Р Е Ш Е Н И Е
Номер |
|
Година |
27.01.2020 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
Кърджалииски
районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
На |
16
януари |
Година |
2020 |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Председател |
Валентин
Спасов |
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Секретар |
Ивета
Илиева |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
като
разгледа докладваното от |
съдията
Спасов |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
АН |
дело номер |
1267 |
по
описа за |
2020 |
година. |
|||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002263 от 08.11.2019г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на
основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „МОБИ ДИК” ЕООД
гр. Кърджали, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. В жалбата се сочи, че атакуваното НП било незаконосъобразно, като деянието
не било правилно квалифицирано, поради което моли съда да го отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от упълномощен защитник,
който поддържа жалбата. Счита за безспорно
установено, че на процесната дата лицето М. е заварено да работи в обекта като
сервитьор, но предвид събраните по делото доказателства неправилно била
приложена разпоредбата на чл. 63 ал.1 от КТ, а не по ал.1 на с.чл.
Административнонаказващият
орган, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата и
моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Счита, че нарушението се
подкрепяло от приобщените гласни и писмени доказателства. Представя и писмена
защита в подкрепа на атакувания акт, в която иска и присъждане на ю.к.
възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за
съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.10.2019г. в 09:15ч. свидетелите Е.Ю., И.С. и А.С. ***,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по работни места в
обект на контрол: плаващ ресторант „Моби Дик“ , намиращ се в землището на ***,
стопанисван от „Моби Дик“ ЕООД гр. Кърджали, при която установили, че жалбоподателят е допуснал до работа в обекта
лицето Г.А.М. с ЕГН **********, да работи като сервитьор, преди да й представи
документите по чл. 63 ал.1 от КТ, а именно: уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ,
заверено в ТД на НАП.
На 04.10.2019г. в Д ИТ-Кърджали бил представен трудов
договор № 115, сключен на 01.10.2019г. между дружеството- жалбодател и Г.А.М.,
видно от който М. е трябвало да постъпи на работа на 02.10.2019г. Представена
била и справка- уведомление по чл.62, ал.5 от КТ с вх. № 09388193019138 от
02.10.2019г., подадено и заверена в ТД на НАП в 23:37 часа. За констатираното
нарушение на 07.10.2019г. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, връчен същият ден на надлежно упълномощено от
жалбоподателя лице, което го подписало без възражение. На 08.11.2019г.
наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на
основание чл.414, ал.3 от КТ наложил на дружеството работодател административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв., за нарушение на чл.63,
ал.2 от КТ.
Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда
след събиране в съдебно заседание на наличните гласни и писмени доказателства,
които се характеризират със своята еднопосочност и непротиворечивост, поради
което не следва да бъдат обсъждани. Прочее, жалбодателят признава констатациите,
отразени в АУАН и НП.
При така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
Според разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника
или служителя, преди да му е предоставил документите по ал.1 от посочения
текст. Чл.63, ал.1 от КТ изисква от работодателя да представи на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Цитираната норма на чл.62, ал.3 предвижда, че
работодателя или упълномощено от него лице в тридневен срок от сключване на
договора трябва да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП. От приобщените по делото гласни и писмени доказателства се
установява,
че жалбоподателят е осъществил състава на административното
нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, тъй като на
02.10.2019г. е допуснал до
работа лицето М., преди да му връчи
копие от уведомление за сключения трудов договор, заверено от
териториалната дирекция на НАП. Такова уведомление не му е било предоставено, защото все
още не е било и подадено от работодателя. Установи се
по делото, че уведомлението за сключения трудов договор е подадено в ТД на НАП
на 02.10.2019г. в 23:37ч., което следва във
времето извършената проверка, на която е констатирано, че лицето е започнало
работа в обекта, стопанисван от наказаното дружество. С оглед на
констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Моби Дик” ЕООД гр.
Кърджали на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ
наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. за
работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или
3 и чл.63, ал.1 или
2 от КТ. Наложената санкция е минималната по размер и съда няма
правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не
констатира в хода на административнонаказателното производство да са били
допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон. Актът за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно,
от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци,
посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено,
както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя.
От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние
е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна
квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което
да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Правилна
е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение
и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като
нарушена правна норма на чл.63, ал.2 от КТ, както и на санкционната такава по чл.414, ал.3 от КТ. Във връзка с възражението за
прилагане на правилния материален закон, съдът взе предвид, че горецитирания
трудов договор е изготвен на 01.10.2019г., връчен е на работника на
02.10.2019г. ведно със заверено копие от уведомлението по чл. 62 ал.5 от КТ,
според самия тр.договор, и е подписан от страните по него. От приложения към
преписката График за отработеното време за м. октомври 2019г. е видно, че
Гюлсюм М. е започнала работа в обекта на 02.10.2019г.- първа смяна. От изложеното
е видно, че към момента на проверката работничката е имала сключен трудов
договор, подписан от страните, но не й е
било предоставено уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, заверено от ТД НАП, тъй
като не е било налично.
Следва да се посочи, че в случая се касае за нарушение
извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е
обективна и безвиновна. Поради това деянието не следва да се доказва изобщо от
субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от
фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил
длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни
задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе
имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Освен това, деянието е формално, на просто
извършване, за съставомерността му вредни последици не са необходими, а
й конкретното извършеното не се отличава по степен на обществена опасност от
обичайната за този вид нарушения.
Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 143 ал.1 от АПК жалбодателят следва да бъде осъден да заплати по сметка ИА „Главна
инспекция по труда” следващото се и своевременно поискано ю.к. възнаграждение в
размер на 335 лева.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 09-002263 от 08.11.2019г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на
основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „МОБИ ДИК” ЕООД
гр. Кърджали, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА
„МОБИ ДИК” ЕООД ***, ЕИК ***, да заплати по сметка на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”- София сумата в размер на 335
лева, представляваща ю.к. възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок
от съобщаването на страните, че е изготвено.
Районен съдия: