Р Е Ш
Е Н И Е
№ 14
гр.Кюстендил, 27.01.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Светла Кърлова и с
участието на прокурор Михаил Крушовски от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №333/2022г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
ОДМВР – Кюстендил с адрес
гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №12 обжалва решение №303/14.11.2022г. на
ДРС, постановено по АНД №822/2022г. Развиват се съображения за
незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на
ЕФ. Претендират се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Ответникът чрез пълномощника, в
писмени бележки, развива съображения за
оставане в сила решението на КРС като законосъобразно. Претендират се
разноски.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното
решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение на ДРС №303/14.11.2022г., постановено по АНД
№822/2022г., с което е отменен ЕФ серия К №5852767 на ОДМВР – Кюстендил. В.Д.Е. *** е санкционирана
на основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.4 от ЗДвП, като й е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Районният съд е отменил ЕФ като
незаконосъобразен, формирайки извод за допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в непълна правна квалификация на деянието с оглед
нормата на чл.182, ал.1 от ЗДвП и недоказаност на деянието от обективна страна.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка по чл.218,
ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на
оспореното решение на ДРС. Същото е и правилно, по следните съображения:
Производството пред въззивния съд
е инициирано по жалба на В.Д.Е. *** срещу ЕФ серия К
№5852767 на ОДМВР – Кюстендил. Прието от
фактическа страна е, че на 05.05.2022г. в 14.23ч. в гр.Д., път ІІ-62, км45+500
в посока ул.Орлинска, нарушителят е управлявал лек автомобил Фолксваген Голф с
рег.№КН***ВХ, като при ограничение на скоростта за населено
място от 50 км/ч се е движел с 64 км/ч. За нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е
издаден процесния ЕФ на основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.4 от ЗДвП.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство СПУКС ARH CAM S1, като е изготвен снимков материал.
Представени във въззивното производство са доказателства за собствеността на
МПС-то, годността на техническото средство, Протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата и ЕФ серия К №3272725 и извадка от АИС АНД за
доказване повторността на нарушението.
Събраните писмени
доказателства КАС намира за достатъчни, обективни и безпротиворечиви, необорени
от други такива, за да обосноват извод за извършено административно нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съответни на
събраните доказателства и законовите норми са изводите в оспореното решение за
непълна правна квалификация на деянието по чл.182, ал.4 от ЗДвП без връзка с
основния състав по чл.182, ал.1 от ЗДвП. Нормата предвижда, че когато
нарушението по ал.1, т.1 - 5, ал.2 и ал.3, т.1 - 5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 - предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца. АНО не е
посочил приложимия състав по чл.182, ал.1 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП,
съответстващ на установеното превишение на скоростта. По този начин предявеното
обвинение се явява неясно, доколкото не посочена основната санкционна норма, което
пък възпрепятства упражняване на правото на защита от нарушителя в пълен обем.
Нарушението е съществено и обуславя незаконосъобразността на ЕФ.
Правните изводи на въззивния съд са правилни, поради
което решението ще бъде оставено в сила.
С оглед изхода от правния спор съдът присъжда разноски
на ответника на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН в размер на 400 лв. /същото е
под минимума по чл.18, ал.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2
от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №303/14.11.2022г. на Дупнишкия районен съд,
постановено по АНД №822/2022г.
ОСЪЖДА ОДМВР – Кюстендил, ул.“Цар
Освободител“ №12 да заплати на В.Д.Е. *** съдебни разноски в размер на 400 лв.
/четиристотин/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: