РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Смолян , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в открито заседание на шестнадесети юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Зоя Ст. Шопова
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20215400500215 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.269,във връзка чл.422 ал.1 ГПК, във
връзка чл.415,ал.1 ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.
№60522/30.03.2021година,депозирана от Р. Д. П., чрез пълномощника й
адв.Недялка Стамболова, срещу Решение
№60030/12.032021година,постановено по гр.д.№461/2020година по описа на
Смолянски районен съд, с което е признато за установено в отношенията
между „КРЕДИТ ИНС“ АД , ЕИК*** със седалище и адрес на управление:
ЕР.София, бул. Цар Борис III № 19, вх. В, ет. 1, ап.6 и Р. Д. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Смолян, ул.Беклийца № 10, по предявен иск с
правното основание на чл.422, ал.1 от ТПК, че Р. Д. П., ЕЕН **********,
дължи за плащане на „КРЕДИТ ИНС“ АД , ЕИК**, сума в размер на 500,00
лева (петстотин лева и нула стотинки) главница на основание сключен
договор за потребителски кредит „ЕКСТРА” №80902/12.10.2018г.; сумата от
72,00 лева (седемдесет и два лева и нула стотинки) договорна лихва за
периода 12.07.2019г. - 12.11.2019 г.,сумата от 370.00лв.(триста и седемдесет
лева)договорна такса периода 12.07.2019г. - 12.11.2019г.,сумата от 37,70 лева
(тридесет и седем лева и седемдесет стотинки) законна лихва за забава за
периода 12.02.2020г.,ведно със законна лихва за забава върху главницата от
1
500,00 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда 17.02.2020г.
до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №62/20.02.2020г. по
ч.гр.дело №196/2020г. по описа на PC- Смолян и е осъдена Р. Д. П., ЕЕН
**********, с адрес: гр. Смолян, ул.Беклийца № 10 да заплати на „КРЕДИТ
ИНС“ АД , ЕИК** съдебни разноски за заповедното производство по ч
гр.дело №196/2020г. по описа на РС- Смолян в размер на 202,26 лева, а за
исковото производство по гр.дело №461/2020г. по описа на PC- Смолян в
размер на 451,19 лева.
Изложени са оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на
решението в атакуваните части, както и допуснати процесуални нарушения.
Моли окръжният съд да отмени Решение № 60030/12.03.2021г. по дело №
461/2020г. по описа на Районен съд Смолян в ЧАСТТА, с която е признато за
установено в отношенията между „КРЕДИТ ИНС“ АД , ЕИК**, със седалище
и адрес на управление: ЕР.София, бул. Цар Борис III № 19, вх. В, ет. 1, ап.6 и
Р. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Смолян, ул.Беклийца № 10, по предявен
иск с правното основание на чл.422, ал.1 от ТПК, че Р. Д. П., ЕГН
**********, дължи за плащане на „КРЕДИТ ИНС“ АД , ЕИК**, сумите в
размер на 500,00 лева главница на основание сключен договор за
потребителски кредит „ЕКСТРА” №80902/12.10.2018г.; сумата от 72,00
договорна лихва за периода 12.07.2019г. - 12.11.2019;сумата от 370.00лв.
договорна такса периода 12.07.2019г. - 12.11.2019г.; сумата от 37,70 законна
лихва за забава за периода 12.02.2020г.; законна лихва за забава върху
главницата от 500,00 лева, считано от датата на подаване на заявлението в
съда 17.02.2020г. до окончателното й изплащане, за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ТПК с
№62/20.02.2020г. по ч.гр.дело №196/2020г. по описа на PC- Смолян и с която
е осъдена Р. Д. П., ЕГН **********, да заплати на „КРЕДИТ ИНС“ АД ,
ЕИК** съдебни разноски за заповедното производство по ч гр.дело
№196/2020г. по описа на PC- Смолян в размер на 202,26 лева, а за исковото
производство по гр.дело №461/2020г. по описа на PC- Смолян в размер на
451,19 лева, като неправилно постановено и вместо него постанови съдебен
акт, с който да отхвърли изцяло предявения иск от „КРЕДИТ ИНС“ АД ,
ЕИК** като претендира присъждане направените и пред двете съдебни
инстанции разноски, съобразявайки представените списъци по чл.80 от ГПК,
включително и пред въззивната инстанция в пълен размер.
В съдебно заседание редовно и своевременно призована
жалбоподателката Р.П. не се явява, като в писмено становище
пълномощникът й адв.Н.Стамболова поддържа изцяло подадената въззивна
жалба.
Въззиваемият „КРЕДИТ ИНС“ АД редовно и своевременно призован
не се явява. В писмено становище адв.Ренета Даньовска поддържа
2
неоснователност на въззивната жалба и предлага окръжният съд да я остави
без уважение. Поддържа депозирания писмен отговор. Претендират се
направените в производството разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Окръжният съд след като взе в предвид оплакванията във
въззивната жалба,становището на страните и техните пълномощници,
след като обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно-легитимирана страна,
имаща интерес от обжалване,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е
процесуално допустима,поради което съдът пристъпи към разглеждане
нейната основателност.
Разгледана по същество е частично основателна, а решението на СРС
в обжалваните части се явява незаконосъобразно постановено и следва да
бъде отменено по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваната част.
Фактическата обстановка е правилно установена в проверявания
съдебен акт, поради което настоящия състав препраща по реда на чл.272 от
ГПК и не счита,че следва да я преповтаря.
Правилно и в съответствие с данните по делото е прието от
първоинстанционния съд, че между „Кредит инс“ООД и Р.П. е сключен
договор за потребителски кредит „Екстра“, по силата на който кредитодателя
предоставя на кредитополучателя сума в размер на 1200 лева,въз основа на
попълнена онлайн регистрационна форма за кандидатстване, одобрена от
управителя на финансовата институция, в резултат на която, след
обработване данните и одобрение на кандидата е изпратен електронен
формат на договора за кредит от разстояние на посочената от
кредитополучателя електронна поща,потвърдил е сключването на договора,
поради което е извършен превод чрез системата е-рау от ответницата на
каса на партньорски офис на "Изипей" АД срещу лична карта.
Кредитополучателят е следвало да избере поради формата на кандидатстване
да й бъде осигурен гарант за ползване на кредита и на основание т.4 от
договора се е задължила към ежемесечната вноска за да гарантира вземанията
на кредитодателя да бъде начислена такса гарант за предоставената услуга.
Установено е също така,че кредитодателя има сключени договори за
предоставяне гаранция на потребителски кредити от 25.10.2014година с
3
„Бикнел корп“ООД, като дружество гарант за вземанията на кредитодателя по
отпуснати потребителски кредити, по силата на който договор регламентира
в чл.1ал.2 кредитодателят да събира от името и за сметка на гаранта на
гаранта тъй наречената такса гарант и в чл.3ал.1 дружеството се е задължило
да изплати сумите по просрочени задължения.
Сключеният договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние между доставчик и потребител е част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която
от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние, т.е. не е
необходимо едновременното им физическо присъствие (арг. чл. 6, вр. § 1, т. 2
ДР на ЗПФУР) – напр. електронни формуляри в интернет, разговори по
телефон, кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2
ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя, като за доказване на
преддоговорната информация и изявления, се прилага чл. 293 ТЗ, а за
електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния
подпис (ЗЕДЕУУ, загл., изм. ДВ, бр. 85/2017 г.). Електронното изявление е
словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт
за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като негов автор
е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а
титуляр – лицето, от името на което е извършено електронното изявление (чл.
2, ал. 1, вр. чл. 4 ЗЕДЕУУ). По смисъла на дефинитивната разпоредба на чл. 3,
ал. 1 ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. „електронен
документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма,
включително в текстови запис. За „електронен подпис“ по смисъла на чл. 13,
ал. 1 ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. се считат
данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна
форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния
подпис използва, за да се подписва.
В чл. 4.1 от представените Общи условия, приложими към договора и
достъпни на сайта на дружеството, е изяснено, че чрез предварително
обявената и достъпна на сайта на „Кредит Инс“ информация кандидатът
избира вида, сумата и периода на кредита, като се информира за размера на
дължимите от него лихви, и чрез приложената в сайта на регистрационна
форма изпраща заявка за избрания вид услуга, като подробно са описани
всички етапи от сключването на договора. Съгласно чл. 2.2. от ОУ
преддоговорната информация се предоставя във формата на стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че е
извършен превод чрез EASY PAY на 12.10.2018г. на сума в размер на 1
4
200,00 лева на Р. Д. П., ЕГН **********, съгласно договор за потребителски
кредит „ЕКСТРА” №80902/12.10.2018г. Месечната погасителна вноска е
определена на сумата 188.40лева,срокът на договора е 12 месеца,уговорен е
лихвен процент 36% и ГПР-49.7%. Вещото лице по назначената и изслушана
съдебно-икономическа експертиза,неоспорена от страните е констатирало
извършени плащания по договора за потребителски кредит сума в размер на
1424.03,подробно описани по дати и размер в приложение към заключението.
Според експертизата с извършените погасителни вноски в счетоводството на
ищеца е извършено погасяване на главница в размер на 700 лева.,115.20лева
договорна лихва съгласно приложение 1,592 такса гарант и лихва за забава
16.83лева.
При така установените факти законосъобразен е извода направен от
районен съд, че за Р.П. е възникнало задължение за връщане на сумата по
кредита - 500 лева главница, 72.00 лева - договорна лихва по договор за
потребителски кредит - 37.70 лева - лихва за забава по договор за
потребителски кредит до 12.02.2020 г., ведно със законната лихва, а в
допълнителното решение по реда на чл.248 ГПК е приета недължимост на
такса „гарант“ и че исковата претенция подлежи на отхвърляне за вземането
за такса „Гарант“ в размер на 370 лева.
При тълкуване на чл. 4 от Договора във връзка с чл. 8 от ОУ,
въззивният съд намира, че клаузата, установяваща дължимост на такса
„Гарант“ в размер на 888 лв., заобикаля закона – чл. 21, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 4
ЗПК и противоречи на добрите нрави, доколкото целта, за която същата е
уговорена, излиза извън естеството на нейните обезпечителни и
обезщетителни функции. Учредяването на надлежно обезпечение дава
сигурност на кредитора, че при липса на доброволно изпълнение на
задължението от длъжника, неговият интерес ще бъде удовлетворен при
принудителното осъществяване на дължимата престация. Задължението за
учредяване на обезпечение има изцяло вторичен характер и не се отразява
върху основното задължение на заемополучателя – да върне заетата сума.
Само по себе си непредставянето на обезпечение не води до претърпяването
на вреди за кредитора, който следва да съобрази възможностите за
представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на
сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по
кредита (арг. чл. 16 ЗПК).
В случая таксата „Гарант“ не е уговорена с оглед възможните вреди от
неизпълнението, а дължимостта й е предвидена кумулативно и независимо от
изпълнението на основното парично задължение на кредитополучателя –
независимо от обстоятелството дали изобщо е налице неизпълнение по
договора от страна на кредитополучателя. В договора и в общите условия към
него не се изяснява конкретно при какви обективни критерии, фактори и
начин е формиран размерът на таксата – бланкетно в чл. 4.1 се сочи, че е на
5
база размера, срока и лихвения процент на отпуснатия кредит, а в
Приложение 1 е посочена като глобална сума – 888 лв. Нещо повече, същата е
определена в размер, близък до размера на предоставения паричен заем и се
кумулира към погасителните вноски, като по този начин води до скрито
оскъпяване на кредита и дава възможност за неоснователно обогатяване на
едната от страните по сделката, в случая – на търговеца за сметка на
потребителя. Подобен прекомерен размер не би могъл да се оправдае с поетия
от кредитора риск от неизпълнението, доколкото таксата се дължи
единствено с оглед факта, че той сам е осигурил трето лице, отговарящо за
задължението с имуществената си сфера – което поначало е в негов собствен
интерес. Таксата заобикаля и изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК и установените
максимално допустими размери на годишния процент на разходите по
потребителски кредити.
Поради изложените съображения, освен заобикалянето на императивни
правила на закона, уговорената такса излиза и извън пределите на
нравствената допустимост, тъй като създава условия за неоснователно
обогатяване на кредитодателя и значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя и не съответства на изискването за
добросъвестност, справедливост и еквивалентност на престациите.
С оглед гореизложеното, предвид нищожността на чл. 4 от процесния
договор за заем, липсва основание за заплащане на установената такса
„Гарант“. Настоящият състав се солидаризира с извода направен от първата
инстанция в допълнителното решение, че уговорката, установяваща
дължимост на такса "Гарант" разсрочена за плащане по погасителния план в
месечните вноски в общ размер от 888 лева, заобикаля закона - чл. 21, ал. 1
вр. с чл. 19, ал.4 от ЗПК и противоречи на добрите нрави, доколкото целта, за
която същата е уговорена, излиза извън естеството на нейните обезпечителни
и обезщетителни функции и плащането на тази допълнителната такса води до
неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответника- потребител.
Неправилно обаче районният съд е процедирал като не е преизчислил
размера на задължението, изключвайки задълженията на кредитополучателя,
начислени въз основа на тази клауза. Съгласно депозираното заключение на
съдебно икономическата експертиза дължимата главница по процесния
договор е в размер на 500 лева и е установена дължимост на договорна лихва
в размер на 72 лева за периода 12.07.2019г. - 12.11.2019г. и 37,70 лева законна
лихва за периода 13.07.2019г.- 12.02.2020г. Установено е също така, че
кредитополучателката е изплатила сумата в общ размер на 1424,03 лева, от
които 592 лева са осчетоводени от ищеца за такса "гарант".
Предвид гореизложеното,във връзка с оплакванията в жалбата и при
съобразяване извършените от Р.Д. плащания по договора за потребителски
кредит посочени от експертизата - сума в размер на 1 423.04лева. Според
вещото лица в тази сума са включени погашения на 700лева
главница,договорна лихва 115.20лева,16.83 лева лихва за забава. При това
6
положение, предвид нищожността на чл. 4 от процесния договор относно
такса гарант, от установените от вещото лице общо дължими суми
609.00лева, от които главница 500лева,договорна лихва 72лева и 37.70 лихва
следва да се приспадне сумата осчетоводена и изплатена от
кредитополучателката като такса гарант в общ размер 592 лева, поради
което остава дължима главница в размер на сумата 17.70 лева(при
съобразяване поредност на плащанията съгласно чл.72ал.2 ЗЗД),платима
ведно със законната лихва,считано от подаване на заявлението-
17.02.202година до окончателното й изплащане.
Следователно обжалваното решение в тази част е незаконосъобразно и
ще следва да бъде отменено в частта,с която е приета дължимост на
главницата в разликата над 17.70лева, ведно със законната лихва до уважения
от съда размер 500 лева главница по договор за потребителски кредит
„Екстра“№80902/12.10.2018година и ще следва да бъде постановено
отхвърляне на иска в тази част. Ще следва да се отмени решението и в
частта, с която е приета за дължима сумата 72лева договорна лихва за
периода 12.07.2019г. - 12.11.2019г. и 37,70 лева законна лихва за периода
13.07.2019г.- 12.02.2020г., като се постанови отхвърляне исковете в тази част
като неоснователни.
С оглед изхода на спора ще следва да бъде отменено решението в частта
с която е осъдена Р.П. да заплати на ищеца направените разноски в първата
инстанция в разликата над 13.09лева до присъдените 451.19 лева, както и в
частта относно направените съдебни разноски в заповедното производство в
разликата над 5.87 до присъдените 202.26 лева.
С оглед изхода на спора се дължат направените разноски съразмерно
неуважената част от иска - общо в размер на 294.60, от която сума следва да
се приспадне 113.29 лева присъдена с първоинстанционното решение или ще
следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответницата направените разноски
в районен съд още в размер на 181.29лева.
С оглед изхода на спора съразмерно уважената част от жалбата ще
следва да бъде осъден въззиваемия да заплати на жалбоподателката
направените разноски в настоящата инстанция в размер на сумата 364.11лева
и съразмерно на отхвърлената част на жалбата ще следва да бъде осъдена
жалбоподателката да заплати на въззиваемия направените разноски по делото
в размер на сумата 8.71 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът в настоящия си
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №60030/12.03.2021година,постановено по гр.д.
№461/2020година по описа на Смолянския районен съд в частта, с която е
признато за установено в отношенията между „КРЕДИТ ИНС“ АД , ЕИК**,
7
със седалище и адрес на управление: ЕР.София, бул. Цар Борис III № 19, вх.
В, ет. 1, ап.6 и Р. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Смолян, ул.Беклийца №
10, по предявен иск с правното основание на чл.422, ал.1 от ГПК, че Р. Д. П.,
ЕГН **********, дължи за плащане на „КРЕДИТ ИНС“ АД , ЕИК**, сума в
разликата над 17.70(седемнадесет лева ,седемдесет стотинки)лева до 500,00
лева (петстотин лева и нула стотинки) главница на основание сключен
договор за потребителски кредит „ЕКСТРА” №80902/12.10.2018г.; сумата от
72,00 лева (седемдесет и два лева и нула стотинки) договорна лихва за
периода 12.07.2019г. - 12.11.2019 г.,сумата от 370.00лв.(триста и седемдесет
лева)договорна такса периода 12.07.2019г. - 12.11.2019г.,сумата от 37,70 лева
(тридесет и седем лева и седемдесет стотинки) законна лихва за забава за
периода 12.02.2020г.,ведно със законна лихва за забава върху главницата от
500,00 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда 17.02.2020г.
до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №62/20.02.2020г. по
ч.гр.дело №196/2020г. по описа на PC- Смолян, както и отменя решението в
частта, с която е осъдена Р. Д. П., ЕЕН **********, с адрес: гр. Смолян,
ул.Беклийца № 10 да заплати на „КРЕДИТ ИНС“ АД , ЕИК205997727
съдебни разноски за заповедното производство по ч гр.дело №196/2020г. по
описа на РС- Смолян в разликата над 5.87лева(пет лева,осемдесет и седем
стотинки) до присъдените 202.26 (двеста и два лева,двадесет и шест
стотинки)лева, а за исковото производство по гр.дело №461/2020г. по описа
на PC- Смолян в разликата над 13.09 до присъдените 451,19 лева и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният с правно
основание чл.422,ал.1 ГПК иск от „КРЕДИТ ИНС“ АД , ЕИК** за
признаване установено в отношенията между „КРЕДИТ ИНС“ АД ,
ЕИК205997727, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Цар Борис
III № 19, вх. В, ет. 1, ап.6 и Р. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Смолян,
ул.Беклийца № 10, че Р. Д. П., ЕГН **********, дължи за плащане на
„КРЕДИТ ИНС“ АД , ЕИК**, сума в разликата над 17.70(седемнадесет лева
,седемдесет стотинки)лева до 500,00 лева (петстотин лева и нула стотинки)
главница на основание сключен договор за потребителски кредит „ЕКСТРА”
№80902/12.10.2018г.; сумата от 72,00 лева (седемдесет и два лева ) договорна
лихва за периода 12.07.2019г. - 12.11.2019 г.,сумата от 37,70 лева (тридесет и
седем лева и седемдесет стотинки) законна лихва за забава за периода
12.02.2020г.,ведно със законна лихва за забава върху главницата от 17,70
лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда 17.02.2020г. до
окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №62/20.02.2020г. по
ч.гр.дело №196/2020г. по описа на PC- Смолян.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНС“ АД , ЕИК** заплати на Р. Д. П. още сума в
размер на 181.29лева(сто осемдесет и един лев,двадесет и девет
стотинки)направени разноски при разглеждане делото от районен
съд,съразмерно отхвърлената част от иска.
8
ПОТВЪРЖДАВА Решение №60030/12.03.2021година,постановено по
гр.д.№461/2020година по описа на Смолянския районен съд в останалата
част.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНС“ АД , ЕИК** заплати на Р. Д. П.
направените разноски пред въззивната инстанция съразмерно уважената част
от жалбата в размер на сумата 364.11лева(триста шестдесет и четири
лева,единадесет стотинки)
ОСЪЖДА Р. Д. П. да заплати на „КРЕДИТ ИНС“ АД направените
разноски пред въззивната инстанция съразмерно на отхвърлената част от
жалбата на сумата 8.71(осем лева,седемдесет и една стотинка) лева за
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕЩЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9