МОТИВИ по Пр.№
663/01.12.2009г. по НОХД № 115/2008г.
Производството по делото е образувано по повод внесен
обвинителен акт на Районна прокуратура – Несебър против С.М.М. – род. на ***г***, к-с”Славейков”, бл.28, вх.Е,
ет.4, ап.10, българка, български гражданин, вдовица, неосъждана, с висше
образование, управител на фирма ЕГН **********,***
2004год. в гр.Несебър пред надлежен орган на властта – Районна прокуратура –
гр.Несебър набедила лицето В.Д. *** в престъпление по чл.209, ал.1 от НК – за
това, че същата я е въвела и поддържала у нея заблуждение по повод
прехвърлянето на недвижим имот на площ от 2 230кв.м., находящ се в гр.Несебър,
местността “Фондови”, парцел VІІІ – 576, кв.18 по кадастралния план на КК
“Слънчев бряг - запад”, като е знаела, че Ганчева е невинна – престъпление по чл.286, ал.1 от НК
В съдебно
заседание представителя на Районна прокуратура поддържа установената с внесения
обвинителен акт фактическа обстановка и правна квалификация на деянието.
Пледира за налагане на справедливо наказание лишаване от свобода, изпълнението,
на което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за период от три години,
като се наложи и кумулативно предвиденото наказание обществено порицание.
Защитника
на подсъдимата пледира същата да бъде призната за невиновна, тъй като счита, че
от събраните по делото доказателства не боже да бъде направен обоснован извод,
че подсъдимата е извършил виновно деянието, за което е привлечена под
наказателна отговорност.
СЛЕД
ПООТДЕЛНА И СЪВОКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Видно от събраните писмени доказателства по делото на 31.03.04год. С.М. *** сезирала с молба РП
– Несебър, в която е
посочила, че лицето В.Д. *** я
е въвела в заблуждение, за да й прехвърли собственият й недвижим имот, находящ
се в к.к.”Слънчев бряг – запад”, като е нямала никакво намерение да спази
“обещанието” си за обратното му прехвърляне, като по този начин е целяла лично
да се облагодетелства за нейна сметка. По повод горното е била образувана пр.вх.274/04год., по която прокуратурата е разпоредила да се извърши предварителна
проверка, като след нейното приключване се е произнесла с отказ да се образува
досъдебно производство от 23.06.04год. Недоволна от това постановление на РП –
Несебър, подс.М. го е обжалвала последователно пред
всички по - горестоящи прокуратури ОП – Бургас, АП – Бургас и ВКП – София. От
своя страна с постановления съответно от 09.07.04год, 20.08.04год. и
14.10.04год. ОП – Бургас, АП – Бургас и ВКП – София
са потвърдили постановлението за отказ да се образува досъдебно производство на
РП – Несебър.
На 10.03.06год. в РП – Несебър е постъпила
жалба от свид.В. *** срещу подс.С.М., като със същата
е поискано извършването на проверка и при наличие на достатъчно данни
образуването на досъдебно наказателно производство срещу М. за извършено престъпление по чл.286, ал.1 от НК. По
преписката РП – Несебър е разпоредила проверка, като след нейното приключване с
постановление от 15.05.06год., РП - Несебър е образувала досъдебно наказателно
производство за извършено престъпление по чл.286, ал.1 от НК.
Видно от събраните писмени и
гласни доказателства, повод за горните жалби е станала имотна сделка. Така на 28.05.97г. подс.С.М.
и свид.В. Ганчева закупили от лицето Николина Д., чрез договор за покупко – продажба
незастроено място на площ от 5 000кв.м., находящо се в землището на
гр.Несебър, съставляващо имот № 68, в
местността “Фондови”, като сделката била обективирана в нот.акт №171, том ІІ, дело №842/97г. по описа на от нотариус Стоян А. с район на действие РС-Несебър. Впоследствие възоснова на договор за доброволна
делба от 21.03.00год. подс.М. и св.Ганчева
разделили имота на два дяла, като първия дял от същия бил за свид.В. и Димитър
Ганчеви, представляващ парцел ХХІІ – 576, кв.18, по кадастралния план на
к.к.”Слънчев бряг - запад”, урегулиран на площ от 2 230кв.м., а втория дял за
обв.С.М. и съпруга й Манчо Манев, представляващ парцел VІІІ – 576, кв.18, по
кадастралния план на к.к.”Слънчев бряг - запад”, урегулиран на площ от 2
230кв.м. След като станала собственик на посочения по – горе имот, още през
същата година подс.С.М. го ипотекирала срещу отпускането на
кредит от Банка “ДСК” ЕАД в размер на 40 000лв. със срок за погасяване 1година.
След отпускането на кредита М. започнала да изплаща
погасителните вноски, но в един момент преустановила плащането им поради възникнали за нея
финансови затруднения. Банката
кредитор решила да удовлетвори вземането си чрез продажбата на имота, който бил
ипотекиран от нея. В изпълнение на разпоредбите на ЗС – имота, парцел VІІІ –
576, кв.18, по кадастралния план на к.к.”Слънчев бряг - запад”, урегулиран на
площ от 2 230кв.м., собственост на подс.М.
и съпруга й бил предложен от подсъдимята най –
напред за закупуване на свид.В. Ганчева. Така след проведен разговор между нея и подс.М. с която към този момент били в близки отношения,
свидетелката се съгласила да закупи имота, което поеме изплащането на
задълженията на обвиняемата спрямо Банка “ДСК” ЕАД. Въз основа на нот.акт №71/12.10.00год.,
том.ІІ, рег.№2069, дело №274/00год. изповядан пред нотариус М. Бакърджиева, подс.М. лично и като пълномощник на съпруга си Манчо Манев
е прехвърлила имота си на свид.В. Ганчева. На следващия ден - 13.10.00год., след
изповядването на сделката, свид.Ганчева видно от представеното по делото
удостоверение от Банка “ДСК” ЕАД – финансов център Бургас /виж.л.93 по ДП/ е погасила изцяло задължението на подс.М. в размер на 24 493,27лв. към банката кредитор и по
този начин заплатила цената на имота. В
обясненията си подс.М. твърди,
че между нея и свид.В. е имало уговорка по силата на която М. е следвало да върне сумата по изплатения кредит, след
което свид.В. да й прехвърли обратно имота. Подсъдимата твърди също така, че при изповядването на сделката за
продажбата на имота на 12.10.2000г. е имало подготвен редварителен договор между нея и свид.В. с клауза за
обратното му изкупуване след погасяването на заема, но В. отказала да го
подпише. Тези нейни твърдения не се
подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства. В тази връзка защитата на М. тя се позовава
на изготвен от свид.В. разчет за кредит с лихви за сумата от 35 000лв. /15
555щ.д./ приложен по делото и Приложение №1 към него /виж.л.18-19/.
Представената по делото таблица представлява разчет на кредит от 35 000лв.
изчислен за връщане в 4месечен срок при 3% и 5% лихва в три варианта в лева,
щ.д. и с и без натрупване на лихвата. Разчета е бил съставен на 12.09.00год. Към
тази дата М. е дължала на Банка “ДСК” ЕАД – финансов център – гр.Бургас
приблизително сумата от 35 160лв. М. е посочила, че схемата е била изготвена от
свид.В. с оглед уговорката за обратно купуване на имота. Съдът не дава вяра на тези
обяснения на подсъдимата, тъй като първо същата по нейни думи е била във
финансово затруднение, поради което не е била в състояние да погасява кредита
към ДСК, а видно от горепосочените разчети – условията са още
по-неблагоприятни, а именно по
– високи като стойност и дължими в по – кратки срокове.
Свид.Димитров разказва че е узнал за случая от подсъдимата след като свид.В. е отказала да върне имота
/т.е. на много по – късен етап/. В показанията си свид.Т., който е работил по
това време при М. е посочил, че многократно е карал същата
до гр.Несебър, но не знае за никаква уговорка между нея и свид.В. за обратно
прехвърляне на имот в к.к.”Слънчев бряг - запад”. Още повече той е заявил, че
не познава свид.В.В., а само е чувал за нея от М..
Относно личните и служебни дела на М. той твърди, че няма никаква представа. В този смисъл не е възможно уговарянето за вътрешен
договор да е било с оглед евентуално бъдещо плащане по заема, т.к. към момента
на изповядване на сделката за покупко - продажба, това плащане не е било
направено /видно от удостоверението представено от Банка “ДСК” ЕАД – л.93/.
Споделя се изцяло становището на представителя на държавното
обвинение, че при наказателно
правната договорна измама, деецът използва договорни отношения без намерение да
се задължи по тях, т.е няма изобщо намерение за изпълнение на задълженията си
по сключения договор. В конкретния случай обаче свид.В. е сключила договор за
покупко – продажба на имота собственост на М., сделката е изповядана нотариално
пред нотариус М. Бакърджиева и на следващия ден свидетелката е погасила
задълженията на М. към Банката кредитор – Банка “ДСК” ЕАД. Всички тези
обстоятелства красноречиво показват, че същата е нямала намерение да въведе в
заблуждение подсъдимата и да не изпълни задълженията си към
нея. За да налице осъществен състав на престъплението по чл.209, ал.1 от НК е
необходимо от обективна страна - формирана у измамения неправилна представа
относно условията на договора /предмет, цена, начин на плащане и т.н./, като
тази неправилна представа трябва да е обективно възможна. Имотната вреда в
резултат от заблуждението, което е възбудено и поддържано от дееца, вследствие
на извършено имуществено разпореждане от страна на измамения, с което се
намаляват активите /патримониума/ на последния. Конкретния случай е извън
посочената хипотеза М. през време на цялото производство твърди, че е била въведена в заблуждение от свид.В.
тъй като между тях е имало уговорка за обратното прехвърляне на собствеността
върху имота след изплащане на задължението й /35 000лв. по вътрешен разчет на
лицата/, която уговорка не е спазена от В. и с която именно М. счита, че е въведена в заблуждение и се е разпоредила
с имота си на 12.10.00год., чрез договор за покупко – продажба. М. е
претендирала причинена имотна вреда явяваща се разлика между продажната и
реалната пазарна цена на имота. В тази връзка свид.В. е заявява, че цената която е заплатила за покупката на имота е
била реалната продажна цена. С този договор М. е
извършила имуществено разпореждане, от което тя твърди, че са й били причинени
вреди. Освен това по отношение за съществуващата уговорка за обратно
прехвърляне на собствеността върху имота в хода на разследването не са се
събрали данни, които да уличават свид.В. в извършването на престъпление.
След
като свид.В. основателно е отказала да прехвърли обратно, С.М. предложила вече
продадения от нея имот повторно за продажба на свид.Н. ***. Малко след първата
среща помежду им, свидетелите харесали имота и с подсъдимата сключили предварителен договор за покупко - продажба
на същия на 11.04.02год., който по – рано М. прехвърлила нотариално на свид.В.
на 12.10.00год. Преди да сключат договора, свид.А. идвал на място в
к.к.”Слънчев бряг - запад” и направил оглед на имота, който се намирал в
местността “Фондови”, парцел VІІІ – 576, кв.18 по кадастралния план на
к.к.”Слънчев бряг – запад”. При сключването на договора от страна на М.
присъствал упълномощен от нея адвокат. Съгласно клаузите на договора, подсъдимата се задължила в двадесетдневен срок от сключването
му да предостави пълномощно на свидетелите за сключване на предварителен
договор за покупко – продажба на съседния парцел – собственост на свид.В. и
съпруга й, тъй като двата парцела се намирали в един и същи УПИ. Първоначално М.
не им съобщила името на жената която е собственик на съседния имот, но им
обещала до няколко дни да получи пълномощно от същата. Освен това тя им казала, че двата парцела
са обединени и за това тя ще получи пълномощно. Видно от приложения по делото
договор за доброволна делба, към този момент имота вече е бил разделен на два
дяла от по 2 230кв.м. всеки. При подписването на договора, свид.Ангелови
заплатили на М. сумата от 9000щ.д. След като изтекъл
20дневния срок, Ангелови потърсили М. тъй като тя не изпълнила задължението си
по договора да ги снабди с пълномощно. При среща и разговор с нея те разбрали,
че тя няма да може да изпълни задължението си по договора тъй като “другата
жена” в случая свид.В. имала проблеми със съпруга си който е болен. В действителност към този момент между свид.В.
и М. вече съществувал спора относно искането на обвиняемата за обратното
прехвърляне на собствеността върху имота. Впоследствие М. им заявила, че има
проблеми и със своя съпруг, което накарало свид.Ангелови да се усъмнят в
лоялността й и се принудили да развалят договора. През следващите няколко
години и до настоящия момент, подсъдимата им връщала
платените от тях при подписването на предварителния договор сума от 9000щ.д. В
показанията си свид.А. посочва, че при подписването на предварителния договор М. им
е показала някакъв документ в който фигурирало и името на другата жена, чийто
инициали спорен А. са били “ВВ” и е била на възраст колкото и М..
Първоначално свидетелите решили да търсят правата си по гражданско
правен ред, но подсъдимата им обещала че ще им възстанови дадената от
тях сума и те се отказали. Междувременно М. ги оплела в различни лъжи, криела
се от тях, не вдигала телефона си, сменила три телефонни номера и т.н. В
заключение свид.Ангелови са посочили, че при сключването на предварителния
договор за покупко – продажба на имота не са имали представа за това, че М. не
е вече собственик на същия.
