпоставките на чл.58 ал.2
от ЗАНН е било прието, че НП е било връчено и е влязло в сила по този ред, доколкото
видно от доказателствата по делото НП е било изпратено за връчване на адрес в
гр.София и известието за доставяне се е върнало с отбелязване, че пратката е
„непотърсена“/ дори не е отразено, че получателят не е бил установен на
адреса/, при положение, че още на 15.05.2018г., преди отбелязаната в НП дата
11.06.2018г., в Д“ИТ“ е била входирана молба от
представляващата санкционираното дружество, че желае да получи НП на адрес в
гр.Варна, а на този адрес НП не е било изпратено за връчване. Няма никакви доказателства
по преписката преди 19.10.2018г. НП да е било връчено, поради което съдът
приема, че жалбата е подадена е в срока на обжалване и от надлежна
страна, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.
С
жалбата се оспорва фактическата обстановка, както и изводите и констатациите на
АНО, счита се, че приетото за установено нарушение не е доказано по безспорен и
категоричен начин и че АУАН и НП не съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити,
оспорва се наличие на ТПО с лицето Х.Т., приема се, че не са посочени
нарушените законови разпоредби, сочи се, че не е изследван въпросът за
наличието на вредни последици, излагат се аргументи относно приложимостта на
чл.28 от ЗАНН, като в заключение се иска отмяна на НП.
В
съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв.Д., надлежно упълномощен и приет от
съда.Процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата, а в хода на
делото по същество моли НП да бъде отменено, като излага аргументи в подкрепа
на становището си, че приобщената по делото декларация, въз основа на която АНО
гради обвинението си, представлява частен свидетелстващ документ и не притежава
обвързваща съда материална доказателствена сила. Приема, че липсват
доказателства за същедствуващо между процесните страни ТПО и в заключение отново се иска НП да
бъде отменено.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна
оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразност, като аргументира доказаност и съставомерност
на нарушението.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 14.03.2018г., св.Д.
и колегата й Д. И. – служители на Д”ИТ”-Варна, извършили проверка в обект-
офис, находящ се в гр.Варна, ул.”Цар Симеон” №30 ет.6, стопанисван от „ А.Р.И.”
ЕООД-Варна.В хода на проверката служителите от Д”ИТ” установили, че помещението
се състои от две зали- в едната се приемали клиентите, а във втората зала били
установени около десет лица, пред всяко от които имало компютър.На бюрата пред
лицата имало поставени указания как да отговарят на телефонни обаждания и как
да информират клиентите.Управителката на дружеството, стопанисващо офиса, се
намирала в проверения обект, като на всички присъстващи били предоставени за
попълване декларации по образец.В обекта по време на проверката се намирала и
св.Т., която кандидатствала за работа като брокер на недвижими имоти, но към
момента на проверката се запознавала с ползваният в офиса програмен продукт и
пред проверяващите потвърдила, че се обучава.С помощта на управителката на
санкционираното дружество св.Т. попълнила предоставената й декларация по
образец, като в същата отразила личните си данни, посочила, че работи са
санкционираното дружество на адреса, където се извършвала проверката, от деня
на проверката-14.03.2018г. като брокер на недвижими имоти, с работно време от
11,00ч. до 14,00ч., отразила, че няма сключен трудов и граждански договор,
както и че е на обучение и се запознава с работното място, като отразила, че
има договорка с работодателя при оглед, консултация по време на огледа или
консултация по телефон да получи възнаграждение, след което положила подписа
си.
До приключването на проверката за св.Т. не
бил представен трудов договор, като св.Д. приела, че тази свидетелка престира
работна сила за санкционираното дружество.
Резултатите от
извършената проверка били отразени в протокол, като на 28.03.2018г. св.Д.
съставила АУАН срещу от „ А.Р.И.” ЕООД-Варна за нарушение на
чл.62 ал.1 във вр. с чл.61 ал.1 и чл.1 ал.2
от КТ, тъй като приела, че към момента на проверката, св.Т. е престирала труд в полза на санкционираното дружество, без
да има сключен трудов договор в писмена форма между страните по ТПО.
АУАН бил надлежно
връчен на представляващата дружеството, която го подписала без възражения. В
законоустановения срок не били депозирани писмени възражения, поради което на
04.04.2018г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка. Със същото, на от „ А.Р.И.” ЕООД-Варна било
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1700лв. на
основание чл.414 ал.3 от КТ за нарушение на чл.62 ал.1 вр.
чл.1 ал.2 от КТ.
В показанията си в
с.з. св.Д. потвърждава фактът, че още по време на проверката св.Т. е заявила,
че е на обучение, като същата не можа да посочи дали в действителност св.Т. е
извършвала някаква дейност в момента на проверката и ако да- каква.
От показанията на св.Т.
се установи, че същата в действителност
е била в офиса на санкционираното дружество по време на проверката, запознавала
се е с компютърната система, по която се работи, тъй като е кандидатствала за
работа, не е имала уговорка за изплащане на възнаграждение по време на
обучението, попълнила е декларацията, която й е била предоставена от
проверяващите след указания от страна на управителя на дружеството и след
проверката се е отказала да встъпи в ТПО с това дружество.
Съдът кредитира
показанията на св.Д., дадени в с.з., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и искрени.
Съдът кредитира и
показанията на св.Т., тъй като същите са непротиворечиви и не се опровергават
от останалите кредитирани от съда писмени и гласни доказателства.
Съдът не кредитира попълнената от св.Т. и
приобщена по делото декларация по образец в частта, в която са отразени работно
време, длъжност и договорено възнаграждение, тъй като в тази им част данните в
декларацията не кореспондират с изричното отразяване в същата, че свидетелката
в деня на проверката се обучава и се
запознава с работното място и не кореспондират с показанията на св.Т. дадени в
с.з.
Останалите писмени
доказателства се кредитират от съда, тъй като липсват доказателства, които да
ги оборват.
Описаната фактическа обстановка се установява и
потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и
доказателствени средства, а именно – от показанията на свидетели Д. и Т., дадени в с.з., АУАН, протокол
за проверка и от приети по делото и кредитирани от съда писмени доказателства.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи,
така и предвид императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
АУАН и НП са издадени
от компетентни органи и в законоустановения срок.
Неоснователни са
възраженията, че не са посочени изрично приетите за установени законови
разпоредби, тъй като същите фигурират както в АУАН, така и в НП.
Макар изрично да не е
посочен в АУАН и НП размер на договорено трудово възнаграждение, все пак е
отразено, че е прието договорено трудово възнаграждение и формално изискуемите
реквизити- , дата и място на извършване на приетото за установено нарушение,
обстоятелства, при които е извършено и елементи на евентуално ТПО-работно
място, работно време, длъжност и т.н. са посочени, поради което съдът не
споделя възраженията в тази насока.
Срещу АУАН не са били
депозирани писмени възражения, но АНО не
е проверил АУАН с оглед неговата
законосъобразност на фона на събраните доказателства, не е събрал допълнително
такива, които да мотивират безспорен извод за извършено нарушение, което в
последствие е довело до неправилно приложение на материалния закон.
Съдът споделя
становището, че от приобщените по делото писмени и гласни доказателства не се
установи по безспорен начин между санкционираното дружество и св.Т. да са били
договорени елементи на трудово правоотношение към датата на проверката,
респективно, че св.Т. е била допусната да престира труд в полза на „ А.Р.И.”
ЕООД-Варна, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по
ТПО.
Както е посочил
процесуалният представител на санкционираното дружество, съгласно Решение на
Върховен административен съд № 4636/27.04.2015г., да се установи, че работната
сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, означава на първо място да бъде
установена същността на работата (като съвкупност от трудови функции), за чието
извършване се предоставя работната сила (арг. чл. 124 КТ, наименован
"Съдържание на трудовото правоотношение").
В настоящия казус, подобен на разглеждания по
делото на ВАС, това не е установено от
Д“ИТ“.
И в процесния казус, в
подкрепа на твърденията си административният орган е представил само едно
доказателство- декларация по чл.402,ал.1,т.3 от КТ, попълнена от св.Т., като
според ВАС, постановил горепосоченото решение, представената декларация не е
годно доказателство, тъй като същата е предварително изготвена бланка, в която
са посочени основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение.
Същата не представлява декларация в свободен текст, като липсват други
конкретни доказателства, които е следвало да се ангажират от административният
орган с оглед доказателствената тежест, които да сочат наличие на ТПО между процесните страни.
Доказателства, че в
действителност между страните е било налично ТПО към момента на проверката не
се събраха и в с.з., напротив, събраха се доказателства, че към момента на
проверката св.Т. не е престирала труд за
санкционираното дружество, а се е запознавала с евентуалното си бъдещо работно
място и с програмния продукт, който следва да използва в бъдеще при евентуално
възникване на ТПО и че данните, касаещи евентуални елементи на ТПО са били
попълнени по указания на управителя на дружеството. В хода на съдебното
производство не се установи към момента на проверката св.Т. да е изпълнявала
конкретни трудови функции, да са били договорени многократност и повторяемост
на дължимите операции, работно време, трудово възнаграждение, отпуски, почивки
и т.н. напротив, установи се, че св.Т. единствено се е запознавала с естеството
на работата, за която кандидатства и че в последствие между страните изобщо не
е възникнало ТПО. В този смисъл съдът намира, че както в хода на АНП, така и в
с.з. не са събрани безспорни и
категорични доказателства, че св.Т. е престирала труд
в полза на санкционираното дружество към момента на проверката в нарушение на чл.62 ал.1 вр.
чл.1 ал.2 от КТ, а налагането на административно наказание за нарушение, за
което не е било безспорно че е извършено от конкретния нарушителя, обуславя неправилно приложение материалния закон.В тежест на АНО е да докаже
извършеното нарушение, а не на нарушителят, че не го е извършил.
Водим от горното съдът
намира, че НП следва да бъде отменено, поради неправилно приложение на
материалния закон, поради което и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 03 –009678/ 04.04.2018 г. на И. И., Директор на Дирекция “Инспекция по труда”-
Варна, с което за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с
чл.1 ал.2 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на „А.Р.И.” ЕООД-Варна,
представлявано от Т. П. С. е наложено
наказание “Имуществена санкция” в размер на 1700/ хиляда и седемстотин/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщението.
След влизане в сила на решението, АНП да се върне по компетентност на
АНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: