О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ …………………..,
гр. Варна
Варненски
районен съд, XLVІІІ-ми състав в закрито заседание на 04.12.2019 год., в състав:
Районен съдия: ДОБРИНА
ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13200 по описа за 2019 год. по описа на ВРС, съобрази
следното:
Предявен е
отрицателен установителен иск от А.И.Ч., ЕГН **********,
с адрес *** против „Е.П.“ АД, с правно основание чл.124 от ГПК. Ищецът моли
съда да постановите решение, с което да признаете със сила на присъдено нещо,
че А.И.Ч. не дължи на „Е.П.“ АД, ЕИК:
*********, сумата в размер на 970,93 лв. по фактура от 07.08.2017г. и
сумата от540,25 по фактура от 29.09.2017г., за партида с
клиентски № ********** и аб.№ **********.
В
едномесечния срок за отговор ответникът депозира писмен отговор, като изразява
становище за недопустимост на иска, тъй като срещу ищеца е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 18458/2017г. и образувано изп. дело №199/2018г. при ЧСИ №712 Илияна Санчева с район на действие ВОС за процесните
суми.
Пречка
за предявяване на един иск за отричане на претендирано
от насрещната страна право е наличието на влязло в сила решение, което се
ползва със сила на присъдено нещо по отношение на страните, както и наличие на
влязла в сила заповед за изпълнение, чийто стабилитет има последици, идентични
на силата на присъдено нещо на решението. Наличието на сила на присъдено нещо
на съдебното решение има преклудиращото действие
относно всеки факт, въз основа на който длъжникът по вземането е могъл да
предяви възражение срещу искове, които са предявени към него от кредитора,
поради което той не може след разрешаване на един спор със сила присъдено нещо
да предяви отрицателен установителен иск, с който да
иска да се признае за установено, че това същото право не съществува като се
позовава на факти, съществували към момента на приключване на устните
състезания пред съдебната инстанция, на която делото е решено с влязло в сила
решение.
Същото
се отнася и тогава, когато за вземанията, които са предмет на предявения
отрицателен установителен иск, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410
и чл.
417 ГПК. В практиката на ВКС се приема, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК, настъпва стабилитет на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение се стабилизира
окончателно, тъй като тя влиза в сила. Последиците от стабилизирането на
заповедта за изпълнение се изразяват в това, че за длъжника се преклудира възможността да оспори съществуването на
вземанията към кредитора, за които тя е издадена, като се позове на фактите
съществували до стабилизирането й съответно до проявлението на изпълнителната й
сила. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото, установено с
издадената заповед за изпълнение, но не ги е упражнил надлежно като подаде
възражение срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК и след това се позове на тях в образувания исков процес по
разглеждане на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, те се преклудират. Това означава, че е
недопустимо да бъде воден нов процес, между същите страни, които са
конституирани като такива в проведеното заповедно производство, който да има за
предмет същото материално право, чието съществуване е установено с влязлата в
сила заповед за изпълнение. В този смисъл е практиката на ВКС, - Решение № 6 от
21.01.2016 г., постановено по т. д. № 1562/2015 г. по описа на ВКС, I т. о., Решение
№ 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 391/2012 г., IV г. о., ГК
Дължимостта на вземанията, за
които е издадена влязла в сила заповед за изпълнение, може да бъде предмет на
предявен пред съда иск, само в изрично предвидените в закона случаи, а именно
при предпоставките на чл. 439 ГПК – когато искът се основава на факти, настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение по реда на чл. 416 ГПК, които факти не са обхванати от настъпилата преклузия.
В
случая се установява от ЧГД № 18458/2017г. на ВРС, че вземанията, чиято дължимост се оспорва, са част от 1530.18 (хиляда петстотин и
тридесет лева и осемнадесет стотинки) лева, представляваща дължима главница за
незаплатена ел. енергия по фактури № № ФП **********/07.08.2017 г., ТП **********/18.09.2017
г. и ФП **********/29.09.2017 г., издадени за периода от 07.08.2017 г. до
29.09.2017 г., подробно посочени в т. 9в) от заявлението, за обекти с абонатен
№ **********, с адрес: с. Каменар, обл. Варна, ул.
„Роза“ (31-ва) 3 и клиентски № **********, сумата от 26.20 (двадесет и шест
лева и двадесет стотинки) лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 28.08.2017 г. до 17.11.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
4.12.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410,
т. 1 ГПК и
са присъдени в полза на ответника на основание заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.
410 ГПК, издадена по гр. д. № 18458/2017 г. по описа на ВРС, 35-ти състав,
с която ищецът в настоящото производство А.И.Ч., ЕГН **********, с адрес *** е осъден да ги
заплати на „Е.П.“ АД. Вземанията са
същите по размер и вид по фактури №№ ФП0256120453/07.08.2017 г.-970,93 лв. и по фактура № **********/29.09.2017 г.-540,25 лв., за обекти с абонатен № **********,
с адрес: с. Каменар, обл. Варна, ул. „Роза“ (31-ва) 3
и клиентски № **********.
Установява
се и това, че тази заповед за изпълнение е влязла в сила, тъй като са налице
предпоставките, предвидени в чл.
416, изр. 1, предл. 1 ГПК - тя е връчена на
длъжника А.Ч. лично на 09.01.2018 г., с което е поставено началото на срока по чл.
414, ал. 2 ГПК, в който това лице може да възрази срещу дължимостта
на вземанията, като същевременно не се установява такова възражение да е
подадено до изтичане на законоустановения двуседмичен
срок за това на 23.01.2018 г. Датата на влизане в сила на заповедта за
изпълнение е 24.01.2018 г.
След изтичане на срока по чл.
414, ал. 2 ГПК възможността за възражение на длъжника се преклудира, поради което предявеният след този срок установителен иск, че вземането не съществува е недопустим.
С
оглед на което предявеният иск се явява недопустим и производството по делото
следва да се прекрати.
По гореизложените съображения,
съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 13200/2019
г. по описа на ВРС, на осн.чл.130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се
обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: