№ 60
гр. Русе , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Светлана Н. Нейчева
като разгледа докладваното от Светлана Н. Нейчева Административно
наказателно дело № 20214520200001 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К. Г. Я., ЕГН:**********, от гр.Русе, срещу НП №20-
1085-000597/2021г. на Началник сектор ПП при ОДМВР – Русе, с което за нарушение
на чл.146 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 150лв.
Жалбоподателят в жалбата си излага съображения за неправилност на НП.
Наказващият орган не изпраща представител.
РРП не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по
делото доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН.
В хода на извършвана специализирана полицейска операция, на 25.02.2020 г.
около 17: 20 ч. полицейски служители, между които св.Г. спрели лек автомобил "
ФИАТ ПУНТО”, с рег. No Р3934ВВ, управляван от жалбоподателя. При развилата се
проверка двамата установили, че превозното средство е негова собственост, като е с
изменена конструкция, изразяваща се в монтирана уредба, позволяваща работа на
1
двигателя с вътрешно горене с втечнен нефтен газ или сгъстен природен газ, което
обстоятелство не било отбелязано в Свидетелството му за регистрация. Ето защо, св.Г.
на място, съставил против жалбоподателя, с който го обвинил за нарушение по чл.
146, ал. 1 от ЗДвП, изразило се в незаявено изменение в конструкцията на превозното
средство в срока, предвиден в чл. 3, ал. 5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, издадена от Министъра на вътрешните работи. Актът бил подписан
без възражение и връчен. Впоследствие било съставено и атакуваното Наказателно
постановление, с което жпод.Я. бил санкциониран с горепосоченото административно
наказание. Същият депозирал и настоящата жалба и допълнение към нея, като
приложил Удостоверение за качество на монтираната бутилка, Удостоверение за
техническа изправност и за технически преглед.
От изложената фактическа обстановка и приложените по делото писмени и
събрани гласни доказателства, съдът прави следните правни изводи:
По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът преценява, че при съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление е допуснато съществено процесуално нарушение – чл.42 т.4, 5 и чл.57
т.5, 6 от ЗАНН, както и наказателното постановление се явява необосновано:
АНО е вменил на жпод.Я. нарушение по чл. 146, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в
управление на моторно превозно средство с изменена конструкция - монтирана уредба,
позволяваща работа на двигателя с вътрешно горене с втечнен нефтен газ или сгъстен
природен газ, което обстоятелство не е заявено в съответното звено на "Пътна
полиция" в срока по чл. 3, ал. 5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. В атакувания
санкционен акт обаче въобще не е посочено какъв е този срок, както не е посочена и
въвеждащата го правна норма и в този смисъл липсва реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, а именно – дата на деянието, респ. момента, до който жалбоподателят е
следвало да извърши определено действие и от кога той е изпаднал във виновно
бездействие. Отделно от това в диспозитивната част на обжалваното Наказателно
постановление е посочено, че на жпод.Я. се налага санкция на основание чл. 179, ал. 1,
т. 3 от ЗДвП за това, че като собственик е допуснал движението по пътищата на пътно
превозно средство, чиято конструкция е изменена без съответното за това разрешение,
т. е. тук АНО не вменява на дееца срочно бездействие, посочено в чл.146 ал.1 от ЗДвП.
По този начин за жалбоподателя и за съда въобще не става ясно какво точно виновно
поведение се твърди да е осъществил от обективна страна – незаявяване на определено
2
обстоятелство в даден срок или липса на активност за снабдяване с горецитираното
разрешение, което е непреодолим порок, самостоятелно обуславящ отмяна на
обжалваното Наказателно постановление.
Факт е също така и отсъствието на коректно и пълно посочване от страна на
АНО на нарушената законова разпоредба. Текстът на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП е
бланкетен и поради това не може да е самостоятелно основание за санкциониране.
Същият освен това изрично препраща към Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за
изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и
индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите
- членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство. Тя пък чрез чл. 35 адресира дадено
дължимо поведение вече към глава втора, раздел втори от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., но всички тези подзаконови разпоредби в качеството им на описателни
елементи не са намерили място в цифровото изписване на деянието. А това е още един
неотстраним недостатък по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, мотивиращ съда да
отмени изцяло атакувания санкционен акт, без да се налага да разглежда спора по
същество.
Поради тези съображения обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-1085-000597/2021г. на Началник сектор
ПП при ОДМВР – Русе, с което за нарушение на чл.146 ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.179 ал.1, т.3 от ЗДвП на К. Г. Я., ЕГН:**********, от гр.Русе, е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 150лева.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Административен съд –
Русе в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3