Решение по дело №632/2023 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.256 ал.1 вр. с чл.145 и сл. от АПК, образувано по исковата молба на Община Чирпан против фактическото бездействие на Държавен фонд „Земеделие“ да отпише служебно, на основание §19 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022г, в сила от 01.07.2022г, сумата в размер на 2 853 745лв, представляваща лихви върху подлежащи на възстановяване парични средства, изплатени по четири договора, сключени между Община Чирпан и Държавен фонд „Земеделие“ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“ от ПРСР 2007-2013г, подкрепена от ЕЗФ.

Искането за осъждане на ответника да извърши действието по §19 изречение второ от ПЗР на ЗИД на ЗДБРБ е основано на следните факти, които са безспорни между страните:

Между Община Чирпан и Държавен фонд „Земеделие“ са сключени Договор №24/321/00821, Договор №24/321/00822, Договор №24/321/00823 и Договор №24/321/00824, приложени към исковата молба. По силата на тези договори на община Чирпан е отпусната безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейности по реализация на четири проекта за реконструкция и рехабилитация на водопроводната мрежа в село Зетьово, съответно на север и на юг от главен път Чирпан-Меричлери, село Гита и село Свобода. Помощта е в размер на 100% от одобрените и реално извършени от бенефициера разходи, свързани с осъществяването на проектите, от които 80% се осигуряват от ЕС-ЕЗФ и 20% от държавния бюджет на Република България. Размерът на отпуснатата помощ по всеки от четирите договора е както следва: по Договор 821 – 4 782 506лв; по Договор 822- 4 954 216лв, по Договор 823 – 4 949 112лв, по Договор 824- 4 115 854лв. При извършена от Дирекция „Технически инспекторат“ на Държавен фонд „Земеделие“ проверка на мястото на инвестицията е установено, че реално изпълнените дейности не съответстват на дейностите, свързани със СМР по реконструкцията и рехабилитацията на водопроводната мрежа, предмет на четирите договора. С Уведомително писмо №1606/29.12.2015г за отхвърляне на плащанията, ДФЗ – РА отказва изплащане на финансовата помощ по Договор №821 и е посочено, че община Чирпан дължи връщане на получените суми по договора в размер на 2 391 253лв авансово плащане и в размер на 325 064.27лв, представляващи ДДС, изплатено също авансово, ведно със законната лихва, считано от деня, в който ползвателят изпадане в забава за връщане на сумата. Аналогично с писма за отхвърляне на плащанията от 06.01.2016г и от 29.12.2015г ДФЗ-РА е поискала връщане на авансово изплатени суми и авансово изплатен ДДС върху тях, заедно със законната лихва, считано от деня, в който ползвателят изпадне забава, а именно: 2 457 236лв и ДДС в размер на 333 549.67лв по Договор 0822; 2 474 556лв и ДДС в размер на 338 505.06лв по Договор 0823; 2 057 927лв и ДДС 278 628 26лв по Договор 0824 или главниците по Уведомителните писма за връщане на неоснователно авансово изплатена безвъзмездна финансова помощ възлизат на 9 380 972лв и ДДС в размер на 1 275 747.26лв, върху които се начисляват лихви, считано от датата на изпадане в забава - след срока за възстановяването им. Издадени са Актове за установяване на публични държавни вземания, дължими от Община Чирпан №0800/54/06.01.2016г, №0800/553/19.01.2016г, №0800/684/20.01.2016г, №0416/1211/20.01.2016г за сумите, подлежащи на възстановяване по четирите договора за отпускане на финансова помощ и същите са предадени за принудително събиране на НАП.

