Определение по дело №123/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл.278 от ГПК и е образувано по постъпила частна жалба от “Т. К. Е. – Г., представлявано от управителя на дружеството, против определение № 3196 от 13.07.2012 г. по ч.гр.д.№ 889/2012 г. на Кърджалийския районен съд, с което на основание чл.415, ал.2 от ГПК е обезсилена Заповед № 1702 от 16.04.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена в полза на “Т. К. Е. – Г. срещу „ОЦК” гр.К. В жалбата се сочи, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК била издадена заповед срещу “ОЦК” – гр.К. за заплащане на сумата от 1576.80 лв. за доставени 20 бр. краен превключвател. След направена справка по телефона, управителят на дружеството установила, че имало подадено възражение от длъжника и трябва да довнесе държавната такса и да подаде искова молба. С писмо с обратна разписка на 26.06.2012 г. изпратила в плик, адресиран до РС – Кърджали, документ за довнесена държавна такса и екземпляри на изготвена искова молба – един за образуване на гражданско дело и един за прилагане по ч.гр.д № 889/2012 г. От направена друга телефонна справка установила, че било образувано гр.д. № 1400/2012 г. по описа на РС – Кърджали, като й било съобщено, че районният съд е обезсилил издадената вече заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че към подаденото заявление приложила справка от търговския регистър, от която било видно, че освен едноличен собственик на капитала била и управител на дружеството. Поради тази причина съдът следвало да й връчи всички съобщения и книжа редовно на посочения от нея адрес. В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение било посочено, че същото е подадено от управителя като представител на дружеството, а в точка 4 “пълномощник” не била отбелязала такъв. Сочи, че на 26.06.2012 г. изпратила до Районен съд – гр.Кърджали с препоръчано писмо с обратна разписка документ за довнесена такса и екземпляри на изготвена искова молба. Счита, че не били налице предпоставките за обезсилване на заповедта за изпълнение. Моли съда да отмени обжалваното определение на Кърджалийския районен съд като неправилно и незаконосъобразно.

Въззивният съд, при извършената преценка на доказателствата по делото, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател, констатира следното:

Частната жалба е подадена в срок и от лице, имащо право на обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Пред Кърджалийския районен съд е било подадено заявление от “Т. К. Е. – Г., представлявано от Г. Е. Ч., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу „ОЦК” гр.К. за сумата в размер на 1 576.80 лева, представляваща стойността на 20 бр. краен превключвател модел 14 СЕ1. Въз основа на подаденото заявление било образувано ч.гр.д.№ 889/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд и била издадена Заповед № 1702 от 16.04.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 889/2012 г. на Кърджалийския районен съд било подадено в срок възражение от длъжника „ОЦК” гр. К. На 06.06.2012 г. районният съд е указал на заявителя “Т. К. Е. – Г., че срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение по чл.414 от ГПК и че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск относно вземането си, както и че при непредставяне на доказателства за предявяване на иска в посочения срок, съдът ще обезсили заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист. Съобщението за това уведомление било изпратено на адрес Г. ж.к. “Д.”, бл, , ап и било получено от Е. Ч. – мениджър. С определение № 3196 от 13.07.2012 г. съдът е обезсилил издадената в полза на “Т. К. Е. – Г. заповед № 1702 от 16.04.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, на основание чл.415, ал.2 от ГПК, защото в дадения срок заявителят не е представил доказателства, че е предявил иска относно вземането си в посочения срок, както и поради непредставяне на доказателства за довнесена държавна такса.

Към частната жалба е представено като доказателство копие от известие за доставяне ИД PS 1463 004BTS V, с подател Г. Е. Ч. и получател РС – Кърджали. В известието е посочено съдържанието на писмото – 1 бр. искова молба срещу “ОЦК” плюс 1 бр. за ч.гр.д .№ 889/12 г.

Във връзка с горното следва да се посочи, че разпоредбата на чл.415, ал.2 от ГПК изисква не само в едномесечен срок заявителят да е предявил иск за установяване на вземането си, но и да представи доказателства за това пред съда, издал заповедта за изпълнение, в който смисъл са и дадените на заявителя от районния съд указания. Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя. За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, заявителят следва да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба. „Представянето” на посочените доказателства по смисъла на чл.415, ал.2 от ГПК предполага не само постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда – по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен. Единствено фактът на предявяване на исковата молба в съда, включително и когато е налице съвпадение в институцията - един и същ конкретен районен съд по заповедното и исковото производство (както е и в настоящия случай), не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по чл.415, ал.2 от ГПК. Впрочем, от представеното с частната жалба известие за доставяне не може да се направи недвусмислен извод, че исковата молба е подадена именно от “Т. К. Е. – Г., а не от друго лице и дали тази искова молба действително е постъпила в регистратурата на Кърджалийския районен съд. Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали исковата молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл.410 от ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й. Съдът по заповедното производство би могъл единствено да извърши справка, ако представените му доказателства са неясни или съдържат противоречиви данни.

Впрочем, по този въпрос съществува непротиворечива практика на ВКС – Определение № 247 от 18.05.2009 г. по ч.гр.д.№ 166/2009 г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 124 от 27.01.2010 г. по ч.т.д.№ 20/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 123 от 27.01.2010 г. по ч.т.д.№ 736/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 691 от 13.11.2009 г. по ч.т.д.№ 636/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 490 от 21.06.2010 г. по ч.т.д.№ 254/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 53 от 25.01.2010 г. по ч.т.д.№ 16/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 115 от 11.02.2010 г. по ч.т.д.№ 91/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 697/12.10.2010 г. по ч.т.д.№ 137/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. В посочените актове е прието, че е безусловно задължението на заявителя да представи доказателства, че е предявил иска си за установяване на вземането си. Единствено фактът на предявяване на исковата молба не е достатъчен за спазване на изискванията на чл.415, ал.2 от ГПК.

Що се отнася до изложения в частната жалба довод на нередовно връчване на съобщението по чл.451, ал.1 от ГПК, то същият е неоснователен. Видно от приложеното съобщение същото е било връчено на адреса, посочен от заявителя и вписан в търговския регистър - Г. ж.к. “Д.”, бл, ., ап.. Съобщението е било получено от Е. Ч. като е посочено и качеството на лицето– мениджър, съгласно изискванията на чл.50, ал.3 от ГПК, поради което не може да се приеме, че връчването е нередовно.

Ето защо, като е констатирал, че в указания срок заявителят не е представил доказателства за предявяване на иска за установяване на вземането си и е обезсилил издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, на основание чл.415, ал.2 от ГПК, районният съд е постановил правилно определение, което като такова следва да бъде потвърдено.

Само за пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че е неоснователен довода на районния съд за непредставяне на доказателства за довнесена държавна такса. На първо място, следва да се посочи, че не съществува задължение за заявителя да представя пред заповедния съд доказателства за довнесена държавна такса във връзка с предявения иск за установяване на вземането си. Независимо от изложеното обаче, този довод не влияе на правилността на определението на районния съд, доколкото в указания срок заявителят не е представил доказателства за предявяване на иска за установяване на вземането си.

Водим от изложеното, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВАопределение № 3196 от 13.07.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 889/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1. 2.