Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-5 състав, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при секретаря К. Г., като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 11790 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.).
Ищцата Е.Г.Д. твърди, че на 21.03.2015 г. в гр. Нови Искър на
кръстовището между ул. „Искърско дефиле“ и ул. „Китка“, докато пресичала
пътното платно като пешеходка, била блъсната от л.а „Фолксваген Голф“, рег. № *******,
управляван от А.А., който се движел с превишена
скорост. От произшествието получила: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
контузия на меките тъкани в дясната теменна област; депресивно счупване в
лявото слепоочие с малък хематом над твърдата мозъчна обвивка и оскъдно
количество въздух в зоната на фрактурата; контузия на главен мозък с хематом
под твърдата мозъчна обвивка в дясно и кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в
дясно; субдорален хематом темпоропариетално
с дебелина 8 мм; счупване на челюст; двустранно счупване на таза; фрактура на
лявата зигоматична кост; фрактура на пубисната кост; фрактура на сакрума
в дясно; фрактура на шийката на лявата бедрена кост; счупване на пубиса в дясно; отток и деформация на лявата тазобедрена
става и лявата подбедрица. В болница на ищцата била
извършена операция по смяна на тазобедрената става. Изпитвала силни болки в травмираните части от
тялото. След произшествието трайно били затруднени движенията на долните
крайници на тялото на пострадала, трайно затруднено било дъвченето и речта,
имала световъртеж, главоболие, шум в ушите, чувствала се отпаднала, лесно се
уморявала, изпадала в състояние на обърканост, губела спомен за отделни събития.
Не можела да се обслужва сама, не можела да ходи самостоятелно, изцяло
разчитала на помощта на близките си за къпане, обличане, хранене и
осъществяване на елементарни хигиенни и битови дейности в ежедневието.
Продължавала да изпитва болки и страдания, нормалното й функциониране не било
възстановено – останала обедвижена на легло с тотална
амнезия. Тъй като отговороността на водача на
автомобила била застрахована по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
от ответното дружество, моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 250 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 21.03.2015 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът „Д.з.“
АД оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че поведението на водача на
автомобила не било противоправно, а произшествието
настъпило в резултат от случайно деяние. Поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, която нарушила чл.113,
ал.1, т.1, т.2 и т.4 от ЗДвП, тъй като предприела
пресичане на пътното платно на забранено за това място, преминала през ограждение – мантинела и през
железопътен път, за да навлезе на пътното платно, при това пресичала пътя косо,
а не перпендикулярано, и не съобразила поведението си
нито с разстоянието между нея и
приближаващото моторно превозно
средство, нито с неговата скорост на движение. В непосредствена близост до
местопроизшествието, на не повече от 50 метра, се намирала пешеходна пътека, по
която ищцата можела да пресече пътното платно. Моли съда да определи обезщетение по
справедливост, като съобрази приноса на ищцата за настъпване на вредите.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/:
За да бъде
уважен предявеният иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, ищцата следва да ангажира доказателства за следните обстоятелства:
1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между
собственика на автомобила и ответното дружество; 2/за юридическите факти от
състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното
дружество МПС: вреда, противоправно деяние и
причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докаже размера на
дължимото обезщетение. При непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Страните не
спорят, че отговорността на водач на л.а. „Фолксваген Голф“, рег. № ******* е
била застрахована от ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ № 15114002652504 със срок на действие 28.10.2014 г. – 28.10.2015 г. Видно
от влязло в сила решение от 17.02.2016 г. по н.а.х.д. № 16626/2015 г. на СРС, 23 състав,
А.Ц.А.е
признат за виновен в това, че на 21.03.2015г. в гр.Нови искър
при управление на л.а ”Фолксваген Голф” с рег. № ******* с посока на движение
от ул.”Невен” към ул.”Боровец” в района на кръстовището с ул. ”Китка” е нарушил
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП, като се е движел с превишена скорост
от 76 км/час и е реализира пътно-транспортно произшествие с пресичащата пътното
платно по ул.”Искърско дефиле” от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
автомобила пешеходка Е.Г.Д., в резултат на което по непредпазливост й е причинил
средни телесни повреди – черепно мозъчна травма, изразяваща се в контузия на
меки тъкани в дясна теменна област, депресивно/импресионно/
счупване в ляво слепоочно с малък хематом над твърдата мозъчна обвивка и
оскъдно количество въздух в зоната на фрактурата, контузия на главен мозък с
хематом под твърдата мозъчна обвивка в дясно и кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки в дясно, данни за субкортикална исхемия
двустранно теменно; лицево – челюстна травма, изразяваща се в счупване на
дъгата на лявата ябълчна кост, като това увреждане
само по себе си реализира критериите на медикобиологичния
признак – счупване на челюст, причинило на пострадалата трайно за повече от 30
дни затруднения в дъвченето; травма на опорно-двигателния апарат, изазяваща се в счупване на таза – двустранно от кръстната
кост и на горно и долно рамо на лонните кости,
счупване на шийката на лява бедрена кост и данни от преглед от травматолог за супване на малкопищялната кост,
като тези увреждания поотделно и заедно реализират медикобиологичния
признак – трайно за повече от 30 дни затруднение в движенията на левия долен
крайник, а от счупените тазови кости е настъпило състояние на трайно за повече
от 30 дни затруднение на движението на снагата и десния долен крайник, които
деяния осъществяват състава на престъпление
по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3
от НК, поради което и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорост, като му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1 000лв.
Съгласно чл. 300
от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
С оглед на горецитираното влязло в сила решение на Софийския районен
съд, настоящият състав приема, че е установено противоправното
поведение на водача А.Ц.А., неговата вина, съставомерните
последици, които са част от състава на престъплението, и причинно-следствената
връзка между противоправното поведение на водача и
вредоносния резултат.
От приетите по
делото заключения на вещото лице – травматолог и основното заключение на
комплексната медицинска експертиза, изготвена от вещо лице – неврохирург и вещо лице – психиатър, се
установява, че ищцата е получила следните телесни повреди: счупване на горния и
долния край на дясна срамна кост, счупване на шийката на лява бедрена кост,
счупване на лявата малкопищялна кост, тъпа травма в
дясна теменно-тилна област на главата, контузия на мозъка, малка импресионна фрактура на лява слепоочна кост, малък епидурален хематом в лява темпорална област, субдурален хематом в дясно, пневмоцефалия.
Същите телесни повреди са посочени и в диспозитива на
решението на наказателния съд и са послужили за квалификация на извършеното
деяние, поради което са установени със задължителна за съда сила, на основание чл.300
от ГПК.
По отношение на
счупването на шийката на лява бедрена кост е предприето оперативно лечение,
изразяващо се в тотална смяна на лява бедрена кост. По отношение на счупването
на горния и долния край на срамната кост и счупването на лявата малкопищялна кост е предприето консервативно лечение с
покой на легло. Общо възстановителният период за телесните повреди, установени
от вещото лице – травматолог, е около 6-8 месеца, като болките и страданията
през първите три месеца са с по-висок интензитет. При преглед на ищцата,
извършен на 20.06.2018г., вещото лице е установило накуцваща походка в ляво и
ограничен обем на движение в лява тазобедрена става, които са с траен характер.
По отношение на
травмите, установени от вещото лице – неврохирург, лечението се е изразило в
прилагане на реанимационни
венозни вливания на водноелекролитни и глюкозни разтвори, антибиотици, аналгетици,
противосъсирващи, противогърчови
медикаменти и е предписано постоянно домашно лечение с хипотензивни
и мозъчно протективни лекарства. Болките и
страданията са постоянни. Според комплексната експертиза, след
черепно-мозъчната травма е овладян травматичният шок на ищцата, но е налице
степенно нарушение на съзнанието – сомнолентност,
съчетана с пълна амнезия за инцидента, която продължава и към момента на
изготвяне на заключението. Психичните увреди са довели до рязко задълбочаване
на предшестваща атеросклеротична деменция. Сегашното
състояние на ищцата се изразява в травмена болест на
мозъка – енцефалопатия с тежък психоорганичен, квадрипаретичен и дизкоординационен
синдром, съпроводени с невъзможност за битово обслужване. Ищцата е изцяло
зависима от чужда помощ и това състояние
е мотивирало ТЕЛК да й определи 100 % трайно намалена работоспособност с чужда
помощ/решение на ТЕЛК № 480/16.02.2016г./. От травмата са настъпили
невъзстановими последици - психоорганичният синдорм и централната квадрипареза.
Перспективата за в бъдеще е неблагоприятна, психичните отклонения са трайни. В
съдебно заседание вещото лице – неврохирург И. заявява, че квадрипарезата
представлява пареза на четирите крайника, по – тежка
в десните крайници. Ищцата преди катастрофата е претърпяла мозъчен исхемичен инсулт и е страдала от съдова деменция,
поради което през 2011г. й е била опредЕ.78 % трайно
намалена работоспособност. Съдовото заболяване е регистрирано още през 2009г.
След пътно-транспоротното произшествие към съдовото
заболяване са се насложили промени от травмата при катастрофата, при което е
увеличен процентът на инвалидност на 100 %. Вещото лице И. заявява, че ако може
условно да се разграничат промените в организма от съдовата болест и
последиците от катастрофата, то 78 % са предхождащите заболявания, а „останалото
е от травмата”. Същевременно изразява становище, че последиците от травмата
представляват „1/5 част от цялата инвалидност”. Вещото лице – психиатър В. в
съдебно заседание заявява, че при съдова деменция в
първоначалните етапи е възможно човек „да запази пълноценни възможности за
социално общуване, поведение и самообслужване” за продължителен период, който
да се разгърне в рамките на 25 - 30
години.
От допълнителното заключение на комплексната
експертиза, изготвена от вещите лица неврохирург и психиатър, което съдът
приема, и представените по делото експертни решения на ТЕЛК се установява, че
здравословното състояние на ищцата преди катастрофата е било освидетелствано от
ТЕЛК на 09.05.2011г. С цитираното решение на ТЕЛК са констатирани следните
заболявания: Вестибуларни синдроми при болести, класифицирани другаде. Общо
заболяване – мозъчносъдова болест – корова атрофия. Състояние след исхемичен
мозъчен инсулт в басейна на дясна предна мозъчна артерия. Централен отоневрологичен синдром – тежка степен. Лумбална
спондилоза, остеохондроза Л
2-3, Л 3-4 с трайни функционални нарушения. Артериална хипертония трета стади. Хроничен хепатит – умерена активност. Киста на десен
бъбрек. В решението са посочени проценти на трайно намалена работоспособност за
отделните заболявания: за мозъчносъдова болест – корова
атрофия, състояние след исхемичен мозъчен инсулт в
басейна на дясна предна мозъчна артерия, централен отоневрологичен
синдром/тежка степен/ са определени 60 % трайно намалена работоспособност; за лумбална спондилоза, остеохондроза Л2-3, Л3-4 с трайни функционални нарушения са
определени 30 % трайно намалена работоспособност; за артериална хипертония
трети стадий, хроничен хепатит – умерена активност – 30 % . За всички
заболявания общо е опредЕ. трайно намалена работоспосбност от 78 % пожизнено. След катастрофата ищцата е получила трайни
тежки функционални увреждания: тежко паметово
снижение до нивото на тежка деменция, булбарна пареза, квадрипареза и нарушение на тазоворезервоарните
функци. С ЕР
на ТЕЛК от 16.02.2016г. са й определени 100 % трайно намалена работоспособност.
При съпоставяне на състоянието на ищцата преди и след катастрофата, вещите лица
са установили, че преди катастрофата е могла да се самообслужва в битово
отношение, да изпълнява домакински задължения в семейството и е могла да работи
при спазване на противопоказания за тежка физическа работа. След катастофата е налице тежко функционално увреждане на
нервната и психична дейност, в резултат на което не може да се придвижва
самостоятелно, нито да се самообслужва в
битово и хигиенно отношение, вкл. не може да се храни самостоятелно, да
контролира тазово-резервоарните си функции и е настъпило дълбоко разстройство на съзнанието,
изразяващо се в тежка деменция. Преди катастрофата
ищцата се е лекувала от язва на дванайсетопръстника, от артериална хипертония и
исхемичен инсулт с последващи
верижни и паметови смущения. Лечението на
пострадалата след катасрофата е своевременно и
адекватно. За всяко от отделните заболявания, описани в ЕР на ТЕЛК от 16.02.2016г., е посочен процент
на трайно намалена работоспособност: за тежко
когнитивно нарушение с изразен психоорганичен
синдром, дезориентация и тежко паметово снижение са
определени 90 %, за мозъчна атеросклероза, корова и
мозъчна атрофия; дискоординационен, псевдобулбарен, квадрипирамиден и
тазово-резервоарен симптом – 80 %, за ендропротеза на
лява тазобедрена става след фрактура коли феморис –
50%. Общо е определена трайно намалена работоспобност
към 16.02.2016г. от 100 % с
пожизнена чужда помощ.
С
оглед решението на наказателния съд и назначените по делото медицински
експертизи, съдът приема за установени по делото противоправното
и виновоно поведение на водача на л.а. „Фолксваген
Голф“, рег. № *******, причинените средни телесни повреди на ищцата, описани в
решението на наказателния съд, обсъдени от медицинските експертизи, и наличието
на причинно-следствена връзка между деянието и телесните повреди. Страните не
спорят, че отговорността на водача е била застрахована по застраховка ”Гражданска
отговорност” от ответника към датата на настъпване на пътно-транспортното
произшествие. Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки
един от фактите от състава на чл.226,
ал.1 от КЗ/отм/, поради което искът е доказан по основание.
При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът отчете следните
обстоятелства: възрастта на ищцата към датата на произшествието – 72г., вида,
броя и тежестта причинените телесни повреди – множество средни телесни повреди, които са се изразили в черепно мозъчна травма, при която е
настъпила контузия на меки тъкани в дясна теменна област, депресивно/импресионно/ счупване в ляво слепоочно с малък хематом над
твърдата мозъчна обвивка и оскъдно количество въздух в зоната на фрактурата,
контузия на главен мозък с хематом под твърдата мозъчна обвивка в дясно и
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в дясно, субкортикална
исхемия двустранно теменно; лицево –
челюстна травма, изразяваща се в счупване на дъгата на лявата ябълчна кост; травма
на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в счупване на таза – двустранно
от кръстната кост и на горно и долно рамо на лонните
кости, счупване на шийката на лява бедрена кост и супване
на малкопищялната кост. Съдът отчете вида и
продължителността на проведеното лечение - по отношение на счупването на
шийката на лява бедрена кост е предприето оперативно лечение, изразяващо се в цялостна
подмяна на лявата бедрена кост; по отношение на счупването на горния и долния
край на срамната кост и счупването на лявата малкопищялна
кост е предприето консервативно лечение с покой на легло. Общо възстановителният
период за телесните повреди, установени от травматолог, е продължил около 6-8
месеца, като болките и страданията през първите три месеца са били с по-висок
интензитет. Черепно-мозъчната травма е била лекувана чрез прилагане на реанимационни венозни вливания на водноелекролитни
и глюкозни разтвори, антибиотици, аналгетици,
противосъсирващи, противогърчови
медикаменти и е предписано постоянно домашно лечение с хипотензивни
и мозъчно протективни лекарства. Ищцата продължава да
изпитва болки и страдания от претърпяната черепно-мозъчна травма. След
лечението не е възстановена, останали са трайни последици от травмите. При
преглед на ищцата, извършен на 20.06.2018г., вещото лице - травматолог е
установило накуцваща походка в ляво и ограничен обем на движение в лява
тазобедрена става, които са с траен характер. След лечението на
черепно-мозъчната травма е налице степенно нарушение на съзнанието – сомнолентност, съчетана с пълна амнезия за инцидента, която
продължава и към момента на изготвяне на заключението. Психичните увреди се
изразяват в рязко задълбочаване на предшестваща атеросклеротична деменция. Настъпили са трайни тежки функционални
увреждания: тежко паметово снижение до нивото на
тежка деменция, булбарна пареза, квадрипареза и нарушение
на тазоворезервоарните функци.
Преди катастрофата, независимо от предхождащите тежки заболявания на ищцата,
при които е била определена 78 % трайно намалена работоспособност, тя е могла
да се самообслужва в битово отношение и да изпълнява домакински задължения в
семейството. След катастофата е налице тежко
функционално увреждане на нервната и психична дейност, в резултат на което не
може да се придвижва самостоятелно, нито
да се самообслужва в битово и хигиенно отношение, вкл. не може да се храни
самостоятелно, да контролира тазово-резервоарните си функции и е настъпило дълбоко разстройство на съзнанието,
изразяващо се в тежка деменция, поради което й е
определена 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ пожизнено.
Като отчете
горепосочените обстоятелства, социално-икономическите
условия и стандарта на живот в страната през 2015г., съдът определи
обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по
справедливост на 120 000лв.
По
възражението за съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, която нарушила чл.113,
ал.1, т.1, т.2 и т.4 от ЗДвП, тъй като предприела пресичане на
пътното платно на забранено за това място, преминала през мантинела
и през железопътен път, за да навлезе на пътното платно, при това пресичала
пътя косо, а не перпендикулярано, и не съобразила
поведението си с разстоянието между нея и
приближаващото моторно превозно
средство.
Съдът намира възражениeто за съпричиняване на вредите за основателно, поради следните
съображения:
По делото е
изслушана автотехническа експертиза, от чието закюлчение се установява, че произшествието е настъпило на
прав участък от пътя с по две ленти за движение във всяка посока. На място
липсва вертикална сигнализация, а хоризонталната маркировка представлява
единична непрекъсната осева линия. В района на кръстовище между ул. „Искърско
дефиле” и ул.”Китка”, на 150 м. преди пешеходна пътека, ищцата е предприела пресичане на пътното платно отляво
на дясно спрямо посоката на движение на автомобила. Пресичането е извършено
косо на необозначено за пешеходци място. Ударът
е настъпил, когато ищцата е достигнала до края на пътното платно в дясно. Автомобилът
я е ударил с предна дясна част, при което тялото й се е плъзнало по капака на превозното
средство до челното стъкло, като при удара с главата си е счупила стъклото в
дясната част. След катастрофата пешеходката е паднала на пътното платно. Според
вещото лице от автотхеническата експертиза
пешеходката е пресичала пътното платно с нормален ход, след което в платното за
движение на автомобила е увеличила скоростта си на движение до спокойно тичане
при удара. Скоростта на автомобила преди удара е била 75 км/час, а по време на удара 60 км/час. Опасната зона
за спиране при скорост от 75 км/час е била 58.28 метра. Когато пешеходката е
навлязла на пътното платно отляво на дясно със спокоен ход автомобилът е отстоял
от местоудара на 131.13 метра. Според експерта, ударът
е бил предотратим за водача на автомобила. Причината
за пътно-транспортното произшествие е късното възприемане на пешеходката на
пътното платно от шофьора на автомобила,
който се е движел с по-висока скорост за населеното място, като е имал
техническата възможност да намали скоростта на движение до 55 км/час и да
предотврати удара.
На вещото лице е
поставена допълнителна задача да заяви дали ще промени основното заключение,
след като се запознае с показанията на разпитаните по делото свидетели и
документите от досъдебното производство. В допълнителното заключение вещото
лице е променило скоростта на автомобила по време на удара в пешеходката – от 60 км/час на 50 км/час и е приел, че
автомобилът е отстоял на 172.07 метра от мястото на удара, когато пешеходката е
навлязла на пътното платно. В допълнителното заключение е посочено, че
пешеходката е започнала да пресича улицата отляво на дясно спрямо посоката на
движение на автомобила, като е тръгнала от мантинелата
към отсрещния тротоар. Експертът отново е приел, че скоростта на автомобила
преди удара е била 75 км/час. Опасната зона на спиране е била 58.28 км/час. Тъй
като автомобилът е отстоял на 172.07 метра от мястото на удара, когато пешеходката
е навлязла на пътното платно, водачът е могъл своевременно да намали скоростта
на движение до 55 км/час и да предотврати
произшествито. В допълнителното заключение отново
вещото лице е посочило, че причина за пътно-транспортното
произшествие е поведението на водача на автомобила, който късно е възприел
пешеходката и се е движел с по-висока скорост за населеното място, като е имал
техническата възможност да намали скоростта на движение до 55 км/час. В съдебно
заедание експертът изразява становище, че ако
пешеходката бе изчакала преминаването на автомобила или беше спряла на осевата
линия, произшествието не би настъпило.
По делото е разпитана св. В.К. – очевидец на
произшествието. Тя завява, че е пътувала с автомобила си в деня на катастрофата,
изчаквала да се включи в движението по ул.”Искърско дефиле”. Движението било
доста натоварено. Видяла жена на мантинелата на ул.
„Искърско дефиле”, която искала да пресече пътното платно. Пешеходката преминала
през едното платно за движение и тръгнала да пресича второто, когато била
блъсната от лека кола. Пострадалата била възрастна жена, не тичала, нито ходела бавно. Свидетелката
не си спомня дали ищцата се е огледала преди да пресече осевата линия. Пешеходката
била ударена с предната част на лек автомобил,
тялото й не се преметнало през него, а изхвърчало пред автомобила и паднало на
пътното платно непосредствено пред управляваното от свидетелката превозно
средство.
Така събраните
доказателства установяват, че ищцата е предприела пресичане на ул. „Искърско
дефиле“ в района на кръстовището с ул.
„Китка“ от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил и след
като е преминала през едното платно за движение е навлязла в лентата за
движение на деликвента, като се е движела със спокоен
ход. Навлизането в лентата за движение на деликвента
се е осъществило при отстояние от колата от 127,07
метра на необозначено за преминаване от пешеходци място – ищцата е предприела пресичането от мантинелата край пътя, което означава, че е преодоляла
съществуващата на място преграда. В близост до местопроизшествието, на 150
метра е имало пешеходна пътека. С поведението си пострадалата е допуснала
нарушение на чл. 113 ЗДвП, т.1 и т.4 от ЗДвП - преминала е през ограждение на пътя /мантинела/ и не е съобразила поведението си с
приближаващото пътно превозно средство, като по този начин е допринесла за
настъпване на произшествието, тъй като изобщо не е трябвало да се намира на
платното за движение в процесния участък от пътя.
Като отчете
спецификите на конкретния механизъм на настъпилото пътно-транспортно
произшествие и общата разпоредба на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, която изисква от
водачите на МПС да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците, съдът прие, че приносът на водача на
автомобила е значително по-голям от приноса на пешеходката, като определи
процент на съпричиняване на вредите – 20 %.
Тъй като съдът
определи размер на обезщетение за неимуществени вреди от 120 000лв., при
прилагане на процент на съпричиняване от 20 %, общият
размер на дължимото от ответника застрахователно обезщетение възлиза на 96 000
лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния
предявен размер от 250 000лв., следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените
по делото разноски в размер на 551.32лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат В.В.О., ЕГН **********, от САК с адрес: ***, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2507.52 лв., съобразно
уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса в размер на 3840
лв. върху уважената част от иска, а на СГС разноски за вещо лице в размер на 153.60лв.,
съобразно уважената част от иска.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.з.” АД, ЕИК ******, адрес: ***, да заплати на Е. Г.Д., ЕГН ********** с адрес: ***, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм/, сумата от 96 000 лв,
представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от следните средни телесни повреди: черепно
мозъчна травма, при която е настъпила контузия на меки тъкани в дясна теменна
област, депресивно/импресионно/ счупване в ляво
слепоочно с малък хематом над твърдата мозъчна обвивка и оскъдно количество
въздух в зоната на фрактурата, контузия на главен мозък с хематом под твърдата
мозъчна обвивка в дясно и кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в дясно, субкортикална исхемия двустранно теменно; лицево – челюстна
травма, изразяваща се в счупване на дъгата на лявата ябълчна
кост; травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в счупване на таза –
двустранно на кръстната кост
и на горно и долно рамо на лонните кости, счупване на
шийката на лява бедрена кост и супване на малкопищялната кост, причинени при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 21.03.2015г. по вина на водача на л.а „Фолксваген
Голф“, рег. № ******* – А.Ц.А., по време на действие на застрахователен договор
за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва от 21.03.2015г. до окончателното изплащане, като
иска в останалата част до пълния
предявен размер от 250 000 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Е. Г.Д. да заплати на „Д.з.”
АД, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер
на 551.32лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Д.з.”АД да
заплати на адв. В.В.О., ЕГН **********, с адрес: ***, от АК – София, на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2507.52 лв., съобразно уважената част от иска. ОСЪЖДА „Д.з.”АД да заплати на държавата,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса върху
уважения иск в размер на 3840 лв., а на СГС
разноски за вещи лица в размер на 153.60лв.,
съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: