О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
261023 Година 26.11.2020 Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и шести
ноември Година 2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 4423 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След като се запозна с подадените в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговори, съгласно задължителното за настоящия съд определение по ч.гр.д. №
586 по описа за 2020 г. на ВКС, съдът намери, че исковата молба е редовна, а
предявените с нея главен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК и евентуален иск по чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД допустими. Възражението за недопустимост на същите в отговора
на първия ответник, е неоснователно, защото противоречи на задължителното за
настоящия съд определение по ч.гр.д. № 586 по описа за 2020 г. на ВКС, с което
тези искове са приети за допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени
документи, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 1078/2011 г. на
Х. районен съд.
Тъй
като първият ответник е представил с отговора си договора за цесия от 26.06.2013
г., съдът не следва да се произнася по искането на ищеца в поправената му
искова молба за задължаване на ответниците да представят този договор, тъй е
безпредметно (чл. 190
ГПК).
Следва
да се отхвърли искането на ищеца за изискване и прилагане на изп.д. № 18/2013
г. на Ч., защото няма данни същото да е приключило с влязъл в сила акт (чл. 86,
ал. 1, изр. 1 ПАС). Поради това следва да се даде възможност на ищеца да
представи по делото заверени преписи/дубликат на същото изпълнително дело.
Следва
да се даде възможност и на втория ответник, най-късно в насроченото за
разглеждане на делото съдебно заседание, да направи искането си в отговора за
изискване от Ч. на препис от същото изпълнително дело, в изискуемата се от чл.
192 ГПК форма – с писмена молба, с препис за това трето неучастващо в делото
лице, в която да се посочи точно преписа от изпълнителното дело, което се иска
от съда да го задължи да представи, едва след което в същото заседание съдът ще
се произнесе по това му искане.
Следва
да се уважи искането на ищеца и назначи съдебно-икономическа експертиза, която
да отговори на поставените от него въпроси към същата в поправената му искова
молба, както и на въпроса - какви суми (поотделно
и общо)
са събрани от ищеца и изплатени на всеки от ответниците по изп.д. № 18/2013 г.
на Ч. към датата на изготвяне на заключението, както и кои точно вземания по
изпълнителния лист и разноски по изпълнителното дело са били погасени с тях (чл.
195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи
поискалият назначаването й ищец да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, а на ищцата следва да се изпрати и препис от отговора на
ответника с приложението към него. Страните следва да бъдат приканени към
постигане на спогодба по спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява,
че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй
като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на
претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи половината
от дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, на които ищецът
е основал предявените искове, са посочени в поправената му искова молба и по
същество се изразяват в това, че бил длъжник по изп.д. № 2013-0400018 г. на Ч..
Първоначален взискател по същото бил първия ответник – Б., въз основа на
издаден му изпълнителен лист на извънсъдебно основание чл. 417 ГПК, за сумата
от 23 768.52 лева, от които 18 449.57 лева главница, представляваща
остатък от незаплатени погасителни вноски по договор за кредит със същия
ответник, с 3219.84 лева договорна лихва
от 15.08.210 г. до 14.11.2011 г., с 969.93 лихва за забава от 20.12.2011 до
14.11.2011 г. и 1646.32 лева неолихвяма сума за съдебни и деловодни разноски.
Тази заповед не била оспорена от ищеца и следователно била влязла в сила на
17.11.2011 г. От изпълнителния лист от 16.11.2011 г. по ч.гр.д. № 1078/2011 г.
на PC Х., ставало ясно, че делото било образувано въз основа на този
изпълнителен лист, който бил издаден в полза на банката-кредитор, като
съдия-изпълнителят добавил лихви в размер на 2210.32 лева за периода от 16.11.11
г. до началото на януари 2013 г. Или дългът му към момента на образуване на
делото бил в размер на 26 138.84 лева, от които 18 449.57 лева главница, 5319
лева неолихвяема сума и 2210.32 лева лихва за забава и 160 лева разноски по
изпълнението - таблица № 1. С внесените от ищеца в банката суми през периода от
издаването на ИЛ до образуване на ИД, в размер на 2270 лева, следвало да се
намали размерът на главницата и задължението му да придобие вида от таблица № 2
- общо задължение 23 868.84 лева, от които 16 179.57 лева - главница,
неолихвяема сума - 5479 лева и лихва за забава в размер на 2210.32 лева. През
последващия период до април, погасил пред банката - взискател общо 6028 лева,
които били почти колкото неолихваемата сума и разноските по ИД, т.е. към 30.04.2013
г. вече задължението му следвало да бъде
в размер на 15 155.55 лева, от които 12 679.57 лева главница, неолихвяема
сума 407.77 лева и лихви 2068.21. С оглед на факта, че по ИД досега бил внесъл
сумата от 8375 лева, с която следвало да се намали главницата, то задължението му
за главница към този момент било в размер на 10 740.38 лева и за лихви около 2000
лева или общо 12 740 лева. Първоначалният взискател „прехвърлил” вземането си с
договор за цесия от 26.06.2013 г., на втория ответник О., който бил дъщерно дружество на първия ответник. Този
договор никога не му бил съобщаван, както от банката, така и от дружеството й. Не
можел точно да посочи кога било образувано ИД, но било видно от приложената
ПДИ, че същата му била изпратена на 14.01.2013 г. Или ИД било образувано след
малко повече от една година от издаване на ИЛ - началото на 2013 г. Към
настоящият момент не дължал сумите по изпълнителното дело. Договорът за цесия
не му бил съобщен по надлежния ред. Направен бил някакъв палиативен опит да се
имитира такова връчване, но той бил повече смехотворен, отколкото заслужаващо
вниманието на съда действие. Следователно, не били налице предпоставките на ЗЗД
за суброгацията на цесионера в изп. производство. Уведомяването на длъжника от
страна на кредитора за извършеното цедиране на неговите вземания било елемент
от фактическия състав на прехвърляне на вземането. Или с други думи, цесията
произвеждала желаното с нея действие едва след получаването на уведомлението от
кредитора до длъжника за извършването й. Именно поради това обстоятелство ОСГК
на ВКС приело ТР, с което задължавало кредитора лично да извърши това действие,
а не да упълномощава трети лица, вкл. и цесионера си. С договора за цесия от
26.06.2013 г. цедентът - банката кредитор, не бил прехвърлил на цесионера
съществуващи съдебни вземания, по които той бил взискател, а само несъбрани
суми от отпуснати от него кредити, тоест т.н. „проблемни кредити”. Това било
изрично записано и в договора за цесия. Следователно това вземане на банката не
било предмет на този договор. Правният извод бил, че вземанията на банката по
присъдените й суми не били включени в предмета на договора за цесия. След като
не били включени в предмета на договора, нямало как същите да бъдели включени в
патримониума на дружеството взискател - О., а оттам и била налице активна
легитимация на това дружество в изпълнителния процес. Следователно, не била
налице валидна активна легитимация на сегашния взискател - втория ответник. За
активната легитимация на страната в процеса съдът бил длъжен да следи служебно.
Тази новела била в общата част на ГПК и касаела и изпълнителните производства,
т.е. била валидна и за тях. В случая се касаело за едно нищожно основание за
конституиране на втория ответник като взискател по делото, което не можело да
се санира с извършените до момента принудителни изпълнителни действия, тъй като
бил пред фигурата на т.н. „преждевременно предявен иск” - когато не се били проявили
във времето всички отделни факти с правно значение от сложния юридически състав
на влизане в сила на договора за цесия. Не на последно място - по важност бил и
факта, че дори след издаване на ИЛ в полза на банката, тя приемала
погасителните вноски от ищеца, с което на практика постигнала ефекта на скрИ.е
/неуведомяване/ за започналото съдебно събиране на вземането си към него, макар
че при получаването им - на вноските, вече била започнала изпълнителното
производство за принудителното събиране на вземането си, тоест банката-кредитор
била недобросъвестна, както при сключване на договора за цесия, така и при
получаване на сумите от ищеца, след завеждане на ИД, тъй като приемала плащания
по „прехвърлено“ нейно вземане, тоест по чуждо вземане. Към момента не дължал
тези суми, тъй като вземането на първоначалния взискател - банката, не било
цедирано по установения от закона ред, както и била изтекла общата 5-годишна
погасителна давност за всички вземания на първоначалния взискател - първия
ответник, включваща главница, лихви и разноски, и следователно сумите по този
ИЛ били недължими към настоящия момент към него, поради това, че той
бездействал повече от 5 години. За втория взискател, съответно и втори
ответник, не били налице правните основания за конституирането му като такъв по
делото - липсвало дори и приложение към договора за цесия, удостоверяващо цедирането
на вземането на банката към ищеца, за да се удостоверял ЧСИ, че това вземане
било цедирано с него. Заповедта за изпълнение не била оспорена от ищеца и
следователно била влязла в сила на 17.11.2011 г. Не можел да посочи точната
дата на образуване на ИД, но било накъде в началото на януари 2013 г. Никоя от
страните по договора за цесия не го била уведомявала по надлежния ред за
сключването му.
Осъдителният
си иск срещу втория ответник бил предявил на основание получени суми по ИД, но
без основание, или на отпаднало такова, в случай че бъдел уважен първия му иск
- за недължимост на вземането, тъй като след 28.07.14 г. на него били предавани
заплащаните от ищеца суми по ИД. Сумата общо в размер на 8375 лева бил внасял
на вноски по ИД и там били отразени всичките вноски. Сумата от 7790 лева била
получена от втория ответник О., затова я претендирал от него. Взикател по
делото бил вторият ответник - О.. Сумата на иска му била общо 20 530.38 лева,
от които 12 740.38 лева бил размерът на дълга му по ИД, а 7790 лева била
претендираната сума от втория ответник. Общо следвало да плати ДТ в размер на
831.53 лева, от която до момента бил платил 335 лева, а за остатъка от 496.53
лева, представял вносна бележка, удостоверяваща внасянето й по сметката на съда.
Искането
е да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът не им дължи сумата
по издадения по ч.гр.д. № 1078 по описа за 2011 г. на Х. районен съд
изпълнителен лист от 16.11.2011 г. в размер 23 768.52 лева, от които 18449.57
лева главница, представляваща остатък от незаплатени погасителни вноски по
договора за кредит с първия ответник, с 3219.84 лева договорна лихва от 15.08.2010
г. до 14.11.2011 г., с 969.93 лева лихва за забава от 20.12.2011 до 14.11.2011
г., и 1646.32 лева неолихвяма сума за съдебни и деловодни разноски, поради
това, че не била включена в предмета на договора за цесия от 26.06.2013 г.,
сключен между ответниците, и поради изтекла погасителна давност по отношение на
нея към настоящия момент, а в случай на основателност на този иск - да осъди и втория
ответник да му върне изплатената му по изпълнителното дело без основание сума
от 8048 лева. Претендира разноски.
Правната
квалификация на предявения главен иск е нормата на чл. 439, ал. 1 ГПК, а на
предявения евентуален иск – нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
С
подадения в срок отговор първият ответник Б. заема становище, че предявеният
спрямо него иск бил недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца и липса
на спорно материално право, изискващо защита. В исковата молба било посочено,
че правното основание за иска било чл. 439 ГПК, във връзка с чл. 110 ЗЗД. Искът
по чл. 439 ГПК бил специален и предвиждал оспорване на изпълнението чрез иск. В
настоящия казус Б. не претендирало изпълнение срещу длъжника, не било кредитор
по изпълнително дело № 18/2013 г. на Ч.. Видно било от представено
постановление по горното изпълнително дело от 28.07.2014 г., че ЧСИ Г.
постановил конституирането на О. като взискател по изпълнителното дело, на
мястото на взискателя Б., поради прехвърляне на вземането в пълния му размер на
новия взискател. Вземането, което Б. имало спрямо ищеца, прехвърлило на О.,
съгласно сключен на 26.06.2013 г. договор за покупко-продажба на вземания (договор
за цесия). Твърдяното от ищеца в исковата молба, че горецитираният договор за
цесия не му бил съобщен, не отговаряло на истината, с оглед на доказателствата,
които прилагал с отговора: изрично пълномощно, с което Б. било упълномощило О.
да уведоми от името на банката всички длъжници/кредитополучатели, съдлъжници и
поръчители/ по вземания по кредити, които банката е прехвърлила/цедирала/ с
договор за покупко-продажба на вземания (договор за цесия), сключен на
26.06.2013 г. между банката, като продавач /цедент/, и О., като купувач /цесионер/,
за извършената цесия, като пълномощникът имал право да подпише писмените
съобщения по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от името на банката до длъжниците по
прехвърлените вземания, описано в приемно-предавателния протокол към договора
за цесия, в който протокол било включено и процесното вземане, уведомително писмо
за извършената цесията и дължимите суми към новия кредитор, изпратено от
цесионера до длъжника Г.В.Ж. на 06.08.2013 г., известие за доставяне на писмо с
получател Г.В.Ж., получено на дата 03.09.2013 г. лично от получателя Г.В.Ж., за
което последния се бил подписал и изписал. Идентичността на баркодовете *-* на
изпратеното и получено лично писмо било доказателство и за съдържанието на
писмото. Действително хипотезите на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД предвиждали предишният
кредитор да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент
цесията имала действие спрямо длъжника и третите лица. Това обаче не означавало,
че предишният кредитор, в случая Б., нямал право да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. По силата на принципа
на свободата на договарянето нямало пречка старият кредитор да упълномощи новия
кредитор за извършване на уведомяването на цесията. Ищецът бил валидно уведомен
за цесията и бил изпълнен фактическият състав на чл. 99 ЗЗД. От друга страна,
уведомяването на длъжника нямало отношение към валидността на договора за
цесия. Договорът за цесия бил формален, консенсуален и пораждал действие между
подписалите го страни. По отношение на сключения договор за цесия ищецът бил
трето лице, неучастващо в договора. Уведомяването на длъжника имало отношение
за момента, от който новият кредитор можел да поиска изпълнение на вземането си
като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. Несъстоятелно било и
твърдението на ищеца, че процесното вземането на банката не бил включено в
предмета на договора за цесия, тъй като банката не била прехвърлила на
цесионера съществуващи съдебни кредити, а само несъбрани суми от отпуснати
кредити. В параграф 2 от договора за цесия ясно бил определен предметът на
договора за цесия: „Продавачът продава и прехвърля на купувача вземанията,
посочени в приемно-предавателния протокол.“. Съгласно извлечение от
приемно-предавателен протокол от 06.08.2013 г., неразделна част към договора за
цесия, на трети ред от долу на горе било посочено вземането на банката към
ищеца, произтичащо от договор за кредит за текущо потребление /КТП/ от
30.11.2007 г. с посочване: дата краен падеж, валута, разрешен размер, главница,
лихви и цена на цесията и др. Представеният препис-извлечение от приемно-предавателния
протокол бил категорично доказателство, че процесното вземането, въз основа на
което банката се била снабдила с ИЛ и образувала ИД под № 18/2013 г. по описа
на Ч., било включено в предмета на цесията. Към настоящия момент в
изпълнителното производство Б. не било кредитор на ищеца, не било страна в
изпълнително дело № 18/2013 г. по описа на Ч., не претендирало изпълнение
спрямо ищеца, поради което същият нямал правен интерес от настоящия иск спрямо Б..
Поради всичко гореизложено, предявеният спрямо Б. установителен иск бил недопустим
и по отношение на Б. настоящото производство следвало да бъде прекратено. Ако
все съдът не приемел, че предявеният иск бил недопустим, същият бил изцяло
неоснователен и недоказан. Безспорно установено било, че между Б. и ищеца бил
сключен договор за кредит за текущо потребление на 30.11.2007 г. в размер на 20 000
лева, със срок за погасяване 120 месеца, съгласно погасителен план, неразделна
част от договора за кредит, и при лихва, посочена в договора за кредит.
Безспорно със сключването на договора за кредит за текущо потребление на
30.11.2007 г. между Б. и ищеца възникнали облигационни отношения между
страните, изразяващи се в предоставяне от страна на кредитора Б. на
кредитополучателя /ищец в настоящото производство/ на парична сума, която
последният се задължил да му върне с лихвите в определен срок, т.е за банката било
възникнало вземане спрямо ищеца. Поради неиздължаване на кредита съгласно
условията на договора за кредит и общите условия към него, Б. подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение пред PC Х.. По образуваното от съда
ч.г.д.№ 1078/2011 г. били издадени заповед № 1120/16.11.2011 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист
от същата дата за сумите, както следва: главница – 18449.57 лева, договорна
лихва за периода от 15.08.2010 до 14.11.2011 г. в размер на 3219.84 лева, лихва
за забава за периода от 20.12.2010 г. до 14.11.2011 г. в размер на 969.93 лева,
ведно със законната лихва от 15.11.2011 г. до окончателното издължаване на
вземането, както и разноски по делото в размер на 452.79 лева – държавна такси
и 676.39 лева юрисконсултско възнаграждение. На основание издадените заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист Б. подало молба до ЧСИ Я.Г. Г. рег. № - в КЧСИ, входирана на
11.01.2013 г. за образуване на изпълнително производство. Въз основа на молбата
било образувано изпълнително дело под № 18/2013 г. по описа на Ч.. В хода
изпълнително дело № 18/2013 г. на длъжника /ищец в настоящото производство/ бил
наложен запор на трудовото възнаграждение в М. на 27.12.2013 г., след това в Е.
на 14.05.2014 г. Следвал запор на банковите сметки на длъжника в Б. на 16.06.2014
г., К. на 19.06.2014 г. и У. на 17.06.2014 г. След това бил наложен отново
запор на трудовото възнаграждение на длъжника в Е. на 12.11.2014 г., на
14.08.2015 г. им било изпратено напомнително запорно съобщение. Следвал запор в
Е. на 14.12.2016 г. и след това в Б. на 06.03.2017 г. За времето от 16.06.2014
г. до 01.10.2020 г. регулярно постъпвали суми от длъжника. Поради изложените
факти и обстоятелства, неоснователно било твърдението, че била изтекла 5-годишната
погасителна давност на вземането. С оглед на всичко гореизложено, моли съда да
отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения срещу него иск.
Претендира разноски.
С
подадения в срок отговор вторият ответник О. заема становище, че предявената
искова молба била допустима, но неоснователна и недоказана. С договор за
покупко-продажба на вземания (договор за цесия), сключен на 26.06.2013 г. Б.
(„Банка") прехвърлило на О. пакет от вземания, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число било
прехвърлено и вземането, възникнало от сключен между Банката, като кредитор, и ищеца,
като кредитополучател по договор за кредит от 30.11.2007 г. („договор за
кредит"). Горното се потвърждавало и от приложеното в заверено копие към
настоящия отговор извлечение от приемо-предавателен протокол към договора за
цесия от 26.06.2013 г. Видно от приложеното в заверено копие към настоящия
отговор потвърждение от Б. до О. за прехвърлянето на вземанията съгласно договор
за покупко-продажба на вземания от 26.06 2013 г., същият бил влязъл в сила и
произвел своето действие. На базата на изрично пълномощно от Б., от страна на О.
било изпратено (от името на цедента) уведомително писмо за цесията до длъжника Г.В.Ж..
Същото било получено от лицето на дата 03.09.2013 г., като лицето се подписало
и изписало, че получавало уведомлението лично. В подкрепа на горното, както и
като доказателство за съдържанието на писмото, прилага към настоящия отговор
обратна разписка с баркод *-* и уведомление със същия баркод. Следвало да се
има предвид, че по силата на принципа за свободата на договарянето /чл. 9 ЗЗД/
нямало пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на
уведомлението за цесията /в този смисъл решение № 156 от 30.11.2015 г., т.д. 2639/2014 г., ТК,
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. В тази връзка, било налице валидно
съобщаване на длъжника за извършената цесия. От друга страна, уведомяването на
длъжника нямало отношение към валидността на договора за цесия, а имало
отношение за момента, от който новият кредитор можел да поиска изпълнение на
вземането си, като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. С
изпълнението на фактическия състав на чл. 99 ЗЗД била прекратена облигационната
връзка между Б. и задължените лица, и възникнала нова такава между цесионер и
длъжник по силата на закона и на основание договора за цесия. Поради тази
причина не било необходимо наличие на договорни отношения между О. и ищеца,
като предпоставка на възникване на облигационни отношения помежду им. Така с
уведомяването за извършената смЯ. на кредиторите за длъжника възникнало
задължение за престиране на новия кредитор - ответник в настоящето
производство. Безспорно било обстоятелството, че на 16.11.2011 г. Б. се било
снабдило с изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело 1078/2011 г. по описа на
Районен съд - Х. срещу ищеца, по силата на който бил осъден да заплати на Б.
сумата от 18 449.57 лева, представляваща неизплатена главница по договор за
кредит от 30.11.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението - 15.11.2011 г. до окончателното изплащане на
сумата, сумата от 3219.84 лева, представляваща договорната лихва за периода от
15.08.2010 г. - до 14.11.2011 г., сумата от 969.93 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 20.12.2010 г. до 14.11.2011 г., сумата от 1129.18 лева,
представляваща направените по делото разноски. С това действие давностният срок
за процесното вземане бил прекъснат, като по силата на чл. 117 ЗЗД започвал да
тече нов срок. Безспорно било също така, че на 11.01.2013 г., въз основа на
горепосочения изпълнителен лист Б. образувало изпълнително дело № 18/2013 г. по
описа на Ч., рег. № - в КЧСИ за принудително събиране на присъдените по-горе
суми. В рамките на образуваното изпълнително дело № 18/2013 г. на 20.01.2012 г.
била връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника. Ищецът, въпреки
предоставената му възможност, нито подал възражение за недължимост на сумите по
изпълнителен лист, нито подал частна жалба против разпореждането, с което се
уважава молбата за незабавно изпълнение. Поради тази причина, че с връчването
на поканата за доброволно изпълнение и невъзразяването в срок, заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист били стабилизирани всички възражения срещу
вземането, с които ищецът разполагал към датата на изтичане на срока за
възражение по чл. 414 ГПК, понастоящем били преклудирани. Предвид липсата на
плащания по сключен между Б. и ищеца договор за кредит от 30.11.2007 г., респ.
неизпълнението на задълженията от страна на кредитополучателя на основание чл.
19.2. от Общите условия кредитът станал предсрочно изискуем. С оглед
разрешението, дадено в т. 18 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако съдът приеме, че независимо от уговорката
за автоматична предсрочна изискуемост на кредита съгласно чл. 19.2. от Общите
условия, цедентът Б. следвало да уведоми длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост, то моли да приеме, че ищецът бил уведомен за предсрочната
изискуемост: с връчване на издадената заповед за незабавно изпълнение,
приложена към поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № 18/2013 г. при
частен съдебен изпълнител с рег. № - при КЧ., образувано за събиране на
вземането. Изявлението на взискателя - цедента Б., за настъпилата предсрочна
изискуемост се съдържало в заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, и достигнало до длъжника - ищец в настоящото
производство при връчването на заповедта, която възпроизвеждала дословно
съдържанието на заявлението; с връчване на уведомителното писмо за прехвърляне
на процесното вземане по силата на договора за цесия от 26.06.2013 г., в които
изрично било посочено основанието и размерът на вземането. При евентуалност, в
случай че съдът счете, че горното не било налице, моли да приеме, че ищецът бил
уведомен за предсрочната изискуемост с връчване на отговора от исковата молба. От
образуването на изпълнителното дело регулярно били извършвани изпълнителни
действия, с което бил прекъсван срокът на перемпцията по делото, както и срокът
на погасителната давност. В хода изпълнително дело № 18/2013 г. на длъжника бил
наложен запор на трудовото възнаграждение в М. на 27.12.2013 г., след това в Е.
на 14.05.2014 г. Следвал запор на банковите сметки на длъжника в „Б. АД на 16.06.2014
г., К. на 19.06.2014 г. и У. на 17.06.2014 г. След това бил наложен отново
запор на трудовото възнаграждение на длъжника в Е. на 12.11.2014 г., на
14.08.2015 г. било изпратено напомнително запорно съобщение. Следвал запор в Е.
на 14.12.2016 г. и след това в Б. на 06.03.2017 г. За времето от 16.06.2014 г.
до 01.10.2020 г. регулярно постъпвали суми от длъжника. Поради изложените факти
и обстоятелства неоснователно било твърдението, че била изтекла 5-годишната
погасителна давност на вземането. Предвид гореизложеното, предявеният
отрицателен установителен иск бил неоснователен и моли съда да го отхвърли като
такъв.
Тежестта
за доказването на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по
делото всички обстоятелства, твърдени в поправената му искова молба, тъй като
на тях е основал възраженията си за недължимост на отричаното с главния му иск вземане,
респективно - претендираното с евентуалния му иск вземане, а ответниците носят
тежестта да докажат всички обстоятелства, твърдени в отговорите им, тъй като на
тях са основали претендираното изпълняемо вземане, респективно основанието за
възникването и съществуването му, и неговия размер, а вторият ответник – и
наличието на основание за получаване на исковата сума по евентуалния иск по изпълнителното
дело.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: изпълнителен
лист от 16.11.2011 г., молба от 09.07.2014 г., договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 26.06.2013 г., покана за доброволно изпълнение,
удостоверение изх. № 03050/12.06.2019 г., молба № 677/25.02.2013 г., договор за
кредит за текущо потребление от 30.11.2007 г., общи условя към него, известие
за доставяне, договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 26.06.2013 г.,
приемо-предавателен протокол от 06.08.2013 г., писмо до ищеца от 06.08.2013 г.,
информация по чл. 20, ал. 1 ЗЗЛД, пълномощно, писмо до О., постановление от
28.07.2014 г., договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 26.06.2013
г., пълномощно, писмо до О., приемо-предавателен протокол от 06.08.2013 г., писмо
до ищеца от 06.08.2013 г., информация по чл. 20, ал. 1 ЗЗЛД, известие за
доставяне, договор за кредит за текущо потребление от 30.11.2007 г. и общи
условия към него, условия по кредитна програма Д., такси по кредити за текущо
потребление, погасителен план и ГПР, приложение 9, извлечение от счетоводните
книги № 14880790, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, изпълнителен лист от 16.11.2011 г., заповед № 1120 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 16.11.2011 г.,
молба вх. №00077/11.01.2013 г., молба вх. № 3756/09.07.2014 г.
ДА
СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 1078 по описа за 2011 г. на Х. районен съд.
ОТХВЪРЛЯ
искането на ищеца за изискване и прилагане на изп.д. № 18/2013 г. на Ч., защото
няма данни същото да е приключило с влязъл в сила акт, поради което му ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ, най-късно в насроченото за разглеждане на настоящото дело съдебно
заседание, да представи по същото заверени преписи от/дубликат на същото
изпълнително дело.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ и на втория ответник, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание, да направи искането си в отговора за изискване от Ч.
на препис от изп.д. № 18/2013 г., в изискуемата се от чл. 192 ГПК форма – с
писмена молба, с препис за това трето неучастващо в делото лице, в която да се
посочи точно преписа/дубликата от изпълнителното дело, който се иска от съда да
го задължи да представи, едва след което в същото заседание съдът ще се
произнесе по това му искане.
НАЗНАЧАВА
по делото съдебно - икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К.,
което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при
страните, в счетоводствата на ответниците и там, където това стане необходимо,
да представи по делото заключение, с което да отговори на всички поставени към
тази експертиза въпроси, посочени в поправената искова молба и
обстоятелствената част на настоящото определение, при депозит в размер на 100
лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок
от получаване на призовката с препис от настоящото определение, и представяне в
същия срок по делото на платежния документ удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ
УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен, експертизата няма да бъде
изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава
по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 27.01.2021 г. от 14 часа,
за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
а на ищеца да се изпрати и препис от отговорите на ответниците с приложенията
към тях. За тази дата да се призове и вещото лице след внасяне от ищеца на
определения от съда депозит за изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: