Р
Е Ш Е Н И Е
№2051
гр. Пловдив, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, II
състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА като разгледа
докладваното ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело №
2280 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано е по жалба на Л.М.П. с ЕГН **********,***, срещу Решение №
1012-26-216-1 от 08.08.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково. Твърди се, че решението е незаконосъобразно и
неправилно, като се иска отмяната му. В СЗ
жалбоподателката не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата Директор ТП на НОИ – Хасково
чрез процесуален представител и в писмени бележки намира същата за неоснователна.
Претендира разноски.
Жалбата
е подадена в срок и от лице с правен интерес. Същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Между
страните няма спор по фактите.
С
оспореното Решение № 1012-26-216-1 от
08.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково е отхвърлена жалба с вх. № 1012-26-216/ 31.07.2023 г. срещу
разпореждане №РВ-3-26-01395754 от 19.07.2023 г. За ръководител на „Контрола по
разходите на ДОО“
за възстановяване на добросъвестно
получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от
04.12.2022 г. до 04.07.2023 г. в размер
на 4962,88 лева главница.
Няма
спор, че със справка с вх. №Р14-26-000-00-**********/09.08.2022 г. в ТП на НОИ
- Хасково, чрез осигурител „ИНВЕСТ - БГ“ ЕООД, гр. Хасково е представено
приложение №10 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО (НПОПДОО)
за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко
дете на основание чл. 53 от КСО на Л.М.П., в качеството на майка на детето
Нурай Василева Маринова, считано от 02.08.2022 г. Въз основа на подаденото
заявление на жалбоподателката е изплатено парично обезщетение по реда на чл. 53
от КСО, считано от 02.08.2022 г. до 04.07.2023 г. включително по декларирана от
лицето платежна сметка. С вх. № Р 14-26-000-00-**********/12.07.2023 г. в ТП на
НОИ - Хасково, чрез осигурител „ИНВЕСТ - БГ“ ЕООД, гр. Хасково е представено
приложение №10, с попълнен Раздел II за спиране на изплащане на парично
обезщетение за отглеждане на малко дете по реда на чл. 53 от КСО, с дата
04.12.2022 г. С вх. №Р14-26-000-00-**********/12.07.2023 г. в ТП на НОИ -
Хасково, чрез осигурител „ИНВЕСТ - БГ“ ЕООД, гр. Хасково е представено и
приложение №9, към болничен лист №Е20231916945, с причина майчинство, издаден
за периода от 04.12.2022 г. до 14.01.2023 г. включително. Посочено е, че
настъпилата временна неработоспособност прекъсва разрешения отпуск по чл. 164
от КТ и правото на парично обезщетение по реда на чл. 53 от КСО, поради което е
установено, че жалбоподателката е получила паричното обезщетение в по-голям
размер от дължимото, като следва сумата за периода от 04.12.2022 г. до
04.07.2023 г. включително да бъде възстановена.
С
оглед горните констатации ръководителят на контрола по разходите на ДОО в ТП на
НОИ – Хасково е издал разпореждане № №РВ-3-26-01395754 от 19.07.2023 г., с
което указва на Л.М.П. да възстанови добросъвестно полученото парично
обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 04.12.2022 г. до
04.07.2023 г. в размер на 4962,88 лева – главница.
В
законоустановения срок по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО постановеното
разпореждане е оспорено от жалбоподателката пред Директора на ТП на НОИ –
Хасково.
С
обжалваното Решение, предмет на настоящото производство, директорът на ТП на
НОИ - Хасково е отхвърлил като неоснователна подадената от П. жалба и е потвърдил като правилно и
законосъобразно Разпореждането. Същото е постановено от материално и
териториално компетентния по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 1 от КСО
административен орган - директор на ТП на НОИ – Хасково, в предвидената в чл.
59, ал. 2 от АПК форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото
издаване.
Съдът
не установи допуснати в хода на административното производство по издаване на
обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане съществени нарушения
на административнопроизводствените правила.
Основният
спорен въпрос по делото се свежда до това дали са налице законовите
предпоставки, съдържащи се в нормата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, за
възстановяване на полученото от жалбоподателката парично обезщетение за
отглеждане на малко дете, с оглед настъпилата временна нетрудоспособност,
удостоверена с болничен лист № Е20231916945 и съответно дали правилно е
ангажирана отговорността й с оглед фактическите установявания на
административния орган.
За
да разреши така повдигнатия спор, съдът, на първо място, е необходимо да
установи правната рамка, в която се развиват обществените отношения, свързани с
възникването и наличието на социално осигуряване, редът за отпускане,
изчисляване и изплащане на паричните обезщетения за временна
неработоспособност, както и юридическите факти, осъществяването на които
законодателят свързва с възникването на отговорността за възстановяване на вече
получените от лицата осигурителни плащания в хипотезата на чл. 114, ал. 2, т. 2
от КСО.
Процесните
отношения са уредени с разпоредбите на чл. 164 от Кодекса на труда, чл. 53 и
чл. 54к от Кодекса за социално осигуряване. От анализа на посочените текстове в
контекста на конкретния казус е видно, че редът на изплащането на месечно
обезщетение при ползване на допълнителния отпуск по чл. 164 от КТ за отглеждане
на дете до 2-годишна възраст от неговата майка е обусловено от наличието на
няколко кумулативни предпоставки - майката да отговаря на условието на чл. 52а
от КСО; да е заявила желанието си лично да ползва такъв отпуск; както и да са
налице данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.
В
настоящия случай жалбоподателката е заявила желанието си да ползва отпуска по
чл. 164 от КТ и да й бъде изплащано обезщетение по чл. 53 от КСО през м.08.2022
г., същият й е бил разрешен от работодателя й, който е започнал да й изплаща и
обезщетението по чл. 53 от КСО. Това обезщетение е получавано правомерно от нея
до 04.12.2022 г. вкл., когато преди навършване на 2-годишна възраст и по време
на ползвания отпуск по чл. 164 от КТ жалбоподателката е изпаднала във временна
неработоспособност - майчинство. Съобразно разпоредбата на чл. 54к от КСО, отпускането
и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност,
трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите
от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл.
5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в
подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното
обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския
съвет - Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване /НПОПДОО/. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО преценката на
правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1
от Наредбата се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО,
данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се
използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица,
регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър
"Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални
болести", регистър "Парични помощи за профилактика и
рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и помощи от
ДОО", както и данните от удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2
от Наредбата. В този смисъл преценката на правото на парично обезщетение се
извършва от компетентния административния орган на база данните, съдържащи се в
посочените източници на информация.
Въз
основа на тази нормативна регламентация и нейното систематично тълкуване за
целите на определяне осигурителните права на лицата, следва изводът, че настъпилата
временна нетрудоспособност, удостоверена с издаването на болничния лист,
издаден на 10.07.2023 г., с причина – майчинство, издаден за периода 04.12.2022
г. – 14.01.2023 г. , прекъсва разрешения отпуск по 164 от КТ и правото за
получаване на парично обезщетение по реда на чл. 53 от КСО за периода от
02.08.2022 г. – 04.07.2023 г.
Следователно
от 04.12.2022 г. до 04.07.2023 г. вкл., жалбоподателката е получила парично
обезщетение в по-голям размер от дължимото, като следва сумата да бъде възстановена.
В идентичен смисъл са се произнесли както решаващият орган с разпореждането,
така и горестоящият административен орган с оспореното си в настоящото
производство решение, което е постановено при правилно приложение на
материалния закон.
Съгласно
чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не
подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично
предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до
изтичането на срока за доброволно изпълнение. Следователно, законът допуска при
наличие на определени нормативно предвидени предпоставки неоснователно
изплатените или изплатените в по-голям от следващия се размер суми за парични
обезщетения за временна неработоспособност да подлежат на възстановяване. Едно
от законово регламентираните изключения на правилото, че добросъвестно
получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване /на
което именно се основава и потвърденото с обжалваното решение Разпореждане №
РВ-3-26-01395754/19.07.2023 г./, е възстановяване от осигурените лица на
добросъвестно получените суми за осигурителни плащания, когато след изплащането
им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне
на правото, размера и срока на изплащане /чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО/. В КСО
не се съдържа легална дефиниция на понятието "добросъвестност" при
получаване на осигурителните плащания. С оглед общите принципи на правото и
съгласно трайната съдебна практика добросъвестността ще е налице, когато
осигуреното лице е със съзнанието и субективното убеждение, че направените
осигурителни плащания му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело
или предполагало, че няма право да получи съответното плащане.
Добросъвестността се предполага до доказване на противното и в тежест на
административния орган е да докаже наличието на недобросъвестност при
получаване на сумите.
Действително,
административният орган не оспорва добросъвестността на лицето, с оглед
своевременно предприетите, както от него, така и от осигурителя действия за
уведомяване на органа, и, безспорно, в случая се касае до грешка на издателя на
болничен лист № Е20231916945. Последният не се е съобразил с разпоредбата на
чл.28 от Наредбата за медицинската експертиза, който текст указва, че болничен
лист за временна неработоспособност след раждане се издава от датата, на която
е станало раждането, като винаги се разрешават 42 дни отпуск независимо от
това, дали детето е мъртвородено, починало или е дадено за осиновяване или в
детско заведение на пълна държавна издръжка преди изтичането на 42-рия ден от
раждането. Предвид обаче цитираните по-горе законови разпоредби, недължимо
платените суми следва да бъдат възстановени от осигуреното лице.
Както
вече беше посочено, в процесния случай административното решение за възстановяване
на добросъвестно получено от жалбоподателката се основава на нормативно
регламентираната хипотеза по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО - нови данни, които
имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане на
обезщетението. С оглед на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО такива
релевантни данни биха били данните досежно осигурителния статус на лицето от
гледна точка на качеството му на осигурено лице към деня на настъпване на
временната неработоспособност. Съобразно с предвидения в чл. 54к от КСО и чл.
1, ал. 2 от НПОПДОО ред за отпускане и изчисляване на паричните обезщетения,
преценката за правото на парично обезщетение и определянето на неговия
конкретен размер се извършва от административния орган на база данните,
съдържащи се в посочените източници, между които са и данните по чл. 5, ал. 4,
т. 1 от КСО - данните, предоставящи информация и реално отразяващи
осигурителния статус на лицата. Наличието на данни за налично социално
осигуряване за лицата би обусловило извод за наличие на правно основание за
изплащане на съответното парично обезщетение. В този смисъл с подаването на болничен лист № Е20231916945 с приложение
№9 и №10 от НПОПДОО от осигурителя, след започване изплащането на паричното
обезщетение по правило би релевирало наличието на хипотезата на чл. 114, ал. 2,
т. 2 - нови данни, относими към правото, размера или срока на изплащане на помощта.
Настоящия
съдебен състав счита, че възраженията на жалбоподателката, свързани с
неправилното тълкуване и прилагане на чл. 49, ал.2 и чл. 54, ал. 1, т. 1 от КСО,
са неотносими към настоящия случай, тъй като същите посочват размера на новото
дължимо парично обезщетение за отглеждане на малко дете, което не е предмет на
настоящия спор.
Поради изложеното следва да бъде постановено решение, с което да
бъде потвърдено Решение № 1012-26-216-1/ 08.08.2023
г. на Директор ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане №3-26-01395754
от 19.07.2023 г. на за ръководител на „Контрола по разходите на ДОО“.
При
този изход на спора и предвид претенциите на ответната страна за присъждане на
разноски, съдът намира, че такива се следват. Същите се констатираха в размер
на 100.00 (сто) лв, съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ във връзка с чл.144 от АПК във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.М.П.
с ЕГН **********,***, срещу Решение № 1012-26-216-1 от 08.08.2023 г. на
директора на ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА Л.М.П. с ЕГН **********,***,
да заплати на НОИ – гр.Хасково сумата от 100.00 (сто) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :