Р
Е Ш Е Н И Е №…
гр.Козлодуй, 17.06.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, първи състав в публично заседание на 26.05.2020
година /двадесет и шести май две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Цветанчо Трифонов
при секретаря
Галина Дикова
като
разгледа докладваното от съдията Цветанчо Трифонов гражданско дело № 304 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на “Ю.Б.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Димитър
Шумаров и Милена Ванева (универсален правоприемник на част от
предприятието на „АЛФА БАНК –Клон България“), с която е предявен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД против В.Ц.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за признаване за установено, че дължи вземането
присъдено в заповедно производство по чл.417 ГПК по частно гражданско дело № 822/2017
година по описа на Районен съд – Козлодуй, сумата от 4097,84 лева, от които 2774,46 лева
главница ведно със законната лихва считано от 29.06.2017 г.; 989,59 лева възнаградителна лихва за
периода от 24.11.2014 г. до 24.04.2017 г.;
333,79 лева мораторна лихва
за периода от 24.11.2014 до 05.06.2017 г. дължима от Договор
за потребителски кредит № CL171006 от 24.09.2013 г., сключен с „АЛФА БАНКА —
клон България”, ЕИК *********. Претендира и разноски в заповедното производство
- 81,96 лева държавна такса по ч.гр. 822/2017 г. и 448,11 лева заплатен адвокатски хонорар,
както и разноски в исковото производство – 129,02
лева за доплатена държавна такса, 620,00
лева заплатено адвокатско възнаграждение, 517,00 лева заплатен депозит за особен представител на длъжника и 150,00 лева за заплатен депозит за вещо
лице.
В съдебни заседания
ищецът не изпраща представител.
Ответника не участва
нито лично, нито чрез представител. В срока и по реда на чл.131 ГПК ответника е
подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло исковата молба
като неоснователна и недоказана, за което сочи подробни съображения.
По
делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, които преценени от съда поотделно и в тяхната
съвкупност, установяват от фактическа страна следното:
Претенцията на кредитора – ищец е очертана
в заповедното производство по частно гражданско дело № 822/2017г. по описа на
Районен съд - Козлодуй за парично вземане в размер на сумата от 4097,84 лева,
от които 2774,46 лева главница ведно със законната лихва считано от 29.06.2017
г.; 989,59 лева възнаградителна лихва за периода от 24.11.2014 г. до 24.04.2017
г.; 333,79 лева мораторна лихва за
периода от 24.11.2014 до 05.06.2017 г. дължими
от Договор за потребителски кредит № CL171006 от 24.09.2013 г., сключен с „АЛФА
БАНКА — клон България”, ЕИК ********* и ответника В.Ц.М..
Ищеца твърди и доказва, че е универсален
правоприемник на част от предприятието на „АЛФА БАНК“ АЕ, Гърция. На 29.02.2016
г. между „АЛФА БАНК — клон България” КЧТ и "Ю.Б." АД е сключен
Договор за прехвърляне на предприятие, по силата на който правата и
задълженията по всички договори, сключени от „АЛФА БАНК — клон България” КЧТ са
прехвърлени на "Ю.Б." АД. На основание чл. 2 от Договора от
29.02.2016 г., банката се конституира като страна по всички договори за кредит,
по които страна е „АЛФА БАНК — клон България” КЧТ и като такава, упражнява
правата и спазва задълженията си по тях. В това число и да води счетоводството
по отношение направените плащания по тези договори след тяхното прехвърляне.
По делото се доказва, че ответника длъжник
на банката В.Ц.М. е уведомен за извършеното прехвърляне на търговското
предприятие на „АЛФА БАНК — клон България” КЧТ с писмо с изх. № 4555/27.04.2017г.,
изпратено на адреса посочен от длъжника в Договора за кредит и получено от
същия на 03.05.2017г.
Ищецът твърди и доказва и факта, че между „АЛФА
БАНКА — клон България”, ЕИК ********* и ответника В.Ц.М. на 24.09.2013г. е
сключен Договор за потребителски кредит № CL171006, по силата на който
ответника е получил в заем сумата от 3 000 лева, която се е задължил да върне заедно с
уговорена лихва за срок от 96 месеца. В чл.3 от договора за потребителски
кредит страните са уговорили за усвоените суми по кредита Кредитополучателя дължи
фиксиран лихвен процент в размер на 15,45 % годишно. Съгласно чл. 3.4 от Договора,
вр.чл.8 от Общите условия към Договора, в случай на просрочие при издължаването
на което и да е погасителна вноска, дължима съгласно договореното , както и при
неплащането на които и да е такси, комисионни или разноски, Кредитополучателя
заплаща върху непогасените в срок суми за времето на забава обезщетение за
забава (мораторна лихва) в размер на по-малкото
измежду 10% годишно или законната лихва.
В съответствие с договора и по аргумент от
чл. 2.3 от същия, кредитополучателя е усвоил предоставените от Банката парични
средства в размер на 3000,00 лв. от разплащателна сметка: IBAN ***, разкрита на името на ответника В.Ц.М. при
„АЛФА БАНКА — клон България”.
Ищеца твърди и доказва и, че ответникът не
е погасил задължението като е останал задължен за главница от 2774,46 лева.
Освен това, по делото се установява и, че
въз основа на подадено заявление от ищеца “Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** срещу ответника длъжник В.Ц.М. *** е
образувано ч.гр.дело № 822/2017г. По същото съдът се е произнесъл със Заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от 04.07.2017г. и разпореждане от същата
дата, като е разпоредил незабавно ответникът да заплати на ищцовото дружество
сумите, както следва: 4097,84
лева, от които 2774,46 лева
главница ведно със законната лихва считано от 29.06.2017 г.; 989,59 лева възнаградителна лихва за
периода от 24.11.2014 г. до 24.04.2017 г.;
333,79 лева мораторна лихва
за периода от 24.11.2014 до 05.06.2017 г. дължима от
Договор за потребителски кредит № CL171006 от 24.09.2013 г., сключен с „АЛФА
БАНКА — клон България”, ЕИК *********, ведно с разноски в заповедното
производство - 81,96 лева държавна такса по ч.гр.
822/2017 г. и 448,11 лева заплатен
адвокатски хонорар.
Във връзка с дадените от съда указания и в
едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК е предявен и положителния
установителен иск о чл.422 ГПК за установяване дължимост на оспореното от
длъжника вземане, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Както
съда изложи по-горе, особения представител на ответника В.Ц.М. е подал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан
от приложените по делото доказателства.
С оглед установената фактическа обстановка и доводите на страните,
и като съобрази закона, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на спора е предявен по реда на
чл.422, ал.1 ГПК положителен установителен иск за съществуване и дължимост на
вземане с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.86, ал.1 ЗЗД признати в заповедното производство по реда
на чл.410 от ГПК и индивидуализирани в заповед за изпълнение на парично
задължение.
Претенцията на ищцовото дружество е
допустима. Правният интерес е
обоснован от вида на търсената защита. Искът, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на признато в заповедното
производство вземане при наличие на нормативно регламентирани предпоставки.
Налице е и процесуалната легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна
страна против надлежна страна. При иск,предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК
легитимиран да предяви иска е заявител, чието вземане е признато в заповедното
производство по реда на чл.410 и сл. ГПК и е индивидуализирано в издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, а легитимиран ответник е лицето,
против което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение. Налице
са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и
надлежно упражняване правото на иск, включително и спазен срок за предявяване,
визиран в разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК.
Предявеният иск има за предмет
установяване на вземане на ищеца по реда на чл.422 ГПК, при което според общото
правило на чл.154, ал.1 ГПК в негова тежест /на ищеца/ е да установи
основанието, от което произлиза то, а ответникът - че е платил или основанието,
поради което счита, че не дължи процесната сума, т.е. възраженията си срещу
вземането.
Уважаването на тази претенция предполага
доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: между
страните през процесния период да е съществувало валидно правоотношение;
ищецът, като страна по последното, да е изпълнил поетите задължения; ответникът
да не е извършил дължимата насрещна престация; ответникът да е изпаднал в
забава, за която да дължи на ищеца обезщетение; в полза на ищеца, при условията
на чл.417 от ГПК, да е издадена заповед за изпълнение по отношение на исковите
суми и разпореждане за незабавно изпълнение. В тази връзка по делото безспорно
е установено, че е проведено заповедно производство по частно гражданско дело №
822/2017 година по описа на Районен съд - Козлодуй, по което в полза на ищеца е
била издадена заповед за изпълнение и в срок ищецът е предявил настоящия иск.
Цитираното частно гражданско дело – заповедно производство е приложено в
настоящото дело.
С оглед установяване на основателността на
предявената в настоящото производство претенция ищецът се позовава на сключен
между ответника и банката, чийто универсален правоприемник е Договор за
потребителски кредит Договор за потребителски кредит № CL171006 от 24.09.2013
г., сключен с „АЛФА БАНКА — клон България”, ЕИК *********, по силата на който
ответника е получила в заем сумата от 3000 лева, която се е задължила да върне заедно с
уговорена лихва за срок от 96 месеца, както и уговорена лихва, твърдейки
неизпълнение на задълженията на длъжника по част от същия договор.
От приетата по
делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че от приложеният платежен документ за усвояване на кредита от
24.09.2013г. е видно, че
Кредитополучателят е усвоил предоставените от банката парични средства в размер
на 3000лв. от разплащателната сметка разкрита на името на В.М. изцяло. За
периода от м.10.2013г. до м.02.2014г. са направени от Кредитополучателя 13
погасителни вноски към „Алфа Бнак” и Юробанк АД в размер на 711.91 лева. Не
всички заплатени от кредитополучателя погасителни вноски отговарят на
определената падежна дата и размер на вноската, уговорени в Договора за
потребителски кредит. Видно е, че за периода от м.10.2013г. до м.02.2015г.
Кредитополучателят е трябвало да внесе сумата в размер на 928.71 лева, а е
внесъл в размер на 711.01 лева, или по-малко от 217.70 лева. Размера на
неизпълненото задължение от Кредитополучателя по Договора за потребителски
кредит е в размер на 4097.84 лева, в това число 2774.46 лева – главница, 989.59
лева договорна вънаградителна лихва за периода от 24.11.2014г. до 24.04.2017г.
и 333.79 лева – мораторна лихва за периода от 24.11.2014г. до 05.06.2017г.
Заключението не е
оспорено от особения представител на ответника.
При така събраните доказателства съдът приема следното.
На
първо място, съгласно трайната съдебна практика вземането от банковия кредит не е периодично, а
едно вземане. Факта, че е уговорено погасяване на равни месечни вноски не
променя характера му и не го прави периодично. При договора за банков кредит е налице едно задължение, чието изпълнение
кредиторът е приел да се извършва на части от длъжника. В този смисъл
периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„В” ЗЗД има само когато са налице
повтарящи се еднородни задължения през определени периоди от време, а дължимите
суми по Договора за банков кредит представляват съгласие на кредитора да приеме
едно еднородно задължение на части, което само по себе си не го превръща в
такова за периодични платежи – / Решение
№ 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о./. От тук следва
извода, че за вземането не важи кратката 3-годишна давност, а намира
приложение общата 5-годишна давност.
На следващо място по въпроса, от кой
момент тече тази 5-годишна погасителна давност. Пак съдебната практика дава
безспорен отговор, че давността започва да тече не от датата на предсрочната
изискуемост /тя е уговорена само в полза на Банката и може да се ползва от
Банката, само ако бъде обявена на длъжника/, а от датата на падежа на кредита,
който падеж е уговорен в договора. От
тази дата започва да тече 5-годишния давностен срок за погасяване задължението
на ответника и тъй като към датата на подаване на заявлението на 29.06.2017г.
не е изтекъл, то и ответникът дължи вземането на банката изцяло.
С оглед на така изложеното, съдът намира,
предявеният установителен иск за доказан и основателен, поради което следва да
признае за установено задължението на ответника.
С оглед изхода от спора и направеното
искане в полза на дружеството ищец следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, както и с оглед разрешението дадено в т.12 на
тълкувателно решение № 4/13г. следва да бъдат присъдени и направените разноски в
заповедното производство, а именно: сумата 81,96
лева държавна такса за образуване на заповедното производство и 448,11 лева заплатен адвокатски хонорар,
представляваща разноски в заповедното производство и разноските в исковото
производство, представляващи - 129,02
лева за доплатена държавна такса, 620,00
лева заплатено адвокатско възнаграждение, 517,00 лева заплатен депозит за особен представител на длъжника и 150,00 лева за заплатен депозит за вещо
лице.
На ответника не се дължат разноски, а и
той не е претендирал такива.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
:
Приема за установено в отношенията между
страните, че В.Ц.М., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на “Ю.Б.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Димитър
Шумаров и Милена Ванева (универсален правоприемник на част от
предприятието на „АЛФА БАНК –Клон България“), вземането присъдено в заповедно
производство по чл.417 ГПК по частно гражданско дело № 822/2017 година по описа
на Районен съд – Козлодуй, сумата от 4097,84 лева, от които 2774,46 лева
главница ведно със законната лихва считано от 29.06.2017 г.; 989,59 лева възнаградителна лихва за
периода от 24.11.2014 г. до 24.04.2017 г.;
333,79 лева мораторна лихва
за периода от 24.11.2014 до 05.06.2017 г. дължима от
Договор за потребителски кредит № CL171006 от 24.09.2013 г., сключен с „АЛФА БАНКА
— клон България”, ЕИК *********.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В.Ц.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Димитър Шумаров и Милена
Ванева разноски както следва: разноски в заповедното производство - 81,96
лева държавна такса по ч.гр. 822/2017 г. и 448,11 лева заплатен адвокатски хонорар, както и разноски в исковото
производство – 129,02 лева за
доплатена държавна такса, 620,00 лева -
заплатено адвокатско възнаграждение, 517,00
лева - заплатен депозит за особен представител на длъжника и 150,00 лева - заплатен депозит за вещо
лице.
Решението може да се обжалва от страните
пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи.
Да
се публикува съгласно ВППСА в КРС.
Районен
съдия:
/Цв.Трифонов/