След като не успяла да продаде повторно
имота си през м.март 2004год. М. сезирала с молба РП – Несебър, в която
посочила че е била въведена в заблуждение от свид.В. по отношение на бъдещото
обратно прехвърляне на продадения на свидетелката имот в нейния патримониум.
Тези нейни твърдения обаче не са се подкрепили от събраните по делото гласни и
писмени доказателства /свидетелските показания, вкл. и на посочените от М.
свидетели/.
По делото
безспорно се е установило, че свид.В. не е извършила престъпление по чл.209,
ал.1 от НК, както и това, че М. знаейки, че свид.В. не е извършила престъпление
по чл.209, ал.1 от НК е сезирала с молбата си надлежните органи – РП – Несебър,
набеждавайки я в извършването на това престъпление.
В хода на
разследването с постановление от 28.06.07год.
спрямо С.М.М. *** повдигнато и предявено обвинение за извършено
престъпление по чл.286, ал.1 от НК. М. не се признава за виновна и твърди
че между нея и свид.Ганчева е съществувала предварителна, устна договорка за
това, че след като М. изплати задължението си спрямо свидетелката, тя ще й
прехвърли обратно имота в нейно владение. Тези нейни обяснения обаче не
кореспондират с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, в
т.ч. и свидетелските показания на свид.Димитров, М. Бакърджиева, Т.Т., Н. и С.
Ангелови. Показанията на всички тези свидетели по никакъв начин не са
подкрепили нейните обяснения, но от друга страна са в подкрепа на показанията
на свид.В. Ганчева, която категорично е заявила, че между нея и Манва е нямало предварителна уговорка за обратното
прехвърляне на имота в патримониума на М., след като тя се издължи на
свидетелката.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства,
свидетелски показания и обясненията на подсъдимата.
При така установената
фактическа обстановка се налага извода,
че е подсъдимия М. е осъществила от обективна и субективна страна състава по чл.286,
ал.1 от НК.
От обективна страна деянието е
извършено от подсъдимата като през м.март 2004год. в гр.Несебър пред
надлежен орган на властта – Районна прокуратура – гр.Несебър набедила лицето В.Д.
*** в престъпление по чл.209, ал.1 от НК – за това, че същата я е въвела и
поддържала у нея заблуждение по повод прехвърлянето на недвижим имот на площ от
2 230кв.м., находящ се в гр.Несебър, местността “Фондови”, парцел VІІІ – 576,
кв.18 по кадастралния план на КК “Слънчев бряг - запад”, като е знаела, че
Ганчева е невинна. Изпълнителното
деяние е осъществено чрез действие от страна на М., която с жалба от 31.03.04год.
е сезирала РП – Несебър, като е “набедила” лицето В. *** в извършване на
престъпление по чл.209, ал.1 от НК спрямо нея, а впоследствие и след
постановения от РП – Несебър отказ да се образува досъдебно производство от
23.06.04год. е продължила да сезира по – горестоящите на нея прокуратури
съответно ОП – Бургас, АП – Бургас и ВКП – София, които със свои постановления
са потвърдили отказа да се образува досъдебно производство срещу лицето В.Д. ***
за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от М. при условията на пряк умисъл
по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като от разпитите на свид.Ганчева, А. и А.
се е установява, че подсъдимята
сезирайки РП – Несебър, като надлежен орган на власт е знаела, че свид.В.
Ганчева не е извършила престъпление по чл.209, ал.1 от НК и е придобила
процесния имот на възмездно правно основание, а именно договор за покупко –
продажба, оформен с н.а. №71/12.10.00год., поради което съдът приема, че С.М. е съзнавала обществено опасния
характер на деянието си, предвиждала е настъпването на обществено опасните му
последици, но въпреки това е искала тяхното настъпване.
При определяне на наказанието съдът взе
предвид съобрази от една страна степента на обществена опасност на деянието по
чл.286, ал.1 от НК с оглед предвиденото в закона
наказание, взе предвид сравнително ниската степен на обществена опасност на
личността на подсъдимия, с чистото съдебно минало, съдът прецени, че
справедливо за извършеното престъпление се явява наказание определена при
баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства от една година лишаване
на свобода и обществено
порицание. Съдът прие, че за постигане целите, визирани
в чл.36 от НК не се налага настаняването на М. в пенитенциарно заведение,
поради което на основание чл.66 от НК отложи изпълнението на така определеното
наказание за изпитателен срок от три години.
С оглед изхода по делото на осн.чл.189,
ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на М. сумата от 370лв., представляващи направените съдебни разноски.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: