О П Р ЕД Е Л Е Н И Е
№…
гр.Козлодуй, 28.01.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в закрито
заседание на 28 януари 2019 година, в състав:
Районен
съдия: Адриана Добрева
като разгледа докладваното от съдията Адриана
Добрева гражданско дело № 59 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Съдебното производство е по реда на чл.395 и сл. от ГПК за
допускане на обезпечение във висящ процес.
Съдът е сезиран с искова
молба на К.Е.М., ЕГН ********** с адрес ***, с която е предявил против А.
Махсудова М., ЕГН ********** с адрес ***, обективно съединени искове по чл.59,
ал.9 вр. чл. 127, ал. 2 от СК, вр. чл. 143, ал. 2 от СК, чл. 149 от СК, за изменение
на мерките относно упражняване на родителските права, определени с влязло в
сила съдебно решение по отношение малолетните Екрем Красимиров Е., ЕГН **********
и Крис Красимиров Е., ЕГН **********, за определяне на нов режим на лични отношения
между майката и малолетните ни деца, за заплащане на издръжка от майката за
двете деца, включително за минало време.
В молбата е направено
искане за произнасяне в производство по привременни мерки, а също и искане за допускане
обезпечение на претенцията чрез спиране на изпълнението по предаване на децата
в полза на майката по влязлото в сила решение на Районен съд – Разград, с което
родителските права по отношение на малолетните деца Екрем и Крис са
предоставени за упражняване на майката, по което е пристъпено към изпълнение по
изпълнително дело № 329/2018г. по описа
на СИС при РС-Козлодуй.
Настоящото производство е за произнасяне по молбата за
спиране изпълнението по предаване на децата по реда на обезпечителното производство
в гражданския процес - чл.389 и сл. от ГПК.
По арг. на чл. 395, ал.
1 от ГПК на ответната страна не се връчва препис от молбата.
Козлодуйският районен съд, втори състав като разгледа
молбата за допускане на обезпечение и приложените писмени доказателства намира,
че не са налице предпоставките на чл. 391 от ГПК
за допускане на исканото обезпечение, предвид следното:
Спорещите страни К.Е.М.,
ЕГН ********** и А. Махсудова М., ЕГН ********** са бивши съпрузи и от брака си
имат две деца - Екрем Красимиров Е., ЕГН: ********** роден на *** г., който е
на 9 години и 4 месеца и Крис Красимиров Е., ЕГН: **********, роден на *** г.,
който е на 11 години.
С влязло в сила решение
№ 130/19.05.2017 г. по гр. дело № 498/2017 г. по описа на PC - Разград
гражданският брак между страните е прекратен поради дълбоко и непоколебимо
разстройство по вина и на двамата съпрузи, като упражняването на родителските
права относно малолетните деца Екрем и Крис са предоставени на майката и е определен
режим на лични отношения между бащата и децата. С решение № 95/03.11.2017г. по
въззивно гр. дело № 193/2017г. по описа на ОС-Разград е потвърдено решението на
РС-Разград като е изменено по отношение режима на лични отношения на бащата с
двете деца, като той е разширен. Това въззивно решение не е допуснато до касационно
обжалване с определение № 721 от 02.11.2018г. по гр.д. № 433/2018г. на ВКС. Така съдебното решение в частта за режима
на родителски права по отношение двете деца на страните е влязло в закона сила
на 1.11.2018г.
На 18.01.2019г., само
след два месеца след окончателното произнасяне на съда по спора за режима на
упражняване на родителските права, бащата е подал молба за изменение на този
режим, като иска той да упражнява родителските права, а не майката както е
определил съда. Твърди, че е налице промяна в обстоятелствата – виж. уточнение
с допълнителна молба вх. №352 от 25.01.2019г., изразяващо се в невъзможност да се изпълните съдебното решение, поради
отказ на двете деца да отидат да живеят при майката в с.Кривия, обл.Русе. и поради влошеното
психично състояние на децата от нежеланието да отидат при майката предвид
предстоящото насрочено принудително изпълнение на 05.02.2019г., а
също и предвид възрастта на децата и факта, че едното дете вече е
навършило 11 година и следва да бъде изслушано от съда, докато при предишното
разглеждане на спора от РС-Разград, съответно ОС-Разград то не е било
изслушано, тъй като не е било навършило 10 години.
От приложените към
исковата молба писмени доказателства и от служебно изисканото изпълнително дело
№ 329/2018г. на СИС при РС-Козлодуй се установява по безспорен начин
твърдението в исковата молба на ищеца, че въз основа на издаден на 14.11.2018г.
изпълнителен лист по влязло в сила гражданско дело № 498/2017г. по описа на PC
– Разград е образувано изпълнително дело № 329/2018г. по описа на СИС при
РС-Козлодуй за предаване на децата от бащата а майката, която следва да
упражнява родителските права. На 14.12.2018г. не е осъществено доброволното
предаване на децата от бащата на майката
предвид нежеланието им и е насрочено принудителното предаване за 05.022019г.,
като ДСИ е предприел и действия съгласно специалната разпоредба на чл.528 ГПК.
Молбата за обезпечение е допустима. Правото да се поиска
обезпечение по предявен иск е надлежно упражнено. Съгласно чл.389, ал.1 от ГПК, във всяко положение на
делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът
може да поиска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на
иска. Предявеният иск намира правното си основание в чл.59,ал. 9 от СК във вр. с чл.127, ал.2 от СК.
Обезпечението цели
защитата на спорното материално право докато трае висящността на процеса и
предпоставя вероятна основателност на иска. Съгласно разпоредбата на чл.391,
ал.І от ГПК, обезпечение на иска се
допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението, и то ако искът е подкрепен с писмени
доказателства, или ако бъде представена гаранция в определения от съда размер. Т.е., обезпечение на иска се допуска при
наличието на няколко предпоставки, поставени в отношение на кумулативност
помежду им, а именно: наличие на допустим и вероятно основателен иск, при който
без допускането на поисканото обезпечение за ищеца ще бъде невъзможно или ще се
затрудни осъществяването на правата по решението, и то ако искът е подкрепен с
относими писмени доказателства, или ако бъде представена гаранция в определен
от съда размер. Освен това, по силата на разпоредбата на чл.395, ал.1 от ГПК в
молбата за обезпечение се посочва обезпечителната мярка, която следва да е
подходяща.
Така на първо място настоящия състав приема, че така предявеният
иск за изменение режима на родителски права е процесуално допустим.
На второ място съда приема, че така предявеният иск не е вероятно основателен.
Вероятната основателност
на предявен иск означава, че към исковата молба трябва да са представени достатъчно убедителни писмени доказателства, от които може да се
направи извода, че претендираното с иска право “вероятно съществува”. Такива
писмени доказателства няма. Нещо повече, основните доказателствени искания на
ищеца, включително и твърдението на ищеца за поведението на децата са свързани
основно със събирането на гласни доказателства и изслушване на детето. Характерът и естеството на заявената
исковата претенция не предполага доказването й основно с писмени доказателства,
поради което вероятната основателност на претенцията към настоящия момент не е
налице. Освен това отчитането интересите на децата е направено от районния
съд, от въззивния съд и от ВКС през призмата на дефицит на възпитателски
качества на бащата, който се отразява на емоционалното развитие на децата.
Негативното отношение и поведение на бащата спрямо майката, системното
възпрепятстване на контактите й с децата, манипулирането и настройването на
двете момчета срещу нея, изграждането на образ на майка, която не се интересува
от тях и безотговорно и безпричинно ги е изоставила, според съдилищата са
довели до развитие на синдром на родителско отчуждение в умерена степен. При
децата са констатирани чувства на непълноценност и самотност, на зависимост,
лоялност и желание да се харесат на оттлеждащия ги родител, каквито чувства и
поведение са характерни за емоционално неудовлетворените деца. Пренесеното от
бащата върху децата отрицателно мнение и отношение към майката, например за
което са използваните от децата нетипични за възрастта им изрази, с които я
охарактеризират, са преценени като проявление на синдрома за родителско
отчуждение и като показател за недостиг на възпитателски качества на бащата и
близкото му обкръжение. Така и в
изпълнителното производство съда счита, че нежеланието на децата да отидат при
майката е в резултата на продължаващото поведение на бащата подробно обсъдено
от съда и съобразено напълно при вземане на решението майката да упражнява
родителските права, поради което бащата не би могъл да извлича и се позовава на
обезпечителна нужда с твърдението, че децата не желаят да отидат при майката. Принудително отнемане е крайна мярка и тя основно зависи от
поведението от родителя, който по закон и съгласно постановеното съдебно
решение е длъжен доброволно да предаде детето на родителя, на когото съдът е
възложил упражняването на родителските права. За да се пристъпи към
принудително изпълнение по предаването на децата явно бащата е този, който
доброволно отказва да предаде децата на майката, на която със съдебния акт,
ползващ се със сила на присъдено нещо и задължителен за страните по спора, е
възложено упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца.
Нещо повече, според съда формално, от процесуална гледна точка искането на
бащата за изменение на родителските права още преди децата да се предадени на
майката е допустимо, но то следва да се
разглежда и в контекста на поведението му да осуети предприетото принудително
изпълнение чрез използване на този процесуален механизъм. Така съда счита, че
в случая освен, че липсват убедителни писмени доказателства по смисъла на
чл.391, ал.1 т.1 от ГПК, които да правят заявената искова претенция вероятно
основателна, предвид и заявеното в исковата молба досежно фактите и
обстоятелствата, на които се основава претенцията за настъпила промяна на обстоятелствата при които първоначално е
било определено кой от двамата родители ще упражнява родителските права, не е налице и обезпечителна нужда по смисъла на чл.391 от ГПК при положение, че
в случай на постановено в полза на бащата-ищец позитивно решение по заявената
претенция иск по чл.59, ал.9 във връзка с чл.127, ал.2 от СК, изпълнението
му по никакъв начин няма да бъде затруднено или права по него няма да могат да
бъдат въобще реализирани. Още повече, че в молбата му с която е
поискано допускане на обезпечението такива доводи въобще не са въведени от
негова страна. Тъй като се касае за
искане за спиране на изпълнение за предаване на дете като обезпечителна мярка,
в ГПК е предвиден специален ред за неговото реализиране предвиден в чл.528,
ал.1- ал.5 ГПК, като процедурата в максимална степен охранява и гарантира
правата и интересите на децата и в този смисъл
твърденията на ищеца в молбата по чл.389 от ГПК за накърняване правата и
интересите на децата са неоснователни и не намират опора в закона.
В този смисъл съда
намира, че не е налице основание за допускане на исканото от ищеца обезпечение.
Водим от горното, Козлодуйски районен съд, втори състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като
неоснователна и недоказана молбата за допускане на обезпечение на иска по
чл.59, ал.9 вр. чл.127, ал.2 СК за изменение режима на упражняване на
родителски права по отношение малолетните деца Екрем и Крис на бащата К.Е.М.,
ЕГН ********** с адрес *** против майката А. Махсудова М., ЕГН ********** с
адрес ***, чрез спиране изпълнението по предаване на децата Екрем и Крис по
изпълнително дело № 329/2018г. по описа на СИС при Районен съд-Козлодуй.
Определението подлежи на
обжалване от ищеца пред Окръжен съд - Враца с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването на препис.
Районен съдия: