Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 26 юли 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 21 юли 2021 год. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ЙЪЛДЪЗ
АГУШ
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря ………. Мария Станчева………и в присъствието на прокурора ……… Дилян
Михайлов като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №231…… по описа
на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила касационна жалба от „ЕМ ЕМ СИ
Груп“ ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Русе, действащи чрез адвокат Ю. Д.,
против
решение №221/28.05.2021год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д. №407/2021г.
по описа на съда, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 540043-F544502 от 06.10.2020г., издадено от началник Отдел „Оперативни
дейности“, дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП София. Със санкционния акт на
дружеството-жалбоподател, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г.( Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите
за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин), по реда на чл.185, ал.2, вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
В жалбата са релевират оплаквания, че решението на съда е незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон, и при допуснати съществени процесуални нарушения-касационни
основания, разписани в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В нея се излагат доводи,
че случаят може и е следвало да се приеме за маловажен и да се приложи чл.28 от ЗАНН, нещо, което не е съобразено както от административно-наказващия орган,
така и от районния съд. На практика не се оспорва извършеното нарушение.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго, с
което да се отмени
и наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба я счита за неоснователна.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решение №221/28.05.2021год. Русенският
районен съд е отхвърлил жалбата срещу наказателно постановление №
540043-F544502 от 06.10.2020г., с което началник
Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ НАП София е наложил на „ЕМ ЕМ СИ Груп“ ЕООД административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Нарушението, за което бил наказан търговецът
е на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., а
приложената от АНО орган санкция е по реда на чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС.
Посочената за нарушена разпоредба на чл.33,
ал.1 вменява на задължените по Наредбата лица „Извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на
ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми“.
При извършена на 07.03.2020г. от длъжностни
лица, служители при НАП проверка в търговски обект – павилион за цветя, находящ
се в гр. Русе, пл. „Хан Крум“, стопанисван от дружеството, било установено,
че е налице разлика от фактическата
наличност и тази, разчетена от ФУ, в размер на 40.00 лева. Това според
проверяващите нарушава реда, разписан в чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на
МФ и дало основание на 27.04.2020г. да бъде съставен АУАН, в който
актосъставителят приел, че с описаното деяние ЕООД-то е нарушило разпоредбата
на чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Този акт станал предпоставка за АНО,
независимо от депозираното възражение, в което не се оспорва извършеното
нарушение, да издаде и оспореното пред въззивната инстанция наказателно постановление.
В него той пресъздал описаната в акта фактическа обстановка.
За да потвърди атакуваното пред нея НП,
въззивната инстанция е приела, че нарушението е безспорно установено и
доказано, липсвали допуснати нарушения на процесуалните правила и норми в проведеното
административно-наказателно производство, както и нарушения на материалния
закон. Районният съд не приел и доводите на дружеството, че случаят може да се
подведе под нормата на чл. 28 от ЗАНН и да се приеме за маловажен. С
такива мотиви е счел, че правилно е ангажирана отговорността на дружеството за
извършеното нарушение, правилно и законосъобразно е и наложеното му
административно наказание.
Тези мотиви се споделят изцяло от настоящия касационен
състав.
С касационната жалба не се оспорва факта на
извършеното нарушение, а е налице основно претенция за маловажност на деянието.
В настоящия случай АНО е наложил санкцията
по чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Предвидената в тази норма санкция се прилага за множество нарушения, едно
от които е нарушаване реда и начина за отчитане на фискално устройство.
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, редът и начинът на отчитане на
фискалните устройства се уреждат с наредба на Министъра на финансите, а именно
- Наредба № Н-18. Следователно нормата на чл. 185, ал. 2 е
бланкетна и признаците на съставите на
конкретните административни нарушения се съдържат в тази наредба. Когато се
установява конкретно нарушение на разпоредбите на тази наредба,
актосъставителят и АНО следва да посочат и опишат такава съвкупност от факти,
които изпълват състава на нарушението на конкретната правна норма от Наредба №
Н-18.
В настоящия случай нарушението е описано точно
и ясно от фактическа и правна страна както в АУАН и в НП. То е безспорно
установено и доказано и не се и оспорва.
Няма основание за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Правната норма на чл. 28 от ЗАНН предвижда,
че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Касационният съд приема, че "маловажен
случай" ще е налице, само ако съвкупната преценка на посочените и установени
обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид.
В конкретния случай, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, административното нарушение, за което е
санкционирано „ЕМ ЕМ СИ Груп“ ЕООД, не би могло да се квалифицира като
"маловажен случай".
Мотиви в тази насока са изложени още в
проверяваното съдебно решение и настоящата инстанция ги споделя изцяло, като на
основание нормата на чл.221, ал.2, изр. 2-ро от АПК се позовава на изложените
във въззивното решение съображения относно липсата на маловажност на деянието.
Предвид на всичко изложено Административен
съд Русе намира атакуваното решение за допустимо, валидно и постановено в
съответствие със закона, а подадената жалба срещу него-за неоснователна.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №221/28.05.2021год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д.
№407/2021г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.