Определение по дело №8/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 31
Дата: 25 януари 2022 г.
Съдия: Милен Петров Славов
Дело: 20223000500008
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31
гр. Варна, 24.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова

Мария Кр. М.
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20223000500008 по описа за 2022 година
намира следното:
Настоящото производство е образувано по подадената въззивна жалба
от Д. АН. Д. от гр. Варна чрез процесуалните му представители адв. Кр. М. и
адв. М. П. (така в заглавната й част, но подписана само от адв. Кр. М.), против
решение № 1542/15.10.2021 г. по гр. д. № 827/2021 г. описа на ВОС, в
осъдителните му части, с които са уважени предявените от Г. Г. Г. от гр.
София искове против жалбоподателя с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД -
за връщане на парични суми, дадени по договори заем и чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД - за връщане на сума, дадена без правно основание, както следва:
1. сумата от 13 400 лв., представляваща дължима главница по договор за
заем от 14.12.2016 г. с падеж 01.03.2017 г., целият на стойност 58 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 30.03.2021 г. до
окончателното й изплащане;
2. Сумата от 1 250 лв. - частичен иск от 18 600 лв. – сума, която ищецът
Г.Г. е предоставил на ответника Д.Д. без правно основание и представляваща
разликата над договорената като заем от 21.12.2016 г. сума от 16 100 лв. и
предоставените 34 700 лв. с банкови преводи от 28.12.2016 г., 06.01.2017 г.,
10.01.2017г. и 18.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 30.03.2021 г. до окончателното й изплащане;
3. Сумата от 1 250 лв. - частичен иск от 69 000 лв., сума представляваща
1
главница по договор за заем от 21.12.2016г. с падеж 15.03.2017г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 30.03.2021 г. до
окончателното й изплащане.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост, по изложените в жалбата подробни съображения.
Жалбоподателят счита, че в противоречие с данните по делото съдът не е
уважил възражението му, че договорите са абсолютно симулативни и не
обективират действително възникнали между страните облигационни
правоотношения по договори за заем. Оспорва се извода на съда, че дори и да
се приеме, че договорите за заем са били сключени във връзка с договора за
СМР между представляваните от страните търговски дружества („Сириус 49“
ЕООД като възложител и „Спа Лукс“ ООД като изпълнител), то връщането на
заемите бил нов уговорен начин, по който да бъде заплащано възнаграждение
по договора за СМР, сключен между дружествата. Счита за неправилен и
извода на съда, че договорите за заем бил осъзнат и желан вид
правоотношение за въззивника. Изтъква, че в действителност договорите за
заем били желан способ за създаване на привидност за възникнало
правоотношение пред трето лице – банката, която е кредитирала „Сириус 49“
ЕООД с цел постигане на резултата, закрепен в договор за СМР. Страните се
стремили към тази привидност на първо място, за да избегнат евентуална
претенция на банката-кредитор за връщане на преждевременно усвоени суми
по договор за кредит. На второ място, страните целили паричните суми от
банковия кредит за СМР да бъдат върнати на въззивника като управител на
дружеството-възложител по договора за СМР, тъй като всъщност плащане на
възнаграждение по договора за СМР все още не се е дължало, тъй като
изпълнение на СМР не е било започнало. Освен това неправилно е било
тълкувано съдържанието на уговорката по чл. 1, ал. 2 от договорите за заем,
тъй като от същата става ясно, че в договорите за заем се съдържат уговорки
на представители на търговските дружества като страни по договора за СМР,
както и че всъщност е уговорен начин на плащане по договора за СМР, а не
действително предоставяне на парични суми в заем. Въззивникът смята, че
съдът не е обсъдил цялостно показанията на свидетеля Боцановска и
събраната в хода на съдебното дирене кореспонденция между страните, както
и доказателствата за произхода на паричните средства, които в съвкупност
2
налагат извода за основателност на наведеното възражение за абсолютна
привидност на договорите за заем. Направено е изложение относно
хронологията на извършените преводи на паричните суми, за да се обоснове
връзката им изцяло с договора за СМР, по който страни са двете посочени
търговски дружества. Претендира се решението в обжалваната му част да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени в цялост. Претендират се разноски.
В жалбата е формулирано и доказателствено искане за допускане до
разпит на един свидетел в режим на водене, с чиито показания да се установи,
че волеизявленията на страните по процесните договори за заем са направени
в качеството им на представляващи търговските дружества – страни по
договора за СМР от 07.11.16г. /неточно посочен във въззивната жалба като
такъв от 18.11.16г./ и целта, по повод на която същите са били сключени.
Въззиваемият Г. Г. Г. в депозирания отговор по въззивната жалба в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, чрез процесуалните си представители адв. Д. Н. и
адв. С. Попова, излага становище за неоснователност на въззивната жалба и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Сочи, че чл. 1, ал. 2 от
договорите за заем се тълкува превратно от въззивника. Последният считал,
че клаузата свидетелства за симулация, а всъщност се касаело за уговорка,
освобождаваща въззиваемия от забава при изпълнение на сключения между
страните договор за СМР. Посочената клауза не съставлявала начало на
писмено доказателство за наличието на симулация, а обратно писмо не било
събрано в хода на съдебното дирене. Липсата на начало на писменото
доказване обуславяло извод за недопустимост на доказването на симулация
посредством свидетелски показания. Въззиваемият моли, в случай, че бъде
уважено доказателственото искане на насрещната страна, и за него да бъде
допуснат един свидетел в режим на водене, без да сочи какво ще се
установява с показанията му.
Решението в частта му, с която е отхвърлен частичен иск на Г. Г.
против Д. Д. за заплащане на сумата от 1 250 лв. – частичен иск от общо
4 700 лв. – сума, представляваща остатък от главница по договор за заем от
21.12.2016г., с падеж 01.03.2017г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 30.03.2021 г. до окончателното й изплащане, не е
обжалвана от ищеца в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и решението в тази част е
3
влязло в сила.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от страна с правен
интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт, поради което е допустима.
Доказателственото искане на въззивника е неоснователно, тъй като е
налице забраната на чл. 266, ал. 1 от ГПК. На въззивника в качеството му на
ответник е била предоставена възможност да ангажира гласни доказателства
чрез разпита на двама свидетели за установяване на привидността на
договорите за заем, при условията на довеждане. В с.з. ответникът чрез
процесуалните си представители е ангажирал само един свидетел и се е
отказал изрично от разпита на втори свидетел за същите обстоятелства.
Неприемливият за страната резултат от първоинстанционното разглеждане на
делото не е правно основание, което да преодолее установената в закона
преклузия за събиране на доказателства пред въззивната инстанция при
липсата на предпоставките на чл. 266, ал. 2 или ал. 3 от ГПК. Искането на
въззивника следва да бъде оставено без уважение, както и обусловеното от
него и неконкретизирано искане на въззиваемия.
Воден от горното, съдът


ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за допускане на
гласни доказателства.
НАСРОЧВА производството по делото в открито с.з. на 02.03.22г. от
9:15 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители.
С оглед противоепидемичните мерки, призоваването на страните да
стане по телефона, а настоящото определение да им се изпрати на посочен
от техните процесуални представители електронен адрес чрез електронна
поща.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5