№ 327
гр. София , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на тридесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
Прокурор:Стойчо Тодоров Ненков (АП-София)
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201000601180 по описа за 2020 година
С присъда № 4 от 30.01.2020 г. на ОС-Перник, постановена по НОХД №
47/2019 г. по описа на същия съд, подсъдимият М. В. К. - роден на *** г. в
Р.**********българин, български гражданин, с висше образование, женен,
работи като *** в МБАЛ "Р. Ангелова" гр. ***, живущ в гр. ***, кв."***",
бл.5, вх. Б, ет. 5, ап. 131, неосъждан, с ЕГН ********** е признат за
ВИНОВЕН в това, че на 24.08.2017 г. в гр.*** в СПО на МБАЛ "Рахила
Ангелова" е причинил другиму /А. И. Г. с ЕГН ********** от гр. ***/ смърт,
поради незнание и немарливо изпълнение на занятие, /като *** ординатор в
СПО е пренебрегнал добрите медицински практики, като не е назначил
допълнителни изследвания за причините за високото кръвно налягане и
пренебрегнал оплакването на пациента за болка зад гръдната кост/, с което е
нарушил чл.81,ал.2,т.1 от Закона за здравето - „Правото на достъпна
медицинска помощ при прилагане на следните принципи:1. Своевременност,
достатъчност и качество на медицинската помощ, както и Наредба №12/15 на
Министъра на здравеопазването за утвърждаване на медицински стандарт
„Спешна медицина", представляващо източник на повишена опасност, поради
което и на основание чл.123, ал.1 от НК е осъден на три години „лишаване от
свобода", като на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното наказание "лишаване от свобода" е отложено с изпитателен срок
от 4 /четири/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата подсъдимият М. В. К., с установена самоличност, е осъден да
1
заплати на всеки един от гражданските ищци И. К. Г. и Е. Г. Г., и двамата от
гр. ***, сумата от по 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни
болки и страдания от смъртта на техния син А. И. Г. ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от 24.08.2017 г. до окончателното изплащане
на сумата, като за разликата до пълния им предявен размер от по 200 000 лв.
гражданските искове са отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С присъдата подсъдимият М. В. К. е осъден да заплати на И. К. Г. и Е. Г. Г.
сумата в размер на 3000 лв. за направени разноски за адвокатско
възнаграждение на адв. Д. М..
С присъдата подсъдимият М. В. К. е осъден да заплати на Ю. Ц. Г. от гр. ***,
както и на В. А. Г. от гр. *** сумата от по 1000 лв. на всяка една от тях за
направени разноски за адвокатско възнаграждение за адв. Д. П..
С присъдата подсъдимият М. В. К. е осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 1473.57 лв. за експертизи, от които 1003.57 лв. -
разноски на досъдебното производство, която сума да бъде заплатена по
сметка на Окръжна прокуратура гр. ***, и сумата от 470.00 лв. - разноски,
направени в съдебната фаза на процеса, която сума да бъде заплатена чрез
Окръжен съд гр. Перник по сметка на Висшия съдебен съвет.
С присъдата подсъдимият М. В. К. е осъден да заплати по сметка на Окръжен
съд гр. Перник сумата в размер 4 800 лв., представляваща държавна такса,
изчислена съразмерно върху уважената част на гражданския иск.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
подсъдимия М. В. К. с оплаквания, че е неправилна, незаконосъобразна и
постановена в разрез със събраните по делото доказателства. В жалбата
подсъдимият заявява, че не се признава за виновен и счита, че оправдателната
присъда спрямо него е единственият логичен правен извод. Твърди, че при
задълбочения анализ на събраните доказателства и доказателствени средства
в никакъв случай не може да се направи извод за негова вина или допусната
грешка при изпълнението на професионалните му задължения. В тази връзка
категорично не приема негови действия или бездействия да са довели до
фаталния резултат – смъртта на А. Г.. Моли да бъде отменена атакуваната
присъда и да бъде постановена нова, с която да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение.
По делото е постъпило допълнение към въззивната жалба, изготвено от
защитника на подсъдимия - адвокат С. Р.. В същото се сочи, че присъдата е
постановена, без да бъдат отстранени множеството, възникнали в хода на
съдебното и досъдебно следствия, противоречия в показанията на
разпитаните свидетели, приетите заключения на вещите лица, както и без те
да бъдат коментирани от съдебния състав. Твърди се, че тези пропуски на
2
първоинстанционния съдебен състав водят до липса на мотиви и допуснати
тежки процесуални нарушения както на материалния, така и на процесуалния
закони. Претендира се наличието на множество вътрешни противоречия и
неизяснени факти и обстоятелства в разпитите на свидетелите и в частност в
показанията на св. Ю. Г.. Сочат се конкретни вътрешни противоречия и
разминавания между дадените от нея показания на ДП и показанията й от
съдебната фаза на процеса.
Като необсъден в мотивите на съда и като неизяснен в проведеното
съдебно следствие се сочи и фактът относно отбелязаните дата и час върху
първата електрокардиограма, направена в болница „Пирогов“, а именно - че
това изследване е извършено на: „24.08.2017 г. в 20.54 часа“. В тази връзка в
жалбата се поставя въпроса дали е възможно след като в амбулаторния лист
при прегледа на пациента в гр. *** е записан като час на приключване 20.30 и
след като вдовицата на починалия твърди, че се е върнала повторно в
кабинета след като вече били излезли със съпруга й от отделението да вземе
ЕКГ-изследването и след като твърди, че е разговаряла с личния *** на
съпруга си от колата пред болницата в *** преди да потегли към гр. София, а
след като са потеглили към София е спирала в района на с. *** за известен
период от време, то ЕКГ-то от болница „Пирогов“ да е направено в 20.54 часа
на 24.08.2017 г. Претендира се, че отговорът на този въпрос не е намерен нито
в ДП, нито в проведеното съдебно следствие.
Прави се и оплакване, че първоинстанционният съдебен състав не е
изяснил и вътрешните противоречия в показанията на свидетеля А. Г. А. –
***, изпълняващ дежурство в Спешен кабинет на МБАЛ „Рахила Ангелова -
гр. *** за времето от 08.00 до 20.00 часа на 24.08.2017 г. В тази връзка се
твърди, че в показанията си от 03.01.2018 г. пред следовател към ОП - гр.
Перник и прочетени в цялост в рамките на проведеното съдебно следствие
въпросният свидетел заявява, че е напуснал работното си място - Спешен
медицински кабинет - преди изтичане на работното му време „някъде около
19 и нещо“ и че като причина за това напускане той посочва „бях пострадал
преди известно време чисто физически и ходех на рехабилитация. По този
повод се бяхме разбрали с колегата, който трябва да ме смени в 20.00 часа, да
дойде по-рано. Мен ме смени колегата М. К.“. Сочи се обаче, че при разпита
на същия свидетел пред съда тези показания са коренно променени,
доколкото вече не се споменава, че е имал „уговорка“ с подсъдимия да го
смени по-рано и че няма спомен М. К. да е застъпил по-рано. По този повод
се претендира, че е възникнал въпрос, чийто отговор не е намерен, а именно -
след като д-р А. признава, че си е тръгнал по-рано от кабинета, след като
признава, че не е имал уговорка с подсъдимия да го смени по-рано и след
като вдовицата на починалия твърди категорично, че при приемането на
съпруга й в спешния кабинет е имало 3 жени, то кой тогава е бил лекарят, за
който с голяма доза увереност д-р А. твърди, че го е сменил по-рано. В тази
връзка се сочи, че нито съдът, нито някоя от страните е направила опит да
3
бъде установено кои са били трите жени в кабинета по времето на приемане
на пациента А. Г., както и дали някое от тези лица е било с някаква
медицинска специалност, даваща му право да назначава изследвания и да
предприема лечение и манипулации спрямо пациент.
В жалбата се навеждат и оплаквания за „механично“ преписване на
части от обвинителния акт в мотивите към присъдата относно коментара на
свидетелските показания в насока, подкрепяща обвинителната теза:
„Обвинението се доказва от показанията на свидетелите - ...., В. М. Д. /л. 35,
том 1/, Т. В. Ф. / л. 38, том 1/“. Твърди се, че този подход е абсолютно
недопустим както от гледна точка на закона, така и от морална гледна точка.
Твърди се също, че в мотивите се забелязва механичното преразказване
ту на обвинителния акт, ту на показанията на св. Ю. Г., както и че са
преписани /вероятно по метода copy-paste/ дори правописните грешки от
обвинителния акт, а именно - в ОА на стр. 2-ра и в мотивите на стр. 4
съществуват абсолютно идентични абзаци, започващи с изречението „При
прегледа обвиняемия/подсъдимия д-р К. е приел, че причината ... „и
завършващи с неправилното посочване къде се намира въпросната СМЕ, а
именно - посочено е и в двата акта, че тя се намира в: ,,/т 1- ва/“, но че това би
следвало да се чете като ТОМ 1-ВИ. Изтъква се, че в следващите абзаци на
„мотивите“ се забелязват дори грешните интервали между думите, сгрешени
още в обвинителния акт и доста нетипични за правописа в програмата
„WORD“, на която се възпроизвеждат актовете и където запетаята се поставя
непосредствено след думата, а не е интервал преди това. Приема се за
очевадно, че съдията-докладчик услужливо се е сдобил с файла на
обвинителния акт и го е използвал твърде широко, но доста неумело, за да
„изготви“ мотивите към присъдата си.
В жалбата се оспорва заключението на изготвената и приета
графологическа експертиза. Като основание за това оспорване се сочи
наличието на тотално разминаване между сравнителния материал,
изследваните обекти и заключението на вещото лице. В тази насока се
развива оплакване, че изследвайки и сравнявайки записа в книгата и образеца
от почерка на св. В. Д., вещото лице необяснимо е избягвало очевадните
разлики в изписването на буквите главно „А“, „к“, „л“ и още по-очевадната
разлика в изписването на буквата „с“ в името на починалия А. И. между
сравнителния образец на В. Д. и вписването в амбулаторната книга.
Претендира се, че не е коментиран и въпроса дали има идентичност между
записите, извършени преди 19.45 часа, записа с името на починалия и
записите след него. Твърди се, че видно и за непрофесионалист-графолог е, че
почеркът, с който е изписано името на починалия, е твърде обработен и меко
казано различен както от предходните записвания в амбулаторната книга,
така и от следващите записи. Сочи се, че в тази връзка е следвало съдът или
някоя от страните да поиска предявяване на приложеното писмено
4
доказателство „Амбулаторна книга“ на св. В. Д., която категорично да
разпознае или не своя почерк. Като твърде притеснителен се оценява и факта,
че вещото лице е работило по цветно ксерокопие на ЕКГ-то от спешния
кабинет, а не по оригинала. Твърди се, че не е изяснен и въпросът кой е
поправял и драскал върху записа в амбулаторната книга в полето, където са
записани показанията от измереното кръвно налягане на починалия - има две
цифри - 7 и 9, които са една върху друга, както и че по този повод не е зададен
въпрос към дежурната по това време м.с. В. Д. дали тя е извършила това
„поправяне“ след като се твърди, че тя е направила записа в останалата част
от данните на този пациент. Изтъква се, че не е изследван и подписа на
починалия в графата „Пациент“ в амбулаторния лист от прегледа в МБАЛ
„Рахила Ангелова - гр. ***, относно което изследване се счита, че би могло да
бъде извършено много лесно посредством базата с данни на МВР /БДС/,
данни от „Агенция по вписвания“ и т.н., откъдето да се вземе подписа на
починалия.
В жалбата се поставя и въпроса защо първоинстанционният съдебен
състав не е направил нищо във връзка с твърдението на подсъдимия, че
директорът на болницата в гр. *** към момента на инкриминирания случай —
св. В. Д. - му е оказвал натиск да подпише амбулаторния лист за преглед на
починалия и да признае, че такъв преглед е извършен. Твърди се, че въпреки
нееднократното заявяване на това обстоятелство от страна на М. К.
