Р Е Ш Е Н И Е
София, 12.12.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 4-ТИ
състав, в открито заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря С.А., като разгледа докладваното от
съдия Желявска гр.д.№ 14508/2015 г., за да се произнесе взе пред вид
следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.422 вр.с чл.415 вр.с чл.124 от ГПК.
Ищецът „Х.А.Р.А.Б.“
ООД, с предишно наименование „Х.А.-А.-А.“ ООД, твърди,
че на 15.04.2008 г. ответникът Р.Ю.П. е издала запис на заповед в негова полза
( към момента на издаване на записа на заповед - „Х.А.-А.-А.“ ЕООД ), с който запис безусловно
и неотменимо се задължава да заплати на поемателя или на негова заповед сумата
от 14 779,20 евро по записа на заповед с падеж 01.05.2011 г.
Пред вид
настъпване на изискуемостта ищецът „Х.А.Р.А.Б.“ ООД е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК и на изпълнителен лист в СРС, с което се иска издателят на
записа на заповед Р.П. да бъде задължена да заплати сумата в размер на 14
779,20 евро, представляща главницата по записа на заповед, законната лихва за
забава върху претендираната главница от депозиране на заявлението за издаване
заповед за незабавно изпълнение до окончателното й изплащане, както и
извършените в заповедното производство разноски в размер на 1317,17 лв.
Образувано е
ч.гр.д.№ 18115/2014 г.,по описа на СРС, ГО, 69 с-в, издадена е Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от 30.04.2014 г. Въз основа на издадените
заповед за изпълниен и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
20148440411144 по описа на ЧСИ Н.М.
Ищецът е
получил съобщение на 12.10.2015 г., че длъжникът е подал възражение по чл.414
от ГПК, като му е указано, че в едномесечен срок може да предяви иск за
установяване на вземането си.
Пред вид
изложеното ищецът „Х.А.Р.А.Б.“ ООД с предишно наименование „Х.А.-А.-А.“ ООД
моли съдът да признае за установено по отношение на ответника Р.П., че дължи
сумата в размер на 14 779, 20 евро, представляваща вземане по запис на заповед,
издаден от ответника на 15.04.2008 г., както и законната лихва върху тази сума,
считано от 04.04.2014 г. Претендира разноски в настоящото производство.
Представя доказателства в подкрепа на твърденията си.
Ответникът Р.Ю.П.
оспорва предявения иск като неоснователен.
Твърди, че
приложеният запис на заповед се намира в каузална връзка с Договор за финансов
лизинг № *********/14.02.2008 г., във връзка с който има висящо съдебно
производство пред ВКС.
Твърди, че
на 03.01.2009 г. предоставеното на
лизинг МПС е претърпяло ПТП, като към конкретния момент лизинговият автомобил е
прителжавал валидно сключени застрахователни полици № 420108213002764 за „Пълно
автокаско“, сключена на името на лизингодателя по силата на договора.
Твърди, че
поради бездействие на ищеца – лизингодател е предявил иск пред СРС срещу
лизингодателя и застрахователя. Образувано е гр.д. № 26171/2012 по описа на
СРС, ГО, 48 с-в.
Заявява, че,
поради бездействие на ищеца – лизингодател, вземането в размер на 31 761,80
лв., представляващо застрахователно обезщетение, дължимо от застрахователя в
полза на лизингодателя, е погасено по давност.
Според
ответника от 03.01.2009 г. до момента на предявяване на иска лизинговата вещ не
е ползвана и не в състояние за позлване, тъй като лизингодателят не е оказал
необходимото съдействие за отстраняване на щетите по автомобила.
Според
отразеното в отговора Х.А.Р.А.Б.“ ООД се явява в забава спрямо Р.П..
Прави
възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност.
Пред вид
изложеното моли съда да остави без уважение предявения иск, като неоснователен.
Претендира разноски в производството.
Представя доказателства в подкрепа на
твърденията си.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По
делото е представен Договор за финансов лизинг № 420103034, от който е видно, че
ищецът „Х.А.-А.-А.“ ЕООД, сегашно наименование „Х.А.Р.А.Б.“ ООД, в качеството си на
лизингодател, е предоставил на ответника Р.П., в качеството й на
лизингопучател, л.а. „АУДИ А8“, номер на шаси WAUZZZ4E67N009514 на обща стойност от 89 234,76 евро.
Представено
е копие от запис на заповед от 15.04.2008 г., съгласно който Р.П., безусловно и
неотменимо се задължава да заплати на „Х.А.-А.-А.“ ЕООД сумата от
14 779,20 евро с падеж 01.05.2011 г. Записът на заповед е предявен на тази
дата.
Ищецът „Х.А.Р.А.Б.“
ООД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и на изпълнителен лист
поради настъпване на изискуемостта на записа. Образувано е гр.д.№ 18115/2014 г.
по описа на СРС, 69 с-в. На 30.04.2014 г. са издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, като Р.П. е осъдена да заплати на „Х.А.Р.А.Б.“
ООД сумата в размер на 14 779,20 евро, представляща главницата по записа на заповед,
законната лихва за забава върху претендираната главница от депозиране на
заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение до окончателното й
изплащане, както и извършените в заповедното производство разноски в размер на
1317,17 лв. В законоустановения срок по чл.414 от ГПК длъжникът – ответник в
настоящото производство, е депозирал възражение.
Въз основа
на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 20148440411144 по описа на ЧСИ Н.М. На 22.01.2015 г. на
ответницата в настоящото производство е връчена Покана за доброволно
изпълнение.
Р.П. е
депозирала искане за спиране на изпълнителното производство на основание чл.420
от ГПК. С разпореждане от 11.08.2015 г. съдът е уважил искането.
По делото е
изслушана ССчЕ, която кореспондира на доказателствения материал, неоспорена е
от страните. Съгласно заключението на вещото лице общият размер а дълга по ДФЛ
към 01.04.2014 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, е 41 214,29 лв. Размерът на погасените лизингови вноски от
издадена на процесния запис на заповед до 15.04.2009 г. е 11 621,72 лв.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 вр.с чл.415 вр.с. чл.124 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Р.П.,
че дължи на ищеца „Х.А.Р.А.Б.“ ООД сумата от 28 905,60 лв. – левовата
равностойност на 14 779,20 евро по силата на Запис на заповед от
15.04.2008 г., платим на 01.05.2011 г., ведно със законна лихва от 04.04.2014
г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в заповедното
прозиводство в размер от 1 317,17 лв.
Съгласно
чл.124,ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес
от това.
С
оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, произтичащи от
характера на предявения иск, а именно положителен установителен, и правилото,
че на пълно доказване в гражданското съдопроизводство подлежат положителните
факти, на ищецът беше предоставена възможност да докаже в процеса, че ответникът
му дължи на правно основание процесната сума. В конкретния случай, допустимо
доказателствено средство за установяване на задължението, поето с подписване на
договор за наем, е самият Договор за наем.
Настоящата
съдебна инстанция счита, че от събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установява наличието на валидно сключен договор за наем на недвижим
имот между страните. С подписване на договора страните са се съгласили да
поемат посочените в него задължения, които за наемателя са заплащане на уговоР.
наемна цена.
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, всяка една от страните трябва да докаже
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Независимо от
процесуалното си качество, ищецът трябва да докаже факта, от който произтича
вземането му, а длъжникът - възраженията си срещу вземането.
Производството по чл.422 от ГПК е
следствие от производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, като на доказване подлежи размерът на задължението на ответника към
датата на падежа на записа на заповед.
Настоящата инстанция счита, че ищецът в
производството успя да докаже безспорно наличието на валидно правоотношение
между него и ответника. Установи се фактът, че процесният запис на заповед се
предоставя на ищеца, в качеството му на лизингодател, с цел обезпечаване на
евентуални негови искове срещу лизингополучателя, като това действие изцяло
отговаря на българското законодателство. Неоснователни и недоказани са доводите
не ответника, че даденото обезпечение се намалява при частично изпълнение на
задължението. Може да се случи при допълнителна уговорка, каквото в настоящия
случай не е налице.
По безспорен начин се установи, че
процесният запис на заповед има връзка именно с ДФЛ № 420103034 между страните в производството, а не както
твърди ответника да се намира в
каузална връзка с Договор за финансов лизинг № *********/14.02.2008 г., във
връзка с който има висящо съдебно производство пред ВКС.
Неоснователни
и недоказани останаха твърденията на ответника за изтекла в негова полза
погасителна давност. До приключване на съдебното
дирене ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на направените
възражения.
С оглед
изложеното съдът намира искът с правно основание чл.422 вр.с чл.415 вр.с.
чл.124 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Р. П., че
дължи на ищеца „Х.А.Р.А.Б.“ ООД сумата от 14 779,20 евро по силата на
Запис на заповед от 15.04.2008 г., платим на 01.05.2011 г., ведно със законна
лихва от 04.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в
заповедното прозиводство в размер от 1 317,17 лв., за доказан и
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
В
полза на ищеца, при направено своевременно искане за това, следва да бъдат
присъдени и разноските в производството общо в размер от 2 175,29 лв., от
които за юрисконсултско възнаграждение в размер от 1 397,17 лв. съгласно
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, държавна
такса в размер от 578,12 лв., депозит съдебна експертиза – 200 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено на основание чл.422
вр.с чл.415 вр.с. чл.124 от ГПК, че Р.Ю.П., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Х.А.Р.А.Б.“ ООД, ЕИК ******** сумата от 28 905,60 лв. – левовата
равностойност на 14 779,20 евро по силата на Запис на заповед от
15.04.2008 г., платим на 01.05.2011 г., ведно със законна лихва от 04.04.2014
г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в заповедното
прозиводство в размер от 1 317,17 лв.
ОСЪЖДА Р.Ю.П.
да заплати на „Х.А.Р.А.Б.“
ООД
направените по делото разноски за в размер от 2 175,29 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: