ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 221
гр. гр. София, 21.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Георгиева
Членове:Румяна Г. Илиева
Даниела Б. Врачева
като разгледа докладваното от Даниела Б. Врачева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600379 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХІІ от НПК.
ВЧНД №379/21 година по описа на АСНС е образувано по повод
постъпила частна жалба от подс. М.Х. Г., чрез защитника си адвокат З. К., с
адрес кантората в град София, ул. „Ч.” № ** срещу определение от
07.10.2021г.,по н.о.х.д. № 164/2016г. по описа на СНС, с което на основание
чл. 309, ал.2 от НПК СНС е взел мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в
размер на 4 000 лв.
В депозираната частна жалба се излагат съждения, че атакуваното
определение е неправилно и незаконосъобразно, същото не кореспондира с
фактите по делото, нито с нормата, условията и предпоставките на чл. 309 от
НПК, като в подкрепа на твърденията си защитата е изложила следните
съображения:
На първо място доброто процесуално поведение на подс. Г., тъй като
същата във фазата на досъдебното производство винаги се е явявала при
призоваването от органите на досъдебното производство, а в съдебната фаза
не е ставала причина за отлагане на делото.На следващо място, защитата е
посочила като аргумент, че вземането на мярка за неотклонение близо девет
години след деянието е неуместно, неправилно, несправедливо и ненужно, без
да е налице основание или данни, че подсъдимата може да се укрие или да
осуети евентуално изпълнение на наказанието, наложено с
първоинстанционната присъда, която не е влязла в законна сила.
1
Защитата излага и аргументи, че произнасянето на СНС е в противовес
със съдебната практика, тъй като освен, че по делото липсват сведения и
данни от наличие на опасност от укриване, първоинстанционния съд не е
изложил никакви мотиви в тази насока.
Защитата прави искане до въззивния съд за отмяна на определението на
СНС.
Въззивното производство е образувано и по повод постъпила частна
жалба от подс. Т. Е. Х. ЕГН **********, депозирана чрез адв. М. П. срещу
определение на СНС, с което на основание чл.309, ал.2 от НПК е взета мярка
за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 5000 лв.
Защитата излага съображение, че определението е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като вземането на мярка за неотклонение спрямо
подс. Х. е абсолютно безпредметно, тъй като съдебното производство спрямо
същата е образувано през 2016 г. и до настоящия момент, включително и
през воденото преди това ДП е демонстрирала безупречно процесуално
поведение.
Защитата излага и аргументи, че размерът на така определената „
Гаранция в пари„ е силно завишен и несъобразен с имущественото състояние
на подс. Т.Х.. Същата е самотна майка на малолетно дете, освидетелствано
през ТЕЛК, за което са необходими и допълнителни, освен обичайните
средства за отглеждане. С оглед и нуждата от допълнителни грижи за детето,
подс. Т.Х. работи на 4 часов работен ден като основната й заплата е в размер
на 325 лв. на месец и няма допълнителен доход. Същата не притежава и
движимо и недвижимо имущество. В подкрепа на аргументите си защитата е
представила писмени доказателства към частната жалба: удостоверение за
раждане, 2 броя експертни решения, етапна епикриза, удостоверение за
имуществено състояние, служебна бележка.
Защитата прави искане до въззивната инстанция за отмяна на
първоинстанционното определение, както и алтернативно искане за
намаляване на размера на „Гаранцията в пари“, който размер да е съобразен с
имотното състояние и доходи на подсъдимата.
Въззивното производство е образувано и по повод постъпила частна
жалба от подс. Н. Н. А., чрез защитника си адвокат З. К. от САК против
определение на СНС от 07.10.2021 година на СНС по НОХД №164/2016
година, което е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 4
000 лв.
В частната жалба са изнесени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, тъй като същият не
кореспондира нито с фактите по делото, нито с нормата, условията и
предпоставките на чл. 309 от НПК, поради следните съображения:
2
Производството по делото, в съдебната му фаза на първа инстанция е
започнало през месец януари 2016г. и е приключило с осъдителна присъда на
07.10.2021г. В хода на процеса са проведени множество на брой съдебни
заседания, като на всяко от тях подс. А. е присъствала и не е ставала причина
за отлагане на делото. Наред с това от материалите по делото от досъдебната
фаза на процеса се установява, че подс. А. е имала безупречно процесуално
поведение.
Защита излага становище, че е неуместно, неправилно, несправедливо и
ненужно се явява вземането на МНО,при това парична гаранция в размер на 4
000 лева,без да е налице никакво основание или данни,че подс. А. може да се
укрие или да осуети евентуално изпълнение на наказанието, ако това се
наложи. Все още делото е на фаза първа съдебна инстанция и това следва да
се отчете, предвид презумпцията за невинност и европейските конвенции.
Защитата прави искане до въззивната инстанция за отмяна на
горецитираното определение.
Въззивното производство е образувано и по повод постъпила частна
жалба от подс. Р.Х., чрез защитника му адв. В.К. от САК срещу определение
на СНС от 07.10.2021 година на СНС по НОХД №164/2016 година, което е
взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 7 000 лв.
В жалбата са изнесени доводи за неправилност и незаконосъобразност
на определението, тъй като от материалите по делото липсват данни за
наличие на опасност от укриване, а и процесуалното поведение на подс. Х. е
безукорно, тъй като същият се е явявал винаги при призоваване от органите
на досъдебното производство и съда.
Защитата прави искане за отмяна на атакуваното определение.
Въззивната инстанция, с оглед задължението и да се произнесе по
частните жалби, като се запозна с данните по делото и с мотивите на
атакуваното определение и след като ги обсъди във връзка с изложените от
страните доводи, намери следното:
Въззивните жалби пред въззивната инстанция са подадени от
процесуално легитимирани страни, в законоустановения 7-дневен срок,
съгласно разпоредбата на чл.342, ал.1 НПК, поради което същите са
процесуално допустими, а поради задължението по чл.345 ал.2 НПК, следва
да бъдат разгледани и решени от настоящата инстанция.
От материалите по делото се установява, че на 07.10.2021 година състав
на СНС е постановил осъдителна присъда по НОХД №164/2016г. по описа на
СНС, като на основание:
- чл. 255, ал.3 във вр.с ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 във вр. чл. 20 ал.2 във вр. с
чл. 26, ал.1, вр.чл 54 от НК е ОСЪДИЛ Р. Е. Х. и му е налажил наказание
3
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 5 /пет/ години.
- чл. 255, ал.3 във вр.с ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 във вр. чл. 20 ал.2 във вр. с
чл. 26, ал.1, вр.чл 54 от НК е ОСЪДИЛ Т. Е. Х. като й е наложил наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 4 /четири/ години.
- чл. 255, ал.3 във вр.с ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 във вр. чл. 20 ал.4 във вр.
с чл. 26, ал.1, вр.чл 54 от НК ОСЪДИЛ М.Х. Г. като й е наложил наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца.
-по чл. 255, ал.3 във вр.с ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 във вр. чл. 20 ал.4 във
вр. с чл. 26, ал.1, вр.чл 54 от НК ОСЪДИЛ Н. Н. А. като й е наложил
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от от 3 /три/ години и 6
/шест/ месеца.
-по чл. 255, ал.3 във вр.с ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 във вр. чл. 20 ал.4 във
вр. с чл. 26, ал.1, вр.чл 54 от НК е ОСЪДИЛ А. М. Т. като му е наложил
наказание „ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3 /три/ години.
С протоколно определение от 07.10.2021 на съда, СНС на основание чл.
309, ал.2 от НПК е взел мерки за неотклонение „Гаранция в пари“ като за
подс. Р. Е. Х. в размер на 7 000 лв., за подс.Т. Е. Х. в размер на 5000лв., за
подс.М.Х. Г. в размер на 4000лв., за подс. Н. Н. А. в размер на 4000лв.
Видно от съдържанието на протоколното определение, СНС е посочил
като мотиви единствено, че: „с оглед постановената присъда, съдът счита, че
следва да вземе мерки за неотклонение“, поради което въззивната инстанция е
на становище, че първоинстанционното определение не е мотивирано.
При проверка на обжалваното определение настоящата инстанция
приема, че подадените жалби са основателни. Съображенията за това са
следните:
Безспорно задължителна предпоставка за вземане на мярка за
неотклонение по реда на чл. 309, ал.2 от НПК е постановяването на
осъдителна присъда с наложени ефективни наказания „лишаване от свобода“,
но според съдебната практика и разпоредбата на закона, съдилищата са
длъжни да изследват наличието на данни и сведения, съдържащи се в
материалите по делото, от които може да се направи извод за опасност от
укриване от страна на подсъдимите лица.
С оглед разпоредбата на чл. 309, ал.2 от НПК, съдът може да замени
мярката за неотклонение в по- тежка, ако е налице опасност от укриване.
Според ТР №3 /2012 година на ОСНК на ВКС постановяването на
осъдителна присъда и налагането на ефективно наказание „лишаване от
свобода“ не може да бъде отчитано от решаващия съд при произнасяне по
реда на чл. 309, ал.2 от НПК. Определянето на по- тежка мярка за
4
неотклонение е допустимо само при наличие на някоя от предпоставките,
посочени в чл. 66, ал. 1 от НПК.
Вярно е, че ТР №3 /2012 година на ОСНК на ВКС е в сила от 2012
година, а разпоредбата на чл. 309, ал.2 от НПК в настоящатата й редакция е
от 2015 година,публ. ДВ,бр.42/15 год., но тълкувателните решения на
касационната инстанция са задължителни при правоприлагане, и същото не е
изгубило своето действие и е приложимо и след законовите изменения 2015
година.
С оглед на гореизложеното първоинстанционния съд е следвало да
подложи на анализ сведенията и данни по делото, както и наличните
доказателства относно наличие на законови предпоставки по реда на чл. 66,
ал.1 от НПК и налице ли са опасности от укриване спрямо подсъдимите Р. Е.
Х., Т. Е. Х., М.Х. Г. и Н. Н. А..
В производства по реда на Глава ХХІІ от НПК въззивната инстанция
дължи произнасяне по същество, дори и при липса на мотиви от
първоинстанционния съд, поради което въззивният състав изследва
материалите по делото, от които липсват обективни данни за наличие на
опасност от укриване досежно и четиримата подсъдими Р. Е. Х., Т. Е. Х.,
М.Х. Г. и Н. Н. А. Наред с това основателни са възраженията на защитниците,
че в досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса подс. Р. Е. Х.,
Т. Е. Х., М.Х. Г. и Н. Н. А. са имали безукорно процесуално поведение и не
ставали причина за отлагане на наказателното производство.
В обобщение въззивния състав, счита, че на са налице законовите
предпоставки за отежняване процесуалното положение на подсъдимите лица
с вземане на мярка за неотклонение по реда на чл. 309, ал.2 от НПК и то след
като от началото на съдебното производство 2016 година до постановяване на
присъдата от първоинстанционния съд, същите са били без мярка за
неотклонение и без наличие на данни да не са се явили при призоваване от
съответния орган без уважителни причини или да са променили
местоживеенето си, без да са уведомили за това, или са нарушили взетата им
мярка за процесуална принуда, действала в хода на досъдебното
производство.
Предвид горното, съдът счита, че частните жалби са основателни,
поради което първоинстанционното определение следва да бъде отменено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.345, ал.2 от
НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на СНС, XII състав от 07.10.2021 година по
5
НОХД № 164/2016г. по описа на СНС, с което първоинснационният съд е взел
мерки за неотклонение „Гаранция в пари“ на подс. Р. Е. Х. в размер на 7 000
лв., на подс.Т. Е. Х. в размер на 5000лв., на подс.М.Х. Г. в размер на 4000лв.,
на подс. Н. Н. А. в размер на 4000лв.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6