№ 139
гр. Елхово, 19.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мартина Ив. К.а
при участието на секретаря Николина Д. Златева
като разгледа докладваното от Мартина Ив. К.а Гражданско дело №
20232310100356 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано пред РС-Елхово след изпращането по реда и
при условията на чл.23 ал.3 от ГПК въз основа на Определение №518/08.08.2023г.,
постановено по възз.ч.гр.д.№338/2023г. по описа на ЯОС, на образуваното пред РС-
Тополовград гр.д.№105/ 2023г., от разглеждането на което съдиите от ТРС са се отвели.
Ищецът – „АНЖЕЛ–ОЙЛ-2005"ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Тополовград, ул.***, представлявано от Управителя Е.А.К., в исковата си
молба против Щ. М. Д. от гр.Тополовград, ул.*** и „МИЛЬО 2007"ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Тополовград, ул.***, твърди, че в началото на месец
януари 2019 г. първият ответник Щ. М. Д. паркирал товарно полуремарке с ДК № ***,
собственост на втория ответник - „Мильо-2007"ЕООД, на платения паркинг към Автогара
гр.Тополовград, находящ се на ул."Иван Шишман" № 1, собственост на „Анжел-ойл-
2005"ЕООД. За това си действие Щ. М. Д. не е уведомил собственика на паркинга, нито
лично, нито по друг начин, за което от момента на установяване на факта на ползването на
услугата - паркиране, съгласно т.5 от Приложение № 1 от Общите условия на „Анжел-ойл-
2005"ЕООД за ползване на услуги, предоставяни от Дружеството в обекта Автогара, е
започнало начисляване на такса за ползване на паркинга - по 1 лев на започнал час. Ищецът
счита, че между страните е било сключен неформален договор за услуга - паркиране и
престой, по смисъла на т.5 раздел 1-ви от обявените на видно място в сградата Автогара
Общи условия на договора с ползвателите на услуги, предоставяни от Дружеството-ищец в
обект Автогара. Договорът според ищеца се счита за сключен с фактическото начало на
ползване на услугата, предоставяна от Дружеството-ищец. Товарното ремарке с ДК № ***, е
било паркирано на паркинга до 10.04.2021 г., като дружеството-собственик не е получило
нищо за ползването, нито от собственика, нито от лицето паркирало полуремаркето, за
периода от 12.04.2020 г. - 10.04.2021 г. По смисъла на т.2 от раздел 3 от ОУ собственикът и
лицето, което го е паркирало, солидарно дължат за посочения период, такси в общ размер на
8 712 лева /8 712 часа по 1 лев за всеки започнал час/, съгласно т.2 от Приложение№1 към
ОУ.
1
Предвид на това, че съгласно т.3.2 от раздел 3 от ОУ таксите за извършените услуги
/паркиране или престой/ се дължат след приключване на ползването на услугите, но не по-
късно от края на календарния месец, в който са предоставени, по смисъла на т.3.3 от същия
раздел 3 от ОУ за незаплатените услуги по т.3.2, се начислява лихва за забава в размер на
законната лихва, считано от края на календарния месец, в който са предоставени услугите. В
този смисъл ищецът счита, че ответниците са изпаднали в забава в края на всеки календарен
месец от процесния, посочен по-горе период за предоставените в същия месец услуги, а
именно такси за паркиране на полуремарке с ДК № ***, начислени почасово съгласно т.2 и
т.5 от Приложение №1 към ОУ. С иск.си молба ищецът сочи, че е начислена лихва върху
задълженията на ответниците за паркиране за всеки месец от периода 12.04.2020г. до
10.04.2021г., като началният момент е първо число на месеца, следващ месеца, в който са
предоставени услугите, тъй като крайният срок за плащане на услугите за паркиране е краят
на месеца, в който са предоставени.
Предвид на така изложените си съображения ищецът с иск.си молба моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят при условията на
солидарна отговорност сумата от 8 712 лева, представляваща незаплатените за периода от
12.04.2020 г. до 10.04.2021 г. такси за паркиране на полуремарке с ДК № ***, както и сумата
от 2 174.25 лв., представляваща начислените лихви за забава върху задълженията на
ответниците за паркиране за всеки месец от периода -12.04.2020г. до 10.04.2021г., като
началният момент е първо число на месеца, следващ месеца, в който са предоставени
услугите, ведно със законната лихва върху сумата от 8 712 лева, считано от момента на
депозиране на исковата молба в съда - 18.04.2023г. до окончателното плащане на сумата. С
исковата молба съобразно процесуалните правила са представени писмени доказателства.
Ответниците – Щ. М. Д. от гр.Тополовград и „МИЛЬО 2007"ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.Тополовград, ул.***, действащи чрез пълномощника
си - адв.П. М. от АК-Ямбол, с писмения си отговор депозиран в законоустановения 1-
месечен срок, по изложени съображения, са оспорили допустимостта на иск.молба, както и
основателността на същата. В същото време в отговора според депозиралите го, твърдяните
от ищцовото Дружество като дължими за процесния период от време, считано от
12.04.2020г. до 10.04.2021г. такси за паркиране и законни лихви върху тях, се сочи, че
представляват по своето естество наеми под формата на периодични плащания, поради
което изрично се релевира възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност по
смисъла на чл.110 и чл.111 б."в" от ЗЗД. Основателността на заявените с иск.молба
претенции се оспорва с доводи за недоказаност и за завишеност на размера на исковете.
Предвид на изложените си съображения, ответниците с отговора на иск.молба заявяват
искане за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на заявените
иск.претенции, алтернативно - в случай, че се разгледа по същество, то се желае съдът да
постанови решение, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В проведеното съдебно заседание за ищеца, редовно призован, се явява
пълномощникът му – адв.М. Т. от АК-Ямбол, който от името на доверителя си заявява, че
поддържа предявените искове на същите основания и със същите искания. Ангажира
писмени и гласни доказателства в подкрепа на исковите си претенции. В хода на устните
прения по изложени доводи и съображения, доразвити и в представени по реда на чл.149,
ал.3, предл.1-во от ГПК писмени бележки, пълномощникът на ищеца, адв.Т., пледира да
бъде постановено решение, с което да бъдат уважени като основателни и доказани
предявените от ищеца искове. Претендира се и присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание за ответниците, редовно призовани, се явява пълномощникът
им - адв.М. от АК-Ямбол, който заявява, че поддържа направеното с писмения отговор по
иск.молба оспорване по основание и размер на исковите претенции. В първото по делото
2
о.с.заседание прави доказателствено искане за приобщаване към доказателствената
съвкупност по настоящото гр.д. на приключилото на две съдебни инстанции НОХД
№1119/2022г. по описа на РС-Ямбол, с което Управителят на ищцовото Дружество е осъден
за присвояване на процесното товарно полуремарке, като се изтъква, че мотивите на влезлия
в сила съдебен акт, постановен по посоченото НОХД са задължителни за гражданския съд.
В хода на устните състезания, адв.М. по изложени доводи и съображения заявява искане за
постановяване на решение, с което исковите претенции на ищеца да бъдат отхвърлени
изцяло като неоснователни и бъдат присъдени на ответниците направените по делото
разноски, съгласно представен списък на същите по чл.80 от ГПК. Изтъква се, че от
приложеното НОХД по описа на РС-Ямбол е видно, че с влязла в сила присъда Управителят
на ищцовото дружество е признат за виновен, че се е разпоредил с вещта, за която
претендира, че е съхранявал и за това му се дължи възнаграждение. Според адв.М.
отношенията между страните в конкретния случай би следвало да се уреждат от ЗЗД, по-
точно глава 7 касаеща влог, тъй като е безспорно, че доверителят му е предал за съхранение
една своя движима вещ, в случая ремарке, подробно описано в иск.молба и в материалите
по наказателното дело. Съгласно визираното в чл.250 от ЗЗД влогоприемателя, в случая
ищеца, след като се е съгласил да получи вещта, той съответно е поел и задължението да я
пази и да я върне, като съобразно същата разпоредба той няма право на възнаграждение,
освен ако то не е уговорено. В конкретния случай влогоприемателя – ищец според
пълномощника на ответниците, не само не е пазил и не е върнал вещта на собственика в
лицето на ответното Дружество, но от вл. в сила присъда е видно, че се е разпоредил без
правно основание със същата. В този смисъл, след като не е пазил и не е върнал вещта, на
него не му се следва възнаграждение не само, защото такова възнаграждение не е уговорено,
а и защото умишлено влогоприемателя-ищец, се е разпоредил противоправно с вещта, която
му е предадена за пазене и съхранение. По делото няма каквито и да е доказателства, че към
настоящия момент вещта е върната от влогоприемателя – ищец на ответното Дружество,
което би следвало да се явява абсолютна предпоставка съгласно договора за влог за
претендирането на каквото и да е възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С доклада си по делото, изложен в провелото се на 04.09.2024г. открито
съд.заседание, съдът е приел за безспорно по смисъла на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, че
процесното полуремарке с ДК № ***, е собственост на втория ответник по иск.молба -
„Мильо-2007"ЕООД, както и че паркинга към Автогара-гр.Тополовград, находящ се на
ул."Иван Шишман" № 1, е собственост на ищеца - „Анжел-ойл-2005 "ЕООД.
От приложените към исковата молба Общи условия на „Анжел-ойл-2005“ЕООД за
ползване на услуги, предоставяни от дружеството в обект „Автогара“, се установява, че със
същите се определят правата, задълженията и отговорностите на страните по договора при
извършването и ползването на услугите, посочени в раздел II. Потребители на тези услуги
съобразно визираното в т.2 от Раздел I „Общи положения“ могат да бъдат както физически,
така и юридически лица, като страните по договора могат да договорят и други условия, но
в такъв случай сключват индивидуален договор в писмена форма, съобразно посоченото в
т.4 от Раздел I „Общи положения“. По силата на т.5 от същия раздел договорът за услуга се
счита за сключен с фактическото начало на ползване на услугата, предоставяна от „Анжел-
ойл-2005“ЕООД и ако не е договорено друго, се счита, че ползвателят приема безусловно
ОУ, които съгласно т.3 са поставени на видни и достъпни места по сградата, а и се
предоставят при поискване от потребителите от офиса на Дружеството, находящ се в
сградата на Автогарата.
Услугите, които се предоставят са посочени в Раздел II и са следните: - 1. Паркиране
и престой на МПС от всички категории и класове, самоходна и несамоходна техника,
3
ремаркета и полуремаркета и т.н.; 2. Ползване на санитарни помещения за хигиена и
почивка и 3. Ползване на инструменти и съоръжения за поправка на възникнали аварии с
МПС и друга техника.
Съгласно т.2 от Раздел III „Основни правила“ плащане на услугите, предоставяни от
„Анжел-ойл-2005“ЕООД в обект Автогара, дължат физическите лица ползвали услугите
солидарно със собствениците на техническите средства оставени на паркинг, престой или
съхранение, включително за извършени необходими ремонти по тях. В т.3 е посочено, че
ползвателите на услугата паркиране или престой заплащат на база единица време, като
обявят предварително - почасово или на ден желаят да бъдат таксувани, а ползвател
необявил желаната форма, се таксува почасово.
По смисъла на т.7 от Раздел III „Основни правила“ размера на таксите за
предоставяните услуги от Дружеството-ищец са определени в Приложение №1, което е
неразделна част от ОУ. Съгласно това препращане, т.2 от посоченото Приложение
предвижда, че „таксата за паркиране и престой на МПС, ремаркета, полуремаркета,
строителна и друга техника на открито, без осигурена охрана, е както следва: по 1 /един/ лев
за всеки започнал час при таксуване на часове или 10 /десет/ лева на ден за всеки започнал
ден при таксуване на ден“.
По делото по искане на ответниците е приложено НОХД № 1119/2022г. по описа на
РС-Ямбол, от материалите по което е видно, че с влязла в сила на 08.11.2023г. Присъда №48
от 16.03.2023г. постановена по посоченото НОХД, изменена с Решение №105/08.11.2023г. по
ВНОХД №278/2023г. по описа на ОС-Ямбол, Управителят на ищцовото Дружество, но като
физическото лице Е.А.К., е признат за виновен в това, че на 10.04.2021 г. в гр.Тополовград
противозаконно е присвоил процесната чужда движима вещ - полуремарке марка „Шмитц 24
А 1362" с per. № ***, с рама № WSMS6980000492513, на стойност 6 896,00 лева,
собственост на „Мильо 2007" ЕООД, с Управител Щ. М. Д., която владее или пази -
престъпление по чл.206, ал.1 от НК, поради което на това основание и на основание чл.54 от
НК е осъден на 1 година лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е
отложено от изтърпяване за срок от 3 години. Със същата Присъда подсъдимият Е.А.К. е
бил осъден да заплати на гражданския ищец - ответника „Мильо 2007“ЕООД-
гр.Тополовград, представлявано от Управителя Щ. М. Д., сума в размер на 6 896 лв., ведно
със законната лихва, считано от 10.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от престъплението.
От страна на ищеца по настоящото гр.дело са ангажирани гласни доказателства чрез
показанията на свидетеля Г.П.К. /без родствени връзки със страните/. От същите се установи,
че свидетелят К. работи като шофьор и във връзка с работата си, е ползвал през 2015г.,
2017г. и 2018г. срещу заплащане и то неведнъж паркинга на ищцовото Дружество, който се
намира на Автогарата в гр.Тополовград. Свидетеля сочи, че е виждал на чакалнята на
Автогарата надпис, че паркинга е платен и на видно място е била отразена тарифа за
заплащане на час от 1 лев, а на ден, т.е. за 24 часа – 10 лева. За практиката по наемане на
паркомясто св.К. сочи, че се е обаждал предварително на Управителя на ищцовото
Дружество, който му е посочвал точното място, където да паркира. За процесното ремарке
свидетелят твърди, че го е виждал на паркинга на ищцовото Дружество, намиращ се на
Автогарата, като дори е паркирал камиона си до него. Според св.К. ремаркето е престояло
около 2-3 години на паркинга, но през последните две години, от когато датира участието му
като свидетел по наказателното дело, което се е водило за това ремарке, същото не се е
намирало на паркинга на ищеца.
От така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и
като изходи и от петитума на същата, съдът с доклада си по чл.146 от ГПК е
квалифицирал предявените от ищеца в обективно съединяване искове по следния
4
начин - иск по чл.228 вр.с чл.121 от ЗЗД вр.с т.2 от Приложение №1 към ОУ вр.с
т.5 от Раздел 1-ви и т.2 и т.3.1 от раздел 3-ти от ОУ - за осъждане на ответниците при
условията на солидарна отговорност да заплатят на Дружеството-ищец сума в размер
на 8 712 лв., представляваща дължимите по силата на посочените ОУ и Приложение
№1 към тях, такси за паркиране на полуремарке с ДК №*** за периода 12.04.2020г. -
10.04.2021г. на платения паркинг към автогара гр. Тополовград, находящ се на
ул."Иван Шишман"№1, собственост на Дружеството-ищец и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД
вр.с т.3.2 и т.3.3 от Раздел 3-ти от ОУ вр.с т.2 от Приложение №1 към ОУ - за
осъждане на ответниците при условията на солидарна отговорност да заплатят на
Дружеството-ищец сума в размер на 2 174.24 лв., представляваща изтекли лихви за
забава върху дължимите от ответниците суми, явяващи се незаплатени такси за
паркиране за процесния период /12.04.2020г. - 10.04.2021г./, считано от момента, в
който са станали изискуеми до датата на подаване на исковата молба /пред РС-
Тополовград/ - 18.04.2023г., както и акцесорно искане - за заплащане на законна
лихва върху сумата от 8 712 лв., считано от момента на завеждане на иск.молба /пред
РС-Тополовград/ - 18.04.2023г. до окончателното плащане.
Ответниците с писмения си отговор оспорват исковата претенция както по
основание, така и по размер. Предвид на това, че твърдяните от ищцовото Дружество като
дължими за процесния период от време, считано от 12.04.2020г. до 10.04.2021г. такси за
паркиране и законни лихви върху тях, представляват според ответниците по своето естество
наеми под формата на периодични плащания, с отговора си по иск.молба те са релевирали
възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност по смисъла на чл.110 и чл.111
б."в" от ЗЗД.
Съобразно разпределената доказателствена тежест и предвид приключилото
наказателно производство срещу Е.А.К., но като физическо лице, а не като Управител на
ищцовото Дружество, съдът на основание чл. 300 от ГПК зачита влязлата в сила на
08.11.2023 г. Присъда №48/16.03.2023г., постановена по НОХД №1119/2022г. по описа на РС-
Ямбол, изменена с Решение №105/08.11.2023г. по ВНОХД №278/ 2023г. по описа на ОС-
Ямбол, която е задължителна за гражданския съд относно извършването от осъдения
Карачолов на престъпление по чл.206, ал.1 от НК, за което е признат за виновен, за неговата
противоправност и за вината на дееца, поради което и тези въпроси не могат да се
пререшават.
Фактологията по настоящото производство и влязлата в сила присъда налагат да се
приеме, че на 10.04.2021г. в гр.Тополовград Е.А.К. противозаконно е присвоил процесната
чужда движима вещ - полуремарке марка „Шмитц 24 А 1362" с peг. № ***, с рама №
WSMS6980000492513 на стойност 6 896,00 лева, собственост на „Мильо 2007" ЕООД, с
управител Щ. М. Д., която вещ му е била предадена във владение и надзор - престъпление по
чл.206, ал.1 от НК, за което му е било наложено съответно наказание.
Или с оглед на горното е безспорен факта, че към датата на извършване на
престъплението „обсебване“ – 10.04.2021г. процесното ремарке е било във владение на
физическото лице Е.А.К. и същата вещ се е намирала на процесния платен паркинг към
Автогарата на гр.Тополовград, който е собственост на ищцовото Дружество, на което е
Управител Е.А.К..
За основателността на предявения иск за заплащане на такси за паркиране ищецът
съобразно разпределената му доказателствена тежест, следва да докаже възникването на
валидно облигационно правоотношение между страните, основаващо се на въведените от
собственика на платения паркинг - „Анжел-ойл-2005"ЕООД, Общи условия за ползване на
услуги, предоставяни от дружеството в обекта Автогара, по силата на които ищецът е
предоставил на ответника за възмездно ползване паркомясто от платен паркинг на адрес:
5
гр.Тополовград, ул."Иван Шишман" № 1, през периода за който се претендира наемната
цена, а именно за периода – от 12.04.2020г. до 10.04.2021г.
В настоящият случай от събраните по делото доказателства не се установи както да
е възникнало още през м.януари 2019г., когато се сочи в обстоятелствената част на ИМ, че
ответникът Щ. М. Д. е паркирал товарното полуремарке с ДК № ***, собственост на
ответното Дружество – „Мильо 2007“ЕООД, облигационно наемно по своето правно
естество правоотношение между страните по делото, подчинено на въведените от ищеца в
платения му паркинг ОУ. Липсват и доказателства престоят на процесната движима вещ на
паркинга към Автогарата, собственост на ищцовото Дружество да е продължил и през
процесния период – от 12.04.2020г. до 10.04.2021г. - на която дата всъщност по безспорен
начин /въз основа на посочената по-горе вл.в сила Присъда на наказателния съд/ се
установи, че вещта е била престъпно обсебена от Е.А.К.. Единствените доказателства, които
ищцовата страна ангажира по делото са показанията на разпитания свидетел Гошо К..
Показанията на този свидетел се кредитират относно обстоятелството, че е виждал
процесното ремарке 2-3 години в имота на ищеца, но в същото време свидетеля не уточни
кой е конкретния период, през който ремаркето е престоявало на паркинга. Свидетелят успя
да уточни единствено, че от 2021г. въпросното ремарке не се е намирало вече на паркинга.
Действително в мотивите към вл.в сила Присъда №48/16.03.2023г., постановена по
НОХД №1119/2022г. по описа на РС-Ямбол, изменена с Решение №105/08.11.2023г. по
ВНОХД №278/ 2023г. по описа на ОС-Ямбол, се съдържа фактология както за началната
дата на паркиране на процесното ремарке на платения паркинг към Автогара-
гр.Тополовград, собственост на ищцовото Дружество, както и за престоя й впоследствие до
датата на престъпното обсебване от осъденото лице Елко Карачолов, но мотивите на
наказателния съд и възприетата от него фактическа обстановка, предшестваща
престъплението, не могат да се ползват от настоящият съдебен състав за установяване на
сочената в тях фактическа обстановка, предшестваща престъплението. Макар и официален
документ по см. на чл. 179 от ГПК, мотивите на наказателния съд не представляват
доказателство за възникването и наличието на облигационно отношение между дееца и то в
качеството му на Управител на ищцовото дружество /с вл.в сила присъда същият е осъден за
престъпно присвояване като физическо лице/ и собственика на вещта, още по-малко могат
да са доказателство за периода на съществуване на такова правоотношение. Мотивите на
наказателния съд, постановил осъдителната присъда отразяват възприетата фактология,
предшестваща и съпътстваща осъществяването на престъпното деяние и правните изводи за
механизма и начина на извършеното престъпление и авторството му и по смисъла на чл.300
от ГПК както се посочи и по-горе те са задължителни за гражданския съд относно
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. В този смисъл всички факти, относими към
твърдяното в иск.молба облигационно правоотношение за процесния период от време, които
в случая предшестват престъпното „присвояване“, осъществено на 10.04.2021г. следва да се
установят с конкретни доказателства в рамките на производството по разглеждане на
настоящото гражданско дело, а не да се считат за доказани въз основа на извършени разпити
на свидетели в хода на съдебното следствие по НОХД №1119/2022г. по описа на ЯРС, както
е изтъкнал процесуалният представител на ищцовото Дружество в представените си
писмени бележки по съществото на спора.
При горната доказателствена непълнота и указаната с протоколно определение от
11.01.2024 год. доказателствена тежест за ищеца, съдът намира, че ищцовото Дружество не
съумя да докаже възникването и по същественото съществуването на твърдяното
облигационно правоотношение през процесния период – от 12.04.2020г. до 10.04.2021г.,
поради което предявеният иск по чл.228 вр.с чл.121 от ЗЗД вр.с т.2 от Приложение №1
към ОУ вр.с т.5 от Раздел 1-ви и т.2 и т.3.1 от раздел 3-ти от ОУ - за заплащане от
ответниците при условията на солидарна отговорност на сумата в размер на 8 712 лв.,
6
представляваща дължимите по силата на посочените ОУ и Приложение №1 към тях, такси за
паркиране на полуремарке с ДК №*** за претендирания период на платения паркинг към
Автогара гр. Тополовград, находящ се на ул."Иван Шишман"№1, собственост на
Дружеството-ищец, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид на така направеният извод за отхвърлянето на главния иск, е безпредметно
обсъждането на релевираното от ответниците с писмения им отговор по иск.молба
възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност по смисъла на чл.110 и чл.111 б."в" от
ЗЗД на претендираните от ищеца като дължими такси за паркиране.
Претенцията на ищеца за заплащане на сумата в размер на 2 174.24 лв.,
представляваща лихви за забава върху дължимите от ответниците суми, явяващи се
незаплатени такси за паркиране за процесния период /12.04.2020г. - 10.04.2021г./, считано от
момента, в който са станали изискуеми до датата на подаване на исковата молба /пред РС-
Тополовград/ - 18.04.2023г., се явява акцесорна и с оглед на горните изводи на съда за
неоснователност и недоказаност на претенцията за главницата, също следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана. Като такова следва да бъде отхвърлено и
акцесорното искане - за заплащане на законната лихва върху сумата от 8 712 лв., считано от
момента на завеждане на иск.молба в съда /пред РС-Тополовград/ - 18.04.2023г. до
окончателното плащане на сумите.
За прецизност съдът намира да отбележи, че не споделя възражението на
процесуалния представител на ответниците, адв.М., който едва в хода на устните състезания
за първи път възведе напълно нови доводи в насока, че правоотношението между страните
следва да се разглежда като такова, касаещо Договор за влог, уредено в глава 7 от ЗЗД, чл.250
и сл. от ЗЗД. Така формулираните от пълномощника на ответниците правни съждения в хода
на устните прения, не кореспондират с изразеното преди това с отговора му по иск.молба
оспорване на основателността и размера на исковите претенции, сочени като основани на
наемно правоотношение. Поради това и съдът намира, че не дължи произнасяне по тези
правни съждения на ответната страна, но за прецизност следва да изтъкне, че
основополагащо при определяне на вида договор, е каква всъщност е уговорката между
страните: дали е за предоставяне на паркомясто, или е за предоставяне на автомобил за
пазене и съхранение срещу възнаграждение, или другояче казано – какъв е предметът на
договора. В случая по делото от представените доказателства – от естеството на ОУ на
ищцовото Дружество и от показанията на св.К., може да се направи извод, че се касае за
наемно правоотношение, не и за договор за влог, тъй като последният е едностранен
договор, поради това, че по него задължения възникват само за влогоприемателя. Негово
задължение е да приеме вещта, да я пази и да я върне, а по смисъла на чл.250, ал.2 от ЗЗД
влогоприемателят няма право на възнаграждение, освен ако то е уговорено /в ОУ на
ищцовото Дружество таксите за ползване на паркинга са били обявени на видно място за
ползвателите/. Докато при Договора за наем наемодателят се задължава да предостави на
наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена
/чл.228 от ЗЗД/.
Разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски по
настоящото производство има ответната страна. Ответниците по настоящото исково
производство съобразно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, приложен на
л.56 от делото и Договор за правна защита и съдействие от 27.06.2023г. ведно с пълномощно
към него /л.37 от гр.д.№105/2023г. по описа на ТРС/ и 2 бр. Договори за правна защита и
съдействие от 04.01.2024г. ведно с пълномощни към тях /л.23 и л.24 от материалите по
настоящото гр.д.356/2023г. по описа на РС-Елхово/, са доказали заплащането на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1 300.00 лв. от ответника Щ.
М. Д. и 500.00 лв. от ответника „Мильо – 2007“ЕООД. Поради това ищецът следва да бъде
7
осъден да заплати на основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника Щ. М. Д. направените от
него разноски по делото в размер на 1 300.00 лева, а на ответника „Мильо – 2007“ЕООД
направените от него разноски в размер на 500.00 лв.
Водим от гореизложеното, Елховският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АНЖЕЛ–ОЙЛ-2005"ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр.Тополовград, ул.***, представлявано от Управителя Е.А.К.,
действащ чрез пълномощника си – адв.М. Т. от АК-Ямбол, против Щ. М. Д., с ЕГН
**********, с адрес - гр.Тополовград, ул.*** и „МИЛЬО 2007"ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Тополовград, ул.***, представлявано от Управителя Щ.
М. Д., в условията на обективно съединяване иск по чл.228 вр.с чл.121 от ЗЗД вр.с т.2
от Приложение №1 към ОУ вр.с т.5 от Раздел 1-ви и т.2 и т.3.1 от раздел 3-ти от ОУ - за
осъждане на ответниците при условията на солидарна отговорност да заплатят на
Дружеството-ищец сума в размер на 8 712 лв., представляваща дължимите по силата на
посочените ОУ и Приложение №1 към тях, такси за паркиране на полуремарке с ДК №*** за
периода 12.04.2020г. - 10.04.2021г. на платения паркинг към автогара гр. Тополовград,
находящ се на ул."Иван Шишман"№1, собственост на Дружеството-ищец и иск по чл.86
ал.1 от ЗЗД вр.с т.3.2 и т.3.3 от Раздел 3-ти от ОУ вр.с т.2 от Приложение №1 към ОУ - за
осъждане на ответниците при условията на солидарна отговорност да заплатят на
Дружеството-ищец сума в размер на 2 174.24 лв., представляваща изтекли лихви за забава
върху дължимите от ответниците суми, явяващи се незаплатени такси за паркиране за
процесния период /12.04.2020г. - 10.04.2021г./, считано от момента, в който са станали
изискуеми до датата на подаване на исковата молба /пред РС-Тополовград/ - 18.04.2023г.,
както и акцесорно искане - за заплащане на законна лихва върху сумата от 8 712 лв.,
считано от момента на завеждане на иск.молба /пред РС-Тополовград/ - 18.04.2023г. до
окончателното плащане, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „АНЖЕЛ–ОЙЛ-2005"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Тополовград, ул.***, представлявано от Управителя Е.А.К., ДА ЗАПЛАТИ
на Щ. М. Д., с ЕГН **********, с адрес - гр.Тополовград, ул.***, направените в настоящото
исково производство разноски в размер на 1 300.00 /хиляда и триста/ лева.
ОСЪЖДА „АНЖЕЛ–ОЙЛ-2005"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Тополовград, ул.***, представлявано от Управителя Е.А.К., ДА ЗАПЛАТИ
на „МИЛЬО 2007"ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Тополовград,
ул.***, представлявано от Управителя Щ. М. Д., направените в настоящото исково
производство разноски в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез
Елховски районен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните, чрез връчването
му.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
8