№ 161
гр. Перник, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720104509 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правна квалификация чл. 240 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от И. Д. И., ЕГН ********** от гр. *****
против К. С. Г., ЕГН ********** от гр. *****.
Ищецът твърди, че на 26.06.2020 г. е предоставил на ответницата, чрез
банков превод от негови банкови сметки, разкрити в банки на територията на
Испания, Община Палма де Майорка - банка ББВА, банка Сантандера, банка
Каикса по нейна банкова сметка сума в общ размер на 5260 евро, като тя се е
задължила да му я върне в 3-месечен срок от получаването. Сочи, че
ответницата не е върнала заетата и сума.
Искането към съда е да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата
от 5260 евро, дадена в заем – на 26.06.2020 г. и невърната в уговорения срок –
до 26.09.2020, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 03.08.2022 г. до окончателното плащане.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответницата оспорва иска по
основание и размер. Твърди, че между нея и ищеца никога не е сключван
договор за заем. Твърди, че не познава ищеца. Сочи, че последният е
предоставил исковата сума на трето за делото лице – Господин Д., като му е
1
възложил закупуване на телевизор. Сумата от 5260 лв. са преведени от ищеца
по банковата сметка, изпратена от третото лице.
Искането към съда е да отхвърли иска. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител
адвокат П. С. поддържа иска. Моли съда да го уважи по подробни
съображения, изложени в съдебно заседание и доразвити в представена
писмена защита. Претендира разноски.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител
адвокат К. Г. оспорва иска. Искането към съда да го отхвърли като
неоснователен. по съображения, изложени в съдебно заседание и в
допълнителни писмени бележки. Претендира разноски, включително и за
проведеното обезпечително производство, по представен списък по чл. 80 от
ГПК.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
Искът е подаден от надлежно легитимирана страна и при наличието на
правен интерес, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е неоснователен.
От събраните доказателства, преценени от съда в съответствие с чл. 12
от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, от фактическа страна се установява следното:
Ищецът, след задължаване по реда на чл. 183, ал. 1 от ГПК е представил
писмени доказателства – извлечения от банкови сметки с поставен мокър
печат от банката издател на чужд език, придружени с превод на български
език. От тях се установява, че на 26.06.2020 г. са извършени следните банкови
преводи: 1000 евро от сметка, с IBAN: *****, разкрита на името на ищеца в
банка Сантандер по сметка с IBAN: BG*****, разкрита на името на
ответницата, с основание за плащането – семейна помощ; 1000 евро от сметка
с IBAN: ES*****, разкрита на името на ищеца в банка Каикса по сметка с
IBAN: BG*****, разкрита на името на ответницата, с основание за плащането
– семейна помощ; 630 евро от банкова сметка с IBAN:ES*****, разкрита на
името на ищеца в банка Ксикса по банкова сметка с IBAN: BG*****, разкрита
2
на името на ответницата, с основание за плащането – семейна помощ; 1000
евро от банкова сметка с IBAN:ES*****, разкрита на името на ищеца в банка
Ксикса по банкова сметка с IBAN: BG*****, разкрита на името на
ответницата, с основание за плащането – семейна помощ; 1000 евро от
банкова сметка с IBAN: ES1501820284240201552089, разкрита на името на
ищеца в банка ББВА по банкова сметка с IBAN: BG*****, разкрита на името
на ответницата, с основание за плащането – семейна помощ.
От ответната страна са представени разпечатани на хартиен носител
съобщения, разменени чрез приложение „Месинджър“. Във връзка с тях е
назначена и съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице В. М.,
която е установила, че съобщенията са разменени между профили,
регистрирани в приложението „Фейсбук Месинджър“ с имена „Toni Montana“
и „Господин Д.“. Същите са разпечатани от вещото лице в хронологичен ред
на хартиен носител. Разменени са в периода от 04.06.2020 г. до 07.07.2020 г.
От тях се установява, че на 22.06.2020 г. потребител с профил „Тони
Монтана“ е поискал от потребител с профил „Господин Д.“ да му изпрати
банкова сметка. Изпратен е IBAN BG*****, с уточнение че сметката е на
изпращача, но не е открита на негово име. В съобщение от същата дата е
посочено, че титуляр на сметката е К. С. Г..
От разменената кореспонденция не може да се установи каква е
уговорката между лицата, които са я провели във връзка с посочената банкова
сметка. Съобщенията между двата профила не са от една и съща дата, като от
тях става ясно, че потребителите общуват по между си и чрез гласови
разговори. Затова от установеното от експерта съдържание на разменените
съобщения не може да се направи извод за конкретните уговорки между
страните по нея, както и за причината за предоставяне на банковата сметка,
разкрита на името на ответницата, на ищеца.
След изслушване на пълномощниците на страните в съдебно заседание,
съдът е приел за безспорно обстоятелството, че профилът „Тони Монтана“ е
на ищеца, както и че след 07.07.2020 г. до месец ноември 2020 г. между двата
профила са разменяни съобщения за връщане на процесната сума.
По делото са разпитани трима свидетели – Д. Г. ЦВ. и Д. И. Д.,
доведени от ищеца и Господин Огнянов Д., доведен от ответницата.
Свидетелят Господин Д. е лице, с което ответницата живее при
3
условията на фактическо съпружеско съжителство, поради което съдът
преценява показанията му в съответствие с чл. 172 от ГПК. Същият е и
дългогодишен познат на ищеца – познават се още от деца, тъй като са от един
и същи град и са учили заедно. При разпита, свидетелят е потвърдил, че
комуникацията в приложението „Месинджър“, приложена по делото и
изследвана от вещото лице, е проведена между него и ищеца. Посочил е, че тя
е във връзка с желание на ищеца да заплати телевизор, който вече е бил
закупен от свидетеля и се е съхранявал при трето лице, назовано само по
прякор. Причината свидетелят да се откаже от покупката си, била, че
стойността на вещта надхвърляла възможностите на бюджета му. Затова
ищецът му превел процесната сума по предоставената му банкова сметка на
ответницата и му предоставил телефонния номер на баща си, който той да
даде на лицето, в което е телевизорът, за да бъде организирано получаването
на последния.
Съдът, счита, че така дадените показания са житейски нелогични,
фаргментирани и не съдържащи достатъчно точност и яснота. В частта,
касаеща обосноваване на основанието за превод на процесната сума, те
съдържат детайлност, сочеща на старателното им напасване със
съдържанието на представената кореспондененция чрез „Месинджър“. В
останалата част, касаеща причината за съхранение на веща в трето лице,
индивидуализацията на същото, както и обстоятелствата свързани с
твърдяното получаване на телевизора от бащата на ищеца показанията на
свидетеля са схематични. Отсъства каквато и да било конкретика. Налице е
демонстрация, че с получаването на паричната сума ролята на свидетеля по
сделката е изчерпана. Това противоречи на обикновената логика, тъй като
свидетелят твърди, че той е бил вече закупил веща, т. е. той е продавач по
тази сделка. Отсъства обяснение и относно обстоятелството, че неговата вещ
се е съхранявала от трето лице, на което той не може да посочи името. Така
изложеното обосновава извода на съда, че показанията на свидетеля Д. не
могат да се считат за достоверни. С оглед забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 от
ГПК те не могат да се ползват и за установяване на основанието за превод на
сумата от 5 260 евро, тъй като последната надхвърля 5000 лв. и установяване
на съглашенията на страните във връзка със заплащането и не подлежи на
доказване с гласни доказателства. Затова твърдението на ответната страна, че
спорната сума е преведена за закупуване на телевизор е недоказано.
4
В подкрепа на този извод са и показанията на бащата на ищеца –
свидетеля Д. И. Д.. При разпита си пред съда той посочва, че никога синът му
не е поръчвал скъп телевизор чрез свидетеля Д. и той никога не е получавал
такъв телевизор от Д. или от друго лице. Независимо от близката родствена
връзка между свидетеля и ищеца, съдът кредитира показанията му относно
посочения факт, тъй като са ясни и конкертни.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Д. ЦВ. досежно фактите,
непосредствено възприети от същата. От тях се установява, че през лятото на
2020 г. ищецът и споделил, че е дал пари на ответницата и лицето, с което тя
живее при условията на фактическо съпружеско съжителство – свидетеля Д.
за закупуване на мебели, но те са отказали да му ги върнат. След време и се
обадил от Испания и и съобщил, че ответницата и свидетеля са блокирали
профила му и не може да се свърже с тях. Затова свидетелката с помощта на
колеги намерила адресите, на които пребивавала ответницата и се опитала да
я открие, но не успяла.
Предвид забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК тези показания не могат
да се ползват за доказване на твърдения договор за заем. Исковата сума
надхвърля 5000 лв., поради което договорките на страните във връзка с нея не
подлежат на установяване с гласни доказателства. Показанията на
свидетелката установяват единствено, че ищецът е предприемал действия за
осъществяване на връзка с ответницата и свидетеля Д. за връщане на парична
сума.
Ответницата по делото е представила разписка, отразяваща предадена
от нея на 10.07.2020 г. на свидетеля Д. парична сума в размер на 10252 лв.
Разписката не е оспорена от насрещната страна нито относно истинността и,
нито относно достоверността на датата и. В същата не е посочено основание
за предаването на паричната сума, а предвид размера и същото не може да
бъде установявано със свидетелски показания по силата на чл. 164, ал. 1, т. 3
от ГПК.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество.
5
Договорът за заем е едностранен, реален договор. За сключването му е
необходимо съвпадащо съгласие на страните за даване в заем, респективно за
връщане на заетата сума или вещ и реално им предаване. Договорът е
едностранен, защото заемодателят не получава насрещна престация срещу
предоставените от него в собственост пари или други вещи.
За уважаване на предявения иск, по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в
тежест на ищеца е да установи съгласието на страните за сключване на
договор за заем и предаването на паричната сума на ответника. Тъй като
твърдението е за сключен договор за заем на стойност над 5000 лв. по силата
на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК за установяване волята на страните, постигнатите
между тях уговорки и предаване на сумата не са допустими гласни
доказателства.
Безспорно установено с писмени доказателства е, че на 26.06.2020 г.
ищецът е превел от свои банкови сметки по банкова сметка на ответницата
сумата от общо 5260 евро.
Спори се за основанието, на което е извършен превода, като се твърди,
че между страните не са налице каквито и да било договорни отношения.
При доказателствена тежест на ищеца, той не е ангажирал
доказателства, от които да се установява постигнато между него и
ответницата съгласие за предоставяне на процесната сума в заем и за
поемане на насрещно задължение за връщането и.
От представените съобщения, разменени между ищеца и свидетеля Д. е
видно, че ищецът е получил информация за банковата сметка на ответницата
не от нея, а от свидетеля и то в дните, непосредствено преди извършване на
паричния превод. Затова не може да се приеме, че предоставянето на
банковата сметка е действие, с което ответницата конклудентно е изразила
съгласие за получаване на процесната сума.
Извод за наличие на договорни отношения между ищеца и ответницата
не може да се направи и от посоченото във всеки от платежните документи
основание за извършване на превода. Като такова ищецът е посочил „семейна
помощ“.
В материалното право изразът „семейна помощ“ е легално дефиниран в
чл. 1, ал. 2 от ЗСПД. Според цитираната норма семейните помощи са средства
6
в пари и/или в натура, които подпомагат отглеждането на децата в семейна
среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях. Съгласно чл. 1а,
ал. 3 от ЗСПД семейните помощи се отпускат от Агенцията за социално
подпомагане. Тъй като в случая ищецът и ответникът са физически лица, то
преведените по банков път парични средства, очевидно не представляват
„семейна помощ“ по смисъла на ЗСПД.
Синоними на съществителното име „помощ“ са подкрепа, съдействие,
облекчение, поддръжка, улеснение и др. Обичайно помощта се оказва на
лице, което се нуждае от нея и се свързва с безвъзмездност за предоставящия
я. Т. е. срещу престираната помощ, помагащият не получава насрещна облага.
В случая е уточнено, че помощта е „семейна“ – т.е целта е подпомагане на
семейството на получаващото я лице.
В сега действащият СК не се съдържа легална дефиниция на семейство.
По аргумент от различни разпоредби на СК и ЗЗДет може да се направи
извод, че българското материално право възприема като семейство съпрузите
и техните ненавършили пълнолетие деца. В по-широк и житейски смисъл под
семейство се разбира съвместно живеещи лица, между които са налице
отношения на взаимна ангажираност и взаимна обвързаност.
По настоящото дело се установи, че свидетелят Господин Д. и
ответницата се намират във фактическо съпружеско съжителство, поради
което може да се направи извод, че ищецът ги е възприемал като семейство в
житейския смисъл на думата.
От така изложеното, обаче може единствено да се направи извод за
мотивите на ищеца за извършване на банковите преводи. Не може да се
изведе наличие на насрещно съгласие от ответницата за получаването им, а
още по малко за поемане на задължение от нейна страна за връщането им.
Ответницата не може да се счита задължена за връщане на спорната
сума на договорно основание, дори такова да е имало между ищеца и
съжитестващото с нея лице – свидетеля Д.. Това е така защото съгласно чл.
121 от ЗЗД солидарната задълженост възниква по силата на закона или по
договор между страните. В случая няма твърдения, ответницата да се е
задължила да отговаря за задължението на свидетеля по силата на сключен
договор.
Не приложима е и разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от СК, тъй като
7
ответницата и свидетелят Д. не са съпрузи – отсъстват както твърдения, така и
доказателства в тази насока. Обстоятелството, че ищецът ги е възприемал
като семейство е ирелевантно, тъй като съгласно чл. 4, ал. 1 от СК само
гражданският брак, сключен във формата, предписана от този кодекс,
поражда последиците, които законите свързват с брака. Съпружеските
отношения възникват само на основание сключен брак, какъвто в случая не е
налице.
Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че между ищецът
и ответницата не са били налице договорни отношения. Паричният превод не
е извършен на твърдяното договорно основание. От събраните по делото
доказателства може да се направи извод, че той е при отсъствие на основание.
Ищецът, обаче не е предявил иск за връщане на даденото без основание. След
дадените указания от съда за наличие на противоречие в исковата молба, той
изрично е уточнил, че исковата сума се претендира на договорно основание –
сключен договор за заем. Направеното от него искане в първото по делото
заседание за добавяне при условията на евентуалност на нов иск, наред с
първоначалния е оставено без уважение, тъй като съдът е приел, че не е
налице допустимо изменение на иска, а предявяване на изцяло нов иск.
Предвид горното предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на
ответника следва да се присъдят направените от него разноски. Представени
са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2160.00
лв. и заплатено възнаграждение за съдебна експертиза в размер на 300 лв.
Съгласно т. 5 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. по описа на ВКС в
това производство съдът се произнася и за разноските, направени в
обезпечителното производство с оглед изхода от спора по същество.
Ответницата е представила доказателства за направени разноски в
обезпечителното производство в размер на 15.00 лв. – държавна такса за
частна жалба и 1056.00 лв. – адвокатско възнаграждение. Същите следва да
му бъдат присъдени.
Предвид изложеното, Районен съд – Перник
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ иска предявен на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на К. С. Г., ЕГН ********** от гр. ***** да заплати на И. Д. И.,
ЕГН ********** от гр. ***** сумата от 5260 евро, дадена в заем – на
26.06.2020 г. и невърната в уговорения срок – до 26.09.2020, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 03.08.2022 г. до окончателното плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК И. Д. И., ЕГН **********
от гр. ***** да заплати К. С. Г., ЕГН ********** от гр. ***** направените по
делото разноски в размер на 2160.00 лв. /две хиляди сто и шестдесет лева/ -
заплатено адвокатско възнаграждение и 300.00 лв. /триста лева/ - заплатено
възнаграждение за вещо лице, както и разноските, направени в
обезпечителното производство в размер на 15.00 лв. /петнадесет лева/ -
заплатена държавна такса и 1056.00 лв. /хиляда и петдесет лева/ - заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9