Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 19.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Даниела Ангелова, като
разгледа докладваното от съдия Дончева
в. гр. д. № 774 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 27/02.10.2020 г.,
постановено по гр.д. № 359/2019 г. по описа на РС-Етрополе е признато за
установено, на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, съществуване н.в.н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по
отношение на М.В.И. с ЕГН: ********** ***, за сумите както следва: 683,70 лева,
представляваща главница по договор за паричен заем; 90,66 лева-представляващи
договорна лихва за периода от 05.04.2018 г. до 29.11.2018 г. /падеж на последна
погасителна вноска/; 45,00 лв. – представляващи такси разходи за събиране на
просрочени вземания; 462,04 лв. – представляващи неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 05.04.2018 г. до 29.11.2018 г. /падеж на
последна погасителна вноска/; 54,75 лева-представляваща обезщетение за забава
за периода от 06.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както
и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които суми и
издадена Заповед № 118 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
03.06.2019 г. по ч. гр.д. № 00215/2019 г. по описа на ЕтРС. Н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД
са присъдени разноски за производството.
Срещу постановеното решение е подадена
въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство М.В.И., чрез
назначения му особен представител адв. И.А. от САК. Излага доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на решението, постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила. Посочва, че с отговора на исковата молба е
направено възражение за нищожност на договора за паричен заем, по което съдът
не се е произнесъл. Твърди, че цесията не е съобщена на длъжника, тъй като в
заповедното и в исковото производство е призован и уведомяван по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, чрез залепване на уведомление. Назначаването на особен
представител, който да го представлява има за цел осигуряване защита на
интересите му, но не води до надлежно уведомяване на самия длъжник и в този
смисъл счита, че не е налице изискуемо вземане, основано на договор за цесия.
По същество моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, „А.з.с.н.в.“
ЕАД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага
съображения, че ответникът е редовно уведомен за цесията с връчването на препис
от исковата молба на особения му представител. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена срещу
подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирано лице- ответника
по иска М.В.И., в законоустановения срок, поради което същата се явява
допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
Ищецът „А.з.с.н.в.“ ЕАД е предявил срещу
М.В.И., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване, че ответникът му дължи вземанията, за които е издадена заповед № 118
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.06.2019 г. по ч. гр.д.
№ 215/2019 г. по описа на РС-Етрополе, както следва: сума от 683,70 лева,
представляваща главница по договор за паричен заем, сключен на 19.02.2018 г.
между „И. А. М.“АД и М.В.И., като впоследствие вземането е прехвърлено в полза н.
„А.з.с.н.в.“ ЕАД; 90,66 лева-представляващи договорна лихва за периода от
05.04.2018 г. до 29.11.2018 г. /падеж на последна погасителна вноска/; 45,00
лв. – представляващи такси разходи за събиране на просрочени вземания; 462,04
лв. – представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 05.04.2018 г. до 29.11.2018 г. /падеж на последна погасителна
вноска/; 54,75 лева-представляваща обезщетение за забава за периода от
06.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна
лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски по делото.
В постъпилият отговор от ответника М. В.
Т., чрез назначения особен представител адв. А., се излага становище за
неоснователност и недоказаност на исковете. Посочва, че ответникът не е
уведомен за извършената цесия, тъй като изпращаните до него уведомителни писма
не са получени, не бил уведомен дори с получаването на исковата молба. Твърди,
че с договора за паричен заем е налице уговаряне на по-висок лихвен процент от
законно установения по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което води до нищожност на
договора за заем от 19.02.2018 г. Твърди, че не се установява има ли реално
предаване и приемане на сумите предмет на договора.
Установява се следната фактическа
обстановка от значение за спора:
От приложеното ч.гр.д. № 215/2019 г. по
описа на РС-Етрополе се установява, че на осн. чл. 410 от ГПК на 03.06.2019 г.
е разпоредено по искане на ищеца издаване на заповед № 118/03.06.2019 г. за
претендираните суми.
От договор за паричен заем № 3156535 от
19.02.2018 г., сключен между „И. А. М.“ АД /заемодател/ и М.В.И. /заемател/ се
установява, че заемодателят е предал на заемателя сумата от 750, 00 лева, за
срок от 40 седмици, с размер на двуседмична погасителна вноска от 43,02 лева.
С рамков договор за прехвърляне на парично
задължения /цесия/ от 16.11.2010 г., „И. А. М.“ АД прехвърля н. „А.з.с.н.в.“
ООД свои ликвидни изискуеми вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 от
01.11.2018 г. От приложението се установява, че е прехвърлено вземането спрямо М.В. И. в общ размер на 1297,78 лева към 01.11.2018
г.
От приложеното пълномощно, се
установява, че К. К. М., в качеството на Изпълнителен директор на „И. А. М.“ АД
е упълномощил „А.з.с.н.в.“ ЕАД да уведоми от името на „И. А. М.“ АД всички длъжници
по всички вземания на дружеството, които „И. А. М.“ АД е цедирало
/прехвърлило/, съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения,
сключен на 16.11.2010 г. между „И. А. М.“ АД като Цедент и „А.з.с.н.в.“ ЕАД
като Цесионер.
С оглед на събраните по делото доказателства,
съдът намира от правна страна следното:
Съобразно
правилото на чл. 99, ал. 3, вр. ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо
длъжника от деня, в който то е било съобщено на последния от предишния
кредитор. По делото са представени доказателства-уведомителни писма, обективиращи
изявление на цедента по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, които обаче не са надлежно доведени до знанието
на длъжника - ответник, тъй като не са получени от него. Депозирането на искова
молба от цесионера обаче, придружена с документи, обективиращи цесията, следва
да се счита за съдебна форма на предявяване на цесията спрямо длъжника. В
настоящият случай, упълномощаването на ищеца като цесионер да извърши вместо
цедента съобщаване за прехвърляне на вземането, е учредено с представеното към
исковата молба пълномощно, прието като доказателство по делото /стр.21/.
С
оглед на изложеното следва да се приеме, че ответникът е валидно уведомен с
получаването на препис от исковата молба, към която е приложен и договора
за цесия и пълномощното. Обстоятелството,
че ответникът се представлява в производството от особен представител не влияе
по никакъв начин на посочените по горе изводи.В тази връзка на особения
представител са надлежно връчени
преписите от исковата молба ведно с приложенията към нея (сред които договора за цесия с приложение № 1, пълномощно за цесионера и
уведомлението до длъжника по чл. 99, ал. 4 ЗЗД). Съгласно трайната съдебна
практика последният може да
извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо
изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал.5 от ГПК и съответно същият се
явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна,
вкл. в хода на процеса. Следователно връчването на всички книжа по
делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от
този момент се пораждат свързаните с факта на връчването правни последици (така Решение
№ 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК). В допълнение
следва да се отбележи и че разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е създадена в интерес на длъжника, с оглед избягване
изпълнение на ненадлежен кредитор или двойно плащане, но в случая не са налице твърдения в подобен
смисъл. В тази връзка следва да се приеме, че ефектът на уведомяването е новонастъпил пред съда факт, стабилизиращ
легитимацията на цесионера, като титуляр на спорното материално право- този
смисъл Решение № 3/16.04.2014г.на ВКС по т.д. № 1711/2013г.
Извън гореизложеното, длъжникът
може да възразява успешно за липсата на уведомление само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в
производството и съответно не са ангажирани доказателства в тази насока.
Частично основателно се
явява възражението за нищожност на договора за паричен заем.
Според уговореното в чл. 4
от договора, заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на
сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения
– две физически лица-поръчители, отговарящи на определени изисквания или
банкова гаранция с бенефициер-заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7 от договора.
В ал. 2 е уговорено, че при неизпълнение на задълженията по договора да предостави
обезпечение в срока, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 526,
00 лева. Неустойката се заплаща от заемателя разрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските, посочен в чл. 2,
т. 2 се добавя сума в размер на 26,30 лева.
В случая клаузата на чл. 4 от
договора има за цел да обезщети вредите от
фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да
претърпи при липса на обезпечение, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи
добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на получените
гаранции. Освен това, договорът води до значително оскъпяване на
ползвания заем, като утежнява
финансовото състояние на длъжника, доколкото заплащаното възнаграждение от 69.32 лв. на две седмици е прекомерно и води до значително увеличаване на
дълга за срока на кредита, чийто размер е 750 лева. По този начин кредиторът прехвърля върху кредитополучателя финансовата
тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, за което на
кредитора не се дължат такси по силата на чл.10а, ал. ал. 2 от ЗПК. С оглед това
настоящият състав намира, че претендираното вземане
се основава на неравноправна за потребителя клауза, която се явява нищожна по
смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Задълженията за заплащане на
такси за събиране на просрочени задължения също се пораждат от неизпълнението
на главните задължения на кредитополучателя (потребителя) да върне на падежа предоставената му по
кредита сума, ведно с възнаградителната лихва, т. е. и с тях се цели
обезпечаване на срочното изпълнението на тези задължения и да се обезщетят
вредите от забава. Същевременно целта на таксите и комисионните по смисъла на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи на
кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на
кредит, а отделно от това следва да се посочи, че кредиторът не може да изисква
заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита, тъй като те
са част от дейността му по предоставяне на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
както и да събира повече от веднъж такса за едно и също действие. Следователно
клаузите в договора за кредит, на които заявителят основава процесните вземания
и с които е уговорено, че при забава кредиторът ще има право да получи нещо
различно от лихвата за забава, противоречат на горепосочените императивни
законови норми, които ограничават отговорността на потребителя, поради което са
нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
С
оглед изложеното въззивната жалба на М.В.И. се явява частично основателна, следва да се уважи, като решение № 27 от 02.10.2020
г., постановено по гр.д. № 359/2019 г. по описа н.РС- гр. Етрополе, с което
първоинстанционният съд е уважил иска по чл. 422, ал. 1 ГПК н. „А.з.с.на в.“ ЕАД
против М.В.И. за признаване за установено, че ответникът дължи заплащане на сумата
от 45,00 лв. – представляващи такси разходи за събиране на просрочени вземания;
462,04 лв. – представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 05.04.2018 г. до 29.11.2018 г. /падеж на последна погасителна
вноска/, следва да се отмени и иска да се отхвърли. В останалата част,
вземанията са дължими в претендираните размери, което се установява и от
приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза. Решението в тази част следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
По
разноските:
С оглед изхода н.делото М.В.И. следва да
бъде осъден да заплати н. „А.з.с.на в.“ ЕАД разноски в размер на 553, 33 лева за
първоинстанционното производство /с включени разноски за заповедното произв./ и
100, 00 лева юрисконсултско възнагрждение за въззивното производство. В този
смисъл решението на РС-Етрополе следва да се отмени в частта, в която М.И. е
осъден да заплати разноски на „АСВ“ ЕАД за горницата над 553,33 /петстотин
петдесет и три лева и тридесет и три стотинки/ лева до размера от 891,72
/осемстотин деветдесет и един лева и седемдесет и две стотинки/ лева.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, М.В.И. следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски окръжен съд дължимата държавна
такса за въззивно обжалване в размер н.17, 00 лв. /седемнадесет/ лева,
съобразно отхвърлената част, а „А.з.с.на в.“ ЕАД следва да бъде осъдена да
заплати държавна такса по сметка на Софийски окръжен съд в размер на 10, 00
/десет/ лева, съобразно уважената част.
Воден от горното, окръжният съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 27 от 02.10.2020 г.,
постановено по гр.д. № 359/2019 г. по описа н.РС- гр. Етрополе, с което
първоинстанционният съд е уважил иска по чл. 422, ал. 1 ГПК н. „А.з.с.на в.“ ЕАД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, представлявано от Д.Б. Б. против М.В.И. с ЕГН:********** *** за
признаване за установено, че М.В.И. дължи заплащане на сумата от 45,00 лв.
/четиридесет и пет/ лева – представляващи такси разходи за събиране на
просрочени вземания; 462,04 лв. /четиристотин шестдесет и два лева и четири
стотинки/ – представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 05.04.2018 г. до 29.11.2018 г. /падеж на последна погасителн.вноска/
по договор за паричен заем № 3156535 от 19.02.2018 г., както и в частта за
разноските за горницата над 553,33 /петстотин петдесет и три лева и тридесет и
три стотинки/ лева до размера от 891,72 /осемстотин деветдесет и един лева и
седемдесет и две стотинки/ лева, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК н. „А.з.с.на в.“ ЕАД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, представлявано от Д.Б. Б. против М.В.И. с ЕГН:********** *** за
признаване за установено, че М.В.И. с ЕГН:********** дължи заплащане на сумата
от 45,00 лв. – представляващи такси разходи за събиране на просрочени вземания;
462,04 лв. – представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 05.04.2018 г. до 29.11.2018 г. /падеж на последна погасителна
вноска/ по договор за паричен заем № 3156535 от 19.02.2018 г., като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27 от
02.10.2020 г., постановено по гр.д. № 359/2019 г. по описа н.РС- гр. Етрополе,
с което първоинстанционният съд е уважил иска по чл. 422, ал. 1 ГПК н. „А.з.с.на
в.“ ЕАД, ЕИК: *** против М.В.И. с ЕГН:********** *** за признаване за
установено на следните вземания на „АСВ“ ЕАД, както следва: 683,70 лева,
представляваща главница по договор за паричен заем № 3156535 от 19.02.2018 г.;
90,66 лева-представляващи договорна лихва за периода от 05.04.2018 г. до
29.11.2018 г. /падеж на последна погасителна вноска/; 54,75 лева-представляваща
обезщетение за забава за периода от 06.04.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата
на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за
които суми и издадена Заповед № 118 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 03.06.2019 г. по ч. гр.д. № 00215/2019 г. по описа н.ЕтРС, както и в
частта, в която са присъдени разноски до размера от сумата от 553,33 /петстотин
петдесет и три лева и тридесет и три стотинки/ лева /за заповедното и
първоинстанционно производство/.
ОСЪЖДА М.В.И. с ЕГН:********** *** да заплати н. „А.з.с.на в.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б. Б., разноски за въззивното производство в размер на сумата
от 100,00
лв. /сто/ лева.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, М.В.И. с ЕГН:**********
*** да заплати по сметка на Софийски окръжен съд, държавна такса в размер на
17, 00 лв. /седемнадесет/ лева.
ОСЪЖДА, н.осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, „А.з.с.на в.“ ЕАД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление ***,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б. Б. да заплати по
сметка на Софийски окръжен съд, държавна такса в размер на 10, 00 лв. /десет/
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.