Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 23.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публично
съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Георгиева, като разгледа гр.д. № 130 по описа на ВРС за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
за разглеждане иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
198о, ал. 1 ЗВ.
Ищецът
твърди, че се намирал в облигационна връзка с наследодателя на ответниците
Стефан Й.Й. по договор при общи условия за предоставяне на В и К услуги.
Посочва, че наследодателят на ответниците имал открита партида за доставка на
вода в дружеството-ищец за жилище с адрес: *********. Твърди, че за периода от
14.09.2017 г. до 15.09.2018 г. по партидата на ответника са начислени за
плащане суми за потребление общо в размер на 238,90 лв. по 10 бр. фактури,
които не били заплатени. Била изготвена покана за доброволно изпълнение до
абоната, но Й. не бил открит на адреса. При извършеното връчване било
установено, че същият е починал на 30.11.2009 г. Счита, че от смъртта на
титуляра, с откриване на наследството, наследниците са придобили и качеството
потребители. Твърди, че ответниците отговарят за изпълнението на задължението
съобразно наследствения си дял – по ½ част от дълга, или сумата от по
119,45 лв. за всеки от тях.
С оглед на
изложените обстоятелства иска от съда да осъди ответниците да заплатят посочените
в исковата молба суми, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срочно
подаден отговор, ответниците Д.С.Й. и И.С.Й. оспорват предявените срещу тях
искове. Оспорват твърдението, че между техния наследодател и ищеца е
съществувало облигационно правоотношение. Твърдят, че по делото липсват
доказателства, както ответниците, така и техният наследодател, да са
собственици на процесния имот. Твърди се, че липсват доказателства по делото,
от които да се установи, че претендираното като неплатено количество вода е
реално доставено от ищеца. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения молят предявените искове да бъдат отхвърлени.
С протоколно
определение от 16.09.2020 г. съдът на основание чл. 233 ГПК е прекратил производството
по делото по отношение на ответника И.С.Й. и е допуснал на основание чл. 214,
ал. 1 ГПК изменение в размера на предявения иск по отношение на ответника Д.С.Й.,
чрез неговото увеличение със сумата от 119,45 лева, като искът се счита за
предявен за сумата 238,90 лева.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:
От карнетите
за отчитане на доставената вода до процесния имот, водени на името на С.Й.Й.,
се установяват конкретни показания на водомера при реално и служебно отчитане
на доставената вода до процесния имот.
Видно е от
покана за доброволно изпълнение № 92364 с изх. № 7154/09.10.2018 г., адресирана
до С. Й., че в същата е отбелязано, че последният не е открит на адреса.
Отразено е името и подписът на свидетелката, присъствала при опита да бъде
извършено връчването – Е. П., както и името и подписа на получателя на поканата
– К. В.. Към поканата е приложена подробна справка за начислените суми по
периоди.
Покана за
доброволно изпълнение с изх. № 2013/13.06.2019 г. е адресирана и до Д.С.Й. и И.С.Й.,
като видно от отбелязването в разписките към нея, същата не е потърсена от
адресата.
От приетото
по делото удостоверение за наследници на С.Й.Й. с изх. № 1333/05.04.2019 г.,
издадено от Община Враца, се установява, че последният е починал на 30.11.2009
г., като негови наследници са останали лицата Д.С.Й. – син /ответник по делото/
и И.С.Й. – син.
По делото е
представено извлечение от общите условия за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване
и канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006 г.
За
установяване стойността на доставените ВиК услуги до имота и размера на
обезщетението за забава е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза.
След запознаване с материалите по делото и проверка в счетоводството на
„Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Враца, вещото лице е дало заключение, че
размерът на потребеното количество вода до процесния имот, находящ се на адрес:
********* за периода от 14.09.2017 г. до 15.09.2018 г., е 85,274 куб.м. За
предоставените ВиК услуги са издадени 10 броя фактури, като дължимата по тях
стойност е изчислена на сумата от 238,90 лв. Съдът кредитира приетото експертно
заключение, като намира, че същото е изготвено компетентно и обективно.
По делото е
приета справка от служба „Съдебен архив“ при РС Враца, от която се установява,
че до 01.09.2020 г. в особената книга за откази от наследство на съда не е
налице вписан отказ от наследство от Д.С.Й. и И.С.Й. по отношение на
наследството, останало след смъртта на С. Й.Й., починал на 30.11.2019 г.
По делото е
приета справка за лицето Д.С.Й., издадена от Агенция по вписванията гр. Враца,
от която се установява, че на 30.06.2004 г. посредством дарение ответникът е
придобил собствеността върху процесния имот, находящ се в *********.
Приети по
делото са и справки за лицата И.С.Й. /брат на ответника Д.С.Й./ и за лицето С. Й.Й.
/наследодател на ответника/, от които се установява, че по отношение на
процесния имот, ноходящ се на етаж втори от сградата, същите са вписани като
дарители при сделката, отразена в Агенция по вписванията на 30.06.2004 г. с №
от дв. вх. рег. 2358.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ:
За
основателността на предявения иск следва да се установи, че ищецът се е намирал
в облигационно правоотношение с наследодателя на ответника по договор за
доставка на ВиК услуги при общи условия, че наследодателят на ответника има
открита партида за доставка на вода в дружеството-ищец за жилище на посочения в
исковата молба адрес, че има вземания срещу ответника в сочения от него размер,
произтичащо от твърдяното основание /договор при общи условия за предоставяне
на ВиК услуги и наследствено правоприемство/. При доказване на горните факти, в
тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението.
Ищецът
основава вземането си на Договор при общи условия за предоставяне на ВиК
услуги. Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се
уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Чл. 14, ал. 2 от наредбата сочи какво следва да е съдържанието в договора,
сключен между потребителя и ВиК оператора. По отношение на съществуващите
водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите, които
се предоставят за експлоатация на оператора, §3 от ПЗР към наредбата е
предвидено, че условията и редът се определят с общите условия за получаване на
услугите ВиК и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите ВиК.
Налага се извод, че за заварените потребители, които не са сключили
предвидените в чл. 14 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ договори, намират
приложение общите условия на доставчика като, ако потребителят желае различни
условия от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор.
Фактът на ползване на ВиК услуги в процесния имот в случая е достатъчен, за да
се приеме наличие на договорни отношения между ищеца и ответника, които
отношения се уреждат от общите условия на доставчика.
Според чл.
32, ал.1 и ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система
на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а
отчетените данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с
датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
Представените
от ищеца справки от счетоводството и карнети, установяващи факта, че С.Й.Й. е
бил титуляр на партида при ищеца за доставка на вода за жилище с адрес *********
изхождат от ищеца. Доколкото отчитането на ВиК услугите се установява чрез
отбелязване в карнета съгласно разпоредбата на чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г., обаче следва да се приеме, че самият карнет представлява
нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и показанията на
водомера към определена дата. Карнетът има характер на частен свидетелстващ
документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила. В посочената
разпоредба е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с
подписа на самия потребител, така и с подписа на негов представител. Липсата на
изрично изискане за упълномощаване на този представител, води до извода, че
карнетът може да бъде подписан и от лице, което, макар да не е устно или
писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с
отчитането на водомера, се явява негов представител в широк смисъл въз основа
на родствена, съпружеска, фактическа, облигационна или друга връзка с
потребителя. По тази причина съдът намира, че представител на потребителя по
смисъла на чл. 32, ал.4 от Наредбата може да бъде всяко лице, което обитава
имота на някакво фактическо или правно основание. Подписването на карнета от
такова лице не води до неистинност на документа и изгубване на неговата
доказателствена сила.
Съгласно
разпоредбата на чл. 35 от Наредбата, показанията на водомерите се отчитат с
точност до 1 куб. м. за период, който се определя в ОУ или договора, но не
по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг
от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана
вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни
периоди на предходната година. След отчитане на показанията на водомерите
количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът
на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети,
включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно ОУ или договора.
В случая
ищецът доказа, че ответникът Д.С.Й. е едноличен собственик на процесния имот,
считано от 30.06.2004 г. /преди процесния период/. Видно от служебно извършена
справка за регистрираните адреси на ответника по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г., се установява, че регистрираният както настоящ, така и
постоянен адрес на ответника, считано от 07.02.2000 г. съвпада с процесния
адрес, а именно - *********. Така събраното от съда доказателство подкрепя
представените от ищеца и приети по делото писмени доказателства за наличие на
облигационно отношение между страните, поради което последното следва да се
приеме за установено. Като собственик на процесния имот,
ответникът се явява потребител на ВиК услуги съгласно разпоредбите на §1, т.2,
б."б" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги и чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
В процесния
период (от 14.09.2017
г. до 15.09.2018 г.) са
действали общите условия за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и
канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006 г. на ДКЕВР. Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 2 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически или физически
лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Чл. 6 от
същите условия предвижда задължение за потребителите да осигуряват на длъжностните
лица достъп за отчитане на общия и индивидуалните водомери в жилищата и другите
обекти в сградата.
Следва да се
посочи освен това, че разпоредбата на чл. 22, ал.1 ОУ предвижда задължение за
потребителя за осигуряване на достъп на служители на ВиК оператора за отчитане
на индивидуални и общи водомери. При невъзможност за отчитане на водомерите или
при несъгласие с фактурираните количества, според ал. 3 от посочената
разпоредба, за потребителя е предвидено задължение да заяви пред ВиК оператора
удобно време в срок не по – дълъг от шест месеца. Видно е от приетите по делото
доказателства, че последното не е сторено, поради което ищецът е начислявал и
служебни показатели, освен реалните такива, които са удостоверени с „подпис за
абоната“, за които ищцовото дружество твърди, че са поставени от лице, което се
е намирало на адреса към момента на проверката.
Размерът на
дължимите от ответника суми съдът приема за установен от заключението на
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което е прието като
обективно и компетентно дадено. Исковата претенция за заплащане на главница в
размер на 238,90 лева е основателна и доказана. Ответникът следва да бъде
отсъден да заплати на ищеца процесната сума, ведно със законната лихва върху
нея, считано от депозиране на исковата молба – 20.01.2020 г. до погасяването на
задължението.
От своя
страна ответникът, съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, не представи доказателства за погасяване на процесната сума.
По разноските:
С оглед изхода
на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Д.С.Й. следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в размер на 480,00 лв. /държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и за особен
представител/.
Така мотивиран
и на основание чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.С.Й., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Враца, ЕИК ********* сумите, както следва:
-
238,90 лева на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, представляваща цена на доставени и
незаплатени ВиК услуги за жилище с адрес ********* за периода от 14.09.2017 г.
до 15.09.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.01.2020
г. до погасяването на вземането;
- 480,00 лв. на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,
представляваща направени разноски в производството /държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за особен представител и за вещо
лице/.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: