№ 94
гр. Варна , 11.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно
търговско дело № 20213001000268 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК,
образувано по въззивна частна жалба на „СВИНЕКОМПЛЕКС БРЕСТАК“ АД
– с. Брестак, Община Вълчи дол, Област Варна, ЕИК *, срещу определение №
260304/12.03.2021г., постановено по т. д. № 832/2017г. по описа на Варненски
окръжен съд, в частта, с която е оставена без уважение подадената от частния
жалбоподател молба вх.№ 261865/12.02.2021 г. относно искането за
допълване на постановеното по същото дело определение №
260107/26.01.2021г. чрез присъждане в полза на молителя на разликата над
840 лв., за адвокатско възнаграждение, до претендираните 1 200 лв.
С оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт в посочената
обжалвана част, която според жалбоподателя е резултат от уважаване на
неоснователно възражение на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК, за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, се претендира
неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се уважи молбата за
присъждане в цялост на адвокатско възнаграждение от 1 200 лв. Основните
съображения и доводи се свеждат до това, че първоинстанционният съд не е
имал основание да отчита вида и обема на извършените процесуални
действия до прекратяване на производството по делото поради отказ от
исковете, тъй като предмет на преценка при възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, е действителната
1
фактическа и правна сложност на спора, а не несбъдналите се очаквания за
предвидими процесуални действие, за които е уговорено и авансово платено
адвокатско възнаграждение.
Насрещната страна А. П. Д., действаща като законен представител на
малолетните Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., представлявана по пълномощие от
адв. П. Т. от АК – гр. Пловдив, представя писмен отговор, в който е изразено
становище за неоснователност на жалбата.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежно упълномощен
процесуален представител на легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Съставът на въззивния съд, като обсъди доводите на частния
жалбоподател във връзка с изложените оплаквания, становището на другата
страна, и като провери данните по делото, намира частната жалба за
основателна по следните съображения:
Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна
сложност на делото преди всичко с оглед типичното развитие на
производството. Когато съдът е сезиран с искане за намаляване на адвокатско
възнаграждение поради прекомерност, той следва да съобрази
доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е
различно по сложност при всеки отделен случай. За определянето на правната
и фактическа сложност на едно дело имат значение и: броят и характерът на
извършените съдопроизводствени действия; наличието или отсъствието на
отклонения от типичното развитие на исковия процес; броят, естеството и
сложността на поставените правни въпроси; комплицираността на фактите и
обстоятелствата, които имат значение за неговото решаване и др.
Производството по т. д. № 832/2017г. по описа на Варненски окръжен
съд е образувано по искова молба, подадена от името на малолетните Б. Б. Н.,
П. Б. Н., и Б. Б. Н., действащи чрез своята майка и законна представителка А.
П. Д., срещу „Свинекомплекс Брестак“ АД, ЕИК *, с която е предявен
установителен иск по чл. 71 ТЗ за прогласяване нищожността на взети
2
решения на общо събрание на акционерите на ответното дружество от
15.06.2017 год., и в условията на евентуалност – конститутивен иск по чл. 74
ТЗ за отмяната на същите решения, с оплаквания за процесуална и
материална незаконосъобразност.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното
възнаграждение за производства по ТЗ по иск на съдружник или акционер
срещу дружеството е 800лв., а предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от същата
Наредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки от тях.
При два предявени иска по ТЗ за защита на членствени права,
минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 09.07.2004г. е
1 600 лв., без ДДС, съответно 1 920лв., с ДДС. Уговореният и заплатен от
ответното дружество адвокатски хонорар от 1 200 лв., с ДДС, който се
претендира за присъждане, е под минималния размер. Следователно,
възражението на насрещната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно и отговорността за разноски следва да бъде
ангажирана чрез репапиране на неговия пълен размер.
По изложените съображения, съставът на въззивния съд намира, че
определението следва да се отмени в обжалваната част и в полза на частния
жалбоподател – молител в производството по чл. 248 ГПК, се присъди сумата
сумата 360 лв., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, представляваща разликата над
присъдените 840 лв. до претендирания размер от 1 200 лв.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260304/12.03.2021г., постановено по т. д. №
832/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е оставена
без уважение подадената от „СВИНЕКОМПЛЕКС БРЕСТАК“ АД – с.
Брестак, Община Вълчи дол, Област Варна, ЕИК *, молба вх. №
261865/12.02.2021г. относно искане за допълване на постановеното по същото
3
дело определение № 260107/26.01.2021г. чрез присъждане в полза на
молителя на разликата над 840 лв., за адвокатско възнаграждение, до
претендираните 1 200 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б. Б. Н., ЕГН **********, П. Б. Н., ЕГН **********, и Б. Б.
Н., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител А.
П. Д., ЕГН **********, да заплатят на „СВИНЕКОМПЛЕКС БРЕСТАК“ АД,
ЕИК *, общо сумата 360 лв. / триста и шестдесет лв./, съставляваща разликата
над присъдената сума от 840 лв., по реда на чл. 248 ГПК, с определение №
260304/12.03.2021г., постановено по т. д. № 832/2017г. по описа на ВОС, до
претендирания размер от 1 200 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
В останалата част определението на ВОС не е обжалвано.
Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4