Решение по дело №333/2022 на Административен съд - Кюстендил

                                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 14

                                                     гр.Кюстендил, 27.01.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                         ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА

                                                              НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

секретар Светла Кърлова и с участието на прокурор Михаил Крушовски от ОП Кюстендил, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №333/2022г., за да се произнесе взе предвид:

 

             Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

             ОДМВР – Кюстендил с адрес гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №12 обжалва решение №303/14.11.2022г. на ДРС, постановено по АНД №822/2022г. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на ЕФ. Претендират се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

             Ответникът чрез пълномощника, в писмени бележки, развива съображения за  оставане в сила решението на КРС като законосъобразно. Претендират се разноски.       

             Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение.

                Предмет на касационно оспорване е решение на ДРС №303/14.11.2022г., постановено по АНД №822/2022г., с което е отменен ЕФ серия К №5852767 на ОДМВР – Кюстендил. В.Д.Е. *** е санкционирана на основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.4 от ЗДвП, като й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

              Районният съд е отменил ЕФ като незаконосъобразен, формирайки извод за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непълна правна квалификация на деянието с оглед нормата на чл.182, ал.1 от ЗДвП и недоказаност на деянието от обективна страна.

              Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

              В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС. Същото е и правилно, по следните съображения:            

              Производството пред въззивния съд е инициирано по жалба на В.Д.Е. *** срещу ЕФ серия К №5852767 на ОДМВР – Кюстендил. Прието от фактическа страна е, че на 05.05.2022г. в 14.23ч. в гр.Д., път ІІ-62, км45+500 в посока ул.Орлинска, нарушителят е управлявал лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№КН***ВХ, като при ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч се е движел с 64 км/ч. За нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е издаден процесния ЕФ на основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.4 от ЗДвП. Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство СПУКС ARH CAM S1, като е изготвен снимков материал. Представени във въззивното производство са доказателства за собствеността на МПС-то, годността на техническото средство, Протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и ЕФ серия К №3272725 и извадка от АИС АНД за доказване повторността на нарушението.

              Събраните писмени доказателства КАС намира за достатъчни, обективни и безпротиворечиви, необорени от други такива, за да обосноват извод за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

 Съответни на събраните доказателства и законовите норми са изводите в оспореното решение за непълна правна квалификация на деянието по чл.182, ал.4 от ЗДвП без връзка с основния състав по чл.182, ал.1 от ЗДвП. Нормата предвижда, че когато нарушението по ал.1, т.1 - 5, ал.2 и ал.3, т.1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. АНО  не е посочил приложимия състав по чл.182, ал.1 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, съответстващ на установеното превишение на скоростта. По този начин предявеното обвинение се явява неясно, доколкото не посочена основната санкционна норма, което пък възпрепятства упражняване на правото на защита от нарушителя в пълен обем. Нарушението е съществено и обуславя незаконосъобразността на ЕФ.

 Правните изводи на въззивния съд са правилни, поради което решението ще бъде оставено в сила.

С оглед изхода от правния спор съдът присъжда разноски на ответника на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН в размер на 400 лв. /същото е под минимума по чл.18, ал.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.

               Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

             ОСТАВЯ В СИЛА решение №303/14.11.2022г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №822/2022г.

ОСЪЖДА ОДМВР – Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №12 да заплати на В.Д.Е. *** съдебни разноски в размер на 400 лв. /четиристотин/.

              Решението е окончателно.

 

             

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: