Решение по дело №1029/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл. 9б от Закона за местните данъци и такси във вр. с чл.144 и следващите от ДОПК.

Образувано е по жалба на Р.Л.К., ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощника адвокат В. против Акт за установяване на задължение по декларация № 3618-1/23.12.2022 г., издаден от главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на дирекция МДТ при община Пловдив, потвърден изцяло с Решение № 17/22.03.2023 г., издадено от директора на ДМДТ при Община Пловдив.

В жалбата се навеждат съображения за неправилност и необоснованост на обжалвания административен акт. Твърди се, че е издаден при допуснати съществени нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила. Прави се искане за отмяна на АУЗД.

Редовно призован, в съдебното заседание жалбоподателят се представлява от адвокат В., който поддържа жалбата и ангажира доказателства. По същество на спора в писмени бележки излага подробни доводи в подкрепа на обстоятелството, че неправомерно са доначислявани такси за битови отпадъци за недвижими имоти на жалбоподателя, находящи се в град Пловдив. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.

Ответната страна – Директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, редовно призована, представлявана от юрисконсулт Д. с пълномощно по делото, оспорва жалбата като неоснователна. В писмена защита са изложени доводи за неправилност на твърдението на жалбоподателя, че неправилно е определен и приложен по-голям коефициент за ТБО. Твърди се, че не е неправилен извода на административния орган, че имотите на жалбоподателя трябва да бъдат облагани като нежилищни такива и следва да се облагат с различен коефициент за ТБО от начина, по който се облагат жилищните имоти. В тази връзка се излагат подробни аргументи, че макар и жилищни по строителните книжа, имотите се използват фактически за други цели, различни от задоволяване на жилищните нужди на обитаващите. Моли се жалбата да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Контролиращата страна- Окръжна прокуратура Пловдив, редовно уведомена, встъпва в производството. По същество участвалия прокурор дава заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а атакувания административен акт да бъде отменен.

Административен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните, приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима - оспорена е в законоустановения 14 дневен срок от получаването на Решение № 17/22.03.2023 г., подадена е срещу подлежащ на обжалване административен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, тя е частично основателна поради следните за това съображения:

От фактическа страна се установява, че жалбоподателят е собственик на недвижим имот в гр. Пловдив, представляващ 13/353 идеални части от земя – 353 кв. м., в т. ч. застроена площ – 215 кв. м.; ½ идеална част от жилище – ап. , 13 с РЗП – 50,15 кв. м. и мазе с РЗП – 4,70 кв. м.; ½ идеална част от жилище – ап. 14 с РЗП – 48,23 кв. м. и маце с РЗП – 4,58 кв. м.; ½ идеална част от гараж с РЗП – 16,76 кв. м., формирани с партида № 6609Н194033, с облог от 01.12.2016 г., деклариран с декларации по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № **********/04.01.2017 г. Съгласно подадени от жалбоподателя декларации по чл. 61н от ЗМДТ, декларирани са извършване на патентна дейност съгласно приложение № 4 от ЗМДТ за средства за подслон и места за настаняване с не повече от 20 стаи в обект – апартамент за гости „Лили“, находящ се в град Пловдив, ул. „Беласица“ № 72. Съгласно подадени от жалбоподателя декларации по чл. 61р, ал. 5 от ЗМДТ за облагане с туристически данък, жалбоподателя декларира реализирани нощувки за периода 2017-2021г. с дължим туристически данък за туристически обект с местоположение гр. Пловдив, ул. „Беласица“ № 72, ет. 5, ап. 13.. В хода на ревизионното производство от събраните доказателства, касаещи и Удостоверение за утвърдена категория на обект по ЗТ, местните органи по приходите са приели, че в случаят се касае за туристически обект по смисъла на чл.3 ал.2 т.1 б.б ЗТ и същият не може да бъде с дефиницията „жилище“ и да служи за задоволяване на жилищни нужди. Затова е извършена корекция на подадената с вх.№********** декларация по чл.14 ЗМДТ, като с атакувания АУЗД от 23.12.2022г. е променена в посока намаление данъчната оценка на имота за съответните периоди 2018г., 2019г., 2020г., 2021г., определена е данъчна оценка за периода 2022г., след което е начислен дължимият данък върху недвижими имоти в по- нисък размер, но е определен по- висок размер на ТБО за всеки един от посочените периоди: за 218г. в размер на 185.38 лева, за 2019г. в размер на 172.57 лв, за 2020г. в размер на 181.91 лв, за 2021г. в размер на 181.91лв и за 2022г. в размер на 181.00лв.. С АПВ изх.№**********/26.07.2022г., в сила от 06.09.2022г., тези задължения са прихванати и погасени. Независимо от това, жалбоподателят е инициарел настоящото съдебно производство. В хода на неговото провеждане са приобщени по негово искане писмени доказателства, касаещи заключение на проведена съдебно- счетоводна експертиза с вещо лице М., което съдът изцяло кредитира като обосновано, методологически правилно изготвено и без възникнали съмнения в неговата правилност, неоспорено от страните.

При така изяснената фактическа обстановка, като съобрази становищата на страните и прецени събраните писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правната страна:

Обжалваният Акт за установяване на задължение по декларация, издаден на осн. чл. 107, ал. 3 ДОПК и потвърждаващото го решение на горестоящия административен орган са издадени от компетентни органи. Актът е издаден от компетентен орган съобразно чл. 9б, вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 3 от ЗМДТ - служител в общинската администрация по местонахождение на недвижимите имоти, имащ правата на орган по приходите и определен за такъв със заповед на кмета на Община Пловдив, в кръга на неговата материална, териториална и времева компетентност, в необходимата писмена форма.

Предмет на спора се явява определената данъчна оценка на недвижимия имот, редът за нейното определяне и размерът на ТБО за периода от 2018 г. до 2022 г., както и редът за нейното определяне за посочените недвижими имоти.

Размерът на дължимата ТБО по нейните съставляващи е правилно изчислен, видно от представената по делото административна преписка, както и от приетото заключение по проведената ССчЕ. В разпоредбата на чл. 18 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги са предвидени два начина за определяне на размера на таксата за битови отпадъци: според количеството (когато то може да се определи), и пропорционално на данъчната оценка на имота (когато количеството на отпадъците не може да се определи. При положение, че собственик на имот желае да се възползва от възможността да заплаща според количеството битови отпадъци въз основа броя извозвания на индивидуални съдове, той следва да сключи с община Пловдив и "Чистота" ЕООД договор в който се определят видът, броят и честотата на извозване на индивидуални съдове за отпадъци. Жалбоподателят не е поискал такъв начин на заплащане. При това положение, съгласно чл.15 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, размерът на таксата е определен пропорционално на отчетната стойност на имота. Следователно възражението на жалбоподателя, че административният орган е определил размера на ТБО пропорционално, като не извел твърдение за съществуването на пречки за определяне размера на таксата по количеството на битовите отпадъци преди това, се явява необосновано и е неоснователно.

Приложимата към 2018 г. редакция на чл. 62 от ЗМДТ (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998г.) определя, че ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Приложимата към периода 2019г. – 2021г. редакция на чл. 62 от ЗМДТ (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) сочи, че ТБО се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. С процесния АУЗД е определена ТБО относно трите компонента. На основание чл.66 ал.3 от ЗМДТ за процесните периоди се определя план-сметка, определена на основание чл.67 ал.3 от ЗМДТ с решение на Общински съвет. Така за периода 01.01.2018г.-31.12.2019г. се прилага Решение №506 /протокол №22/20.12.2012г на Общински съвет-Пловдив/, а за периода 01.01.2020г.-31.12.2022г. на осн. чл.66 ал.6 ЗМДТ е приложено Решение №388 /протокол №21/28.12.2019г на Общински съвет-Пловдив/. Приложени са таблици към проведената ССчЕ за всеки един период на реда за определяне на ТБО и тяхното сравняване. С оглед така установеното от съда, оспореният АУЗД в частта му, с която са установени задълженията за ТБО за процесните имоти, по периоди: периода 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. в размер на 185,39 лв.; за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 172,57 лв.; за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 181,91 лв.; за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. в размер на 181,91 лв., общо в размер на 721.77 лева, ведно с начислена дължима лихва за периода от 01.01.2018 г. до 01.11.2020г. в размер на 95,38 лв. се явява законосъобразен и постановен при правилно приложение на материалноправните разпоредби и също следва да бъде потвърден. Задълженията за лихви са определени в съответствие с чл. 175, ал. 1 от ДОПК, съобразно изложените мотиви.

По отношение на преценката за съответствие на административният акт с материалноправните разпоредби при определяне на данъчната оценка на имота, съдът счита, че административният орган е приложил недействащ материален закон и в тази връзка направените възражения се явяват основателни. В АУЗД № 3618-1/23.12.2022г. административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ, която действително е обявена за противоконституционна с Решение №4 от 2019г. на Конституционния съд /обн. ДВ, бр. 32 от 2019 г., изм. ДВ., бр. 14 от 2021 г., в сила от 20.04.2019г./. Съгласно цитираното решение, начинът на използване на имота не е елемент от неговата стойност (Решение № 9 от 1996 г. по к.д. № 9/1996 г.), от която да зависи облагането му с имуществен данък. Правото на собственост върху жилищен имот има един и същи обем, както когато имотът се използва за жилищни нужди, така и когато се използва за осигуряване на доход. Респективно използването на имота като източник на доход поставя дохода, но не и самия имот, в режим на облагане с друг, "подоходен" данък. С разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията конституционният законодател е възприел като правило, че решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон като нормативен акт, действа занапред. Правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила. От този момент насетне той престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба, като фактически не е приложимо право, и е оставен без правна сила, а доколкото правната система е обективно действащо право, противоконституционният закон фактически не е част от правната система. Съобразно Решение № 3 от 28.04.2020 г. на КС на РБ (обн. ДВ, бр. 42 от 2020 г.), при правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на Конституционния съд (заварени правоотношения), въздействието на противоконституционния закон спрямо тях се преустановява, защото според чл. 151, ал. 2, изречение трето от Конституцията неговото прилагане е вече забранено. Според т. 3 от Решение № 3 от 28.04.2020 г. на КС на РБ, решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие, т. е. редакцията на нормата на чл. 22 от ЗМДТ не се явява приложимо право в случая. Същевременно определените с процесния АУЗД задължения за ДНИ са в по-малък размер от определените задължения за ДНИ на база подадената от жалбоподателя декларация по чл.14 ЗМДТ, а на основание чл. 160, ал. 4 от ДОПК, със съдебното решение не може да се изменя актът във вреда на жалбоподателя, поради което задълженията са законосъобразно определени.

От изложеното следва, че оспорения АУЗД е законосъобразен, поради което следва да се отхвърли жалбата.

При този изход на делото, предвид направеното своевременно искане и на основание чл. 161, ал. 1, изречение първо от ДОПК съдът намира, че разноски се дължат на ответника. От ответника е направено искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт извършено е процесуално представителство по делото. Материалния интерес по спора е в размер на 344,54 лева. Минималното възнаграждение за адвокат спрямо материалния интерес по спора, определено на основание чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е в размер на 400 лев. С оглед отхвърляне на жалбата, дължимото възнаграждение за юрисконсулт, съобразно чл. 161, ал. 1 от ДОПК е в размер на 400 лева, за които следва да се осъди жалбоподателят да заплати в полза на Община Пловдив.

Воден от горното, на основание чл. 160 ал.1 от ДОПК Административен съд- Пловдив- XXVIII състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Л.К., ЕГН ********** срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 3618-1/23.12.2022 г., издаден от главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, с който за периода 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. и 2022г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци в общ размер 344, 54 лева, потвърден с Решение № 17/22.03.2023 г. на директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.

ОСЪЖДА Р.Л.К., ЕГН ********** *** разноски в размер на 400.00 /четиристотин лева/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението на основание чл. 160, ал. 7 от ДОПК е окончателно.

Съдия: