РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1125/4.6.2021г.
гр. Пловдив,04.06.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на дванадесети
май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Кичка Пеева-Казакова, като разгледа докладваното от съдията
Л. Несторова КАНД № 1039 по описа на съда за 2021 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във
връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от А.М.П. с ЕГН **********, с адрес: ***,
против Решение № 260322 от 04.03.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено
по АНД № 7452/2020г., с което е потвърдено Наказателно постановление №
20-0441-000090 от 26.10.2020г., издадено от Началник сектор към ОД на
МВР-Пловдив, с което на А.М.П., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 6, т.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП,
е наложено административно наказание-глоба в размер на 20лв.
Касационният
жалбоподател посочва, че решението на районния съд е необосновано и неправилно.
Излага съображения относно съществени
нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на
административнонаказателното производство и в съдебното производство. Намира,
че след като е инвалид има право по чл. 50, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Претендира се отмяната на решението на
районния съд, респективно отмяната на Наказателно постановление № 20-0441-000090
от 26.10.2020г.
Ответникът по касационната жалба намира касационните оплаквания за
неоснователни. Изразява подробни писмени съображения. Възразява относно
прекомерност на евентуално претендирано
адвокатско възнаграждение. Не се претендират разноски по делото.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният
съд е установил следната фактическа обстановка: На 11.06.2020 г.,
около 10:40 ч., в гр. Пловдив, на бул. „*****“,
до № 53 било установено, че А.М.П. като водач на л.а. Фолксваген Голф с рег.№ *******не
съобразил поведението си с пътен знак В 27. На водача била наложена глоба с фиш
№ 00733823. Срещу издадения фиш била подадена жалба. Съставен е АУАН и е
издадено НП № 20-0441-000090 от
26.10.2020г. от Началник сектор към ОД на МВР-Пловдив, с което на А.М.П., за
нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП, е
наложено административно наказание-глоба в размер на 20лв.
Съдът е установил, във връзка с приетото по
делото експертно решение № 257 от 03.02.2010 г., че А.М.П. е с трайно намалена
работоспособност.
Районният
съд е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства в тяхната хронология и
логическа последователност и е формирал верни изводи. Посочил е изрично, че по
своята същност престоят и паркирането са взаимноизключващи се понятия. Не може да има престой при паркиране и обратно.
След като автомобилът е бил спрян, а водачът го е напуснал, то е налице
паркиране независимо от неговата продължителност.
Изводите на районния съд се споделят
напълно от касационната инстанция:
Съгласно чл. 50, ал.1 от ППЗДвП (Попр. - ДВ, бр. 72 от 1996
г.) Забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат
до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние,
указано с допълнителна табела Т2.
Съгласно чл. 50, ал.2, т.3 от ППЗДвП
забраните, въведени с пътни знаци: В2, В3, В14, В27 - по
отношение на престоя, и В28 - не се
отнасят за пътни превозни средства, обслужващи лица, притежаващи документ за
инвалидност.
Съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗДвП пътно превозно средство е в престой,
когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници
или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието. Нормата на чл.
93, ал. 2 от същия закон сочи, че паркирано е пътно превозно средство, спряно
извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън
обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с
друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в
подчинение на правилата за движение.
От събраните по делото доказателства
по безспорен начин е установено, че П. е паркирал МПС, а не е престоявал в
него. Този извод се налага от показанията на разпитания по делото свидетел,
които ПРС правилно е кредитирал като
логични, последователни и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен
материал. Следователно се налага изводът, че касационният жалбоподател не е
съобразил поведението си с пътен знак В27 „забранени са престоят и
паркирането“, с което е нарушено изискването на чл. 6, т.1 от ЗДвП.
Предвид
изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за
валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Не са претендирани своевременно
разноски от ответника и Съдът не дължи произнасяне в тази посока.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260322 от
04.03.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 7452/2020г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.