Въз основа на факта, че задължението за възстановяване на неправомерно получено финансово подпомагане по Договорите за отпускане на финансова помощ по мярка 321 от ПРСР за програмен период 2007-2013г, е установено след края на програмния период -01.01.2014г, съгласно датите на издаване на Уведомителните писма и на Актовете за установяване на публични държавни вземания се твърди, че приложимото право на ЕС - правното основание за възстановяване на изплатеното финансово подпомагане, са разпоредбите на Регламент ЕС №1306/2013г на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИО/ №352/78, ЕО №165/94, ЕО №2799/98, ЕО №814/2000г, ЕО №1290/2005г и ЕО №485/2005г на Съвета / Регламент №1306/2013г/. Според чл.2 §1 б. „е“ от Регламент /ЕС/ №1306/2013г секторно законодателство в областта на селското стопанство е всякакви приложими актове, приети в рамките на общата селскостопанска политика въз основа на чл.43 от ДФЕС, както и където е приложимо, всякакви делегирани актове или актове за изпълнение, приети въз основа на такива актове, и втора част от Регламент ЕС №1303/2013г, доколкото той се прилага за ЕЗФРСР. Според чл.2 §6 от Регламент /ЕС/ №1303/2013г „програма" означава „оперативна програма", както е посочено в трета или четвърта част на настоящия Регламент и в Регламента за ЕФМДР, както и „програма за развитие на селските райони", както е посочено в Регламента за ЕЗФРСР – Регламент ЕС №1305/2013г на ЕП и на Съвета, където в чл. 6 е предвидено, че Програмите за развитие на селските райони се изготвят от държавите –членки, а чрез тях се осъществява стратегия за изпълнение на приоритетите на Съюза за развитие на селските райони чрез пакет от мерки, определени в дял III. За постигането на целите за развитие на селските райони, следвани посредством приоритетите на Съюза, се търси помощ от ЕЗФРСР. По този начин – чрез помощ и постановяване, че програмите осъществяват стратегия за изпълнение на приоритетите на Съюза с цел постигане развитие на селските райони, ЕЗФРСР действа в държавите-членки и е способ за реализация на общата селскостопанска политика на ЕС. Следователно ПРСР за периода 2007-2013г също е оперативна програма, като изготвена от държава членка, в процеса на програмиране и е елемент от неговото съдържание.

Въз основа на горното Община Чирпан счита, че фактическия състав на §19 изречение първо от ПЗР към ЗИД ЗДБРБ за 2022г в сила от 01.07.2022г е изпълнен – общината е носител на задължението за възстановяване на сумите, неправомерно усвоени по четири Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма за периода 2007г-2013г, които по силата на закона са погасени. Този юридически факт поражда фактическо задължение за Управляващите органи на оперативните програми за отписване на всички задължения за възстановяване на неправомерно изплатените сумите и лихвите върху тях. По тези фактически и правни доводи претендира осъждане на ответника да отпише задължение за лихви в размер на 2 853 745лв, начислени върху сумата на паричните средства, подлежащи на възстановяване като неправомерно изплатени по четирите договора, сключени между Община Чирпан и Държавен фонд „Земеделие“ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“ от ПРСР 2007-2013г, подкрепена от ЕЗФ,

Претендира възнаграждение за един адвокат в размер на 40 440лв с ДДС, и платената държавна такса в размер на 50лв.

Ответника Държавен фонд „Земеделие“ възразява, че не е материално правно легитимиран / не дължи фактическото действие по отписването/, защото не е Управляващ орган на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г-2013г. Посочва, че Министърът на земеделието и храните е Ръководител на Управляващия орган – министерството на земеделието и храните в този период, както е посочено в Програмата ПРСР за периода 2007г-2013г, която освен това не е оперативна програма и не попада под регламентацията на §19 от ПЗР към ЗИД на ЗДБРБ за 2022г. Позовава се на подписано тристранно Споразумение между министъра на земеделието, храните и горите в качеството на Ръководител на Управляващия орган на ПРСР 2007-2013г, министъра на финансите и кмета на община Чирпан, с което на основание чл.80 ал.3 от ЗДБРБ за 2020 е намален размера на главниците с 80 на сто.

Алтернативно твърди, че действието на ЗДБРБ е с ограничено във времето до края на бюджетната 2022г, поради което с нейното приключване задължението за отписване на вземанията се погасява. Следователно §19 от ПЗР към ЗИД на ЗДБРБ за 2022г не е действащо материално право към настоящия момент.

Дори всичко гореизложеното да се отхвърли, то следва да се приеме, че лихвите за забава не попадат под нормата на §19 от ПЗР към ЗИД на ЗДБРБ за 2022г, защото се погасяват само задълженията за възстановяване на недължимо платени, надплатени, неправомерни получени или усвоени суми по договорите за безвъзмездна финансова помощ, финансирани със средства по оперативните програми за програмен период 2007-2013г. В подлежащите на отписване вземания не са включени лихвите за забава върху недължимо платените, надплатените, неправомерно получените или усвоени суми по договорите за безвъзмездна финансова помощ. Правната норма не може да се тълкува разширително като обхващаща и лихвите за забава, които се дължат върху изплатеното финансово подпомагане, което следва да бъде възстановено. Освен това, няма спор, че по силата на тристранното Споразумение са отписани 80% от вземанията, представляващи недължимо платените на общината суми, а останалите 20% от главницата и ДДС върху нея са погасени, чрез отпуснат на същата община безлихвен заем – факт, признат в искането. Следователно към 01.07.2022г не са налице задължения по смисъла на §19 от ПЗР към ЗИД ЗДБРБ за 2022г с длъжник общината, поради което тази правна норма не намира приложение към настоящия случай, в който след 16.10.2020г са останали само задължения за лихви върху главниците и ДДС. Остатъкът от задълженията обхваща само лихвите за забава, които не могат да бъдат приравнени на суми по договорите за безвъзмездна финансова помощ, които са изплатени и подлежат на връщане, защото са недължимо платени, неправомерно получени или неправомерно усвоени тоест не са безвъзмездна финансова помощ, която следва да бъде върната и за която се отнася посоченото правно основание. На 28.10.2021г между ДФЗ и община Чирпан е подписано Споразумение за разсрочено плащане на задълженията, съгласно което сумата в размер на 4 453 745.22лв е сбор от дължимите лихви по четирите договора, и същата се разсрочва. На 22.03.2023г е сключено допълнително Споразумение №1, с което погасителния план се заменя с нов, неразделна част от Допълнителното споразумение. Следователно остатъкът от задълженията не попада в правната регламентация на §19 от ДР към ЗИД ЗДБРБ за 2022г. Освен това и ПРСР 2007г-2013г не е оперативна програма и дори задълженията, представляващи възстановяване на изплатеното финансово подпомагане не попадат под същата правна регламентация. В периода от 01.07.2022г до 14.11.2023г са погасени задължения за лихви в размер на 595 500лв, въз основа на Споразумението за разсрочване на задълженията, поради което не са налице основания да бъдат отписани заплатените след 01.07.2022г суми, представляващи лихви за забава, както претендира ищеца.

От съда се иска да бъде отхвърлена исковата молба срещу Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие като неоснователна, защото нито е Ръководител на Управляващия орган, нито задълженията, чието отписване се претендира попада под регламента на посоченото правно основание, пораждащо задължението за действие.

Претендира възнаграждение за юрисконсулт, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съгласно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Искането е с правно основание чл.256 ал.1 от АПК. Насочено е срещу процесуално правно легитимиран ответник, а разгледано по същество е основателно.

С Определение № 2471/05.03.2024г по адм.д.№1327/24г по описа на ВАС, по настоящото дело е разрешен правния въпрос за вида на дължимото действие, посочено в изречение второ от разпоредбата на §19 от ПЗР към ЗИД на ЗДБРБ за 2022г, а именно задължението за служебно отписване е за извършване на фактическо действие, възникващо по силата на закона. Разпоредбата е материално правна – разпорежда погасяване на задължения като последица от влизане на закона в сила. От този момент са погасени, без да е необходимо издаване на административен акт, изчерпателно посочените задължения за възстановяване на сумите, неправомерно изплатени по договорите за безвъзмездна финансова помощ, които са финансирани със средства по оперативните програми за програмния период 2007г-2013г. Задължението на Управляващите органи на оперативните програми за отписване възниква на тази дата, на която и законът влиза в сила – 01.07.2022г.

Възражението, че Програмата за развитие на селските райони 2007г-2013г не е оперативна програма е неоснователно. Програмата за развитие на селските райони 2007г-2013г по определение е оперативна.

Според чл.2 §5 буква „б“ от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общо приложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета / Регламент /ЕС/ №1303/2013г/ програма означава „оперативна програма“, както е посочено в част трета или четвърта, както и програма за развитие на селските райони, както е посочено в Регламента за ЕЗФРСР. Операция означава проект, договор, действие или група проекти, избрани от управляващите органи на съответните програми или на тяхна отговорност, които допринасят за целите на приоритета или приоритетите, към които се отнасят; в контекста на финансовите инструменти операцията е съставена от финансовия принос от една програма за финансови инструменти и последващата финансова подкрепа, която тези финансови инструменти предоставят. Определението за оперативна програма по чл.2 §5 буква „б“ от Регламент ЕС №1303/2013г е възприето и от Регламента за ЕЗФРСР – чл.2 §1, а към същото определение препраща и Регламент /ЕС/ №1305/2013г относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета.

Същественото за определяне на една програма като оперативна е нейното съдържание, предназначение на прилагането й и целите, които трябва да постигне, съгласно чл.2 §1 буква „б“ от Регламент /ЕС/ №1303/2013г / програма означава оперативна програма, както е посочено в част трета и четвърта/. Според чл. 96 от част трета на Регламент /ЕС/№1303/2013г всяка оперативна програма е съставена от приоритетни оси. Всяка приоритетна ос се отнася до един фонд и до една категория региони, с изключение на Кохезионния фонд, и съответства, без да се засягат разпоредбите на член 59, на дадена тематична цел и включва един или повече от инвестиционните приоритети на съответната тематична цел в съответствие с правилата за отделните фондове. Всяка оперативна програма допринася за стратегията на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и за постигането на икономическо, социално и териториално сближаване. Достатъчно е в тази връзка позоваване на чл.1 от Регламент /ЕС/ №1305/2013г относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР и за отмяна на Регламент /ЕО/ №1698/2005г на Съвета, за да се отрече всяко съмнение, че ПРСР за 2007-2013г е оперативна.

Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г е одобрена на 19 февруари 2008 г. с решение № 755 на Европейската комисия. В съответствие с чл. 74, § 2 на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (отм.); дирекция "Развитие на селските райони" в МЗП / към 2007г, а сега МЗХ/ е определена за Управителен орган, според използваната от Регламента терминология. В програмата обаче е посочено, че прилагането й ще се осъществява от УО и от РА, като УО ще бъде отговорен за прилагането на мерките по ос 4 Лидер и "Техническа помощ", а прилагането на другите мерки от програмата ще се делегира на РА, което е допустимо, съгласно чл. 75 §2 от Регламент /ЕО/ №1698/2005г на Съвета /отменен/. На основание чл. 11 ал.1 т.4 от ЗПЗП Държавен фонд „Земеделие“ изпълнява функциите на Разплащателна агенция, поради което и по аргумент от представения по делото Договор за уреждане на правата и задълженията във връзка с прилагане на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г №РД50-61/11-04-2008г, от чл. 75 §2 от Регламент /ЕО/ №1698/2005г на Съвета /отменен/ и от чл. 66 §2 буква „а“ от Регламент /ЕС/ №1305/2013г Държавен фонд „Земеделие“ отговаря за управлението на ПРСР 2007-2013г, а тази му задача е необходимото и достатъчно за функцията му на Управляващ орган, с изключение на дейностите по техническа помощ и изброените в чл.3 ал.1 от Договора мерки. За яснота: Управляващ орган на ПРСР е този определен от държавата-членка публичен или частен орган, който отговаря за управлението на програмата. Само контролът по изпълнение на тази задача, съгласно Договора за уреждане на правата и задълженията във връзка с прилагане на ПРСР, е в правомощията на Министерство на земеделието и храните. Следователно Държавен фонд „Земеделие“ - РА е Управителния орган на ПРСР с изключение на посочените в чл.3 ал.1 от Договора мерки, на основание делегиране на функциите на УО по останалите мерки.

Мярката „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“ от ПРСР 2007-2013г се прилага, което е основната функция на термина „управлява“, от Държавен фонд „Земеделие“ и на основание Наредба №25/27.09.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Страни по сключените четири договора за отпускане на финансова помощ по мярката от ПРСР 2007-2013г са Държавен фонд „Земеделие“ и община Чирпан, именно поради функциите на Управляващ орган, делегирани и нормативно възложени на Фонда. Административните договори за безвъзмездна финансова помощ, предназначени за постигане целите на оперативните програми се сключват с този орган, на който с националното законодателство са предоставени задължения и правомощия по прилагането им, които функции определят ролята му на Управляващ орган, включително и когато разполага със същата компетентност по силата на договор за делегиране.

Предвид гореизложеното за нормативната уредба относно спорните въпроси за определяне на Програмата за развитие на селските райони като „оперативна“ и качеството „УО“ на Държавен фонд „Земеделие“ се налага следващия извод, че ответникът е органът, адресат на задължението за фактическо действие по §19 от ПЗР на ЗИД ЗДБРБ за 2022г.

Фактическия състав, от който произтича правото, предмет на предявения иск е следния: възникнало и установено задължение на общини и бюджетни организации за възстановяване на суми, които са им изплатени по договори за безвъзмездна финансова помощ, финансирани със средства по оперативните програми за програмния период 2007-2013г. Субекти на задължението за възстановяване, а оттук и на правото, което създава нормата на §19 от ПЗР на ЗИД ЗДБРБ за 2022г са само общини и бюджетни организации. В тяхна полза и по силата на закона настъпва благоприятна правна последица в правната им сфера – погасява се задължението им за възстановяване на недължимо платени, надплатени, неправомерно получени или неправомерно усвоени от тях суми по договорите, сключени при прилагане на оперативните програми за посочения програмен период. Погасяването настъпва от датата на влизане в сила на ЗИД ЗДБРБ 2022г – 01.07.2022г, а този юридически факт поражда задължение за УО да отпишат /фактическо действие/ публичните държавни вземания безусловно, но и без остатък.

Ищецът е община, за която е възникнало и е установено задължение с АУЗ №0800/54/06.01.2016г, АУЗ №0800/553/19.01.2016, АУЗ №0800/684/20.01.2016г и АУЗ №0416/1211/20.01.2016г за възстановяване на не верефицирани разходи, за чието извършване авансово са изплатени суми по четири договора за безвъзмездна финансова помощ, сключени между Фонда и общината по прилагане на мярка 321“ Основни услуги на населението и икономиката в селските райони“ от ПРСР 2007-2013г, която по определение, съдържание, цели и начин на прилагане е оперативна –„операция" означава проект, договор, действие или група проекти, избрани от управляващите органи на съответните програми или на тяхна отговорност, които допринасят за целите на приоритета или приоритетите, към които се отнасят; „мярка" означава пакет от операции, които допринасят за изпълнението на един или повече приоритети на Съюза за развитие на селските райони; Всяка програма, съставена от приоритетни оси и изпълнявана, чрез операции, които да постигат техните цели е оперативна програма – чл.96 от Регламент /ЕС/№1303/2013г, към който препраща и Регламента за ЕЗФРСР. Наложително е да се припомнят заедно тези определения, за да бъде вън от съмнение, че признака, който определя един орган на държава-членка като управляващ е изборът на проекти, договори, действия или група проекти тоест това е органът, който извършва процесът на програмиране, чрез вземане на решения и разпределяне на финансовите средства.

След като за общината-ищец е възникнало задължение за възстановяване на авансово изплатени суми за покриване на разходи, които обаче не са верифицирани в процеса на изпълнение на договора за безвъзмездна финансова помощ по мярка от ПРСР 2007-2013г, защото изпълнените дейности, за които те са усвоени не съответстват на СМР, които са предмет на договорите, то се налага извода, че съставът на §19 от ПЗР към ЗИД ЗДБРБ 2022г е изпълнен към 01.07.2022г и тези задължения са погасени изцяло. Към датата на предявяване на искането ответникът не е извършил фактическото действие да отпише тези вземания, които е безспорно между страните. Сключените споразумения за разсрочване, включително и на лихвите върху главниците, които са предмет на искането са без правно значение – не се съдържа условие за изключение в материално правната разпоредба, по силата на която се погасяват задълженията за възстановяване на сумите, породени от неправомерното развитие на правоотношенията, създадени с договорите за безвъзмездна финансова помощ.

Задължението за възстановяване на сумите, представляващи изплатена по договорите безвъзмездна финансова помощ включва по силата на нормативното и законната лихва върху тях – законната лихва се дължи от момента на изплащане на сумите и до момента на възстановяване на главниците. Разпоредбата на чл. 48 от Наредба №25/29.07.2008г за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Основни услуги на населението и икономиката в селските райони“ от ПРСР 2007-2013г изисква възстановяване на изплатеното подпомагането ведно със законната лихва, при това без условието ако не бъде платено в срока за доброволно изпълнение, което означава, че бенефициера се счита в забава от момента, в който е получил плащане на сумите по договора. Оттук с акта за установяване на задължението се претендира връщане на главното вземане – размера на изплатената безвъзмездна финансова помощ, и на акцесорното за лихва върху сумата на главницата по силата на чл.48 от Наредбата. Задължението за плащане и на законната лихва за забава, установено в чл.48 от Наредбата не променя характера му на акцесорно и подчинено на главното вземане, но точно поради този аргумент приложение намира правилото, че когато се погаси главното вземане, погасява се и акцесорното, дори да не е изтекла за тях погасителната давност.

Настоящият състав на АС Стара Загора счита, че с нормата на §19 от ПЗР към ЗИД ЗДБРБ за 2022г се цели ефекта на погасителната давност, не и на другите способи за погасяване на вземания, уредени в ЗЗД или ДОПК, защото липсва реално изпълнение, воля за опрощаване/подновяване/компенсация или длъжник. Ето защо, не може да се приеме, че последицата на §19 от ПЗР към ЗИД ЗДБРБ за 2022г е погасяване само на главното вземане, но не и на акцесорното за лихва. Погасяване е израз с утвърдено правно значение – вземането престава да съществува, а с това отпада и условието за съществуване на акцесорните задължения – чл.119 ЗЗД, относно ефекта на погасителна давност за главното задължение спрямо акцесорните, дори давността за тях да не е изтекла. Не води до друг извод и определянето на лихвите върху публичните държавни вземания също като публични държавни вземания - то е в причинна връзка с характера им на акцесорни вземания, които се пораждат поради главното. Единствено, когато е налице плащане, при което вземането се удовлетворява, акцесорното подлежи на изпълнение в съответния за него давностен срок, но случаят не е такъв. Следователно по изричното разпореждане на законодателя със сбъдване на фактическия състав на правната норма на §19 от ПЗР на ЗИД ЗДБРБ за 2022г за погасени се считат всички вземания – главни и акцесорни, които представляват задължения на общините и бюджетните организации за възстановяване на сумите, които са им изплатени по договорите за безвъзмездна финансова помощ.

В разпоредбата на §19 от ПЗР на ЗИД ЗДБРБ 2022г изрично е посочено, че Управляващите органи са адресати на задължението за отписване на погасените вземания, поради което и те са надлежна процесуално и материално правно легитимирана страна. Управляващия орган следва да бъде осъден да изпълни задължението си за отписване.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Заплатеното възнаграждение е в минималния размер по чл.7 ал.2 т. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, включително ДДС, съобразно стойността на материалния интерес, обусловен от предмета на делото - искане за отписване на парично задължение. Независимо от липсата на фактическа сложност по делото, е налице правна такава, предпоставена от повдигнатите материално правни въпроси за съдържанието, предметния обхват и адресатите на приложимата материална правно разпоредба, които са съществени / отговорите им обосновават резултата/ за разрешаване основателността на предявения иск. Ответникът е дал повод за завеждане на делото с оспорване съществуване правото на длъжника по §19 от ПЗР на ЗИД ЗДБРБ 2022г.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.256 ал.3 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОСЪЖДА на основание §19 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022г, в сила от 01.07.2022г, Държавен фонд „Земеделие гр. София да отпише служебно вземането си от Община Чирпан за сума в размер на 2 853 745лв /два милиона осемстотин петдесет и три хиляди седемстотин четиридесет и пет/, представляваща лихви върху подлежащи на възстановяване парични средства, изплатени по Договор №24/321/00821/08.10.2010г, Договор №24/321/00822/08.10.2010г, Договор №24/321/00823/08.10.2010г и Договор №24/321/0824/08.10.2010г, сключени между Община Чирпан и Държавен фонд „Земеделие“ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г.

ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок на Държавен фонд „Земеделие“ за изпълнение на действието, считано от датата на влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да плати на Община Чирпан сумата от 230лв /двеста и тридесет/, представляваща държавни такси по делото, и сумата от 80 800лв / осемдесет хиляди и осемстотин/, представляваща възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му на Община Чирпан и на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София.