№ 10043
гр. С, 06.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110169808 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 367726/20.12.2023 г. на Р. З. Л., ЕГН ********** и Г.
Р. Л., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр. С, ж.к. ****, със съдебен адрес: гр. С, ул.
***** 12, ет. 1, ап. 2, чрез адвокат П. К. и адвокат Р. К., срещу В. С. Р., ЕГН **********, гр.
С, ж.к. ********* ап. 18, чрез адвокат **************************, за присъждане на
обезщетение за лишаване от право на ползване на имот, представляващ Апартамент № 18,
находящ се в гр. С, ж.к. ********* със застроена площ от 86.45 кв.м., подробно описан в
исковата молба, по отношението на който двамата ищци имат запазено безвъзмездно и
пожизнено право на ползване, като имотът е придобит от тях в режим на съпружеска
имуществена общност през време на брака им и в такъв режим собствеността е прехвърлена
на сина им Р. Г.в Л., бивш съпруг на ответницата, в общ размер на 3400 лв., или 1700 лв. за
всеки ищец за целия период от 15.08.2023 г. до 15.08.2023 г., включително, част от
претендирано обзещетение за периода в общ размер на 4000 лв. или по 1000 лв. месечно, по
500 лв. за всеки ищец, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска в съда – 20.12.2023 г., до окончателното плащане, с правно основание
на предявените искове чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответната страна, като същата счита исковата
молба за недопустима и излага подробни съображения за това, като счита, че е недопустимо
родителите на бившия й вече съпруг да предявяват иск по чл. 57, ал. 1 от Семейния кодекс,
тъй като наемно правоотношение се създава при прекратяване на брака и предоставяне на
съпруга-несобственик на ползването на семейното жилище със съпруга-собственик.
Съдът счита, че предявеният иск е допустим, а исковата молба е редовна и следва да бъде
разгледана в открито съдебно заседание. Независимо, че ищците не могат да претендират
наемна цена за процесния период и за процесния имот, същите, като вещни ползватели, имат
право на обезщетение за това, че са били лишени от възможността да ползват имота, върху
който имат запазено вещно право на ползване пожизнено и безвъзмездно. Предвид това, че
няма друга норма, под която да се подведе предявения иск, съдът приема, че се касае за
1
предявен иск по чл. 59 от ЗЗД. Доколко искът е основателен е въпрос на проверка по
същество.
С оглед горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29 .04.2024 г. от 11.00 часа,
за когато дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искове по чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за
лишаване от право на ползване на имот, представляващ Апартамент № 18, находящ се в гр. С,
ж.к. ********* със застроена площ от 86.45 кв.м., подробно описан в исковата молба, по
отношението на който двамата ищци имат запазено безвъзмездно и пожизнено право на ползване,
като имотът е придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност през време на брака
им и в такъв режим собствеността е прехвърлена на сина им Р. Г.в Л., бивш съпруг на ответницата,
в общ размер на 3400 лв., или 1700 лв. за всеки ищец за целия период от 15.08.2023 г. до 15.08.2023
г., включително, част от претендирано обзещетение за периода в общ размер на 4000 лв. или по
1000 лв. месечно, по 500 лв. за всеки ищец, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на иска в съда – 20.12.2023 г., до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че ищците са носители на вещно право на ползване върху
процесния имот, представляващ Апартамент № 18, находящ се в гр. С, ж.к. ********* със
застроена площ от 86.45 кв.м., подробно описан в исковата молба. Твърдят, че имотът е бил
придобит от ищците по време на техния брак на 29.03.1994 г., а на 23.12.2020 г. са го дарили на
сина си Р. Г.в Л. с Нотариален кат за дарение на недвижим имот № 100, том I, рег. № 17067, дело
№ 85 от 2020 г., но са запазили вещно право на ползване върху дарявания имот заедно и
поотделно, пожизнено и безвъзмездно. Към момента на осъществяване на дарението, синът им бил
женен за ответницата. По-късно последните заживели в процесния апартамент. Сочат, че с
решение на 24.07.2023 г. по гр.д. № 11798/2023 г. на СРС, 37 състав, бракът между сина им и
ответницата бил прекратен, а ползването на семейното жилище – процесното жилище, било
предоставено на ответницата, тяхната бивша снаха. Твърдят, че не са били съгласни ответницата
да живее в имота, върху който имат право на ползване, но не били попитани. Ответницата не ги
допуснала да живеят в имота, нито дори да влязат в него. Сочат, че на 10.08.2023 г. изпратили
нотариална покана до ответницата, като предявили претенция да им заплаща месечен наем в
размер на 1000 лева по посочена в поканата банкова сметка с титуляр Р. З. Л.. Сочат, че
ответницата е получила поканата на 14.08.2023 г., не е оспорила основателността на претенцията
им, но вместо да заплаща сумата, започнала да превежда по посочената в поканата банкова сметка
по 200 лв. месечно. Твърдят, че за процесния период ответницата е заплатила наем в общ размер от
600 лв., по 200 лв. на месец, вместо претендираните от ищците 4000 лв. за периода, по 1000 лв.
месечно.
Ищците твърдят, че са желаели и все още желаят да ползват жилището, поради което са
уведомили ответницата и тя предприела действия за напускане на имота през месец септември
2
2023 г. На 15.09.2023 г. ответницата се обадила на сина им и изразила желание да подготвят
приемо-предавателен протокол, за да освободи и да предаде имота. На 17.09.2023 г. им заявила, че
се е консултирала с адвокат и няма да освободи апартамента. Твърдят, че имотът се ползва изцяло
от ответницата, а те са лишени изцяло от правото им на ползване и не получават полагащото им се
обезщетение. Твърдят, че нямат ключ за имота, в жилището имало алармена инсталация, за която
нямали код и не можели да влязат в него. Твърдят, че през периода от 11 до 14 септември 2023 г.
били подложени на телефонен тормоз от ответницата, която звъняла на всеки от тях поотделно,
заплашвала ги и ги обиждала, заради това, че искали да живеят те в жилището и за това, че
претендират обезщетение под формата на наем. Твърдят, че се страхуват да се приближават до
имота. Считат, че между страните е възникнало облигационно право на ползване върху чуждото
жилище, което няма вещен характер и че същото не е безвъзмездно. Моли съда да уважи исковата
претенция. Претендират разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, като оспорва
предявения иск. Твърди, че ищецът е предявил недопустим иск. Оспорва исковата претенция и
като неоснователна. Оспорва исковете и по основание и размер. Оспорва част от изложените в
исковата молба, като твърди, че част от тях са неверни, а други са неточни или представени
изопачено. Признава част от фактите, поради което съдът ги приема за безспорни между страните.
Излага твърдения, че към датата на прехвърлянето на жилището на Р. Л., син на ищците, на
23.12.2020 г., семейството на ответницата и бившия й вече съпруг са живеели в имота. Сочи, че
ищците са се преместили в друго жилище, нямат незадоволена жилищна нужда и никога не се
били противопоставяли семейството на сина им да продължат да живеят в процесния имот.
Твърди, че е била принудена от ищеца да промени решението си да се изнесе с децата от
процесното жилище, като подал сигнал срещу нея в Агенция за закрила на детето през лятото на
2023 г., като от представител на Агенцията, които са я посетили в жилището, в което смятала да се
премести, разбрала, че вторият ищец се оплакал, че не се грижела дза децата, нарушавала
съдебното решение и била променяла местоживеенето на децата, без съгласието на баща им и това
щяло да затрудни режима му на лични контакти с тях и щяло да им пречи да общуват свободно с
децата, както и че ищците щели да предприемат действия да й отнемат родителските права.
Твърди, че след като уведомила бившия си съпруг и бившия си свекър, че ще остане в апартамента
им с децата, започнал тормоз за пари от страна на ищците. Сочи, че с бившия си съпруг били
постигнали съгласие той да заплаща по-ниска издръжка за децата, под минималната за страната, а
тя да не плаща наем, в какъвто смисъл подписали споразумението. Твърди, че тази тяхна
договореност е известна на ищците.
Ответницата твърди, че никога не е пречила по какъвто и да е начин на ищците да упражняват
вещното си право на ползване върху апартамента. Оспорва твърдението, че в жилището има
алармена инсталация, за която те нямали код и не можели да влязат. Сочи, че алармената система
била инсталирана от бившия й съпруг, тя също нямала код за достъп до нея и не я ползвала, а това
било известно на всички. Твърди също, че не е сменяла ключовете за жилището. Сочи, че в имота
има вещи на ищците и сина им, в това число голям аквариум с много на брой риби и поддържаща
аквариума система, нуждаеща се от системна поддръжка и грижи и че ищците имали достъп да се
грижат за тях. Сочи, че няколко пъти е намирала входната врата на жилището отключена, когато се
е прибирала с децата. Сочи, че с децата ползвали една стая, а съвместно с ищците – кухня и
сервизни помещения. Останалите помещения се ползвали само от ищците. Счита, че ако се дължи
наем в по-висок размер от този, който плаща доброволно в размер на 200 лв. месечно, следва да се
3
приспадне площта от жилището, която се ползва от децата. Счита, че ако собственикът на имота
ползва вещта при липса на съгласие от носителите на вещното право на ползване, той също дължи
обезщетение за това.
ПРИЗНАВА за безспорно и ненуждаещо се в отношенията между страните, че ищците са
придобили чрез Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ на 29.03.1994 г.
имот, находящ се в гр. С, ж.к. Люлин, бл. 155, ет. 5, ап. 18, със застроена площ от 86.45 кв.м.,
ведно с избено помещение № 18 с полезна площ от 3.61 кв.м. и 1.761 % идеални части от общите
части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото; че с Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 100, том I, рег. № 17067, дело № 85 от 2020 г. ищците са
дарили на Р. Г.в Л., техен син, посочения недвижим имот, като са си запазили пожизнено и
безвъзмездно, заедно и поотделно, вещното право на ползване върху целия подаряван имот; че Р.
Г.в Л., син на ищците, и ответницата В. С. Р. са сключили граждански брак на 03.07.2016 г.,
прекратен с влязло в сила Решение № 13017/24.07.2023 г., постановено по гр.д. № 11798/2023 г. на
СРС, 37 състав, като родителските права по отношение на родените от брака деца били
предоставени на майката, ползването на семейното жилище, находящо се в гр. С, ж.к. *********
ап. 18, се предоставя на жената, а мъжът следва да заплаща издръжка за всяко едно от двете деца
по 200 лв. месечно, чрез тяхната майка, считано от датата на влизане в сила на решението за
развод до навършване на пълнолетие или възникване на обстоятелства, водещи до нейното
изменение или прекратяване; че ищците са отправили до ответницата Нотариална покана рег. №
9169, том IVБ, акт 129 от 10.08.2023 г. по описа на нотариус Ивайло Николов с рег. № 040 на НК и
район на действие СРС, получена от ответницата на 14.08.2023 г., както и че през периода от
15.08.2023 г. до 15.12.2023 г. ответницата е заплащала сума от по 200 лв. месечно по отправената й
покана, на основание чл. 146 от ГПК.
УКАЗВА на ищцовата страна, че в нейна тежест е да докаже по делото следните
обстоятелства: твърдението си, че двамата ищци са съпрузи и именно в това тяхно качество
притежават вещно право на ползване върху процесния имот; твърденията, че ответницата ги
лишава от правото им на ползване върху имота, размера на ползата, от която ищците са
лишени, както и всички останали положителни факти и обстоятелства, на които основават
иска си.
УКАЗВА на ответната страна, че в нейна тежест е да докаже наличието на
правопогасяващи и правоизключващи обстоятелства, както и собствените си възражения, от
които черпи изгода за себе си.
УКАЗВА на двете страни, че в тежест на всяка от тях е да докаже положителните факти и
твърдения, от които черпи изгода за себе си.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и с отговора писмени доказателства, с изключение
на представените незаверени съдебни актове.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-оценителна експертиза със задача, посочена в исковата
молба, след извършване на оглед на процесния имот и при съобразяване ползването на жилището
от ненавършилите пълнолетие деца на ответницата и собственика на имота, при депозит в размер
на 450 лв., вносим в размер на 300 лв. от ищците и в размер на 150 лв. от ответницата, в
едноседмичен срок по сметка на СРС.
4
УКАЗВА на страните, че при неангажиране на доказателства за внесен депозит в указания от
съда срок, делото ще се разгледа без събиране на това доказателство.
СЛЕД представяне на доказателства за внесени депозити от двете страни, делото да се докладва
за определяне на вещото лице.
ДОПУСКА по един свидетел при условията на довеждане всяка една от двете страни за
първото по делото открито съдебно заседание, като указва на страните да водят свидетелите си с
валиден документ за самоличност, в противен случай съответния свидетел няма да бъде допуснат
до разпит.
ОПРЕДЕЛЯ срок за ангажиране на доказателства – първото открито съдебно заседание.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба ответникът ще заплати
държавна такса в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба законният представител на ищците и
ответникът следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален
представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото
изрично пълномощно.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат към
Център по медиация или медиатор от Единния регистър
на медиаторите към Министерство на правосъдието), като медиацията е платена услуга.
УКАЗВА на страните, че към Софийски районен съд действа Програма «Спогодби», която за
момента се предлага безплатно, като при желание, страните могат да получат информация от 9.00
до 17.00 ч. от координатор на Програма ”Спогодби”, тел. 02/8955423 и на електронната
страница на съда, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. С, бул. Цар Борис ІІІ
№ 54, ет. 2, стая 204.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5