РЕШЕНИЕ

гр. София, 24.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Е въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

   мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

                               

при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия Христова гр. дело № 5503 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 10664 от 14.01.2019 г., постановено по гр. д. № 63580/2017 г., по описа на СРС, ГО, 150-ти състав, е отхвърлен предявеният от ищеца Т.Д.П. *** иск с прано основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 2 500,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 30.09.2011 г. до датата на подаване на исковата молба – 12.09.2017 г.

Срещу така постановеното решение е предявена въззивна жалба от ищеца, в която се излагат съображения за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение. Посочва се, че СРС неправилно е приел, че ищецът не е характеризирал и доказал кой е субектът, на който ответникът е възложил работата, като се сочи, че това е кметът на СО –Искър И.Ц., на когото кметът Й.Ф.е възложила по закон стопанисването на сградите общинска собственост. Поради което се претендира отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и постановяването на ново, с което да бъде уважена изцяло исковата претенция като основателна и доказана.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна - Столична община, е депозирала отговор на въззивната жалба, в който се излагат съображения за неоснователност и недоказаност на същата. Отправя се искане жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно,  допустимо и правилно, съображенията за което са следните:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и е производна за възложителя на работата, като възниква доколкото е налице виновно и противоправно поведение на извършителя на работата и зависи изцяло от обема на отговорността на причинителя, която е лична и виновна по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Притовно на възприетото от районната съдебна инстанция, възложителят на работа отговаря по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и служещи при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Достатъчно е да се касае за дейност, която се осъществява по възлагане на този работодател и при или по повод изпълнението й да са причинени вредите, без да е необходимо да се персонифицира прекия причинител на увреждането – работник или служител на работодателя. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при и по повод изпълнение на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД настъпва, след като натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия. А това определя и необходимите предпоставки за възникване на отговорността по чл. 49 от ЗЗД: 1. вреди, причинени на пострадалия (ищеца), 2. вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД (ответникът) е възложил работа, 3. вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, 4. работникът да има вина за причинените вреди.

Ищецът твърди, че в периода от 30.09.2011 г. до подаване на исковата молба – 12.09.2017 г., той е търпял неимуществени вреди – трайно възмущение, емоционално напрежение, морална болка и терзание, вследствие на отправени до него устни и писмени лъжи от Столична община за това, че тя няма задължението да заплаща разходи за ремонтни дейности на общите части в сградата, в която тя е собственик на общински жилища и в която се намира собствения на ищеца апартамент № 20, находящ се в гр. София, жк „********. По делото са представени писмо от 25.06.2012 г. от СО – Район „Изгрев“ до Т.Д.П., уведомление от 03.01.2013 от СО – Район „Изгрев“ до живущите в жк „******, писмо от 27.01.2014 г. от Столична община до Т.Д.П., както и писмо от 28.01.2015 г. от СО – Район „Изгрев“ до Т.Д.П., от които се установява, че в съответствие със законовите изискания сезираните органи са отговаряли на подаваните от ищеца жалби. От съдържанието на отговорите се установява, че Т.Д.П. е бил информиран за позицията на Столична община, в качеството й на собственик на общински апартаменти, за това, кой според нея е задължен да поема разходите по ремонт на общите части в сградите, в които същата отдава под наем общински жилища, като ответникът е изложил и своето тълкуване на приложимата според него правна уредба по посочения въпрос. Както от коментираните писмени изявления обаче, така и от останалия събран по делото доказателствен материал не се установява Столична община, която в разглеждания случай е действала не като административен орган, а е заемала своята позиция в качеството си на собственик на жилища в етажната собственост, респ. нейните служители при или по повод изпълнението на възложената им работа умишлено да са причинили твърдените от ищеца вреди. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е функционално обусловена от наличието на противоправно поведение на лице, извършено при и/или по повод на възложената му работа, и предвид обстоятелството, че в процесния случай не се установява такова поведение, то се налага извод, че не може да възникне отговорност за обезщетение на претендираните от ищеца вреди. Ето защо и въззивната жалба е неоснователна, а решението на СРС следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските:

С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има въззиваемата страна.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, на въззиваемата страна се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в общ размер на 100 лева, като ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на Столична община сума в размер на 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство. 

Воден от горното  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10664 от 14.01.2019 г., постановено по гр. д. № 63580/2017 г., по описа на СРС, ГО, 150-ти състав.

ОСЪЖДА Т.Д.П., с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на Столична община, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 100 лева - разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                              

 

 

                      2.