О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 187
Бургаският окръжен
съд, наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и
втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Яни Гайдурлиев
Членове: Цвета
Попова
Ангел Гагашев
разгледа докладваното от съдия Попова
в.ч.н.дело № 665/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2
вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по частен протест от прокурор
при Районна прокуратура- гр. Бургас срещу определение от 27.05.2020 г.,
постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д.№ 5271/2019 г. по описа на Районен
съд- гр. Бургас. С посоченото определение съдът е върнал „обвинителния акт на БРП
за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, съгласно обстоятелствената
част на ОА, с оглед изясняване на обстоятелствата по отношение на приложеното в
досъдебното производство временно СУМПС“.
В протеста са изложени доводи за
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че на досъдебното
производство не е допуснато съществено и отстранимо нарушение на процесуалните
правила. Отбелязано е, че въпросите дали прокуратурата е подвела правилно
фактите под правната норма и дали подсъдимият е осъществил това, за което е
обвинен, се решават от съда с присъдата. Посочено е, че в хода на досъдебното
производство е изяснено обстоятелството по отношение на приложеното временно
СУМПС и че ако съдът приеме, че подсъдимият не е осъществил престъплението, за
което му е повдигнато обвинение с обвинителния акт, то би следвало да оправдае
подсъдимия, а не да връща обвинителния акт на прокуратурата на формално
основание. Претендира се отмяна на определението.
Бургаският окръжен съд, след като се
запозна с материалите по делото и обсъди доводите в частната жалба, прие
следното:
Производството по н.о.х.д.№ 5271/2019 г.
по описа на Бургаския районен съд е образувано на 20.11.2019 г. по обвинителен
акт на Районна прокуратура - гр. Бургас срещу М.Д.В., ЕГН **********, с
обвинение за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК – за това, че на 29.06.2017 г.
около 15:20 часа по път № 6008, в посока от гр. Камено към надлез ж.п. гара
Българово, управлявал моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред
за управление на моторно превозно средство без свидетелство за управление с НП
№ 16-7779-000378/3.01.2017 г., издадено от началника на РУ- Камено, влязло в
сила на 11.01.2017 г.
В проведеното на 27.05.2019 г.
разпоредително заседание първостепенният съд е приел, че на досъдебното
производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила. Съдът е констатирал, че по досъдебното производство е приложено
временно СУМПС, от което ставало ясно, че „към момента на извършване на
нарушението, същото е било валидно“. Същевременно, в противоречие с посоченото
твърдение, съдът е отбелязал, че въпросът с валидността на временното СУМПС следва
да бъде изяснен от прокурора, тъй като този въпрос имал значение при
реализиране правото на защита на подсъдимия. В това именно се изразявало
отстранимото съществено процесуално нарушение, налагащо връщане на обвинителния
акт на прокуратурата (без съдебното производство да бъде прекратено).
Срещу това определение е подаден частен протест,
който въззивният съд намира за основателен по следните съображения:
В чл. 249, ал. 4 НПК е посочено, че
допуснатото на досъдебното производство процесуално нарушение е съществено и
отстранимо, само когато е довело до нарушаване на правата на обвиняемия и/или
нарушаване правата на пострадалия или неговите наследници. В т.1 на същата
алинея законодателят изчерпателно е изброил правата на обвиняемия, нарушаването
на които приема за съществено процесуалното нарушение, като тези права са: да
научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже
да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник
и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 4 НПК, когато не владее български език. В случая нито едно от посочените права на
обвиняемия не е било нарушено.
В обстоятелствената част на обвинителния акт
са изложени фактите и обстоятелствата, които обуславят обективната и субективна
съставомерност на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Описани
са действията на обвиняемия, чрез които според обвинението е осъществено
престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК. Изрично е отразено, че обвиняемият В.
заявил на полицейските служители, че разполага със свидетелство за управление,
което било издадено във Великобритания, но в момента не го носел. Във връзка с
това изявление на обвиняемия и представеното от него впоследствие временно
СУМПС, прокурорът се е позовал на отразените в писмо рег. № А-26203 от
18.09.2017 г. на ВПД Началник отдел „Интерпол и ММО“ обстоятелства –
притежателите на временно СУМПС, каквото било издадено на обвиняемия, не държат
изпит за правоспособност и със същото не е позволено да се управлява МПС извън
територията на Великобритания. По този начин прокурорът недвусмислено е изразил
становището си относно валидността на представеното на досъдебното производство
временно СУМПС. Дали ще изрази съгласие с това становище или ще възприеме
тезата на защитника, че свидетелството за управление отговаря на изискванията
на Приложение № 6 „Национално свидетелство за управление“ на Конвенцията за
пътно движение от 1968 г., районният съд следва да реши при постановяване на
крайния си съдебен акт.
В случая първоинстанционният съд е приел
наличие на непълнота на събраните на досъдебното производство доказателства. В
разпоредително заседание обаче съдът не може да преценява пълнотата на събраните
в първата процесуална фаза доказателства и да връща делото на прокурора за
събиране на нови доказателства. В тази насока са задължителните указания,
дадени в т. 1 на ТР № 2 от 7.10.2002 г. по н.д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС. В
тълкувателното решение изрично е посочено, че докато прокурорът може да
констатира непълнота на доказателствата и да върне делото на разследващия
орган, то съдът не разполага с възможността при същата констатация да върне
делото на прокурора, а следва в хода на съдебното следствие надлежно да събере исканите
от страните или по свой почин доказателства, когато това се налага за
разкриване на обективната истина. Като не се е съобразил с посочените указания,
районният съд неправилно е върнал делото на прокурора. Това налага отмяна на
атакуваното определение и връщане делото на първия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Мотивиран от изложените съображения и на
основание чл. 345 НПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 27.05.2020 г., постановено
по н.о.х.д. № 5271/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, с което делото е
върнато на Районна прокуратура - гр. Бургас.
ВРЪЩА делото на Бургаския районен съд
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.