№ 488
гр. Благоевград, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Катя Сукалинска
Моника Христова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20211200500893 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „Специализирана
болница за активно лечение по онкология "св.М. ЕИК-, седалище и адрес на
управление в гр.Б, бул. В.Л., против решение №905401/25.08.21г на РС-
Благоевград по гр.д.№605/21г, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.
С атакуваното решение са уважени изцяло исковете по чл.344, ал.1, т.т.1
и 2 КТ,а този по т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ - частично, ведно със всички
произтичащи от това последици, като е допуснато и предварителното му
изпълнение досежно присъденото обезщетение.
Недоволен от неудовлетворяваща го част на атакувания акт е останал
жалбоподателя, който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни
съображения в тази насока.Настоява за неговата отмяна и отхвърляне на
уважените искови претенции, ведно с разноските.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и подържа
атакувания акт, за което също подобно се аргументира.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
1
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по
отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.
Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266 ГПК
настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на
същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на
обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е
приела за установено наличието на трудово правоотношение между страните,
по силата което към датата на уволнението въззиваемата е заемала
длъжността „рентгенов лаборант“ в „Отделение по лъчелечение“, където е
уговорено и първоначалното й място на работа(вж. трудов договор
№13/01.11.16г).Впоследствие с допълнителните споразумения за място на
работа страните са определили "СБАЛО св.М.
По тези въпроси не се спори, както и че квалификацията и основните й
трудови функции и конкретни задължения са подробно посочени в
длъжностната характеристика:изисква се професионална квалификация
„рентгенов лаборант“, каквато според представената диплома притежава.Сред
задълженията й изрично е посочено, че при необходимост и по преценка на
управителя, рентгеновия лаборант може да бъде преместен в друго
специализирано отделение, при промяна в натовареността в
отделенията(р.V,т.2). Видно от отбелязването, последната длъжностна
характеристика е утвърдена от Медицинския съвет на работодателя на
19.12.19г и е връчена на ищцата на 26.05.20г срещу подпис.
Безспорно е също, че със заповед №РД-01-651/11.11.20г на министъра
на здравеопазването, с малки изключения, е преустановена плановата дейност
на лечебните заведения, вкл. и въззивното дружество,като на директорите на
РЗИ в страната е наредено да определят задължителен брой легла за лечение
на пациенти с основни и придружаващ инфекция.В тази връзка РЗИ-
Благоевград нарежда на ищцовият работодател да открие отделение за
неинтензивно лечение на пациенти с доказана COVID-19 инфекция(вж.
заповед №РД-01-1136/09.12.20г).
Междувременно със заповед №180а/01.12.20г управителя на въззивното
дружество нарежда от 01.12.20г пренасочването на ищцата и св.Д, рентгенови
2
лаборантки в ОЛЛ, в кабинета по лъчелечение в рамките на работния ден
след приключване на основните им ангажименти по обслужване на пациенти
на лъчетерапия, за да бъдат обучени за работа в съответния кабинет при
отсъствие на неговия титуляр К.ЗКонтрола по изпълнението на последната е
възложен на н-ка на ОЛЛ д-р К и гл.мед. сестра Сн.К.Още на 01.12.20г
въпросната заповед е връчена на ищцата и Д при условията на отказ(вж.
отбелязването в заповедта и св.К и В).
По делото е представена и друга заповед с идентично съдържание,
обозначена с №181/01.12.20г(л.274).
С докладна вх.№31а/15.01.21г на д-р К и Сн.К, последните известяват
управителя на въззивното ЕООД,за категоричният отказ на ищцата и Д да
изпълнят заповед №180а/01.12.20г, въпреки положените от тях усилия и
проведени разговори с двете лаборантки, в които разяснили задължението им
да изпълнят горната заповед и да се обучат да работят в кабинета по
лъчелечение в ОЛЛ, с оглед необходимостта от осигуряване нормалното му
функциониране.
В отговор №33/11.02.21г, устно искан от гл.мед.К „относно заповед
№181/01.12.20г“, ищцата заявява, че заповедта изисква насочването й на
длъжност, различна от „моята компетенция, познания и професионален ценз“;
че тази позиция не отговаря на длъжностната й характеристика, както и на
изискванията на р.V, т.2 от длъжностната характеристика, тъй като не е
налице промяна в натовареността, нито е налице преместване в друго
специализирано отделение.Освен това, счита за неетично заемането на друга
позиция,без нужното образования, различна от заеманата, за която има
нужното такова.С това обосновава изричният си отказ да изпълни горната
заповед, добавяйки че тя „е с личностен характер“, след като е адресирана
само до две от четирите, заемащи същата длъжност в ОЛЛ.
Със заповед №21/11.02.21г на управителя на въззивното дружество във
връзка с така констатираното неизпълнение на заповед №180а/01.12.20г от
ищцата, писмените й обяснения и докладната на д-р К и гл.мед.сестра,и след
извършена проверка е установено, че в периода 01.12.20г до 11.02.21г,
въззиваемата отказва изпълнението на заповед №180а/01.12.20г. Подробно са
описани неизпълнените от последната задължения, свеждащи до обучение за
работа в кабинета по лъчелечение в ОЛЛ, при посочените
3
условия.Работодателя е счил, че разполага със законови възможности за
издаване на горната заповед, с чието неизпълнени служителката е нарушила
основни функции и задължения по трудовото правоотношение и подписаната
длъжностна характеристика.Приел е наличието на грубо нарушение на
трудовата дисциплина от ищцата, което застрашава добрата организация и
оптимизация на условията на труда, като не е изпълнила възложените й
трудови функции съгл. чл.126, ал.1, т.т.3,4,7 и 9, пр.1 и т.10,пр.1, т.11 и т.13
КТ.Поради това и след преценка тежестта на нарушението, обстоятелствата
при които е извършено и поведението на служителя, на осн.чл.190, ал.1, т.3,
т.4, пр.1 и т.7, чл. 188, т.3 КТ, вр. с чл.195 и чл.189, ал.1 КТ и на осн.чл.192,
ал.1 КТ, чл.193, ал.1 и чл.194, ал.1 КТ, ищцата е уволнена дисциплинарно.
Видно от отбелязването, въпросната заповед й е връчена на 11.02.21г.
След така прекратеното й трудово правоотношение въззиваемата не е
сключвала ново трудово правоотношение, но по делото са налице данни за
възникнало такова на 24.08.20г между нея и „Самостоятелна медико-
диагностична лаборатория Дентални изследвания“ЕООД за 5-часов работен
ден.
Според съдебно-счетоводната експертиза по трудовото правоотношение
с въззивното дружество, брутното трудово възнаграждение на ищцата с
постоянен характер за януари 2021г, възлиза на 894,40лв.Обезщетението за 6-
месечния период, считано от уволнението й на 11.02.21г до 11.08.21г експерта
е изчислил на 5 366,40лв.Докато получаваното по втория трудов договор
месечно е в размер на 550лв и за горния период са й изплатени общо
2 133,95лв.
Анализирани са и показанията на св.Д, К и В, които разкриват
действителните права и отношения между страните преди, по време и след
уволнението.
При тези данни РС неправилно е счел за доказани предпоставките за
признаване уволнението за незаконосъобразно, респ. отмяна на атакуваната
заповед и възстановяване ищцата на заеманата преди това длъжност, както и
за присъждане на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, поради следното:
С атакуваната заповед въззиваемата е уволнена дисциплинарно.Според
чл.186 КТ дисциплинарна санкция се налага само при виновно неизпълнение
на трудовите задължения.Такова е налице при несъответствие между
4
дължимото и фактическото осъщественото поведение.
По делото не се спори, че ищцата е изпълнявала длъжността „рентгенов
лаборант“ в ОЛЛ с място на работа – "СБ"(вж. трудовия договор и
допълнителните споразумения към него).
Безспорно е също, че задълженията й са подробно регламентирани в
одобрената по съответния ред на 19.12.19г и надлежно връчена й на 26.05.20г
длъжностна характеристика, сред които и възможността да бъде премествана
по усмотрение на управителя в друго специализирано отделение при промяна
натовареността в отделенията(вж. длъжностната характеристика).
Събрания доказателствен материал установи по категоричен начин
оказа на въззиваемата в периода 01.12.20г- 01.02.21г(момента на издаването
на уволнителната заповед) да изпълни заповед №180а/01.12.20г на управителя
за насочването й към кабинет по лъчелечение, считано от 01.12.20г, за да бъде
обучена за работа в същия при отсъствието на титуляра К.З след
приключване на основните й ангажименти по обслужване на пациенти на
лъчетерапия.
В тази насока са констатациите в докладна вх.№181/01.12.20г на д-р К и
св.К. до управителя, в която изрично е посочен категоричният отказ на
ищцата и св.Д, да изпълнят неговата заповед №180а/01.12.20г, въпреки
проведените „редица разговори“, при които им е разяснена необходимостта
от нейното изпълнение.
Макар и частен свидетелстващ документ, без да се ползва с обвързваща
доказателствена сила, след съпоставка с останалия доказателствен материал
настоящият състав го възприема, тъй като съдържанието му се потвърждава
от свидетелските показания.Св.К. подробно и последователно излага
участието си във възложеният й от управителя контрол и изпълнение на
заповед №180а/01.12.21г.Същата пояснява, че повод за издаването на
последната е трудоустрояването на работещата в момента във въпросния
кабинет К.З също „рентгенов лаборант“(вж. и длъжностната й
характеристика).Освен това, епидемичната обстановка наложила
разкриването на COVID-отделение,пускането на персонала в отпуск и
ползването на наличният човешки ресурс за функционирането на лечебното
заведение.В тази връзка К. сочи, че още преди издаването на №180а/01.12.21г
с ищцата и св.Д(а и с останалия персонал) са водени разговори за евентуална
5
помощ от тяхна страна в пандемичната обстановка, когато и плановите им
пациенти намалели драстично и до 10,30ч - 11ч приключват основната си
работа. Св.К. и св.В. са единодушни, че ищцата категорично е отказала,
както получаването на заповедта, така и нейното изпълнение.
В тази насока са показанията и на св.Д, която също потвърждава
връчването на въпросната заповед и последвалия отказ на ищцата(и своя) да я
изпълнят.
Извън тези, настоящия състав не възприема показанията на св.Д
досежно естеството на задълженията в новия кабинет, с което обосновават
отказа си да я изпълнят с ищцата, тъй като не кореспондират с останалия
доказателствен материал.Дейностите в новия кабинет са подробно описани от
св.К. и в тях липсват медицински манипулации(поставяне на „инжекции“ и
др.).Поради това и в момента работата в кабинета по лъчелечение се
изпълнява от К.З която също е с ищцовата професионална квалификация(вж.
длъжностните характеристики и свидетелските показания на К и В).
Възивния състав кредитира показанията на св.К и В, понеже са
последователни, взаимно допълващи се, кореспондират с останалия
доказателствен материал и възпроизвеждат факти, на които са очевидци.К.
поддържа и констатациите в докладната си, изготвена с д-р К.
Докато св.Д също е уволнена за неизпълнение на заповед
№180а/01.12.20г и показанията й съдържат неточности - въпросната заповед
не е за преназначаване на ищцата, а за обучение.
При тези данни и с оглед преценката по реда на чл.172 ГПК, съда
намира последната за заинтересована от изхода на делото, което разколебава
доказателствената стойност на показанията в тези им части.
Отказа на ищцата за изпълни заповед №180а/01.12.20г се подкрепя още
от съдебните признания на неизгодни за нея факти(вж.исковата молба,
становищата в хода на процеса) и извънсъдебните такива – депозираните
писмени обяснения по реда на чл.193 ГПК.В последните изрично заявява
отказът си да изпълни нареждането на работодателя, излагайки и причините
за това, които по вече изложените съображения се явяват несъстоятелни.
Според настоящия състав тези доказателства обосновават в нужната
степен от обективна страна признаците на дисциплинарно нарушение по
чл.187, ал.1, т.7 и 8 КТ – неизпълнение от ищцата на законни нареждания на
6
работодателя, материализирани в заповед №180а/01.12.20г, в резултат на
бездействието й за времето от издаване на последната до издаването на
атакуваната заповед и злоупотреба с доверието му.
От субективна страна нарушенията са извършени при условията на
груба небрежност. Неспазването на основни изисквания, установени в р.V,
т.2 от длъжностната характеристика, вменяваща й задължението да бъде
преместена в друго специализирано отделение по усмотрение на управителя
при промяна на натовареността,а също и изискванията за изпълнение на
законните нареждания на работодателя, като бъде лоялна към него, без да
злоупотребява с доверието му(арг. чл.126 КТ), индицира отсъствието у Ш. на
елементарно старание и внимание при изпълнение на възложената й работа и
то за един продължителен период от време.Очевидно е, че не е полагала
грижата, дължима от всеки на нейната длъжност, в каквато насока е и
константата съдебна практика по аналогични казуси(вж.Р348/11г по гр.д.
№387/10г,ІV ГО;Р3/12г по гр.д.№1352/10г,ІV ГО на ВКС и др.).
В контекста на изложеното се налага извода, че с отказа си да изпълни
заповед №180а/01.12.20г, въззиваемата не е съобразила визираните по-горе
задължения по чл.126 КТ от длъжностната характеристика,съгласно която
дължи подчинение на управителя, щом е преценил нуждата от преместване в
кабинета по лъчелечение при посочените условия, и то за обучение.
В случая престацията й е в отклонение от визираните изисквания и чрез
поредицата от бездействия от обективна и субективна страна ищцата е
осъществила съставите на дисциплинарни нарушения по чл.187,ал.1, т.т.7 и 8
КТ).Налице са и белезите на системност по см.на чл.190, ал.1, т.3 КТ.
В конкретния случай не се доказа извършването от въззиваемата на
други дисциплинарни нарушения.
При определяне на дисциплинарното наказание в случая са съобразени
изцяло критериите по чл.189, ал.1 КТ. Преценявайки от обективна и
субективна страна всички елементи на нарушенията, обстоятелствата при
които са извършени, и не на последно място – поведението на въззиваемата
преди, по време и след осъществяването им, настоящия състав намира
тежестта им за съответстваща на дисциплинарната санкция. Значимостта и
обема на неизпълнените трудови задължения са достатъчни, за да обосноват
наложеното от работодателя наказание „уволнение” и при отсъствие на други
7
нарушение. Повтаряемостта им за сравнително продължителен период от
време обективно сочи на значително виновно неизпълнение(Р117/12г по гр.д.
№1306/11г,ІV ГО на ВКС и др.). Оттук и несъстоятелността на ищцовите
доводи за неспазена разпоредба на чл.189, ал.1 КТ.
Впредвид изложеното исковете по чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ - за
признаване незаконността на уволнението,отмяна на уволнителната заповед и
възстановяване ищцата на заеманата длъжност, не намират опора в
закона.Неоснователността им обуславя неуважаването и на иска за заплащане
обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ.Ето защо атакувания акт
ще следва да се отмени и вместо това исковите претенции отхвърлят, като
неоснователни.
Неоснователни са доводите за незаконосъобразно променяне ищцовата
длъжност от „рентгенов лаборант“ на „мед.сестра“, и неразграничаването от
работодателя на „място на работа“ от „работно място“.По вече изложените
съображения със заповед №180а/01.12.20г управителя нарежда на ищцата да
се насочи към кабинета по лъчелечение единствено с цел обучение за
работата в него.В случая липсват данни за изменение мястото на
работа,което ясно е посочено в допълнителните споразумения към трудовия
договор - "СБАЛО св.М и характера на работата (вж. още длъжностната
характеристика и показанията на св.К и В).
За пълнота следва да се отбележи, че забраната работодателя да изменя
едностранно съдържанието на трудовото правоотношение,вкл. мястото на
работа, не е абсолютна.Безспорно съгласието е от значение, но не е
единствено релевантно за определяне характера на работата. Законодателя е
регламентирал случаи на последващо допустимо изменение на трудовите
функции,вкл. едностранно от работодателя, при които възлага на работника
или служителя временно извършване на друга работа.Съгласно чл.120, ал.1
КТ при производствена необходимост работодателя може да възлага на
работника или служителя без негово съгласие извършването на друга работа в
същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност
за срок от 45 календарни дни през една календарна година, а в случай на
престой-докато той продължава.Касае се за едностранно изменение характера
на работата, което следва да съответства на квалификацията и здравословното
състояние на работника или служителя(ал.2 от цитираната норма).
8
Когато обаче се налага по непреодолими причини, работодателя е в
правото си едностранно да възложи работа от друг характер и без да
съответства на квалификацията на работника или служителя(чл.120, ал.3
КТ).Под „непреодолими причини“ се разбират наводнения, пожари,
земетресения, епидемии и др., създаващи извънредна обстановка в
предприятието и налага мобилизиране от работодателя на голяма част или
целия персонал за извършването на извънредни дейности, с цел опазване
живота и здравето на хората(пациенти и служители).От материалите по
делото се установи, че именно заради извънредната епидемична обстановка
във връзка с COVID-19, засегнала и ответното дружество, последното е
предприело мерки за преустановяване плановото лечение на пациенти,
разкрило е отделение за болни от COVID-19 и периодично пускане в отпуск
на служителите си, с цел именно запазване живота и здравето на
хората.Поради това и впредвид намаления обем работа на ищцата е издадена
заповед №180а/01.12.20г за обучението й в кабинета по лъчелечение, с оглед
евентуалното й бъдещо рационално използване за работа в същия и то само
при „отсъствие“ на титулярката К.З т.е. все бъдещи събития. На това сочат
заповед РД-01-651/11.01.20г на министъра на здравеопазването и заповед
№№РД-01-1136/-9.12.20г на ръководителя на РЗИ-Благоевград.Свидетелските
показания на К и В изрично потвърждават, че насочването на ищцата и св.Д
към кабинета по лъчелечение е пряка последица от създалата се обстановка в
лечебното заведение заради COVID-пандемията.Последната очевидно е
рефлектирала негативно върху натовареността в отделенията, водейки до
цялостното й увеличаване, което е и общоизвестен факт за лечебните
заведения.Оттук и неоснователността на изложените в тази връзка доводи на
ищцата.
Вредвид изложеното настоящия състав счита,че така отправените
разпореждания от работодателя попадат в приложното поле на чл.120, ал.3
КТ и ищцовия отказ да ги изпълни представлява тежко нарушение на
трудовата дисциплина(така Р543/15.01.13г по гр.д.№1688/11г, ІV ГО;Опр.
№760/15.11.18г по гр.д.№2191/18г, ІІІ ГО на ВКС и др.).Още повече, че не се
установи работата в кабинета по лъчелечение да не съответства на ищцовата
професионална квалификация.Ето защо дори ищцовите доводи за промяна на
длъжността да се приемат за факт, то същите се явяват несъстоятелни и не
водят до целения резултат.
9
Неоснователни са и останалите доводите за
незаконосъобразност.Уволнителната заповед е надлежно мотивирана, с
посочване на изискуемите от чл.195, ал.1 КТ индивидуализиращи белези на
дисциплинарните нарушения от обективна и субективна страна.Ищцата е
дала обяснения по см. на чл.193, ал.1 КТ и обстоятелството, че са искани
устно от св.К., не е в състояние да обоснове тезата й.
Неточното посочената дата на докладна №31а в уволнителната заповед
и наличието на заповед №181/01.12.20г, идентична на неизпълнената(заповед
№180а/01.12.20г), не променя горните изводи и не опорочава
уволнението.Освен че датата не е единствения индивидуализиращ белег, те не
са оспорени, а и останалия доказателствен материал установява по
категоричен начин реда и начина на съставянето на въпросните документи,
респ. тяхното действително съдържание,в т.ч. и датата.Св.К и В изясняват в
достатъчна степен, че заповедта, с която на ищцата са вменени неизпълнените
задължения е именно заповед №180а/01.12.20г. Посочването на последната в
уволнителната заповед прави ирелевантна идентичната заповед
№181/01.12.20г за повдигнатия спор.
В този контекст настоящия състав намира, че е без значение
непосочването в заповед №180а/01.12.20г на графика за обучения, името на
обучаващия, конкретните трудови функции за усвояване, периода и
пр.,поради което първата инстанция неправилно е приела, че опорочават
уволнението.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на спора.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК въззиваемата дължи на работодателя
направените по делото разноски пред двете инстанции, които според
доказателствата възлизат общо на 937,33лв.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №905401/25.08.21г на РС-Благоевград по гр.д.
№605/21г,в частта, с която са уважени предявените искове,присъдени са
10
такси и разноски и е допуснато предварително изпълнение,като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете на В. П. Ш., Б. ж.к. Е,
срещу „Специализирана болница за активно лечение по онкология "св.М.
ЕИК-, седалище и адрес на управление в гр.Б, бул. В.Л., за признаване
незаконността на уволнението, материализирано в заповед №21/11.02.21г на
управителя на ответното дружество; отмяна на последната, възстановяване
ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „рентгенов лаборант“ при
ответника и за присъждане на сумата от 5 366,40лв, представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за
период от 6 месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение - 11.02.21г до 11.08.21г, ведно със законната лихва върху
сумата от подаване на исковата молба – 08.03.21г до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА В. П. Ш., да заплати на „Специализирана болница за активно
лечение по онкология "св.М. ЕИК-, седалище и адрес на управление в гр.Б,
бул. В.Л., сумата от 937,33лв, представляващи направените по делото
разноски пред двете инстанции.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок, считано от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11