М О Т И В И към Присъда №43 от 14.02.2012г.,
постановена по н.о.х .дело №1324 по описа за 2011г. на Районен съд Пазарджик
Районна прокуратура Пазарджик е
повдигнала обвинение против подсъдимия В.А.С. *** за това, че в периода от
05.03.2011г. до 17.03.2011г. в гр.С., при условията на продължавано
престъпление, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 181лв.:
- на 05.03.2011г. – 1 бр. чугунен
радиатор за парно отопление на стойност 52лв. и метална рамка от винкел на
стойност 38лв. /всичко на стойност 90 лв./ от владението на „***”ЕООД,
гр.София, Поделение „***”, Л.Д. Пловдив, район С., с директор А.С.Д.;
- за времето от 13.03.2011г. до
17.03.2011г. – 6 кг.
парчета от меден кабел на стойност 51лв. и 4 бр. пружини за лек автомобил „***”
на стойност 40лв. /всичко на стойност 91лв./ от владението на М.С.С.;
без съгласието на директора на „***”ЕООД,
гр.София, Поделение „***”, Л.Д. Пловдив, район С. – А.С.Д., и на М.С.С., с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и
случаят е немаловажен, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си – престъпление по
чл.195, ал.1, т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 във връзка
с чл.26, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от Наказателния кодекс НК).
Прокурорът поддържа обвинението във
вида, в който е внесено. Пледира на подсъдимия да бъде определено наказание при
условията на чл.58а, ал.1 НК, като бъде взето предвид съществуването, както на
смекчаващи, така и на отегчаващи отговорността му обстоятелства.
Подсъдимят се представлява от служебно
назначен защитник адв.П.П., който пледира при
определяне на наказанието да бъдат взети предвид като смекчаващи отговорността
обстоятелства затрудненото социално и материално положение на подзащитния му, както и обстоятелството, че същият страда
от тежко заболяване.
Подсъдимият се признава за виновен
по така повдигнатото му обвинение, като признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява
да не се събират доказателства за тези факти. В последната си дума изразява съжаление
за стореното и моли за по-малко наказание.
Районният съд обсъди събраните по
делото доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 и чл.373, ал.3 НПК прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В.А.С. е роден на ***г***,
живее в гр.С., обл.Пазарджик, ул.”****” №14, българин,
български гражданин, неженен, без образование, осъждан, безработен, ЕГН **********.
На 05.03.2011г. подсъдимият С.
минавал покрай базата на локомотивното депо в гр.С. и решил да извърши кражба
на метални предмети. Видял чугунен радиатор за парно отопление и метална рамка
от винкел, след което една по една прекарал двете вещи от другата страна на
напоителния канал и ги оставил на полето. По това време наблизо минавал св.Г.Й.
с каруцата си, подсъдимият качил откраднатите вещи на каруцата и заедно
тръгнали към с.З.. В района на жп надлеза към изхода
на гр.С. каруцата била спряна за проверка от служител на РУП С. – св.Е.П.. Той
видял металните предмети и при разговор с подсъдимия С. установил, че са били
откраднати от него. Подсъдимият показал на св.П. мястото, откъдето е взел радиатора
и металната рамка, след което му предал въпросните вещи. По-късно същите били
възстановени на собственика – Л.Д. Пловдив, район С..
В периода от 13 до 17.03.2011г. С.
минавал покрай имота на пострадалия св.М.С. *** и забелязал, че на двора имало
оставени метални вещи. Решил да открадне част от тях и да ги продаде. Влязъл в
двора през вратата и изнесъл 6
кг. парчета от меден кабел и 4 бр. пружини за лек
автомобил „***”, които продал на св.Н.М. за сумата 10лв. По-късно св.М. ги
предал за скрап.
По делото е назначена и изготвена
съдебно-оценъчна експертиза, от която се установява, че общата стойност на движимите
вещи – собственост на св.С., възлиза на сумата 91лв., а вещите, отнети от базата
на локомотивното депо, са на обща стойност 90лв.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа самопризнанията на подсъдимия и
доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство, които изцяло ги подкрепят – показанията на свидетелите С., М., Г.,
М., П., Д., Й., С. и Р., заключенията на оценъчната експертиза, както и
писмените доказателства, приложени по делото – протоколи за оглед на веществени
доказателства, протоколи за доброволно предаване, предавателна разписка, справка
за съдимост, характеристична справка, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние.
При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият В.С.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав чл.195,
ал.1, т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 във връзка с
чл.26, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 НК.
От обективна страна с престъплението си подсъдимият е
засегнал обществените отношения, които осигуряват нормални условия за
упражняване правото на собственост върху движими вещи. Деянието си е осъществил
чрез действия, с които е била прекратена упражняваната до момента фактическа
власт върху инкриминираните вещи, след което върху тях подсъдимият е установил
своя такава.
От субективна страна С.
е действал с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието – съзнавал е, че лишава от фактическата им власт собствениците
на вещите, предвиждал е общественоопасните последици
на деянието и е искал настъпването им – целял е установяването на своя
фактическа власт върху предмета на престъплението. Деянието е извършено и със
специално намерение – противозаконно да се присвоят вещите, т.е. да се извършат
с тях действия на фактическо или юридическо разпореждане. Такива реално са осъществени по отношение на част от
тях чрез последващата им продажба. Деецът е съзнавал, че отнетите вещи не са негова
собственост, както и, че отсъства съгласие на собствениците им за подобно
разпореждане.
Между отделните
деяния е налице типичната връзка, очертана в разпоредбата на чл.26, ал.1 НК,
която ги характеризира като едно продължавано престъпление – двете деяния
осъществяват поотделно състав на престъплението кражба, извършени са
последователно, през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината (с пряк умисъл), като всяко следващо
деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Установява се
посочения в обвинителния акт по-тежко квалифициращ признак на престъплението.
Подсъдимият С. е
извършил престъплението при условията на повторност
по смисъла на чл.28, ал.1 НК – след като
е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление. От приложената
по делото справка за съдимост на лицето се установява, че към датата на
извършване на настоящото деяние същият е бил осъждан за престъпление по чл.195,
ал.1 НК – със споразумение от 09.07.2010г. (имащо характер на влязла в сила
присъда) по н.о.х.д.№1187/2010г.
По аргумент за
противното от разпоредбата на чл.93, т.9 НК случаят не е маловажен. Извод за
това може да бъде направен, както с оглед подбудите за извършването му и
обществената опасност на дееца, така и с оглед обстоятелството, че се касае за
продължавана престъпна дейност, включваща в себе си отделни деяния по отношение
на различни лица.
През месец март
2011г., когато е извършил престъплението, подсъдимият е бил непълнолетен,
навършил 17-годишна възраст. Същият е наказателноотговорен,
тъй като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си, което се установява от доказателствата по делото, както и от
преките впечатления на съда.
При определяне вида и
размера на наказанието, което да се наложи на подсъдимия В.С. за извършеното от
него престъпление, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 НК и чл.60 НК относно
целите на наказанието и чл.54 НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете
обществената опасност на кражбата, която по принцип е висока. Това са едни от
най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на престъпността
в страната. Следва да се съобрази от друга страна и обществената опасност на
конкретната кражба, която не е голяма, като се има предвид вида и относително ниската
стойност на предмета на престъплението.
При определяне
вида и размера на наказанието, което да се наложи на подсъдимия В.С., съдът взе предвид предвидените в чл.195, ал.1 НК предели, редуцирани по реда на чл.63, ал.1, т.3 НК – лишаване от свобода до
три години. Съдът отчете, че за него са налице, както смекчаващи, така и
отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи наказателната му
отговорност обстоятелства следва да се отчетат направените от него
самопризнания, изразената самокритичност и искрено съжаление за стореното,
както и относително ниската стойност на отнетото имущество, част от което е
възстановено на собственика. Съдът отчете също така неговия произход, средата и
условията, при които е живял и продължава да живее – затрудненото му материално
и социално положение, както и липсата на образование. Установява се от приетия
социален доклад, че е израснал в семейство на криминално проявени родители,
майка му е починала, живее само с баща си, който трудно осъществява родителски контрол.
Като отегчаващи отговорността му обстоятелства се намериха лошите
характеристични данни за лицето, наличието на възпитателни дела и наложени
възпитателни мерки по ЗБППМН, както и наличието на висящи наказателни
производства. Посоченото по-горе осъждане не се взе предвид, тъй като то
обосновава квалификацията на извършеното деяние, не се взеха предвид и
последващите осъждания на лицето, тъй като същите не са били факт към момента
на извършване на престъплението.
С оглед посочените
обстоятелства съдът намира, че наказанието на подсъдимия С. следва да бъде
определено над законоустановения минимум, но не в рамките на баланса, а като се
даде превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Според съда наказание
в размер на една година лишаване от свобода е достатъчно с оглед конкретната
тежест на престъплението и обществена опасност на дееца да въздейства възпиращо
спрямо конкретния извършител и предупредително спрямо останалите членове на
обществото.
Съдът постанови
настоящата осъдителна присъда в хипотеза на чл.373, ал.2 НПК, поради което и
съгласно посочената разпоредба е длъжен да редуцира така индивидуализираното
наказание по реда на чл.58а НК. В конкретния случай липсват предпоставки за
прилагане разпоредбата на чл.58а, ал.4 във връзка с чл.55 НК – не са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такова за
подсъдимия С.. Поради изложените причини съдът приложи нормата на чл.58а, ал.1 НК, като намали размера на така определеното наказание една година лишаване от
свобода с една трета (четири месеца). В резултат на това на С. се наложи
наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода.
Тъй като към
момента на извършване на престъплението подсъдимият е бил осъждан на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер, съдът не приложи разпоредбата на
чл.66 НК. Затова и постанови наказанието да бъде изтърпяно ефективно, като
съобразно изискванията на чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 ЗИНЗС това следва да стане в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.
Следва да се отбележи, че към настоящия момент подсъдимият е пълнолетен, поради
което спрямо него вече не може да се прилага смекченият режим за изтърпяване на
наказанието в поправителен дом.
Предвид осъдителната
присъда и на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият беше осъден да заплати
сторените по делото разноски за експертиза в размер 70лева, платими в полза на ОД
на МВР-Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
/Росица
Кюртова/