РЕШЕНИЕ
№ 969
гр. Пловдив, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300501572 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ГД „Изпълнение на наказанията“ против
Решение № 1386/28.03.2023г., пост. по гр.д.№ 7222/2022, ПРС, с което е признато
уволнението на Р. Г. Д. - К., извършено със Заповед № ***г. на *** И.Й. – *** на
„Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, с
която й се налага дисциплинарно наказание “уволнение” и трудовото й
правоотношение е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, за незаконно и е
отменено; Р. Г. Д. – К. е възстановена на заеманата преди уволнението работа – „***” в
Затвора - гр. ***, II-ра категория, при „Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”
към Министерство на правосъдието; ГД „Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието е осъдена да заплати на Р. Г. Д. - К. сумата от 17 194,
86лв., представляваща дължимо обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ поради
това, че Р. Г. Д. - К. е останала без работа вследствие на незаконното уволнение, за
периода от 17.03.2022г. до 17.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на завеждане на исковата молба – 17.05.2022г. до окончателното плащане на
дължимите суми, както и да й заплати сумата от 1700лв. разноски.
Жалбоподателят ГДИН поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални
1
нарушения. Съществените процесуални нарушения се изразяват в необсъждане на
конкретните нарушения в уволнителната заповед, които са индивидуализирани по
време, място, вид, размер и начин на извършване. Счита, че съдът не е обсъдил
доказателствата по делото, а направеният анализ е неправилен. Поддържа, че
доказателствата по делото установяват безспорно извършване на сочените
дисциплинарни нарушения, а наложеното наказание съответства на тежестта на
извършеното. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените
искове. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна Р. Г. Д. – К. е подала отговор, в който оспорва въззивната
жалба и и поддържа правилност и законосъобразност на постановеното решение. Сочи,
че жалбата всъщност е бланкетна, а съдът подробно е изложил мотиви за всяко едно от
посочените нарушения. Твърди, че събраните по делото доказателства установяват
несъстоятелността на твърдението за допуснати нарушения на трудовата дисциплина –
както за фиктивни прегледи, така и за неизвършени изследвания. В тази връзка счита,
че събраните гласни доказателства категорично опровергават твърдението на
работодателя за извършването им. Подкрепя извода на съда, че по отношение на
посоченото нарушение – неспазване на Националния рамков договор и непознаване на
нормативната уредба, в заповедта не е посочено нито кои норми са нарушавани от нея,
нито кога е ставало това. По същия начин неустановено е нарушението – необосновано
висок разход на медикаменти. Поддържа , че по делото е доказано и че тя не е
извършила другото нарушение, свързано с лекарства – лечение на психични
заболявания без медицински показания, като в случая това лечение е извършвано от
друг лекар – специалист в тази област. Счита, че по делото е останало недоказано и
извършването на останалите сочени в заповедта нарушения на трудовата дисциплина –
предоставяне на достъп до служебния й компютър на лице, лишено от свобода и
необосновано дълъг престой на лишени от свобода в стационара. Поддържа, че съдът е
изложил подробни и детайлни мотиви относно допуснати процесуални нарушения при
издаване на процесната заповед, обсъдил е подробно и събраните писмени и гласни
доказателства и е направил задълбочен анализ. Счита и че жалбоподателят не е
посочил конкретно какви са процесуалните нарушения при постановяване на
обжалваното решение. Моли за потвърждаване на решението изцяло. Претендира
разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна
– ответник, останал недоволен от постановено съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, внесена е дължимата ДТ, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
2
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е
бил сезиран. При това положение следва да се приеме, че решението е валидно и
допустимо.
Обжалва се решение, с което е уважен иск на работник за признаване на
уволнението му за незаконосъобразно и отмяната му, възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност. Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
За да е налице законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“, работодателят следва да спази процедурата по налагане на
наказанието, сроковете за това, както и да мотивира заповедта си като посочи ясно и
конкретно какви са дисциплинарните нарушения, да прецени тежестта им и да посочи
какво наказание налага във връзка с тези нарушения. Съгласно нормата на чл. 195, ал.
1 от КТ, която е императивна и за която съдът следи служебно / съгл. ТР№1/2013,
ОСГТК, ВКС/, заповедта за дисциплинарно наказание следва да има минимално
задължително съдържание – в мотивите следва да е посочен нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който
се налага. Липсата на който и да е от тези реквизити, от една страна нарушава правото
на защита срещу уволнението на работника или служителя, а от друга страна прави
невъзможна проверката за законосъобразност на заповедта за налагане на наказание,
която следва да извърши съдът. При противоречие между обстоятелствената част и
правното основание , следва да се извършва преценка за законосъобразност като се
извлече вида на нарушението на трудовата дисциплина, според обективните му
признаци в заповедта. Съгл. чл.193 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарно наказание да изслуша или поиска обяснения от работника, във връзка с
вменените му нарушения на трудовата дисциплина, като неизпълнението на това
задължение води до отмяна на дисциплинарното наказание без да се изследва въпросът
по извършване на нарушенията по същество. Законодателят е въвел и срокове за
налагане на дисциплинарните наказания в нормата на чл.194 от КТ – до два месеца от
откриването на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му. След
изтичане на тези срокове се погасява дисциплинарната власт на работодателя, т.е.
сроковете са преклузивни. При възникване на трудов спор относно
законосъобразността на наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ предмет на
изследване в съдебното производство са наведените от работника оплаквания за
3
незаконосъобразност, като в тежест на работодателя е да установи, че законосъобразно
е упражнил дисциплинарната си власт, както и че е спазил императивните разпоредби в
дисциплинарното производство.
За да уважи предявеният иск и признае дисциплинарното уволнение за
незаконосъобразно, първоинстанционният съд е приел, че работодателят формално е
изискал обяснения от работника, но нито е взел предвид същите, нито ги е обсъдил и
изложил съображения относно изложените в тях факти, още по-малко е събрал и
оценил посочените доказателства. Поради това е приел, че е нарушена разпоредбата на
чл.193 от ГПК. Приел е и че заповедта не е мотивирана. Подробно е посочил по
отношение на отделните деяния, визирани в заповедта за кое не е посочено време на
извършване, индивидуализация и съставомерност. Посочил е, че в заповедта липсва
посочване на кои точно задължения работодателят приема, че не са изпълнени, а
описаните деяния в обстоятелствената част какви конкретно нарушения съставляват.
Посочил е и че за част от описаните действия/ бездействия не става ясно защо изобщо
работодателят приема, че са задължения на този работник. Поради това е приел, че е
нарушено и изискването по чл.195, ал.1 от КТ за мотивираност на уволнителната
заповед. След подробно обсъждане на доказателствения материал е приел, че не се
доказва извършването на посочените в уволнителната заповед нарушения, като същите
са или неконкретизирани, или изобщо не става ясно дали съставляват нарушение на
трудовите задължения. По тези съображения е и уважил исковете.
Настоящата инстанция напълно споделя установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка и изводите, които е направил съда въз основа на същата,
поради което и на осн. чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното
решение.
По отношение на оплакванията във въззивната жалба намира, че същата е
бланкетна. В нея общо са посочени оплакванията – процесуални нарушения,
изразяващи се в „необсъждане на доказателствения материал“ и „изводите на съда са
необосновани поради неправилен анализ и необсъждане на доказателствата по делото“,
без да е налице изложение от страна на жалбоподателя кои доказателства, според него,
са останали необсъдени, от кои доказателства какви изводи следват. ВКС разяснява в
редица свои решения – напр. Решение № 200 от 23.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
6459/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б.Б., че на първо място следва да се
извърши контрол относно валидността и допустимостта на решението, да се
квалифицира правилно предявения иск, като след това е обвързан единствено с
пороците на решението конкретно посочени в жалбата – относно правните изводи,
правните действия на съда, по отношение на които има оплаквания, както и доколко са
обосновани посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния
съд. Подчертано е, че доколкото въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата,
4
„не може, без съответно оплакване да проверява обосноваността на която да било
фактическа констатация на първоинстанционния съд нито да проверява дали тя е
направена при друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила“. В
същия смисъл са и разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К.В. и Е.В. – 1. и т.2, както
и Решение № 42 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4492/2014 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Д.С..
В настоящия случай не са посочени конкретни фактически констатации, които ,
според жалбоподателя, да са неправилно установени, нито конкретни доказателства,
които да не са обсъдени и респ. от тях да се следват други правни изводи. Ето защо,
настоящата инстанция намира, че не следва да излага повторно съображения по
доказателствената стойност и изводите, които се следват от представените
доказателства.
Въпреки това, съдът иска да подчертае и няколко констатации във връзка с
процесната заповед за уволнение, които и първоинстанционният съд е направил, но са
изключително фрапиращи откъм липса на законосъобразност и дори житейска логика.
На първо място, това е соченото нарушение на трудовите задължения на *** Р. Д.,
изразяващо се в осигуряване на достъп на лица, които са лишени от свобода, до
компютъра й и предоставяне на достъп до база данни в него, включително и по време,
в което тя не е на работа. Доколкото работното й място е в Затвора-*** и за лице без
юридически познания и познания в областта на затворното дело е ясно, че подобно
нарушение е немислимо да бъде извършено от нея, в качеството й на ***, предвид
специалния режим в тези заведения, както по отношение на придвижване на
лишените от свобода, така и по отношение на охраната на помещенията в затворите.
Още по-малко пък е мислимо да може да осигурява достъп на лишен от свобода до
помещението, в което работи, в период, в който не е на работа В тази насока са и
гласните доказателства, събрани по делото.
Следващо нарушение, посочено в заповедта е извършване на формални прегледи
от специалисти, за които са издадени направления. От една страна не става ясно защо
издалият направлението лекар да носи отговорност относно преглед извършен от друго
лице, а от друга - работодателят, предвид специалния пропусквателен режим, е наясно
кои лица влизат в затвора и с каква цел. Ако е налице отчетено направление за
специалист, а такъв не е влизал в затвора, то би следвало да се посочи конкретно за
кое направление става въпрос и кога е отчетен преглед, без специалист да е влизал в
сградата. Доколкото в уволнителната заповед е посочено общо – извършвани са
формални прегледи, без конкретика, то е ясно и че не може да бъде извършена
проверка за законосъобразност на соченото нарушение.
По отношение на нарушенията, свързани със закупуването на лекарства,
5
заприходяването им и разходването им, прави впечатление, че заповедта е толкова
неясна и неконкретна , че дори не може да се провери. Така, не става ясно какво е
нарушението във връзка с лекарства и лекарствени средства, доставяни от две различни
фирми. Изобщо не се установява дали в задължението на лекаря е да организира тези
доставки. По отношение на заприходяването и изложените счетоводни
несъответствия, също не е посочено чие е задължението да извършва това и в какво
точно се изразяват несъответствията. Досежно разходването на лекарства – вечерните
такива, които се раздават след работното време на лекаря, отново не става ясно защо
работодателят счита, че е извършено нарушение от страна на този свой служител, при
наличие на създадена не от него организация, както и на факта, че това раздаване става
в присъствието на служител от охранителния състав и то въз основа на медицински
документи за лечение.
По отношение на останалата част от заповедта няма да се преповтарят
съображенията на първоинстанционния съд, т.к. както вече бе отбелязано, се препраща
към мотивите на първоинстанционния съд.
Предвид изложеното съдът намира, че процесната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание не е мотивирана съгл. чл.195 от КТ и не може да се извърши
проверка за законосъобразност, доколкото не става ясно какво точно е извършено, дали
то съставлява неизпълнение на служебно задължение и респ. да се провери дали следва
да бъде налагано дисциплинарно наказание. Предявеният иск за признаване на
извършеното дисциплинарно уволнение се явява основателен и следва да бъде уважен.
С уважаване на главния иск следва да се разгледат и акцесорните – за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение. По тези въпроси не е повдиган спор във въззивното производство.
Основанието на първия се доказва с уважаване на главния иск, а от събраните писмени
доказателства по делото се установява основателността и размера на втория акцесорен
иск. Така предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
Първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено изцяло.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателя следва да заплати на въззиваемата страна
сторените разноски във въззивното производство в размер на 1600лв. ,заплатено
адвокатско възнаграждение. Не може да бъде уважено направеното възражение за
прекомерност, т.к. договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е под
нормативно установения минимум – 780лв. за исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и
1947,46лв. за иска по т.3 или общо минимума е 2727,46лв.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1386/28.03.2023г., пост. по гр.д.№ 7222/2022, ПРС.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министрество на
правосъдието, да заплати на Р. Г. Д.-К., ЕГН **********, сумата от 1600лв. разноски
във въззивното производство .
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от обявената дата за постановяването му - 07.07.2023г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7