Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260866 17.03.2021
година град Пловдив
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI граждански
състав, в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 12292 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
от „Лайт кредит консулт” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
П., ул. „П.“ № *, ет. *, представлявано от *** А. Д. А., чрез пълномощника му адв. П. П. против Л.Р.М., ЕГН **********,
с адрес ***, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от
408.74 лева, представляваща извършено от ищеца плащане по договор за заем №
**** от *****., сключен между ищеца и „Лайт кредит“ ООД, което плащане е
извършено въз основа на договор за гаранция от 10.02.2016г. и поради неплащане
на задълженията на заемателя по договора за паричен заем, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на постъпването на заявлението в съда-
10.04.2019г. до окончателното й погасяване.
В исковата молба се твърди, че
между ответницата и „Лайт кредит” ООД е сключен Договор за заем № **** от ******
г., като размерът на предоставената сума бил 1000 лв. за срок от 8 месеца, като
погасителните вноски са на 8 равни месечни вноски, всяка от които на стойност
от 144,47 лв., с краен срок на погасяване 10.10.2016г. Общата сума, подлежаща
на връщане била в размер на 1155,76 лв. Като обезпечение на вземането по така
сключения договор бил сключен договор за гаранция на ***** г. между ищцовото
дружество, в качеството на гарант, „ЛАЙТ
КРЕДИТ” ООД като заемодател и ответника Л. М. и Е. М., като заематели. Съгласно
този договор заемателят дължал на гаранта възнаграждение в размер на 8 месечни
вноски, всяка на стойност от 78,38 лв., което възнаграждение било обезпечено с
издаден в полза на гаранта запис на заповед за дължимото възнаграждение. Твърди
се, че ответника заплатил в полза на
„Лайт Кредит“ ООД /заемодател/ - сумата от 747,02 лева, а към „Лайт Кредит
Консулт“ по договора за гаранция сумата от 627, 04 лева. Задълженията на
ответника по договора за гаранция били погасени, като останала дължима сумата
от 408,74 лева по договора за заем. На 13.03.2019г. ищецът – „Лайт Кредит
Консулт“ ЕООД заплатил на „Лайт Кредит“ ООД сумата от 408,74 лева по банков
път. На осн. чл. 6 от договора за гаранция ищецът встъпил в правата на заемателя
спрямо заемополучателя. Ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК за дължимите
суми. По образуваното ч.гр.д. № 5658/2019г. по описа на РС Пловдив била
издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обуславяло и правния интерес от предявяване на
настоящия иск. По изложените съображения ищецът моли за уважаване на исковата
претенция. Претендира присъждане на направените в настоящото и в заповедното
производство разноски.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му
особен представител адв. Е. Т., с който се изразява становище за
неоснователност на иска. Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства.
Въвежда възражение за недействителност на процесните договори за заем и договор
за гаранция, поради наличието на неравноправни клаузи. Позовава се на чл. 143 и чл. 143, ал. 1 от
ЗЗП, както и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. Освен това
договорът за потребителски кредит бил недействителен и поради неспазването на
чл. 11 от ЗПК. На осн. чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 10, т. 11, т.
12 от ЗПК. Твърди, че в договора липсвала информация относно Общия размер на
договора и условията за погасяването му и същите били неопределяеми към момента
на подписването му. Липсвала информация и относно условията за прилагането на
годишния лихвен процент от 40%. В договора не бил посочен изрично годишния
процент на разходите, както и факторите, които влияят на формирането на цената
на услугата. В годишния процент от разходите не били включени предвидените с
договора за гаранция вноски. Липсвал и погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Договора за гаранция бил недействителен и на осн. чл. 143, т. 19 ЗЗП вр. чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, доколкото кредиторът не можел да изисква заплащане на такси
и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Сключеният договор за гарант бил недействителен, тъй като в същия липсвала ясна
информация относно главната сделка. Не ставало ясно какъв е предметът на
главното задължение, какъв неговият размер, респ. за какво е поел да отговаря
поръчителят. Оспорва се обстоятелството, че ответницата била надлежно уведомена
за извършено плащане от страна на поръчителя. По изложените съображения моли за
отхвърляне на иска.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
Със заповед № 3011 от
11.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 5628/2019г. по описа на ПРС, 14-ти гр. състав е разпоредено
длъжниците Е. Р. М. и Л. Р. М. да заплатят солидарно на ищеца сумата от 409,74
лева главница, представляваща невърната сума по договор за заем № ****от
10.02.2016г., сключен с „Лайт Кредит“ ООД, заплатена на 13.03.2019г. от „Лайт
кредит консулт“ ЕООД, съгласно договор за гаранция от 10.02.2016г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението в съда до
окончателното плащане, както и направените в заповедното производство разноски
в размер на 325 лева.
Като писмени доказателства по
делото са приети копие от договор за
заем № ***/****г., договор за гаранция от същата дата, уведомление и платежно
нареждане за платена гаранция.
По делото е прието заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в. л. В. Ш., от която се
установява, че по процесния договор за заем „Лайт Кредит“ ООД е предоставил в
заем на Е. М. и Л. М. в заем сумата от 1000 лева, която е изплатена на М. по
банков път на 11.02.2016г.
Съгласно погасителния план
предоставеният заем следва да се погаси на 8 равни месечни вноски по 144,47
лева, с първа погасителна вноска 10.03.2016г. и краен срок на
погасяване-10.10.2016г. Общо дължимата по договора сума е 1155,76 лева
включваща главница и възнаградителна лихва.
Като обезпечение на вземането по
договора за заем е сключен договор за гаранция от *******. между ищцовото
дружество като гарант, заемодателя- „Лайт Кредит“ ООД и заемателите Л. М. и Е. Р..
Съгласно договора последните дължат на
„Лайт кредит консулт“ ЕООД възнаграждение в размер на 8 ежемесечни премии,всяка
от които на стойност 78,38 лева.
В счетоводството на двете
дружества партидата на договора за заем и договора за гаранция се води на името
на Е. М., тъй като е посочен на първо място в договора.
По договора за заем
заемополучателите са изплатили главница в размер на 591,26 лева, като непогасената
част от главницата възлиза на 408,74 лева.
Към ищцовото дружество всички
вноски за премии по гаранция -627,04 лева са платени. Няма непогасена част по
договора за гаранция.
Договорът за гаранция е активиран
на 13.03.2019г. От „Лайт кредит консулт“ ЕООД към „Лайт кредит“ ООД е преведена
по банков път сумата от 408,74 лева , с които е закрита останалата дължима
главница. Вземането на ищеца към Л. М. и Е. М.
до договора за заем и договора за гаранция според вещото лице е в размер
на 408,74 лева.
Съдът кредитира заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, като компетентно извършено, отговарящо пълно и
ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По делото е безспорно установено,че между
ответника и трето за спора лице- „Лайт Кредит“ ООД е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за паричен заем, по силата на който
дружеството предоставило на заемателя определена парична сума под формата на
потребителски кредит, срещу задължението за връщането й в срок, при съответна
лихва. Според съдържанието на договора е уговорено
между страните погасяването на кредита да се извърши на 8 месечни вноски в размер на 144,47лв., считано
от 10.03.2016г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по
заема от 40%.Посочен е общ размер на всички плащания от 1155,76 лв.,както и годишен процент на разходите
в размер на 48,57%. В чл.3,ал.2 от договора за заем е
предвидено,че сумата се предава при предоставяне на обезпеченията по чл.6
от договора, едно от които е гарантиране от трето лице
чрез сключване на договор за гаранция(вж.чл.6).Следователно условие за
предоставяне на заема е сключването на договор за гаранция.
Също така няма спор, че наред с
договора за заем е бил сключен и тристранен договор за гаранция между ищеца в
качеството му на гарант, заемодателя „Лайт Кредит“ООД , ответника и другия заемополучател- Е. М., съгласно който заемополучателите са се задължили да заплатят на гаранта възнаграждение, разсрочено на 8 ежемесечни премии, всяка на стойност 78,38 лева. Според
чл.3.1 от същия договор премиите се дължат и се заплащат заедно (на същата
дата) със съответните месечни погасителни вноски по заема. Видно е,че сключеният договор за гаранция има
гаранционно-обезпечителен характер, като
по силата на договора ищцовото дружество-гарант се е задължило да отговаря пред
заемодателя за изплащане на задълженията по договора за заем от *****. в
случай, че заемателите не
извършват
дължимите и изискуеми плащания. По
този начин се гарантира задължението по договора за заем, като съобразно чл.6 от последния заемополучателят
изрично е дал съгласие вземането на заемателя да бъде обезпечено чрез гаранция
от трето лице. Със сключването на договора
за гаранция е възникнало правоотношение, което
е различно от правоотношението по поръчителството-чл.138-148 от ЗЗД и по
банкова гаранция по чл.442 от ТЗ.
От приетия като писмено доказателствопо делото Договор от
10.02.2016г. сключен между заемодателя „Лайт Кредит“ ООД, гаранта
„Лайт Кредит Консулт“ ООД
и заемополучателите Е. М. и Л.М. се установява, че страните са постигнали договорка в смисъл
гарантът, със съгласието на
заемодателя, да предостави на заемателя
гаранция при определени условия. От
тълкуването на клаузите на Чл.1 т. 1.1
и т. 1.2 поотделно и
съотнесени една към друга като съставни части на предмета на договора, се налага извод, че клаузата на т.1.2 се явява специална по
отношение на клаузата на т.1.1, доколкото
се регламентира редът за
търсене на вземането- първо
срещу длъжника и едва ако не бъде удовлетворен иска за плащане, да се поиска изпълнение от гаранта. Уговорката по т.1.2 е и логична, предвид на това,че договорът за гаранция, подписан между заемодател, заематели и гарант обезпечава сключеният предходен във
времето основен договор за паричен заем № ****/*****г. Ето защо искът по делото се явява неправилно заведен
от гаранта „Лайт Кредит Консулт“ ООД
против длъжника Л. М. по
договора за паричен заем. Нещо
повече, липсват данни не само да е предявяван иск, но и изобщо да е отправяна дори и писмена
покана от кредитора в тази насока за плащане на дълга първо към заемополучателите.
По
гореизложените съображения съдът намира предявения иск за неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен, което прави и безпредметно обсъждането на
възраженията на особения представител на ответната страна за недействителност
на договора за заем, още повече, че претенцията на ищеца се основава на
договора за гаранция.
С оглед изхода на делото, а
именно отхвърляне на предявения иск, направените от ищеца разноски ще си
останат за негова сметка. Право на разноски има в случая ответната страна, но
такива не се констатираха от съда.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Лайт кредит консулт” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „П.“ № *, ет. *, представлявано от *** А. Д. А., чрез пълномощника му адв. П. П. против Л.Р.М., ЕГН **********,
с адрес *** иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 408.74 лева, представляваща извършено от ищеца плащане
по договор за заем № ****от *****., сключен между ищеца и „Лайт кредит“ ООД,
което плащане е извършено въз основа на договор за гаранция от ****. и поради
неплащане на задълженията на заемателя по договора за паричен заем, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на постъпването на заявлението
в съда- 10.04.2019г. до окончателното й погасяване, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/
/Диляна
Славова/
Вярно с оригинала.
Д. К.