Р Е Ш Е Н И Е № 99
Гр.
Сливен, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Сливен,
в съдебно заседание на дванадесети юли през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА
ГЕОРГИ
БОЗУКОВ
При секретар НИКОЛИНКА
ЙОРДАНОВА и с участието на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ като разгледа
докладваното от съдия БОЗУКОВА-ГАНЕВА КАНД № 81/2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр.
с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от
ДАМТН гр. София против Решение № 54 от 18.04.2023 г.,
постановено по АНД № 402/2022г. по описа на Районен съд Нова Загора, с
което е отменено Наказателно постановление № КГ-2451/19.08.2022 г., издадено от
заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАМТН ), с което на „Еко България“ ЕАД гр. София ЕИК *********, за нарушение
на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, във връзка с чл. 6, т. 1 от Приложение
№ 1 от НИКТГУРНТК е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева, на основание чл. 34,
ал. 2 от ЗЧАВ и е възложено да заплати разходите за вземане и изпитване на пробата в
размер на 435, 00 лева, от които 310, 00 лева за изпитване в Лаборатория за
изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ, ДАМТН - гр.
София, 85, 00 лева за изготвяне на експертиза и 40,00 лева за вземане на проба,
на основание чл. 25, ал. 2 от
НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 11 (обн. ДВ, бр. 50/1999 г.
посл. изм. ДВ., бр. 33/2020 г.).
В касационната жалба се
твърди, че решението на РС Нова Загора е неправилно, постановено в нарушение на
процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Касаторът
не споделя мотивите на съда, че не е доказано извършването на нарушението. Твърди,
че вземането на пробата е осъществено по предвидения от закона ред и това се
установявало от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели.
Счита, че заключението, на което се е позовал съда е невярно, доколкото вещото
лице не е изследвало пробите от процесното гориво.
Моли се съдът да отмени оспореното решение и да постанови ново по съществото на
спора, с което потвърди наказателното постановление. Претендира се присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
касационната инстанция.
В съдебно заседание касаторът - ДАМТН гр. София, редовно и своевременно
призован, не изпраща процесуален представител.
Ответникът по касацията –„Еко
България“ ЕАД гр. София, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител. В представено по делото писмено становище от пълномощник оспорва
касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд.
Представителят на ОП Сливен
изразява становище за неоснователност на оспорването и счита че решението е
правилно и законосъобразно. Предлага да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в
нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията
на чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество
същата се явява основателна
поради следните съображения:
Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на
чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
От фактическа страна настоящата
инстанция установи следното: На 13.12.2021 г. в обект Бензиностанция „Еко“
1195/1095/, управляван от „Еко България“ ЕАД гр. София, находящ
се в с. Е., АМ Тракия 243км., местност „Д. м.“ е взета проба от
разпространяваното течно гориво – Автомобилен бензин, RON 95 с Протокол за проверка и
вземане на проба от течно гориво № Хс-0063/13.12.2021 г. След изпитване на
контролната проба в стационарни акредитирана Лаборатория за изпитване на
горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ при ДАМТН, било установено,
че течното гориво – Автомобилен бензин, по показател "Съдържание на
кислород" % /m/m/ - не съответства на
изискванията за качество, както следва: полученият резултат от изпитването е
над 3,7% /m/m/ или 3,98% при норма 3,7% - отклонение
от 0,28% /m/m/
над максимално допустимата стойност. Съставен е Констативен протокол №
КП-0687/15.12.2021 г., в който е отразено, че при получения резултат продуктът
не съответства на изискването за качество по този показател, съгласно Приложение № 1 от
НИКТГУРНТК.
По искане на „Еко България“ ЕАД гр. София и след оспорване
на резултата, съгласно чл.30в ал.1 т.4 от ЗЧАВ е било извършено повторно
изпитване на предоставената контролна проба в акредитиран Изпитвателен
център за горива „Сейтбол
- България" ЕООД - гр. Стара Загора. Изготвен е протокол № 1979СН/22.12.2021г.,
но тъй като изпитването е проведено по стария вариант на стандарт БДС EN ISO 22854, същото повторено на 25.01.2022г. след като на
18.01.2022г. от „Еко България“ ЕАД е подадено искане за изпитване на арбитражна
проба. Арбитражното изпитване е проведено на 17.02.2022г. в лаборатория СЖС
Бургас и съставен протокол, с който е констатирано, че резултатът от изпитване
по показател „Съдържание на кислород“ не може да се докладва в протокол от
изпитване в съответствие с актуална версия на стандарт БДС и изпитването на
втората опаковка на арбитражната проба ще се проведе на втора дата. Четвърто
изпитване е проведено на 09.06.2022г. отново в СЖС Бургас. Тъй като към 11.03.2022г. липсвал резултат от
арбитражната проба и с оглед предстоящо изтичане на тримесечния срок по чл. 34
ал.1 т.в от ЗАНН бил съставен АУАН № А-16 от 11.03.2022 г. за установяване на
нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ във вр.
с чл. 6, т. 1 от Приложение
№ 1 от НИКТГУРНТК, въз основа на който е издадено обжалваното пред районния съд наказателно
постановление.
В хода на първоинстанционното производство са били разпитани като
свидетели служителите на ДАМТН, които са извършили проверката и техните
показания потвърждават обстоятелствата, отразени в Протокол № Хс-0063/13.12.2021
г. Актосъставителят сочи, че взимането на пробите и
зареждането на бутилките от бензиноколонката е било извършено с накрайник, който бил почистен със специални
кърпички преди взимане на всяко следваща проба. По искане на ответника по
касацията е разпитан у. на бензиностанцията - Р. И., която сочи, че е
присъствала при взимането на пробите и зареждането на бутилките от бензиноколонката е
било извършено с един и същ накрайник, който не бил почистен преди взимане на следваща
проба, а бутилките са били поставени в автомобил, който нямал хладилна камера. Съдът
е назначил съдебно-химическа експертиза, която е дала заключение, че пробата от
бензина е взета при нарушения на изискванията на стандартите за вземане на
проби по отношение избягването и предотвратяването
на изпарението не леки фракции от бензина, а именно липса на температурно
съхранение на пробите. Според вещото лице пробата следва да бъде взета и
съхранявана така, че да се избегне влиянието на външни фактори и полученият
резултат от изпитването да отразява действителното съдържание на кислород. Вещото
лице дава заключение, че ако съдът с пробата не е абсолютно херметичен, през
евентуално съществуващ отвор за контакт с околната среда може да не премине
течност, но да преминат пари. Експертът сочи, че в случая е налице отклонение
от изискванията за вземане на проба, което води до отклонение в получения
лабораторен резултат и го правил недействителен.
Въз основа на
установената фактическа обстановка, кредитирайки свидетелските показания и
заключението на вещото лице, съдът приел от правна страна, че при издаване на
АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, водещи до отмяната на НП. След анализ на доказателствата съдът приел,
че са налице безспорни доказателства за порочността при транспортирането на
пробите до гр. София и на тяхното съхранение. Кредитирайки изцяло заключението
по назначената съдебно-химическа експертиза районният съд е отменил изцяло НП.
Така постановеното
решение е валидно, допустимо, но постановено при неправилно приложение на
закона. Съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ забранява пускането на пазара,
разпространението, транспортирането и използването на течни горива, които не
отговарят на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по ал. 1 – НИКТГУРНТК. Изискванията за качество на
течните горива са определени в чл. 6 от НИКТГУРНТК, като по силата на чл. 7 от
наредбата методите за изпитване, посочени в приложенията към чл. 6 т.1, имат
установена точност.
Съгласно чл. 34,
ал. 2 от ЗЧАВ лице, което разпространява, включително като краен разпространител, или
използва течни горива, които не съответстват на някое от изискванията за
качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, ако деянието не съставлява
престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация за
съответствие, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв., съответно с имуществена
санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв.
Като съобрази цитираната
нормативна регламентация и събраните по делото доказателства касационната
инстанция намира, че са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.
Въззивният съд правилно е установил фактите
по делото и не е допуснал процесуални нарушения при събирането на доказателствата,
но е допуснал нарушение при тяхната оценка. Касационната инстанция не споделя
съображенията на въззивния съд за достоверност на
показанията на свидетеля И., установяващи замърсяване на взетите проби от бензиново
гориво, поради използване на един и същ накрайник. Съдът неправилно не е
кредитирал показанията на свид. Е. Д., от които
несъмнено се установява, че вземането на пробите и зареждането на бутилките
от бензиноколонката
е било извършено с накрайник, който е бил
почистен със специални кърпички преди вземане на всяко следваща проба. РС Нова
Загора не е съобразил и обстоятелството, че целият процес по вземане на пробите
е описан подробно в протокол № Хс-0063/13.12.2021г., изготвен в присъствието на Р. И.- у. на обекта, като
са били положени подписи, както от страна на дружеството, така и от страна на
контролните органи. Следователно в случая са били спазени нормативните
изисквания на чл.18 от НИКТГУРНТК за вземане на пробите от бензиностанцията
през дозиращото устройство и това е станало в съответствие с изискванията на
БДС EN 14275. Предварително е било проточено
4 л от горивото през дозиращия накрайник, общото количество проба е 5,4 л,
която е била разпределена в чисти, охладени, еднолитрови метални съдове за
еднократна употреба. Пробите са били запечатани веднага с поставяне на тапа за
еднократна употреба, извършена е проверка за херметичност, след което бутилката
е пломбирана и етикирана, съгласно чл.20 от НИКТГУРНТК. По делото пред РС Нова
Загора е установено от свидетелските показания на актосъстовителя
Д., че пробите са били веднага поставени
в служебния автомобил в хладилна чанта с охладител, съответно транспортирани за
изпитване в ГД ККТГ при ДАМТН, като е било осигурено охлаждането на съдовете с
взети проби, с което е било изпълнено изискването на чл.21 от НИКТГУРНТК. При
тези установявания РС Нова Загора неправилно е кредитирал изцяло заключението
на съдебно-химическата експертиза, относно изводите за неправилното
транспортиране и съхранение на пробите.
Въз основа на писмените
доказателства и показанията на длъжностните лица от ДАМТН се налага извод, че нарушението е безспорно установено,
че са спазени процесуалните изисквания и е доказано нарушаване на забраната по чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ във вр.
с Приложение № 1 към чл. 6,
т. 1 от НИКТГУРНТК.
Протокол № Хс-0063/13.12.2021 г. е редовно съставен от компетентни длъжностни
лица, в кръга на службата им, по установените форма и ред, поради което
съставлява официален документ по смисъла на чл.
179, ал. 1 от ГПК и има обвързваща доказателствена
сила за описаните в него действия. Поради това и касационната инстанция приема,
че процесните проби от бензиново гориво са били взети
при стриктно спазване на реда на чл.
18 – чл.
21 от НИКТГУРНТК и БДС EN 14275, към който препраща разпоредбата
на чл. 18, ал. 1 от наредбата.
Безспорно е по делото,
че дружеството ответник по касацията е лице, което разпространява течни горива
на бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари на моторните превозни
средства на потребителите, поради което има качеството на краен разпространител
на течни горива по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ. Доколкото по делото е доказано
по несъмнен начин, че разпространяваното от него течно бензиново гориво не е
отговаряло на изискванията за качество, определени в Приложение № 1 към чл. 6,
т. 1 от горната наредба по показател "Съдържание на кислород“, и това обстоятелство
е установено по реда и методите, посочени в същата наредба,
касационната инстанция приема, че по делото е
доказано по несъмнен начин, че от „Еко България“ ЕАД е осъществено
административното нарушение по чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ и законосъобразно е ангажирана
отговорността на дружеството по чл. 34,
ал. 2 от ЗЧАВ.
Основателно е оплакването на касатора, че въззивният съд изцяло е съобразил оценките на
съдебно-химическата експертиза. По дефиниция експертизата е способ за
изясняване на някои обстоятелства по делото, за които са необходими специални
знания. В разглеждания случай такива специални знания не са били необходими.
Изпитванията са извършени от акредитирани органи, чиято компетентност е законоустановена. Законоустановени
са изискванията за качество, начинът на извършване на изследванията, точността
на пробите и доказателствената стойност на
резултатите от изпитванията – чл.
30в, ал. 1, т. 6 от ЗЧАВ. При това именно съдът е
компетентен да се произнесе по правния въпрос дали има несъответствие на
горивото с някое от изискванията за качеството му.
Ето защо съдът намира, че решението на РС Нова Загора следва да се отмени
като неправилно и незаконосъобразно, като се постанови ново решение по
съществото на спора, с което се потвърди НП. Доколкото наложеното
административно наказание - имуществена санкция е в минималния размер,
предвиден в закона и доколкото при съставяне на АУАН и издаване на НП съдът не
констатира процесуални нарушения, издаденото НП следва да бъде изцяло
потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на касатора,
който е представляван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция, определено при условията на чл.
37 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в
размер на 80 лв.
По изложените
съображения и на основание чл. 63в ЗАНН във вр.
с чл. 221, ал. 2 АПК Административен съд Сливен
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 54 от
18.04.2023 г., постановено по АНД № 402/2022г. по описа на Районен съд Нова
Загора, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № КГ-2451/19.08.2022 г., издадено от заместник-председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН ), с което на „Еко
България“ ЕАД гр. София ЕИК *********, гр.София, район Изгрев, ул.“Лъчезар Станчев“
№ 3, комплекс „Литекс Тауър“ ет.9, п. от А. Т., за
нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, във връзка с чл. 6, т. 1 от Приложение
№ 1 от НИКТГУРНТК е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева, на основание чл. 34,
ал. 2 от ЗЧАВ и е възложено да заплати разходите за вземане и изпитване на пробата в
размер на 435, 00 лева, от които 310, 00 лева за изпитване в Лаборатория за
изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ, ДАМТН - гр.
София, 85, 00 лева за изготвяне на експертиза и 40,00 лева за вземане на проба,
на основание чл. 25, ал. 2 от
НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 11 (обн. ДВ, бр. 50/1999 г.
посл. изм. ДВ., бр. 33/2020 г.), като законосъобразно.
ОСЪЖДА „Еко България“ ЕАД
гр. София ЕИК *********, гр.София, район Изгрев, ул.“Лъчезар Станчев“ № 3,
комплекс „Литекс Тауър“ ет.9, п. от А. Т. да заплати
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр.София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/
лева.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: