Р
Е Ш Е
Н И Е
№793
гр. Хасково, 07.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
прокурор
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 334/2019г. по описа на Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на М.В.Ц. ***, срещу Заповед № 03-РД/613 от 15.02.2019г., издадена от Зам. Изпълнителен Директор на Държавен фонд „Земеделие”.
В жалбата се твърди, че се оспорва заповедта в
частта на изложеното основание по чл.47, т.3 и т.4 от Регламент /ЕС/ №
1305/2013г., тъй като същият нямал нищо общо с прекратяването на поетия от Ц.
петгодишен ангажимент по мярка 214 „Агроекология“ и не отговаряло на истината.
Моли се за отмяна на заповедта в тази й част, като
бъде постановено, че същата се основава единствено на промяната на чл.37 от
ЗСПЗЗ и поради обстоятелството, че жалбоподателят не е животновъд и няма право
да ползва държавна и общинска земя под наем за повече от една година, което
автоматично го лишавало от възможността да участва в програмата по мярка
„Агроекология“ за довършване на поетия петгодишен ангажимент и за следващ
евентуален такъв.
В допълнително подадени по делото молби се моли да
бъде уважена жалбата срещу заповедта в атакуваната й част и да бъдат присъдени
разноските по делото. Навеждат се доводи, че при издаване на атакуваната
заповед административният орган посочил несъществуващи основания за
прекратяване на поетия от оспорващия ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания“, направление ВПС-1, неосъществени на практика. От представеното писмо
на ОД „Земеделие“ гр. Кърджали било видно, че основанията на чл.47, т.3 и т.4
от Регламент /ЕС/ №1305/2013г. на Европейския парламент и на Съвета, както и
липсата на данни за настъпили форсмажорни и извънредни обстоятелства,
определени в чл.2 от Регламент /ЕС/ 1306/2013г. за наетите от оспорващия имоти
не били налице, което водело до незаконосъобразност на обжалваната заповед в
атакуваната част и което обуславяло отмяната ѝ. Сочи се, че поетия от
оспорващия агроекологичен ангажимент към ДФЗ не бил изпълнен единствено и само
на основание изменението на ЗСПЗЗ в чл.37и, каквото било и твърдението в жалбата
му.
Ответникът - Зам. Изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие”, чрез процесуален представител, излага съображения относно
издаването на оспорения акт при спазване на всички изисквания за
законосъобразността му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер, както и внесения депозит за възнаграждение на вещо лице. В
представена по делото молба сочи, че при условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед № 03-РД/613 от 15.02.2019г., издадена
от Зам. Изпълнителен Директор на Държавен фонд „Земеделие“ Петя Славчева, на
основание чл.20а, ал.1, ал.2 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските
производители, чл.10, т.2 и т.13 от Устройствения правилник на Държавен фонд
„Земеделие“ и чл.47, т.3 и т.4 – Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието
на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета; във връзка
с издадено уведомително писмо за поет многогодишен ангажимент по мярка 214
„Агроекологични плащания“, направление „Възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ от М.В.Ц. , с УРН 57****с
изх. №01-6500/9559 от 08.11.2016г. от Зам. Изпълнителния Директор на ДФ
„Земеделие“ – РА и предвид предоставени документи с вх. № 01-6500/9559 от
24.11.2016г., е прекратен поетият многогодишен ангажимент по мярка 214
„Агроекологични плащания“, направление „Възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ на бенефициент М.В.Ц.,***.
Посочени са следните мотиви за издаване на заповедта: Поради лишаване от
правото на ползване на земеделска земя на база на изисквания, които не са били
известни на кандидата при подаване на заявление за подпомагане, възникнали с
изменение на националното законодателство (§ 15 от ПЗР на ЗСПЗЗ – обн.ДВ 61 от
2015), което обстоятелство го поставя в невъзможност да продължи да спазва
поетите задължения и на основание чл.47 т.3 и т.4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013
на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно подпомагане на
развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета и предвид
предоставените документи с вх.№ 01-6500/9559 от 24.11.2016г., доказващи горното
обстоятелство. Посочено е също, че когато бенефициентът не е в състояние да
продължи да спазва поетите задължения, срокът на задължението се счита за
изтекъл и не се изисква възстановяване на средства по отношение на периода,
през който се е изпълнявало задължението.
Със Заповед № 03-РД/715/27.06.2017г.,
Изпълнителният Директор на Държавен фонд „Земеделие“ Живко Живков делегира на
Заместник Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие“ Петя Славчева ред правомощия,
сред които по т.7 – да издава и подписва актове за прекратяване на
агроекологичния ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“, 10
„Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“.
На 24.06.2016г.
М.В.Ц. е подал Заявление за подпомагане 2016 – форма за физически лица, заведено
с УРН 57****и с УИН 26/010716/56532.
Посочил е следните схеми и мерки за подпомагане : Схема за единно
плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни
плащания (ЗДП), Агроекологични плащания (Мярка 214 от ПРСР 2007-2013) и Компенсаторни плащания за други райони,
засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13.2/НР2). Към
заявлението е приложил Таблица на използваните парцели 2016 година, Таблица на
заявените площи по схеми и мерки 2016 и Таблица за отглежданите животни 2016. Попълнено
е и Приложение за кандидатстване по мярка 214 „Агроекологични плащания“ 2016, с
което е заявено за подпомагане направление: Възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност. В приложението лицето е
декларирало, че през текущата година намалява площта, за която има поет
агроекологичен ангажимент и спазва разпоредбите на чл.24, ал.2 на Наредба № 11
от 06.04.2009г. (отразено е, че към Заявлението се прилага и обяснение, в което
се посочват причините за намаляване на площите). По делото е представено
обяснение от М.В.Ц. до ДФ „Земеделие“, в което същият е посочил, че намаленията
на площите му по мярка 214 „Агроекология“ е направено във връзка с изменението
на ЗСПЗЗ.
На
24.06.2016г. е извършена автоматична проверка на въведените данни в заявление
за подпомагане по директни плащания за кампания 2016, като са описани откритите
несъответствия. Направено е и отбелязване, че не са декларирани същите площи по
направление ВПС1/2, спрямо декларираните от предходната година. Отразено е, че
това е свързано с парцели: 58829-217-5-1 58829-840-2-1 84036-19-2-1
58829-217-4-1 58829-216-2-1 58829-728-2-1. В приложена Таблица на заявените
площи по направления и дейности от мярка 214 „Агроекологични плащания“, ПРСР
2007-2013г., относно направление „Възстановяване и поддържане на затревени
площи с висока природна стойност (ВПС-1/2)“ е отразена декларирана площ за
кампания 2015, ха – 43.03, декларирана площ за кампания 2016, ха – 2.30.
С писмо
изх.№ 01-6500/9559 от 08.11.2016г. на ДФ „Земеделие“, Ц. е уведомен, че
административните проверки, извършени на заявлението му, включват автоматично
географско сравнение на одобрените/референтните парцели по направление
„Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ от
мярка 214 с тези, които са заявени по направлението през текущата кампания в
Интегрираната система за администриране и контрол. Посочено е, че процентът на
припокриване на площта от пресичане на заявените от Ц. през текущата кампания
парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие в мярката с
направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност“ е под 90 %. Посочено е също, че Държавен фонд „Земеделие“ прекратява
агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената
финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал.4,
когато не са спазили изискванията на чл.24, ал.2 от Наредба №11 от 06.04.2009г.
Отразено е, че вследствие на влезлите в сила изменения на ЗСПЗЗ и едностранно
прекратени договори за наем на земи от общинския и държавния поземлен фонд (ОПФ
и ДПФ) на земеделските стопани с многогодишни ангажименти, свързани с
изпълнение на дейности на постоянно затревени площи и в съответствие с чл.59 от
Наредба №11 от 06.04.2009г., следва лицето да предостави доказателства в
Държавен фонд „Земеделие“ – РА в срок до 15 работни дни от датата, на която е
получил искането от ДФЗ – РА. Указано е, че в случай, че не предостави
доказателство за прекратяване на договор за ОПФ и ДПФ, издаден от съответната
компетентна институция, в срок до 15 работни дни от датата, на която е получил
писмото и допълнителни доказателства, относими към изложените констатации,
ДФЗ-РА има право да прекрати агроекологичния му ангажимент съгласно чл.18,
ал.3, т.3 от същата Наредба. Писмото е получено лично от Ц. на 18.11.2016г.
С писмо
вх.№ 01-6500/9559 от 24.11.2016г. в ДФ „Земеделие“ М.Ц. е представил писмо
изх.№ 94-01-7/09.02.2016г. на Община Черноочене, видно от което, след проверка
и анализ на справките от електронната система на Българска агенция по
безопасност на храните, с Протокол № 6 от 05.02.2016г., комисията (назначена със Заповед № 44/01.02.2016г. на Кмета
на Община Черноочене) за извършване проверка за
спазване условията на § 15, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр. 61 от
2015г./ по сключен договор за наем на мери и пасища от общински поземлен фонд
установила, че към 01.02.2016г. не е привел Договор № 15/10.05.2013г. за индивидуално отдаване на
общински мери и пасища, в съответствие с чл.37и от ЗСПЗЗ. С писмото Ц. е
уведомен, че на основание чл. 37м, ал. 4, т. 4 от ЗСПЗЗ, § 15, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /обн.
ДВ, бр.61 от 2015г./ се прекратява сключен с него Договор № 15/10.05.2013г. за индивидуално отдаване на
общински мери и пасища.
Приложена
е и Заповед № 148/10.02.2016г., издадена от Кмет на Община
Свиленград, с която се прекратява наемното отношение между Община Свиленград и М.В.Ц.,
съгласно сключен договор за наем на земеделска земя от 22.06.2012г., изменен с
Допълнително споразумение от 15.07.2014г., за временно и възмездно ползване на
недвижим имот – ПОС, представляващ имот № 000425, находящ се в землище с.
Щит, без местност, с площ от 156.745 дка, НТП – пасище, мера, при посочени
граници и съседи, считано от 15.02.2016г. (т. I от заповедта).
С Искане
вх.№ 02-260-6500/3173 от 10.10.2017г. в ОД на ДФ
„Земеделие“ Хасково, Ц. е представил Договор за отдаване под наем на земеделска
земя, сключен на 22.06.2012г. между Община Свиленград като наемодател и М.В.Ц.
като наемател, на основание чл.37 П ЗСПЗЗ, Решение № 228/31.05.2012г. на Общински съвет гр.Свиленград,
за наем на земеделска земя, Допълнително споразумение към Договор за наем на
земеделска земя, сключено на 15.07.2014г. между Община Свиленград като
наемодател и М.В.Ц. като наемател, както и Договор № 15 от 10.05.2013г. за
индивидуално ползване на общински мери и пасища, сключен на 10.05.2013г. в
с.Черноочене, обл.Кърджали, на основание чл.25, ал.1 и чл.37о, ал.1 от ЗСПЗЗ и
т.3.1. от Решение № 31/07.05.13г. на ОбС – с. Черноочене.
На
15.02.2019г. е издадена оспорената в настоящото производство заповед. Същата е
изпратена до М.В.Ц. и е получена от Н.Н.– с., на 05.03.2019г., видно от
приложеното известие за доставяне с баркод
ИД PS 6300 00****P.
Жалбата
е подадена на 18.03.2019г. директно пред Административен съд – Хасково.
В
заключението на изготвената по делото съдебно–техническа експертиза, на първия
поставен въпрос вещото лице е посочило, че през първата година -2013г., когато
е подновен поетият ангажимент с увеличаване на заявената площ, са заявени
парцели и съответно кадастрални имоти(подробно
описани в заключението), с обща площ КИ – 18.99, обща площ БЗС – 43 ха и обща площ на
пресичане - 43 ха. Във връзка с втория поставен въпрос вещото лице е отразило в
заключението си, че за кампания 2016г. жалбоподателят е заявил един парцел с
идентификатор 58829-217-49-3 и площ от 2.3 ха (5.36 % припокриване).
По
делото е приложено и писмо изх.№ РД-12-05-5-1/03.05.2019г. на Областна Дирекция
„Земеделие“ – Кърджали, с което М.Ц. е уведомен, във връзка с негово запитване
(с вх. № РД-12-05-5/19.04.2019г.), отправено към Областна дирекция „Земеделие“
- Кърджали, че към 09.02.2016г., по информация, предоставена от Община
Черноочене, няма преразпределяне на стопанства или на част от тях поради
включването им в публични мерки за комасация на земята, или в мерки за комасация
на земята, одобрени от компетентните публични органи на нейната територия. Също
така е информиран, че Областна дирекция „Земеделие“ – Кърджали няма данни за
настъпили форсмажорни и извънредни обстоятелства, определени в чл.2 от
Регламент (ЕС) № 1306/2013 за цитираните от него имоти. В писмото е посочено,
че се прилага писмо от кмета на Община Черноочене с изх. № 24-00-117/24.04.2019г.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.
1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима като подадена против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице със съответен правен
интерес. Оспорването е направено в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следните
съображения:
Оспореният
акт е издаден от материално компетентен орган, при условията на надлежно
делегирани правомощия. В тази връзка бе установено, че Държавен фонд
"Земеделие" е сезиран със заявление за подпомагане по схеми и мерки
за подпомагане на Общата селскостопанска политика на ЕС, като именно този орган
е акредитиран за единствена
разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата
селскостопанска политика на ЕС (чл. 11, ал. 2, т. 4, чл. 11а ал. 1 от ЗПЗП, §
1, т. 13 и т. 15 от ДР на ЗПЗП). Съгласно чл. 11а ал. 1, т. 1 пр. първо от ЗПЗП,
Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявления за
подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми
и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика. Изпълнителният
директор на фонда е изпълнителен директор на РА, включително организира и
ръководи дейността и представлява РА (чл. 20а ал. 1, чл. 20, т. 2 и 3 от ЗПЗП).
По делото е представена и приета като доказателство Заповед № ОЗ-РД/715 от
27.06.2017г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие",
с която този орган е делегирал на заместник-изпълнителния директор Петя
Славчева ред правомощия, сред които и да издава и подписва актове за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични
плащания". Според чл. 20а ал. 4 от ЗПЗП (в редакция ДВ бр. 12/2015г.,
действала към датата на издаване на Заповед № ОЗ-РД/715 от 27.06.2017г.)
Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително
за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на
договори за финансово подпомагане на заместник изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. При изменението на чл. 20а ал. 4 от ЗПЗП (ДВ бр.2/2018г.) е
запазена възможността за делегиране от Изпълнителния директор на ДФЗ-РА в полза
на заместниците му на правомощието по произнасяне по подадени заявления за
подпомагане, тоест възможността за делегация е налице и към датата на издаване
на оспорената заповед. Следователно Заповед № 03-РД/613
от 15.02.2019г. е издадена от
материално компетентен орган в лицето на заместник-изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" Петя Славчева, при упражняване и в рамките на надлежно
делегираните й правомощия.
Обжалваният административен акт е постановен в
предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми по чл. 59, ал.
2 от АПК реквизити. Не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, който
да прави атакуваният акт незаконосъобразен.
Съдът счита, че при издаването на оспорвания
акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила и следователно не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146,
т. 3 от АПК. Оспорената в настоящото производство заповед е издадена при
спазване на административнопроизводствените правила, като жалбоподателят е
уведомен по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за образуване на административното
производство, като му е предоставена възможност да възрази срещу констатациите
от административните проверки, послужили като основание за прекратяване на
поетия от него ангажимент по направление "Възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност(ВПС-1)" по мярка 214
"Агроекологични плащания".
По отношение
на това дали оспорената заповед е издадена в съответствие с материално-правните разпоредби на закона,
следва да бъде отбелязано следното:
По същество основният спорен в настоящото
производство въпрос е не този дали е следвало да бъде прекратен агроекологичният
ангажимент, поет от М.В.Ц., а правилното приложение на материалния закон
посредством посочване на точното правно основание за това прекратяване.
Жалбоподателят твърди, че неправилно и незаконосъобразно ответникът е
постановил прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент на основание чл.47, т.3 и т.4 от Регламент /ЕС/ № 1305/2013г., като заявява, че прекратяването се основава само на
изменението на чл.37и от ЗСПЗЗ, в резултат на което изменение едностранно са
прекратени договорите за ползване на земеделски земи, във връзка с обработката
на които земи е поет конкретният агроекологичен ангажимент.
В тази връзка следва да бъде отбелязано, че между страните не е спорно, че М.В.Ц. е регистриран земеделски производител по реда на
Наредба № 3/1999г., като фигурира в поддържаната
от ДФ "Земеделие" интегрирана система за администриране и контрол с
УРН: 574581. Безспорен е и фактът, че земеделският
производител е депозирал заявление за
подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" по направление
"Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност"
(ВПС-1), че така подаденото заявление е било уважено, като жалбоподателят е поел изпълнението на агроекологичните дейности за
срок от поне пет години от годината на
кандидатстването срещу предоставянето на съответните плащания от ДФЗ. Видно от
доказателствата, съдържащи се в представената преписка по издаване на оспорения акт,
земеделският производител е изпълнявал задълженията си
по така приетия агроекологичен ангажимент, като същевременно надлежно и
своевременно е подавал заявления за подпомагане за кампании
2013г., 2014г. и 2015г. и съответно е получил
следващите се суми, представляващи финансово подпомагане съобразно поетия
агроекологичен ангажимент по мярка 214 по ПРСР.
Страните не спорят и относно обстоятелството, че в
"Държавен вестник" бр. 61 от 2015г. е обнародван Закон за изменение и
допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
(ЗИДЗСПЗЗ), с който са променени условията за предоставяне под наем и/или под
аренда на земи от държавния и/или от общинския поземлен фонд, като е предвидено
принудително предсрочно прекратяване на договорите с наематели/арендатори,
които не отговарят на новите нормативни изисквания и на директорите на
областните дирекции "Земеделие", респективно на кметовете на общини е
предоставено нарочно правомощие в тази връзка.
Установен бе и фактът, че през 2016г. жалбоподателят е заявил за подпомагане един
парцел с площ от 2.3 ха, с което несъмнено е
нарушено изискването за деклариране на определена площ спрямо поетия
ангажимент.
Както вече
бе посочено, по тези факти страните не спорят, а същите се потвърждават и от
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, видно от
което е, че заявената площ от 2.3 ха в процентно отношение сочи на припокриване
от 5.36 %, с което от страна на жалбоподателя, като подпомагано по мярката лице,
не е изпълнено изискването да докаже възможността да продължи изпълнението на
поетия ангажимент по отношение на площта, за която този ангажимент е поет.
В тази
връзка следва да бъде отбелязано, че цитираните в обжалваната заповед основания
за прекратяване на поетия ангажимент са две -
чл.47 т.3 и чл.47 т.4 от Регламент
(ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013
година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на
Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета.
Първата
от посочените разпоредби(т.3) предвижда, че „Когато бенефициерът не е в
състояние да продължи да спазва поетите ангажименти поради преразпределяне на
стопанството или на част от него или поради включването му в публични мерки за
комасация на земята или в мерки за комасация на земята, одобрени от
компетентните публични органи, държавите членки предприемат необходимите мерки,
за да осигурят възможност за адаптиране на ангажиментите към новото положение
на стопанството. Когато подобно адаптиране е невъзможно, ангажиментът отпада и
не се изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който
ангажиментът се е изпълнявал“. По този повод съдът намира, че наличието на това
основание не бе установено. Според чл. 37в, ал. 15 ЗСПЗЗ земеделски земи,
включени в масиви за ползване и одобрени за подпомагане по мярка
"Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. и/или по
мярка "Агроекология и климат" и "Биологично земеделие" от
ПРСР за периода 2014 – 2020 г., се разпределят без промяна на местоположението
на лицата, одобрени по мярката, в случаите, когато: 1. са представили по реда
на чл. 37б за участие в процедурата имоти с площ, по-голяма или равна на
площта, одобрена за подпомагане по мярката, и 2. собствениците и ползвателите,
чиито имоти са предоставени на одобрените по мярката лица, са заявили желанието
си да участват в процедурата за създаване на масиви за ползване по реда на този
член със същите имоти. Според чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ, Комисията изготвя доклад до
директора на Областната дирекция "Земеделие", който съдържа
сключеното споразумение, разпределението на масивите за ползване, данни за
земите по ал. 3, т. 2, за техните собственици и дължимото рентно плащане, въз
основа на който директорът на Областна дирекция "Земеделие" издава
заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 1 октомври на
съответната година. В случая не бе установено наличие на такова преразпределяне
или включване на стопанството в мерки, свързани с комасация на земята.
Втората
разпоредба – тази на т.4, от своя страна, предвижда, че „Възстановяване на
получената помощ не се изисква в случаите на форсмажорни и извънредни
обстоятелства, както са определени в член 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013“.
Този текст, от своя страна, предвижда, че за целите на финансирането,
управлението и мониторинга на ОСП „непреодолима сила" и „извънредни обстоятелства"
могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на
бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в)
тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно
унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест
по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански
животни или земеделски култури на бенефециера; е) отчуждаване на цялото
стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло
да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Съгласно чл. 47, т. 1,
б. "в" от Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията от 15 декември 2006
година за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005
на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), лишаването от голяма
част от стопанството, ако това не ce e очаквало към деня, когато е бил поет
ангажимента, е основание държавите-членки да признаят това лишаване като
непреодолима сила или извънредно обстоятелства, при които да не изискват
частично или пълно възстановяване на получената от бенефициера помощ. С Наредба
№ 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214
"Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г., тези критерии са възпроизведени, като
съгласно § 1, т. 4, б. "в" от ДР на наредбата, "форсмажорни или
изключителни обстоятелства" е отчуждаването на голяма част от
стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет
ангажиментът. В свое решение № 10218/02.07.2019г. по адм. дело № 3041/2019г. обаче
ВАС приема, че под лишаване или отчуждаване следва да се разбират единствено
принудителните такива, извършени въз основа на закон за задоволяване на
държавни или общински нужди или като резултат от принудително изпълнение,
насочено към даденото имущество. Тоест
лишаването в случая касае единствено
публичните мерки с принудителен характер, извършени въз основа на закон с цел
задоволяване на държавни или общински нужди или като резултат от принудително
изпълнение, насочено към дадено имущество, какъвто не е случаят с
жалбоподателя.
В този
смисъл и доколкото от събраните доказателства в хода на административното
производство не бе установено наличието на посочените в атакуваната заповед
конкретни основания за прекратяване на поетия ангажимент, съдът приема, че
административният орган е постановил един незаконосъобразен административен акт
- в разрез с установеното от фактическа страна и в противоречие с приложимите
материално правни разпоредби, който акт следва да бъде отменен.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че оспорената заповед не отговаря на изискванията
за законосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, което обуславя
отмяната й. Съобразно чл. 173, ал. 2 от АПК съдът следва да изпрати делото като
преписка на ДФЗ за издаване на законосъобразен административен акт по отношение
на основанията за прекратяване на поетия от жалбоподателя многогодишен
ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания“, направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока
природна стойност (ВПС-1)“.
При този изход на правния спор доказана по
основание е претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото
разноски. Ето защо ответникът следва да заплати заплатената от жалбоподателя
такса за завеждане на делото в размер на 10 лв. Претенцията за заплащане на 50
лева – пътни разноски не е подкрепена от надлежни доказателства, нито се
установява относимостта на тези разноски към спора, поради което такива не
следва да бъдат присъждани.
Водим от
изложените съображения и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 03-РД/613 от 15.02.2019г., издадена от
Зам. Изпълнителен Директор на Държавен фонд „Земеделие“ Петя Славчева, за
прекратяване на поет многогодишен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания“, направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока
природна стойност (ВПС-1)“ на бенефициент М.В.Ц.,***.
ВРЪЩА
преписката за ново произнасяне, в сроковете по АПК, от Заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие", съобразно мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА
Държавен фонд "Земеделие" гр.София да заплати на М.В.Ц. ***, сумата в
размер на 10(десет) лева - разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: