№ 1210
гр. Велико Търново, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20234110101600 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. Н. Х. срещу „С. К.” ООД,
с която се иска да бъде прието за установено, че ищцата не дължи на ответника
сумата от 1 276.67 лева, представляваща начислена неустойка по договор за
паричен заем № 387502/10.1.2020 г.
Ищцата твърди, че на 10.1.2020 г. между страните е сключен договор за
паричен заем, по силата на който й е предоставена сумата от 800.00 лева, както и
че на 3.5.2023 г. е получила уведомление, според което е настъпила предсрочна
изискуемост на вземането по договора, тъй като не е изпълнявала редовно
задълженията си по същия. Заявява, че при проведен разговор с представител на
дружеството е уведомила, че задълженията й по договора отдавна са погасени, но
получила отговор, че непогасена е останала начислената й неустойка. Счита, че не
дължи сумата за така начислената й неустойка, доколкото самият договор за заем
е нищожен, а евентуално – че е нищожна клаузата, въз основа на която е
начислена търсената неустойка.
Ответникът признава предявения иск и моли за постановяване на решение
при признание на иска. Моли разноските по делото да се възложат в тежест на
ищцата.
В проведеното открито заседание ищцата не се явява и не се представлява,
като с писмена молба процесуалният й представител поддържа исковата молба.
1
Ответникът не изпраща представител и не заема допълнително становище.
Великотърновският районен съд, като съобрази събраните доказателства
и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 124,
ал. 1 ГПК.
По делото е отделено като безспорно, че на 10.1.2020 г. между страните е
сключен договор за паричен заем, по силата на който на ищцата е предоставена
сумата от 800.00 лева, както и че на основание въпросния договор й е начислена
неустойка от 1 276.67 лева.
В тежест на ищцата беше да докаже в производството, че притежава
субективно материално право, засегнато от правния спор, което да получи защита
в настоящия процес, да навежда обстоятелства, изключващи дължимостта на
оспореното вземане.
В тежест на ответника беше да докаже основанието, на което се дължи
процесната сума, представляваща неустойка по договора за паричен заем, а
именно – а именно наличието на валидна договорна клауза, уреждаща
дължимостта на оспорената неустойка.
В случая ответникът изрично признава предявения иск, но доколкото ищцата
не е поискала постановяване на решение при признание на иска, съдът не може да
постанови такова. Тъй като ответникът не представи процесния договор за
паричен заем 387502/10.1.2020 г., макар да беше задължен за това с
определението по чл. 140 ГПК, съдът не може да направи обективна преценка за
това дали неустойката е начислена въз основа на нищожна клауза, но следва да
приеме наличието на такава нищожност при приложението на чл. 161 ГПК и въз
основа изричното признание на ответника в тази насока.
С оглед на това, че сумата, чиято дължимост се иска да бъде отречена, е
начислена въз основа на нищожна неустоечна клауза, следва извод, че същата не
се дължи от ищцата, което пък прави основателен предявения иск.
По разноските:
От страна на ищцата е направено искане за присъждане на разноски, което
съдът намира за основателно предвид изхода на делото. Възражението на
ответника, че не е станал повод за завеждане на делото, тъй като не е претендирал
заплащане на процесната сума, не може да бъде споделено. Напротив, със самото
начисляването сума въз основа на нищожната неустойка в договора за заем и с
2
включването на сумата по нея в погасителния план ответникът несъмнено е
претендирал нейното заплащане от ищцата, като обстоятелството дали са
предприети действия по повод нейното събиране няма никакво правно значение.
Предвид на горното, в тежест на ответника следва да се възложат сторените от
ищцата разноски за заплатена държавна такса в размер от 51.10 лева.
От представения договор за правна помощ се установява, че от страна на
ищцата не е било заплатено възнаграждение за адвокат, тъй като същото е
уговорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Според чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът
определя възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати. Предпоставките на
посочената разпоредба са налице, тъй като от представения договор е видно, че не
е било уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ на материално
затруднено лице. Следователно в полза на адв. М. М. следва да се присъди
възнаграждение, което съдът определя в размер на 514.00 лева.
При гореизложеното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. Н. Х.,
ЕГН ********** не дължи „С. К.” ООД, ЕИК *** сумата от 1 276.67 /хиляда
двеста седемдесет и шест лева и шестдесет и седем ст./ лева, представляваща
начислена неустойка по договор за паричен заем № 387502/10.1.2020 г.
ОСЪЖДА „С. К.” ООД, ЕИК *** да заплати на М. Н. Х., ЕГН **********
сумата от 51.10 /петдесет и един лева и десет ст./ лева, представляваща
направените разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „С. К.” ООД, ЕИК *** да заплати на адв. М. В. М. от Адвокатско
колегия, гр. Пловдив сумата от 514.00 /петстотин и четиринадесет/ лева -
възнаграждение за процесуално представителство на ищцата по гр. д. №
1600/2023 г. на Районен съд – Велико Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4