първоинстанционният съдебен състав е изчерпал изследването на този факт
посредством разпита на този свидетел. Сочи се, че въпреки възникналите
противоречия и твърденията на подсъдимия, че при оказването на този натиск
са присъствали още посочени от него лица — главната медицинска сестра,
юрисконсулта и др. длъжностни лица от болницата, съдебният състав на
окръжния съд не е направил нищо, за да изчисти това противоречие - като
нито е направена очна ставка между свидетеля и подсъдимия, нито е направен
опит да бъдат издирени и разпитани посочените от подсъдимия лица.
Предвид гореизложеното се прави искане да бъде отменена
постановената присъда поради допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в липса на мотиви и делото да бъде върнато за
ново разглеждане на първата съдебна инстанция - по възможност на окръжен
съд от друг съдебен район, поради опасенията на защитата и на подсъдимия,
че решаването на настоящия случай от ОС - гр. Перник ще бъде обективно. В
тази насока се излагат аргументи, че след като очевидно съдията-докладчик
се е „сдобил“ по някакъв начин с файла на обвинителния акт в тази връзка се
поражда безпокойство от евентуална „топла връзка“ между Окръжна
прокуратура и Окръжен съд в гр. Перник. Освен това се изразява съмнение в
цялостната безпристрастност на Окръжен съд – Перник, поради което се
отправя искане ако бъде счетено, че делото следва да бъде върнато за ново
разглеждане, то това да бъде направено от окръжен съд в друг съдебен район.
5
Алтернативно се прави искане, ако бъде счетено, че делото не следва да
се връща за ново разглеждане, да бъде отменена атакуваната присъда и да
бъде постановена нова такава, с която подсъдимия М. В. К. да бъде оправдан
по повдигнатото му обвинение поради недоказаност на същото.
Срещу присъдата в частта й относно размера на наложеното на
подсъдимия наказание е постъпила въззивна жалба от адвокат Д. П.,
повереник на частните обвинители Ю. Ц. Г., В. А. Г., И. А. Г. и А. А. Г.,
последната действаща лично и със съгласието на майка си Ю. Ц. Г., с
оплаквания, че наложеният размер на наказанието е занижен. Така
постановената присъда се счита за незаконосъобразна, неправилна,
необоснована и постановена в противоречие с доказателствата по делото.
Заявява се становище, че по отношение на подсъдимия не следва да бъде
прилаган института на условното осъждане. Сочи се, че при
индивидуализацията на наказанието първостепенният съдебен състав не е
отчел всички факти по делото и е определено явно несправедливо наказание с
оглед тежестта на причинения вредоносен резултат. Счита се, че
първоинстанционният съд не е направил правилна преценка на всички
доказателства по делото и че поради това е постановил един порочен съдебен
акт, по отношение на който се заявява молба и желание да бъде отменен в
частта относно размера на наложеното наказание. С оглед на това се отправя
молба да бъде уважена жалбата на частното обвинение и да бъде постановена
присъда, с която на основание чл. 123 ал.1 от НК подсъдимият да бъде осъден
на пет години лишаване от свобода ефективно.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция упълномощеният
защитник на подсъдимия М. В. К. - адвокат С. Р. - поддържа изцяло
въззивната жалба, както и изложените в нея подробни аргументи. Счита, че
постановената от първоинстанционния съд присъда е неправилна и
незаконосъобразна и че като такава следва да бъде отменена и делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав и по възможност – от друг съд,
различен от ОС-Перник, поради обстоятелства, подробно изложени в
жалбата. Счита също, че е налице ситуация на крещяща липса на мотиви,
които да подкрепят осъдителната присъда, постановена по отношение на
подсъдимия, както и че делото е разгледано по един немарлив начин. С оглед
на това моли въззивния съд да отмени атакувания акт и да упражни
правомощията си по НПК, като върне делото за ново разглеждане.
Алтернативно моли да бъде постановена присъда, с която подсъдимият да
бъде признат за невиновен, като в тази връзка защитникът счита, че
обвинението е недоказано, камо ли да е доказано „по категоричен и несъмнен
начин“. Смята, че при настъпилия вредоносен резултат - смърт на физическо
лице - и постановената осъдителна присъда, с която е наложено наказание
лишаване от свобода, първоинстанционният съдебен състав е следвало да
бъде доста по-задълбочен и обстоятелствен при изследване на всички факти и
обстоятелства във връзка с конкретното наказателно производство. Твърди се
6
обаче, че това нещо не се е случило, тъй като липсват каквито и да било
мотиви, подкрепящи обвинителната теза и произнесената осъдителна
присъда. По тези съображения защитникът счита, че жалбата му е
основателна, поради което моли въззивния съд да я уважи и да произнесе
един справедлив съдебен акт.
В лична защита пред въззивния съд подсъдимият поддържа заявеното
от защитника си, изразява съжаление за станалото и заявява, че сто процента
няма никаква вина, че няма никаква негова вина за случилото се.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция адвокат Д. П.,
повереник на частните обвинители Ю. Ц. Г., В. А. Г., И. А. Г. и А. А. Г.,
последната действаща лично и със съгласието на майка си Ю. Ц. Г., поддържа
депозираната въззивна жалба. Счита атакуваната присъда в частта й, с която е
наложено условно наказание лишаване от свобода, за неправилна и
незаконосъобразна. Счита, че присъдата следва да бъде ефективна, защото
поради изключителна немарливост и незнание на подсъдимия си е отишъл
един млад човек, който е оставил три деца сираци и вдовица, като изразява
становище, че този човек е можело лесно да бъде спасен. Изтъква се, че
процесуалното поведение на подсъдимия не е такова, което да буди
снизхождение и да му бъде налагано леко наказание. В тази връзка се сочи, че
въпреки разпитаните по делото свидетели, които са заявили, че подсъдимият е
извършил прегледа и че той е назначил лечението, и че въпреки всичко това
той отрича да е преглеждал починалия и категорично твърди, че той не го е
преглеждал. Повереникът заявява също, че в първоинстанционното
производство безспорно е била доказана вината на подсъдимия, тъй като и
гласните, и писмените доказателства, разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност, водят до извода, че именно подсъдимият е извършил прегледа на
пострадалия и той му е назначил лечението, като е допуснал грешката, не е
могъл да оцени ситуацията, за да се консултира с кардиолог, и в резултат на
тази грешка се е стигнало до фаталния изход. Според повереника адвокат П.
няма спор кой е бил лекуващият ***, респ. кой е преглеждал пострадалия. В
тази връзка се сочи, че както колегата му д-р А., така и двете медицински
сестри, едната от които е приемала смяната, а другата е сдавала смяната, са
заявили, че именно доктор М. К. е извършил прегледа. Твърди се, че по това
време в болницата е нямало други ***и и че това обстоятелство е било
заявено както от сестрите, така и от подсъдимия в обясненията му, в които е
посочил, че тогава само той е бил *** в спешното. Предвид така изложеното
моли да бъде уважена жалбата и да бъде изменена присъдата в частта
досежно наказанието, като бъде отменено условното осъждане и бъде
постановена ефективна присъда. Относно жалбата на защитата повереникът
адвокат Д. П. счита, че същата е неоснователна и моли да не бъде уважавана.
Претендира да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция на
представляваните от него частни обвинители.
7
Явилата се в съдебното заседание пред въззивния съд частен обвинител
Ю. Г. заявява, че поддържа изцяло изложените от повереника й съображения.
Гражданските ищци и частните обвинители И. К. Г. и Е. Г. Г., както и
повереникът им адв. Д. М. от САК не се явяват в заседанието пред въззивната
инстанция и не вземат становище по правилността на атакуваната присъда и
по основателността на подадените срещу нея жалби.
В съдебно заседание пред апелативния съд прокурорът от САП,
основавайки се на фактите, установени от доказателствата по делото, намира,
че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, не само
поради това, че е постановена при напълно и обективно изяснена фактическа
обстановка, а и защото изводите, залегнали в мотивите към същата присъда,
изцяло кореспондират с тези доказателства. Намира също, че по вид и размер
наказанието е наложено съобразно закона, поради което моли да бъде
потвърден изцяло атакувания съдебен акт.
В последната си дума пред въззивния съд подсъдимият заявява, че иска
една справедлива присъда, защото няма нито един промил вина в това, а
всичко е една постановка, театър, един сценарий.
Апелативен съд-София, след като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди изложените от страните съображения и след като сам
служебно провери правилността на присъдата, намери следното:
Производството пред първата съдебна инстанция /Окръжен съд –
Перник/ е било образувано по внесен от прокурор при Окръжна прокуратура-
Перник обвинителен акт срещу М. В. К. за престъпление по чл. 123 ал.1 от
НК. В обвинителния акт се претендира, че инкриминираното престъпно
деяние е извършено от К. на 24.08.2017 г., когато в гр.*** в СПО на МБАЛ
"Рахила Ангелова" е причинил другиму /А. И. Г. с ЕГН ********** от гр. ***/
смърт, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие, като ***
ординатор в СПО е пренебрегнал добрите медицински практики, като не е
назначил допълнителни изследвания за причините за високото кръвно
налягане и пренебрегнал оплакването на пациента за болка зад гръдната кост,
с което е нарушил чл.81 ал.2 т.1 от Закона за здравето - „Правото на достъпна
медицинска помощ при прилагане на следните принципи:1. Своевременност,
достатъчност и качество на медицинската помощ, както и Наредба №12/15 на
Министъра на здравеопазването за утвърждаване на медицински стандарт
„Спешна медицина", представляващо източник на повишена опасност.
8
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 123 ал.1 от НК, за
каквото с обвинителния акт е повдигнато обвинение на М. В. К., може да се
осъществи с действие или бездействие, което задължително трябва да е
елемент от упражняването на правно-регламентирано занятие или дейност,
представляващи източник на повишена опасност, като с него /действието или
бездействието/ поради незнание или немарливо изпълнение се нарушава
норма от действащ нормативен акт, уреждащ правилата за безопасното им
упражняване, и в резултат на същото е настъпила смърт. Т.е., изпълнителното
деяние на това престъпление се изразява в неправомерно, поради незнание
или немарливо изпълнение, упражняване на занятие или правно
регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност.
Изпълнителното деяние се явява обективно проявление на незнанието или
немарливото изпълнение на правнорегламентирани дейности.
Незнанието като елемент от състава на престъплението по чл. 123 от НК
се свежда до липса на достатъчно теоретични познания или на практически
опит /практическа подготовка/ за успешното и безопасно упражняване на
определено занятие или професия, спадащи към правнорегламентираните
дейности. Като в рамките на упражняването на лекарската професия
съставомерното незнание /по смисъла на чл. 123 от НК/ има още по-
конкретни и специфични предмет, съдържание и проявни форми,
произтичащи от естеството, целите и методите на лекарската професия.
Следователно медицинското незнание може да се прояви и обективира в
различни форми и да притежава различни характеристики - неосведоменост,
некомпетентност, неспособност, неподготвеност, неопитност, неумение,
несръчност и т.н.
При немарливото изпълнение на занятието или дейността субектът
притежава необходимите знания, умения, опит, квалификация и т.н., но
въпреки това той не постъпва така, както трябва, както знае и както може да
постъпи и в резултат на това не изпълнява задълженията си според правилата
и изискванията на професията си. При немарливото изпълнение също липсва
професионално дължимо поведение, но не поради невладеене на професията
или поради непознаване на правнорегулиращите я правила, а поради тяхното
неправилно, неточно, лошо или дефектно изпълнение. Отнесено към
лекарската професия, немарливото изпълнение по смисъла на чл. 123 от НК
9
също може да се прояви в различни форми и да придобие различно
съдържание, а именно - липса на старание, невнимание,
разсеяност,незадълбоченост, незаинтересованост, безгрижие, безразличие,
несъобразителност и т.н.
В настоящия казус обвинението срещу подсъдимия К. е и за незнание, и
за немарливо изпълнение на правно регламентирано занятие, но, видно от
съдържанието на обвинителния акт, същите са зададени не кумулативно, а в
условията на алтернативност – „поради незнание или немарливо изпълнение
на занятие“. Относно тези съставомерни признаци на инкриминираното
престъпление по чл. 123 от НК въззивният съд констатира, че в обвинителния
акт /както в обстоятелствената му част, така и в диспозитива/ не са посочени
кои са конкретните факти и обстоятелства, които обосновават „незнанието“,
от една страна, и „немарливото изпълнение“, от друга страна, при
упражняването на лекарската професия от подсъдимия, респективно при
осъществяването на твърдяната лекарска интервенция спрямо пострадалия.
Т.е., в съдържанието на обвинителния акт липсва яснота въз основа на кои
факти и обстоятелства е прието, че в дадената ситуация подсъдимият, от една
страна, е действал с незнание, а от друга страна, е проявил немарливост при
оказването на медицинска помощ на пострадалия /при прегледа,
диагностицирането и предписването на терапия/. В тази връзка не е посочено
и какви са конкретните проявни форми на „незнанието“ и „немарливото
изпълнение“ и в какво фактическо поведение /действие или бездействие/ на
подсъдимия те са се обективирали. Обсъжданите непълноти в обвинителния
акт относно фактите, обосноваващи съставомерни обстоятелства, на практика
са били преодолени и запълнени едва от първостепенния съд, но по един
процесуално недопустим начин, доколкото при липсата в обвинителния акт
на конкретни фактически твърдения в какво точно се изразява „незнанието“ и
„немарливото изпълнение“ на упражняваната от подсъдимия дейност
/занятие/ окръжният съд е приел, че в случая „незнанието“ му се изразява в
пренебрегване на типичната стенокардна симптоматика – тежест и болка в
гърдите, изпотяване, а „немарливото изпълнение“ на занятие се изразява
/обективира/ в това, че не е направена нова ЕКГ, не са направени лабораторни
изследвания, не е преоценено състоянието на пациента. Част от така
изброените от окръжния съд факти, посредством които е прието за
10
обективирано незнанието и немарливото изпълнение, в действителност са
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт /“пренебрегнал е
оплакването на А.Г. за общо неразположение и болка зад гръдната кост“, „не
е изготвено ново ЕКГ, не са изготвени лабораторни изследвания и не е
преоценено състоянието на пациента“/, но пък същевременно тези факти
никъде в обвинителния акт не са посочени като обосноваващи и
обективиращи „незнанието“ и „немарливото изпълнение“ по смисъла на чл.
123 ал.1 от НК. Т.е., въпросните факти /посочените като описани в ОА/, макар
и да се съдържат в прокурорския акт, не са свързани по никакъв начин с
незнанието и немарливостта, за които се претендира да са били проявени от
подсъдимия. На практика за първи път едва в присъдата на първостепенния
съд тези факти относно поведението на подсъдимия са свързани логически и
правно с незнанието и немарливото изпълнение като проявни форми на
неправомерното упражняване на лекарската професия от страна на
подсъдимия.
Така, въпреки наличието на коментираната непълнота в обвинителния
акт, с присъдата си първоинстанционният съд е признал подсъдимия за
виновен да е извършил инкриминираното му деяние поради незнание и
немарливо изпълнение на лекарската професия, обосновани от фактически
обстоятелства, които не са му били предявени в този смисъл. В случая с
присъдата си окръжният съд е излязъл извън фактическите рамки,
обосноваващи саставомерните обстоятелства незнание и немарливо
изпълнение, и е признал подсъдимия за виновен по непредявено му
обвинение по фактите, а именно – да е проявил незнание, изразяващо се в
пренебрегване на типичната стенокардна симптоматика – тежест и болка в
гърдите, изпотяване; както и да е проявил „немарливост“ при изпълнението
на занятието, изразяваща се в това, че не е направена нова ЕКГ, не са
направени лабораторни изследвания, не е преоценено състоянието на
пациента.
Процесуално недопустимо е съдът да се основава на обвинителни факти
и фактически конструкции, които не се съдържат в обвинителния акт. Със
съдебния акт е недопустимо да се предявяват за първи път нови фактически
положения, които не са били въведени в обвинителния акт. Съдът не може
сам да дефинира и определя рамките на обвинението, като в мотивите си да
11
запълва обема на обвинението по свое усмотрение с нови конкретни факти и
конструкции, надхвърлящи фактическите предели на обвинението. С оглед на
това се касае за съществено процесуално нарушение, ограничаващо и
накърняващо правото на защита на подсъдимия по фактите.
Следва да се отбележи също, че в обвинителния акт незнанието и
немарливото изпълнение на медицинската дейност от страна на подсъдимия
са формулирани в условията на алтернативност, което безспорно сочи на една
неопределеност на обвинението относно съществен обективен елемент от
състава на професионалната непредпазливост. Като и тази неопределеност на
практика е била преодоляна от първостепенния съд по един процесуално
недопустим начин, а именно – чрез приемане на кумулативното им наличие и
признаването вината на подсъдимия и за двете проявни форми на
неправомерно упражняване на лекарската дейност. В резултат на това
окръжният съд е излязъл извън правните рамки на повдигнатото на
подсъдимия обвинение. Като и по този начин е нарушил правото на защита на
подсъдимия, доколкото при повдигнато обвинение в условията на
алтернативност относно обсъжданите обективни елементи от състава на
престъплението по чл. 123 от НК, първият съд е осъдил подсъдимия при
кумулативна даденост на тези съставомерни признаци. Общоизвестно е обаче,
че едновременното осъществяване /кумулативното наличие/ на тези признаци
значително завишава степента на обществената опасност на деянието в
сравнение с осъществяването само на единият от тези признаци.
Освен това, според въззивния съд, в обвинителния акт не са намерили
ясно, точно и категорично описание обстоятелствата относно: - обема и вида
медицински действия и мероприятия, които е следвало да бъдат извършени
от подсъдимия съобразно предписанията и правилата, регламентиращи
успешното и безопасно упражняване на лекарската професия, респективно
съобразно добрите медицински практики, за да бъде предотвратен леталния
изход; - съответно кои от тях са били осъществени и кои не; - дали
пропуснатите или пък извършените несвоевременно, не в дължимия обем или
неправилно, неточно и лошо извършените медицински действия са в
причинна връзка с настъпилата смърт на пострадалия; - както и кои точно
неправилно, неадекватно и несвоевременно извършени действия/бездействия
на подсъдимия се намират в каузална /причинно-следствена/ връзка с
12
настъпилата смърт на пострадалия. В този ред на мисли следва да се
акцентира и на факта, че в обвинителния акт липсва надлежно, камо ли
подробно и ясно формулирано, описание на задълженията, които
подсъдимият в качеството си на *** в процесното спешно отделение е имал и
които той не е съблюдавал при прегледа на пострадалия. Всички тези
обстоятелства са от съществено значение за извършване на преценка дали е
осъществен състав на престъпление по чл. 123 от НК, за каквото именно е
било повдигнато обвинение на подсъдимия. Но в случая вместо да даде ясно
и точно описание на фактите, касаещи гореизброените обстоятелства, което
/описание/ да е основано на собствена оценка на събраните на ДП
доказателствени материали, при изготвянето на обвинителния акт прокурорът
се е задоволил да възпроизведе и да цитира части от съдържанието на
заключението на тройната СМЕ, респективно експертните изводи по
отделните точки от заключението. В резултат на това експертните изводи на
въпросната тройна СМЕ са инкорпорирани напълно „механично“, без
изрично да е посочено какви и кои факти са приети за безспорно установени,
респективно за неустановени въз основа на тези експертизи. Вследствие на
всичко това /безразборното, хаотично и безоценъчно цитиране на изводите от
експертното заключение/ се е създала и една неяснота относно авторството на
обективираните в прокурорския акт изводи, а именно – остава неясно дали
това са изводите на вещите лица или са изводите на самия прокурор /стр. 2 и
3 от обвинителния акт/. На фона на тази незадоволителна процесуална
дейност на прокурора по изготвянето на обвинителния акт в крайна сметка
остават неясни обстоятелствата кои неправилни, неадекватни и/или
несвоевременно извършени действия/бездействия на подсъдимия са довели
до настъпването на смъртта на пострадалия и какъв точно е техният каузален
принос за леталния изход. В тази връзка и предвид отразената в обвинителния
акт констатация, че в случая „….изхождайки от бързото развитие на
заболяването на конкретния пациент, смъртния изход е бил по-вероятен, даже
и да беше хоспитализиран в УМБАЛ „Р.Ангелова“ в гр. ***“ въззивният съд
намира, че на практика липсва ясно заявена и изразена недвусмислена
позиция /твърдение/ на прокурора дали именно подсъдимият /посредством
конкретни свои действия, респективно бездействия/ се явява прекият
причинител на съставомерните последици - смъртта на А. Г..
13
Известно е, че нормата на чл. 123, ал. 1 от НК е бланкетна, поради което
се изисква нейното съдържание да бъде запълнено /попълнено/ с конкретни
правила и норми от съответен нормативен или поднормативен /ненормативен/
акт, които регламентират дейността, представляваща източник на повишена
опасност; които конкретизират дължимото поведение на дееца и за които се
претендира да са нарушени от него /дееца/. Следователно, за да е налице
престъпление по този текст от НК е необходимо да се установи, че е
нарушено определено правило или норма и че това нарушение е в причинна
връзка с настъпилия противоправен резултат. Когато деянието е извършено
при упражняване на лекарска професия, бланкетната норма на чл. 123 ал.1 от
НК може да бъде запълнена и с правила за добра медицинска практика, дори
те да не са били утвърдени в писмен вид, доколкото нормативен е актът
/Закон за здравето/, който предвижда задължението за тяхното спазване. В
конкретния случай обвинението срещу подсъдимия К. е, че като ***
ординатор в СПО е пренебрегнал добрите медицински практики, като не е
назначил допълнителни изследвания за причините за високото кръвно
налягане и пренебрегнал оплакването на пациента за болка зад гръдната кост,
с което е нарушил чл.81,ал.2,т.1 от Закона за здравето - „Правото на достъпна
медицинска помощ при прилагане на следните принципи:1. Своевременност,
достатъчност и качество на медицинската помощ, както и Наредба №12/15 на
Министъра на здравеопазването за утвърждаване на медицински стандарт
„Спешна медицина". Т.е., освен за нарушаване на нормите на чл.81,ал.2,т.1 от
Закона за здравето и на Наредба № 12/15 на Министъра на здравеопазването
за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина" в случая на
подсъдимия е повдигнато обвинение и за пренебрегване на добрите
медицински практики. Същевременно обаче в обвинителния акт не е
посочено кои всъщност са и в какво се изразяват добрите медицински
практики, които в конкретния казус са били пренебрегнати от подсъдимия
при прегледа и предписаното лечение на пострадалия, като с оглед на това не
става ясно с кои конкретни добри медицински практики не се е съобразил
подсъдимия. Единствено е посочено чрез кое свое поведение подсъдимият е
пренебрегнал добрите медицински практики, а именно – чрез проявено от
него бездействие, като не е назначил допълнителни изследвания за причините
за високото кръвно налягане и като е пренебрегнал оплакването на пациента
за болка зад гръдната кост. При тази формулировка на обвинението остава
14
обаче неясна волята на прокурора относно въпроса какво точно предвиждат
добрите медицински практики в случай като процесния и при описаната
симптоматика на пациента А. Г.. Само при точна и ясна формулировка на
съдържанието на приложимите към пациента добри медицински практики би
могла да се извърши и преценка дали твърдените действия/бездействия на
подсъдимия във връзка с оказването на медицинска помощ на пострадалия са
били в унисон с медицинските стандарти и са отговаряли на добрите
медицински практики за предотвратяване настъпването на леталния изход.
Като яснотата на съдържанието на приложимите към настоящия случай добри
медицински практики би гарантирало реализирането в пълен обем на правото
на защита на подсъдимия по фактите, обосноваващи обвинението спрямо
него.
Както бе вече споменато, в случая на подсъдимия е повдигнато
обвинение и за нарушаване /несъобразяване/ на Наредба № 12/15 на
Министъра на здравеопазването за утвърждаване на медицински стандарт
„Спешна медицина". При формулирането на това обвинение в прокурорския
акт не е било посочено обаче кое конкретно правило /респ. правила/ от този
подзаконов нормативен акт са били нарушени от подсъдимия. При
престъплението по чл. 123 от НК дължимото поведение на дееца и
съдържанието на признаците на престъпния състав следва да бъдат
конкретизирани от правила и норми от съответен нормативен или
поднормативен /ненормативен/ акт, като в тях именно следва да се търсят и
конкретните задължения на дееца, чието нарушение е в причинна връзка с
настъпилите вредни последици. Т.е., не е достатъчно да бъде
индивидуализиран само нормативният или ненормативен акт. Необходимо е
да бъде посочено, че е нарушено определено /конкретно/ правило или норма
от съответен нормативен или ненормативен акт (правилник, наредба,
инструкция, заповед, технологически правила, паспорти на машини) и че това
нарушение е в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат /в този
смисъл е т.6 от ППВС № 2/79 г./. С оглед на това в случая прокурорът е
следвало да уточни кое конкретно правило от въпросния нормативен акт,
вменяващо задължение за подсъдимия, същият е бил длъжен да спазва в
качеството му на дежурен в спешното отделение *** и съответно е било
нарушено от него при прегледа на пациента. Но като не е сторил това
15
прокурорът е ограничил правото на защита на подсъдимия, тъй като го е
лишил от възможността да научи и да разбере едно от важните основания за
ангажирането на отговорността му по чл. 123 НК за нарушението на
въпросната наредба (виж ППВС № 2/1979, т. 6, която предвижда, че по всяко
конкретно дело следва да се установи, че е нарушено определено правило или
норма от съответен нормативен или ненормативен акт и че това нарушение е
в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат). Но доколкото е
процесуално недопустимо /с оглед правото на защита/ деецът да научава едва
с присъдата или с последващите инстанционни съдебни актове кое конкретно
правило от въпросния нормативен акт е нарушил, то е очевидно, че тази
непълнота не е могла да бъде запълнена с присъдата на окръжния съд, като не
е възможно да бъде отстранена и с решението на въззивния съд. Още повече,
че в обвинителния акт липсва описание на конкретни факти относно
задълженията, които подсъдимият в качеството си на *** в процесното
отделение е имал съобразно въпросната наредба и които той не е съблюдавал
при прегледа на пострадалия. Т.е., в случая не са посочени и точно
определени факти, обосноваващи нарушение на конкретна разпоредба от
инкриминираната наредба.
Отделно от гореизложеното въззивният съд констатира и пороци в
мотивите на проверяваната присъда, касаещи тяхното съдържание. Така
например липсват каквито и да са съображения относно вината като
субективен елемент на приетото за извършено от подсъдимия престъпление
по чл. 123 ал.1 от НК. Единствено на стр. 5 от мотивите лаконично са
изложени съждения за принципните положения относно съставомерните
елементи на престъплението по чл. 123 от НК, като за вината е посочено, че
се касае за убийство по професионална непредпазливост, при което
непредпазливата форма на вината е по отношение само на смъртта на
пострадалия. На практика в мотивите не се съдържат никакви доводи относно
вината на подсъдимия при извършването на деянието, като в частност не са
изложени никакви съображения въз основа на какви конкретни факти тя
/вината/ е била изведена, респективно на кои факти е била обоснована и
посредством какви факти е намерила своето проявление. А това от своя
страна реално води до изначална /пълна/ липса на мотиви относно вината като
субективен елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 123 от
16
НК, в извършването на което подсъдимият е бил признат за виновен. А
относно обективните елементи от състава на това престъпление аргументите
на окръжния съд са твърде лаконични и декларативни, като това на практика
граничи с липса на мотиви. Освен това в мотивите на проверяваната присъда
се съдържа и дословен препис на обвинителния акт ведно с наличната
пунктоация в частта му относно изброяването на доказателствените
източници, които се явяват в подкрепа на обвинението и го доказват.
Буквалният препис дори на части от обвинителния акт е недопустимо и
нетърпимо от процесуалния закон, тъй като този подход поставя под сериозно
съмнение начина на формирането на личното вътрешно убеждение на
членовете на съдебния състав, постановил контролираната присъда, така,
както изисква законът в нормата на чл.14 ал.1 от НПК.
По изложените съображения АС-София намира в крайна сметка, че в
обвинителния акт е налице непълнота и неяснота на описаните факти относно
обективни елементи от състава на претендираното престъпление по чл. 123
ал.1 от НК, за което е било повдигнато обвинение на М. В. К.. А това от своя
страна мотивира решаващият извод на настоящия съд за опороченост на
обвинителния акт /поради констатираните по-горе непълноти и неясноти/ и че
тази опороченост обосновава съществено нарушение на процесуалните
правила, изразяващо се в ограничаване процесуалните права на подсъдимия и
в частност на правото му на защита в процеса.
Констатираното нарушение на процесуалното правило на чл. 246 НПК е
особено съществено, тъй като то опорочава обвинителния акт, който е
призван да постави началото на съдебната фаза на производството по делото
и по този начин да определи предмета на доказване по същото.
Непосочването в обстоятелствената част на обвинителния акт, а и изобщо в
обвинителния акт, на факти, обосноваващи елементите от състава на
престъплението, касаещи както самото изпълнително деяние, така и
причинната връзка между него и настъпилия вредоносен съставомерен
резултат, съставлява винаги основание за връщане на делото в неговата
предходна процесуална фаза (в този смисъл е ТР на ОСНК на ВКС № 2/2002
г., т. 4. 2).
Коментираните по-горе съществени пропуски, непълноти и неясноти в
17
обвинителния акт определят обвинението като фактически и юридически
неясно формулирано, а предметът на доказване – като неопределен.
Констатираното процесуално нарушение при изготвянето на
обвинителния акт е от категорията на съществените, защото то без съмнение
ограничава правото на защита на подсъдимия. Същото е отстранимо
единствено чрез изготвяне на нов обвинителен акт, съответстващ на
процесуалните изисквания за минималното му съдържание и за пределна
яснота относно визираните по-горе съставомерни обстоятелства.
Изложеното дотук обоснова извод за цялостна отмяна атакуваната
присъда и определя като безпредметно обсъждането на доводите във
въззивните жалби, които касаят съществото на спора. Поради допуснатите
процесуални нарушения и от прокурора при изготвянето на обвинителния
акт, и от първостепенния съд при постановяването на присъдата делото
следва да се върне за ново разглеждане, но не в досъдебната фаза, а на
първостепенния съд – от стадия на разпоредителното заседание по чл. 247б и
сл. от НПК. С измененията на НПК, в сила от 05.11.2017 г. (ДВ бр. 63/2017
г.), правомощията на въззивната инстанция по чл. 335, ал. 2 НПК изключват
възможността за връщане на делото на прокурора дори, когато нарушението е
допуснато в досъдебното производство, както е в настоящия случай.
Овластен да стори това е единствено първостепенният съд в рамките на
разпоредителното заседание. Въпреки това обаче и при настоящата актуална
редакция на НПК въззивната инстанция също е длъжна да следи служебно за
допуснати нарушения по чл. 348, ал. 3 НПК и ако констатира такива да върне
делото на първата инстанция в случай, че нарушенията са отстраними. В
разглеждания казус, с оглед изложеното по-горе, се налага извод за допуснати
съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т.2
пр.1 от НПК, които са отстраними при ново разглеждане на делото, но не
могат да бъдат отстранени в рамките на въззивната проверка. Правото на
подсъдимото лице /подсъдимия/ да е запознато с фактическите и
юридическите рамки на обвинението, принципно гарантиращо процесуалното
му право да организира защитата си срещу него, е било ограничено и
нарушено при изготвянето на обвинителния акт, като това ведно с липсата на
мотиви на атакуваната присъда е основание за нейната отмяна и за връщане
на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от стадия на
18
разпоредителното заседание.
Неоснователно е обаче искането на защитника делото да бъде да върнато
за ново разглеждане от първата съдебна инстанция на окръжен съд от друг
съдебен район, т.е. на друг, еднакъв по степен съд. Това искане е основано на
твърдения за налични опасения на защитата и на подсъдимия, че решаването
на настоящия случай от ОС - гр. Перник ще бъде обективно, както и на
твърдения за наличието на съмнение в цялостната безпристрастност на
Окръжен съд – Перник. При упражняване на правомощията си по чл. 334 т.1
от НПК след отмяна на присъдата въззивният съд може да върне делото за
ново разглеждане единствено и само на първоинстанционния съд, който е
разгледал делото, но не и на друг, равен на него по степен съд. На първо
място, това следва от разпоредбата на чл. 42 от НПК, предвиждаща, че по
въпроса за подсъдността следва и може да се произнесе единствено съдът, на
който делото е местно/родово подсъдно, но не и въззивният нему съд /в този
смисъл е определение № 61 от 11.04.2013 Г. по Н. Д. № 626/2013 г., Н. К., ІІІ
Н. О. на ВКС/ . На второ място, това следва и от разпоредбата на чл. 43 от
НПК, регламентираща, че единствено ВКС е компетентен да реши делото да
се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, когато са налице визираните в
тази разпоредба основания. И на трето място, това следва и от самата
формулировка на разпоредбата на чл. 334 т.1 от НПК, която предвижда
връщане на делото за ново разглеждане не на съд, който по принцип може да
бъде първоинстанционен при разглеждане на конкретното дело, а на
първоинстанционния съд, който вече е разгледал делото като първа
инстанция. В случая членуването на прилагателното „първоинстанционен“
придава именно такъв смисъл, пояснявайки, че иде реч за същия
първоинстанционен съд, който вече е разгледал делото.
Настоящият въззивен състав държи да отбележи, че на този етап от
производството не намира основания за признаването на подсъдимия за
невиновен и оправдаването му по инкриминираното обвинение, което
/оправдаването му/ на практика би било най-силното и единствено основание,
игнориращо и саниращо допуснатите нарушения на процесуалните правила.
Тогава, когато са налице основания за пълното оправдаване на едно лице по
възведеното му обвинение, допуснатите процесуални нарушения, дори и да са
от категорията на абсолютните съществени /каквито са констатираните по
19
настоящето дело/, не могат да доведат до нарушаване на неговите права, тъй
като в най-пълна степен тези негови права са гарантирани и защитени чрез
постановяването на оправдателна присъда. Без да навлиза в дълбочина по
съществото на делото и съобразявайки констатираните в обвинителния акт
непълноти и неясноти относно релевантните на обвинението факти,
въззивният съд счита, че на този етап събраните по делото гласни и писмени
доказателства в кореспонденция със заключението на приетата съдебно-
медицинска експертиза, обсъдени поотделно и в тяхната логическа връзка и
съвкупност, не обосноват основание за постановяване на оправдателна
присъда по отношение на подсъдимия К..
Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция и по аргумент за
противното от разпоредбата на чл. 189 ал.3 от НПК неоснователна се явява
претенцията на повереника адвокат Д. П. за присъждане на сторените в хода
на въззивното производство разноски от страна на представляваните от него
частни обвинители.
По така изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1 вр. чл. 335,
ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т.2 пр.1 от НПК Апелативен съд - София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 4 от 30.01.2020 г., постановена по НОХД № 47/2019 г.
по описа на Окръжен съд – Перник.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Окръжен
съд – Перник от стадия на разпоредителното заседание /чл. 247б и сл. от
НПК/.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20
21