Решение по дело №307/2020 на Окръжен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E

№ 178                                      26.06.2020  год.                           гр.Хасково

       

   В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд                                         Първи въззивен граждански състав

На десети юни                                                               Две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание, в следният състав :

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :   МИЛЕНА ДЕЧЕВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:   ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

                                                                                               ТОДОР ХАДЖИЕВ    

                                                                                                                                                                                                             

Секретар:  Р. Р.

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

В.гр.дело № 307 по описа за 2020 година,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Производството  е въззивно и е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

            С Решение №801/03.12.2019г.,постановено по гр.д.№519/2019г. Районен съд-Хасково:ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.124 ал.1 от ГПК по отношение на А.С.С. и Т.К.М.,*** е собственик на следния недвижим имот, а именно:самостоятелен обект с идентификатор 77195.709.39.12.8, находящ се в сграда с идентификатор 77195.709.39 по КК на гр.***, одобрена със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр.*** с площ 57,85 кв.м.,а съгласно схемата му-с площ от 58 кв.м., с трайно предназначение на самостоятелен обект-жилище, апартамент, ведно с мазе №8 с площ от 2,72 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседни самостоятелни обекти на сградата: на същия етаж 77195.709.39.12.7, над обекта 77195.709.39.12.6; граници на мазето: мазе №7 и мазе №9;  ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ,на основание чл.108 от ЗС, по отношение на Г.А.М.,*** е собственик на следния недвижим имот,а именно: самостоятелен обект с идентификатор 77195.709.39.12.8, находящ се в сграда с идентификатор 77195.709.39 по КК на гр.***, одобрена със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр.*** с площ 57,85 кв.м., а съгласно схемата му-с площ от 58 кв.м., с трайно предназначение на самостоятелен обект-жилище,апартамент, ведно с мазе №8 с площ от 2,72 кв.м.,ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения,при съседни самостоятелни обекти на сградата:на същия етаж 77195.709.39.12.7,над обекта 77195.709.39.12.6;граници на мазето: мазе №7 и мазе №9 и осъжда Г.А.М. *** владението върху описания недвижим имот.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците А.С.С.,Т.К.М. и Г.А.М., които чрез пълномощника си адв.А.П.-*** го обжалват в законоустановения срок с оплаквания  за неправилност, незаконосъобразност и постановяване на решението в противоречие със закона.Твърдят,че по силата на договор за покупко –продажба на недвижим имот рег.№311 /20.07.2018г.,подписан от кмета на Община *** А.С. и Т.М. са станали собственици на апартамент в гр.***. Преди подписването на договора подали молба пред Община *** за закупуването на апартамента, която молба не била оттеглена, а след около половин година разбрали,че са измамени от общински служител.Твърдят,че неправилно първоинстанционният съд приел,че договора за покупко-продажба на апартамента е нищожен. Прави се искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на Районен съд – Хасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли предявените искове от Община *** с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК и чл. 108 от ЗС. Претендират и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Община ***,с който се оспорва подадената въззивна жалба и се  излагат съображения за нейната неоснователност. Претендира въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение и да присъди разноски –юристконсултско възнаграждение.

Във въззивната жалба и в депозирания отговор не са направени доказателствени искания.

Хасковският окръжен съд след обсъждане доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и  по допустимостта, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от  активно легитимирана  страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно съединени искови претенции с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и  чл. 108 от ЗС.

 Ищецът Община *** е твърдял,че е собственик на недвижим имот,представляващ самостоятелен обект с идентификатор 77195.709.39.12.8, находящ се в сграда с идентификатор 77195.709.39 по КК на гр.***, одобрена със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр.*** с площ 57,85 кв.м.,а съгласно схемата му-с площ от 58 кв.м.,с трайно предназначение на самостоятелен обект-жилище,апартамент,ведно с мазе №8 с площ от 2,72 кв.м.,ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж,състоящ се от две стаи,кухня и сервизни помещения,при съседни самостоятелни обекти на сградата:на същия етаж 77195.709.39.12.7,над обекта 77195.709.39.12.6; граници на мазето: мазе №7 и мазе №9, който имот бил актуван с Акт за общинска собственост № *** от 29.11.2017г.Твърдял е също,че имота като частна общинска собственост е бил отдаван под наем на ответниците А.С.С. и Т.К.М. ,като последният договор е с  № ***г. със срок  на действие  1 година.За процесния имот тези ответници пригежавали договор за покупко-продажба с рег.индекс №311 от 20.07.2018г.,който обаче не ги легитимирал като собственици ,тъй като бил нищожен на основание чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД.Твърдял е,че за продажбата на процесното жилище няма решение на Общинския съвет,което е елемент от сложния фактически състав на договорите за покупко-продажба на общински жилища.Твърдял е също,че тъй като посочените ответници и наематели на имота не са станали собственици,същите не са могли да го дарят на третата ответницаа Г.А.М.-тяхна дъщеря,тъй като никой не може да прехвърли повече права от тези,които притежава.Предвид изложените фактически твърдения са предявили установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК против ответниците А.С.С. и Т.К.М. и осъдителен,ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС против ответницата Г.А.М. за процесния недвижим имот.

Ответниците са оспорили предявените искове ,като са поддържали,че са били измамени от общински служител при сключването на договора за покупко-продажба на имота от Община Хасково,поради което са твърдели,че този договор не е нищожен.

За да постанови обжалваното решение районният съд е приел, че договора за покупко- продажба на  процесния недвижим имот по реда на ЗОбС ,сключен между ответниците А.С.С. , Т.К.М. *** е нищожен,тъй като липсва елемент от сложния фактически състав на чл.35 от ЗОбС,а именно:решение на общинския съвет.Приел е също,че тъй като посочените ответници не са могли да придобият собствеността върху процесния имот по силата на нищожен договор,те не са могли да го дарят съответно на дъщеря си Г.А.  М.,тъй като не могат да прехвърлят повече права от тези които притежават.

По делото са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената от районния съд фактическа обстановка е правилно установена и не се оспорва от страните, поради което на основание чл. 272 от ГПК изцяло се споделя от настоящата инстанция. С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи е необходимо да се обсъди следното:

Безспорно установено по делото е, че процесния имот,представляващ: самостоятелен обект с идентификатор 77195.709.39.12.8, находящ се в сграда с идентификатор 77195.709.39 по КК на гр.***, одобрена със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр.*** с площ 57,85 кв.м.,а съгласно схемата му-с площ от 58 кв.м.,с трайно предназначение на самостоятелен обект-жилище,апартамент,ведно с мазе №8 с площ от 2,72 кв.м.,ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж,състоящ се от две стаи,кухня и сервизни помещения,при съседни самостоятелни обекти на сградата:на същия етаж 77195.709.39.12.7,над обекта 77195.709.39.12.6;граници на мазето: мазе №7 и мазе №9 е собственост на Община *** и е актуван с Акт № ***/29.11.2017г. за частна общинска собственост на основание §42 от ПЗР на ЗИДЗОС и чл.58 от ЗОбС.Няма спор по делото ,че ответниците А.С.С. и Т.К.М. са били наематели на този имот в продължителен период от време,като на 24.04.2018г. ответникът А.С. *** за закупуването му.В последствие,това искане е било оттеглено и това е станало на 13.07.2018г.Установено е още,че процесния имот е предмет на  договор за наем на общинско жилище,сключен между посочените ответници  и Община *** на 13.06.2018г.,заведен в Община *** с рег.№ОС- 180/13.06.2018г. Срока на действие на договора за наем е 1/една/ година, считано от 01.06.2018г.Установено е още,че с договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на ЗОбС ,сключен на 19.07.2018г. Община *** - продавач  продава процесния имот на А.С.С. и Т.К.М.-купувачи.В  този договор е посочено,че продажбата е по реда на чл.47 ал.1 от ЗОбС и чл.24 ал.2 и чл.25 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Община ***, решение №681/29.06.2018г. на Общински съвет- Хасково,във връзка със заповед №671/18.07.2018г. на Кмета на Община ***.Посоченото решение на Общински съвет – *** е прието като доказателство по делото и от него се установява,че същото касае продажбата на друг имот- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.709.39.22.13.,представляващ апартамент №13 в гр.***,който имот е различен от този,който фигурира в  договора за покупко-продажба,по който първите двама ответника са посочени като купувачи.Посочената заповед на Кмета на Община *** също се отнася за описания имот и за лицето З.С. А.,но не и за ответниците.

 За да се прехвърли собствеността на имот, частна общинска собственост съгласно чл.35 от ЗОбС следва да е налице сложен фактически състав с административен и гражданскоправен елемент,а именно:решение на общинския съвет,заповед на кмета на общината и сключване на писмен договор между кмета на общината и купувача.В случая безспорно е установена липсата на решение на Общински съвет- *** по отношение на продажбата на процесния имот,което дава основание да се приеме,че договора за покупко-продажба от 19.07.2018г. е нищожен.Установена е и липсата на заповед на кмета на общината за продажбата на имота,издадена въз основа на решението на общинския съвет,тъй като цитираната  в договора заповед съществува,но същата се отнася да друг имот и до друго лице.Тъй като договора от 19.07.2018г. касаещ процесния имот е нищожен,поради противоречие със закона и липса на съгласие,този договор не може да породи целените правни последици за страните,поради което ответниците А.С. и Т.М. не се легитимират като собственици на имота,който е останал частна общинска собственост,поради невъзможността да настъпи транслативния ефект на прехвърлянето на собствеността.В този смисъл предявения от Община *** иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК е основателен и правилно е бил уважен от първоинстанционния съд спрямо първите двама ответника.

  Договора за дарение от 12.09.2018г.,обективиран в НА №161/2018г. също не би могъл да породи вещноправен ефект,тъй като никой не може да прехвърли повече права от тези,които притежава.След като договора за покупко-продажба на общински имот от 19.07.2018г. не легитимира първите двама ответника като собственици ,същите не биха могли да се разпоредят с този имот,а още по малко приобретателят Г.А.М. би могла да противопостави вещни права върху този имот на Община ***.В този смисъл основателен и доказан е и иска на Община *** срещу третия ответник с правно основание чл.108 от ЗС,тъй като ищецът е доказал всички предпоставки на посочената разпоредба за уважаване на ревандикационната претенция.

 Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл РС-Хасково е постановил валидно,допустимо и правилно решение,което ще следва да бъде потвърдено от настоящата инстанция.

Предвид изхода на делото и поради неоснователността на въззивната жалба в тежест на въззивниците следва да се възложат направените от въззиваемата страна разноски,представляващи юристконсултско възнаграждение.Това възнаграждение следва да се определи на основание чл.78 ал.8 изр.2 от ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100лв.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №801/03.12.2019г.,постановено по гр.д.№519/2019г. на Районен съд-Хасково.

ОСЪЖДА  А.С.С. с  ЕГН **********, Т.К.М.  с ЕГН ********** и Г.А.М. с ЕГН ********** *** да заплатят на Община *** юристконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

 

                                                                                                                2.