Р Е Ш Е Н И Е
№ 170
гр. Габрово, 08.12.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Габрово в открито съдебно заседание от осемнадесети ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
и
секретар: Радина Церовска, постави за разглеждане докладваното от председателя
адм. д. № 166 на Административен съд Габрово по описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм.
дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен
съд Габрово /ГАС/ Жалба с вх. № СДА-01-1196 от 9.07.2021 г., подадена от Н.К.П.,
ЕГН: **********; Й.Л.С., ЕГН: **********; Й.Л.Й., ЕГН: **********, против Заповед
№ 666 от 5.04.2021 г. на кмета на Община Габрово, с искане за нейната отмяна.
В процесната Заповед е посочено,
че при извършена на 16.02.2021 г. проверка на строеж: „Едноетажна жилищна
сграда“ и „Стопанска постройка“, изградени
в новообразуван имот № 73, кадастрален район 401 по плана на
новообразуваните имоти на местност ****“. Строежите са изградени без издадено
разрешение за строеж. Като собственик на имота е посочена Община Габрово, въз
основа АОС № 1305 от 26.06.2009 г. Извършителят на строежа е неизвестен.
Строежът е подробно описан в заповедта, като е счетен за незаконен на основание
чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В тази връзка и на основание чл. 225а, ал. 1, във
вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ се разпорежда премахването на двата обекта в
срок от 30 дни от влизане в сила на заповедта.
Жалбоподателите оспорват
горепосочения ИАА, като сочат, че са научили за издаването му на 6.07.2021 г.,
когато служител от ОД на МВР се свързал с Н.П. и й е съобщил, че предстои
принудително премахване на постройките. На 7.07.2021 г. жалбоподателите са се
запознали от интернет страницата на Община Габрово с текста на заповедта и са
установили, че същата е издадена срещу неизвестен извършител. Община Габрово
обаче от години е имала информация кой е извършител на процесните строежи, т.е.
кои са заинтересованите лица, както и информация за техните адреси. По повод
собствеността на земята, статута на сградите и възможностите за закупуване на
земята многократно е водена кореспонденция между Община Габрово и
жалбоподателите, още от 1999 г. Тъй като Община Габрово не отчела, че
собствениците на сградите са известни, тя не е връчила и процесната заповед на
тези лица, което означава, че заповедта не е влязла в законна сила. В жалбата
се твърди, че сградите са построени от наследодателя на жалбоподателите – ***,
бивш жител ***, починал на 11.07.2012 г., и съпругата му – Н.К.П. /един от
жалбоподателите/. Земята била предоставена за ползване на Пешев по §.4, а след
смъртта му в сградите са правени ремонти със средствата на наследниците му. До
преди година там е живяла Н.П., която имала и настоящ адрес на същото място. За
двете сгради имало издадено от общината удостоверение за търпимост, което следвало
да означава, че те не подлежат на премахване, а собственикът на земята е длъжен
да се съобразява с този им статут.
От приложените към жалбата
документи е видно, че е била налице кореспонденция между Лазарин Пешев и
общината от 2008 г. относно този ПИ, като общината заявява в свое писмо, че
земята е земеделска и съставлява общинска собственост, но сгради не се обсъждат
и посочват. От приложена Скица е видно, че в имота има постройки /басейн и
ниско жилищно застрояване/, като имотът е общинска собственост. С писмо от
14.04.2021 г. до Н.П. *** е заявил, че по подадено от нея заявление за
закупуване на имота, съгл. чл. 35, ал. 3 от ЗОбС, продажбата на земя – частна
общинска собственост, на собственика на законно построени в нея сгради, се
извършва от кмета без търг или конкурс, по ред, определен в Наредбата по чл. 8,
ал. 2 от този закон. Построената в имота сезонна постройка не е законно
построена и дори и да се докаже собствеността върху нея, то продажбата на
земята не може да се реализира по този ред.
По тези причини жалбоподателите
оспорват заповедта и искат нейната отмяна.
В проведено по делото о.с.з. жалбоподателите не се явяват. Същите се
представляват от адв. Х., който поддържа депозираната жалба
За ответната страна в проведеното по делото о.с.з. се явява
процесуален представител Т.П. – директор дирекция АПИО при Община
Габрово – служител с юридическо образование, който оспорва жалбата.
Съдът направи проверка както за наведените в жалбата доводи за
отмяна на процесния ИАА, така и за наличието на всички основания по чл. 146,
във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК.
От фактическа и правна страна се установява следното:
По делото не е налице спор, че процесните
строежи са от пета и шеста категория, каквото е становището и на вещото лице.
За този вид строежи заповед за събарянето им поради наличие на незаконност,
каквато в случая се твърди, че е налице по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, издава
кметът на общината, който в случая е и органът – автор на процесния ИАА. Съдът
намира, че Заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на неговата
персонална и териториална компетентност.
Същата е издадена в изискуемата от закона
форма, като съдържа ясно посочени фактически и правни основания, които
кореспондират по между си и почиват на доказателствата, събрани в хода на
административното производство по издаването на ИАА.
В Заповедта не е посочено кой е извършител на
строежа, отразено е, че същият е неизвестен. По тази причина е посочен
собственик на имота – Община Габрово, за чиято сметка следва да бъде и
събарянето на постройките.
Жалбоподателите обаче твърдят че са
извършители, респективно – наследници на извършител на строежа и че в това си
качество неправомерно не са вписани в процесния ИАА, не са уведомени за
производството по издаването му и това следва да доведе до неговата
незаконосъобразност.
По делото не е налице спор по това, че
действително в посочения имот са изградени тези постройки и че същите са
построени без разрешително за строеж, не е налице и никаква проектно строителна
документация. Имотът е общинска собственост, за който е съставен АОС № 1305 от
26.06.2009 г., като в този акт не е отбелязано, че имотът е предоставен на
друго лице за ползване и/или за управление. Преди съставянето на този акт
имотът е бил също общинска собственост. Тези данни се потвърждават и от
експертизата на назначеното вещо лице. То описва подробно и самите сгради.
Жилищната е пета категория, а стопанската постройка – от шеста, като и двете са
монолитни, масивни, изградени от тухли, с дървена покривна конструкция, като
покривът на жилищната сграда е покрит с керемиди.
За двете сгради е съставен Констативен
протокол /КП/ № 1 от 16.02.2021 г., в който сградите също са описани подробно.
Протоколът съдържа и скица на имота. Въз основа на него е издадена процесната
Заповед. Отразените в този протокол и заповедта факти са доказани.
По делото е приложен архитектурен проект за
сезонна постройка на наследодателя на жалбоподателите – ***, одобрен на
8.09.1990 г., но тя се намира в друг имот, в друго землище и друга местност –
с. ***“ и няма връзка с процесните постройки.
Според експертизата построяването на двете
сгради е станало около 1990 – 1998 г., като жилищната е нанесена на Скица № 500
от 1994 г. За процесния имот не са изработвани устройствени и кадастрални
планове, изработена е само окомерна скица от геодезист.
Според вещото лице постройките не са в статут
на търпимост, като в заключението си излага причините за това. Съдът приема
заключението, като неоспорено от страните и мотивирано. Против фактическите
установявания и направените въз основа на тях изводи не са представени
доказателства, които да разколебават тяхната истинност. Сградите не са търпими
както съобразно правилата, действали по време на тяхното изграждане, така и по
действащите разпоредби. Освен това те са строени в чужд имот, като по делото
няма каквито и да било данни, които да навеждат на извода, че са изградени от
общината или по нейна поръчка от друго лице. Вещото лице сочи, че не е
установило наличието на документи, от които по несъмнен начин да става ясно кой
е изградил постройките. Такива категорични доказателства не са налице и по
делото. По тази причина и на основание §.4, ал. 2, изр. второ от ДР на ЗУТ на
6.04.2021 г. е отправено съобщение до неизвестен извършител за образувана
процедура по премахване на незаконните постройки, като същото е било поставено
на строежа, на таблото за обявления в Община Габрово и обявено на интернет
страницата на същата Община.
Налице са индиции, че сградите са построени от
жалбоподателката Н.К.П. и съпругът й – ***, поради което и съдът е приел, че е
налице правен интерес за П. и другите двама наследника на *** от оспорване на
ИАА. В противен случай и при положение, че същите не са взели участие в
процедурата по издаването на ИАА, те биха били лишени от възможността да
реализират правото си на защита и в съдебния процес по оспорването му.
По делото е приложено Решение № 196 от
9.05.2011 г. на ГРС, с което е отхвърлен предявен иск по чл. 109 от ЗС от *** Й.
*** – иск за собственост на процесния недвижим имот, съставляващ земеделска
земя. Спорът за собственост е решен в полза на Общината. В мотивите на този
съдебен акт, е отразено, че не било спорно между страните, че ищецът бил
изградил в имота постройки, без да е получил необходимо разрешение за строеж,
но мотивите нямат обвързваща съда по настоящото дело сила. Те не са обвързващи
и за страните по спора за собственост, още по-малко по настоящия спор. Това, че
ищецът по този иск е твърдял, че е изградил постройки и живеел в тях със
семейството си, не го прави собственик на имота. С Решение № 270 от 10.10.2011
г. на ОС – Габрово е потвърдено Решение № 196/0.05.2011 г. на ГРС. Тези съдебни
актове установяват единствено, че жалбоподателите не са собственици на
процесния имот и че са имали претенции, че са построили и са собственици на
сгради в него, но по отношение на тези сгради не е налице СПН по спор за
собственост.
Не е налице издадено удостоверение за търпимост
на постройките. Напротив, още в писмо от 15.03.1999 г. на зам. кмета на Община
Габрово и главния архитект на общината до *** е посочено, че застрояването е
извършено в земеделска земя и не отговаря на изискванията на Наредба № 2 за
застрояване в земеделските земи. Посочено е, че не може да се извърши
узаконяване, освен ако не се започне процедура по промяна в предназначението на
земята, като постройките могат да останат със статут на търпимост и в този
случай собственикът дължи такса в определен размер. Няма данни да е било
изменено предназначението на постройките, нито че след това същите са били
узаконявани или е било издавано удостоверение за търпимост, поради което следва
да се приеме, че такива факти не са налице. Нещо повече – в това писмо не е
посочено точно за кои сгради и кой имот става въпрос. От съдържанието на същото е видно, че във връзка с подадена от *** молба от
31.12.1998 г. на основание §.27 от ПЗР на ЗТСУ същият се уведомява, че
извършено застрояване в земеделска земя не отговаря на изискванията на Наредба
2 за застрояване на земеделски земи и не може да се извърши узаконяване на
наличните постройки, освен ако не се започне процедура за промяна в
предназначението на земеделската земя, върху която е извършено незаконното строителство.
Записано е следното: „Постройките могат да останат със статут на търпимост,
съгласно §.28, ал. 4, т. 2, като строежи, търпими по реда на ал. 4, а
собственикът на терена дължи такса в размер, определен от МС“. За кой имот и
кои постройки обаче става въпрос в случая не става ясно по несъмнен начин. Това
писмо не съставлява удостоверение за търпимост, в него само е посочено, че може
да се оставят постройките, ако са със такъв статут.
На 25.02.2021 г. Н.П. *** да закупи общинския
имот - НИ № 73, кад. район 401 по ПНИ в местността Кръста, землище с. Поповци,
вид територия: земеделска земя. В заявлението си тя сочи, че имотът им е бил
предоставен за ползване преди 40 години, през 1979 г. на нея и покойния й съпруг
– ***, като им било разрешено в него да построят сезонна постройка от 34 кв. м.
Твърди се, че през 1998 г. искали да узаконят сградите, но получили
горецитирания отговор с отказ. Повече от 40 години П. владее и ползва имота.
Отношенията, свързани с владението и ползването на имота обаче нямат отношение
към незаконните постройки и тяхното премахване. На премахване подлежат и
незаконни постройки, дори когато са построени в собствен имот. Настоящият
правен спор няма вещноправен характер.
По делото е приложено разрешение за строеж №
66 от 8.02.1990 г., издадено на името на ***, като действително същото касае
сезонна постройка от 34 кв. м, каквито процесните не са. РС не се отнася до
процесните постройки. То е издадено за друго място – местност ***, докато
процесните постройки са в землището на с. ***.
В писмо до ОД на МВР – Габрово от 20.01.2021
г. на кмета на Община Габрово е посочено, че “къщата, построена в поземлен имот
с идентификатор 57675.401.73 по ПНИ на местността ***, общ. Габрово, одобрен
със Заповед № 560 от 22.08.2002 г. на Областен управител на област Габрово, не
е общинска собственост, но е незаконно построена. Община Габрово предприема
действия по премахването на сградата. Съгласно служебно издадено удостоверение
на наследници на *** е един от тях.“.
В заключение, видно от наличната
кореспонденция между Община Габрово и ***, респективно – неговите наследници, може
да се направи предположение, че в Община Габрово е била налице информация, че
именно той е строил въпросните сгради, но това предположение не би могло да се
докаже със сигурност. Налице е само такава индиция, поради което, както сочи в
заключението си и вещото лице, не са налице доказателства, от които да е видно,
че именно жалбоподателите са изградили въпросните постройки /или техният
наследодател е сторил това/.
Безспорно жалбоподателите не са били уведомени
за началото на производството по издаване на процесната Заповед. Не са обаче
налице ясни и неопровержими доказателства за лицето, което е извършило
строителството. *** би могъл да е възложител, инвеститор, може сам да е
изпълнявал строителните работи, а е възможно и друго лице да ги е изпълнило. Не
са налице доказателства за собственост върху постройките – на жалбоподателите
не е прехвърлено право на строеж в чужд имот, не е налице придобивен способ от
уредените в ЗС такива, а по правилото за приращението за собственик на
постройките би следвало да се счита самата Община, като собственик на земята. Общината
е счела, че „нарушителят е неизвестен“, т.к. действително не са налице
доказателства, от които по несъмнен начин да става ясно кое е лицето, изградило
процесните постройки. В случай, че това лице бе известно, то би било посочено в
заповедта, като неин адресат и на него щяха да се възложат разходите по
събарянето на сградите и почистване на общинския терен.
Дори и да се приеме, че органите на общината
са допуснали процесуално нарушение, като не са известили жалбоподателите за
началото на производството, което съдът не приема, то нарушението би следвало
да се оцени като несъществено и да не доведе до отмяна на акта. Едно
процесуално нарушение е съществено, когато заинтересована страна е лишена от
право на защита или правото й на защита е било съществено ограничено. В случая
тримата жалбоподатели са развили доводите си против процесния ИАА пред съда, дадена
им е възможност да защитят позицията си, да сочат доказателства в нейна
подкрепа. В резултат на това не се установяван нови обстоятелства, които да не
са били известни към момента на издаването на процесната Заповед и да не са
били отразени в Констативния акт и в нея. В случая дори и заповедта да бъде
отменена на такова основание, то при установената по несъмнен начин незаконност
на постройките и липсата на основание да им се признае статут на търпимост ще
доведе повторно до същия резултат, от което полза нямат нито общината, нито
жалбоподателите, нито обществото или законността.
„Премахването на незаконен строеж е възложено от ЗУТ в тежест извършителя му, както и на други лица, посочени в чл. 225, ал. 6. В разпоредбата на § 3, ал. 1 ДР на Наредба № 13/2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за
премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК е
дефинирано понятието "адресат" на заповедта за премахване на
незаконен строеж, а именно: физически или юридически лица, които могат да бъдат
собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на
незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на
незаконния строеж. Преценката за адресата на заповедта е върху компетентния
орган, който може да посочи само едно или всички задължени лица, чиято отговорност
е солидарна.“ - Решение № 2543 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7830/2019 г.,
II о.
„Административното производство е образувано срещу неизвестен
извършител и собственик на строежа, което е допустимо съгласно чл. 225, ал. 3, изр. 3 ЗУТ. Събрани са относими към спора доказателства,
вкл. и такива за наличието на нетърпим строеж, които са обсъдени от съда.
Предвид на данните, че строежа е извършен най-рано през 1992 г. и следващите,
съдът е съобразил изводите си за нетърпимост спрямо относимите за този период
разпоредби.“ - Решение № 6827 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11851/2016 г.,
II о.
„Независимо от това, че констативният акт не е съобщен на
извършителите на незаконния строеж в съответствие с изискването на чл. 225а, ал. 2, изр. 2 от АПК, то допуснатото нарушение на
административнопроизводствените правила не е съществено, тъй като не е довело
до нарушаване правата на жалбоподателите в първоинстанционното и ответници в
настоящото производство, включително и на защитата им срещу издадения
административен акт. ... Жалбата срещу административния акт е приета за допустима. В
съдебноадминистративното производство те са реализирали защитата си в пълен
обем, поради което изводът на съда за допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила е незаконосъобразен и необоснован.“ - Решение № 9605 от 9.07.2014 г. на ВАС по адм. д.
№ 6173/2014 г., II о.
В случая също тримата жалбоподатели са
реализирали правото си на защита в пълния му обем и незапознаването им с КП не
следва да се окачестви като съществено процесуално нарушение, още повече че
остава недоказано по несъмнен начин точно кога и от кое лице са изградени двете
постройки и какво е качеството на всеки от жалбоподателите спрямо тях.
Като издадена от компетентен орган при
спазване на изискванията за форма на акта, съответстваща на материалните норми
и правни принципи и при липса на съществени процесуални нарушения, настоящата
Заповед се явява законосъобразна, а подадената против нея жалба следва да се
остави без уважение.
Съдът намира за неоснователно искането на
процесуалния представител на ответника за присъждане в полза на страната на
юрисконсултско възнаграждение, т.к. страната не е била представлявана от
юрисконсулт, а от друг служител с юридичедско образование, чиято основна
функция не е осъществяване на съдебно представителство. Разноски за юрисконсулт
следва да се присъдят в случай, че страната е била представлявана от такъв.
В тази връзка и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, във вр. с чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по Жалба с вх. № СДА-01-1196 от 9.07.2021 г., подадена от Н.К.П., ЕГН: **********;
Й.Л.С., ЕГН: **********; Й.Л.Й., ЕГН: **********, против Заповед № 666 от
5.04.2021 г. на кмета на Община Габрово, с която на основание чл. 225, ал. 2,
т. 2 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ се разпорежда да се премахнат установените
незаконни строежи: „едноетажна жилищна сграда“ и „стопанска постройка“,
изградени в новообразуван имот № 73, кадастрален район 401 по ПНИ на м. ***,
общ. Габрово, от собственика на ПИ – Община Габрово, извършени без изискващите
се строителни книжа, в срок до 30 дни от влизане в сила на заповедта.
Препис от решение да се изпрати на страните в
едно със съобщенията.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването с касационна жалба, подадена чрез Административен съд Габрово
до Върховен Административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/