ПРОТОКОЛ
№ 73
гр. Пловдив, 17.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Георги В. Чамбов
Величка П. Белева
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Тодор Стефанов Деянов (АП - Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева
Въззивно частно наказателно дело № 20225000600073 по описа за
2022 година.
На именното повикване в 10:35 часа се явиха:
Обвиняемият Б. В. М. се явява лично и с адв.Ю. С. с пълномощно по
делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ М.: Да се гледа делото.
Съдът след съвещание намира, че са налице основанията за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се същото от съдията-докладчик с прочитане частната
жалба на адв. Ю. С. – защитник на обвиняемия Б.М. срещу определението от
10.02.2022 г. по ЧНД № 87/2022 г. по описа на Х. окръжен съд, с което спрямо
обвиняемия М. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Съдебният акт се атакува като неправилен и незаконосъобразен. Иска се
1
отмяната му и определяне на по-лека мярка за неотклонение по отношение на
обвиняемия М. или невземане на такава.
РАЗЯСНИХА се на страните правата по чл.274 и чл.275 НПК
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи. Нямам искания по доказателствата.
АДВ. С.: Поддържам жалбата. Нямаме искания за отводи. Нямаме
искания по доказателствата.
ОБВИНЯЕМИЯТ М.: Нямам отводи. Нямам искания по
доказателствата.
С оглед изявленията на страните, съдът намира, че делото е изяснено
от фактическа страна и следва да се даде ход по същество, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, жалбата е процесуално допустима,
но по същество считам, че е неоснователна. Споделям мотивите, изложени от
Окръжен съд - Х., че е налице както обосновано предположение за
извършване на престъпление, което се явява тежко по смисъла на закона, за
което е привлечен обвиняемият М. и неговият съучастник Д. А., така и
считам, че е налице реална опасност обвиняемият М. както да се укрие, така и
да извърши друго престъпление. Доводи в тази насока могат да се почерпят и
от характеристичната справка на обвиняемия М.. Тежестта на обвинението, за
което е предвидено сериозно наказание, също само по себе си се явява
предпоставка за укриване и считам, че жалбата следва да бъде оставена без
уважение и да бъде потвърдено определението на първоинстанционния съд.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, аз ще моля да уважите жалбата
срещу определението на Окръжен съд - Х. да отмените това и да оставите
подзащитния ми Б.М. без мярка за неотклонение или алтернативно на това ни
искане да определите мярка за неотклонение, различна от „Задържане под
стража“, като считам, че най-тежката мярка за неотклонение не се явява най-
адекватна и правилна към настоящия момент за това наказателно
производство. Какво имам предвид?
На първо място, аз считам за неправилно становището на Окръжен съд -
Х. по отношение на това, че за подзащитния ми Б.М. са налични достатъчно
доказателства в кориците на делото, за да може да се изведе наличие на
2
обосновано предположение за авторството на деянието. Доста накратко в
определението си Окръжен съд – Х. сочи на база какви доказателства извлича
наличие на обосновано предположение, а тези неща, на които се обляга
първоинстанционният съд, са разпити на полицейски служители, митнически
служители (цитирам от протокола): „протоколите за извършени процесуално-
следствени действия за претърсване и изземване, фотоалбуми и приложените
към тях полеви тестове по делото. Всичките тези доказателства, които
първоинстанционният съд сочи, не свързват по никакъв начин подзащитният
ми с обвинението, за което е обвинен. Тези данни – протоколите за
претърсване и изземване, разпитите на митническите служители могат да се
ползват във връзка с обвинението на другия обвиняем – Д. А., но не се доказа
от тях съпричастност на подзащитния ми. Аз не знам как съдът извежда от
разпита на митническите служители данни за това, че подзащитният ми е
извършил престъплението, не знам от полевите тестове как се извеждат данни
за авторство на деянието, но считам за абсолютно неправилно това възприето
становище на първоинстанционния съд.
От друга страна, за да се вземе мярка за неотклонение, в процедурата по
чл. 64 НПК пред първоинстанционния съд бяха и двамата обвиняеми.
Очевидно защитата на Д. А., както и той лично, не са пожелали да обжалват и
са се съгласили с определението на първоинстанционния съд, но в тази връзка
искам да обърна внимание, че когато се взема мярка за неотклонение и когато
в залата присъстват двама обвиняеми, то съдът е редно за всеки поотделно да
обсъди какви са доказателствата и на база на какви събрани данни и
доказателства приема от една страна, че е налице обосновано предположение
за авторство на деянието, а от друга, че са налице данни да се укрие и да
извърши престъпление. Няма в първоинстанционния съдебен акт никакво
конкретно посочване за единия обвиняем и за другия обвиняем, по-конкретно
за подзащитния ми М. няма никаква конкретика точно от кои доказателства
се извежда авторството на деянието, за което е ангажирана наказателната му
отговорност. Подробно сме посочили пред първоинстанционния съд
становището и сме коментирали събраните доказателства във връзка с това,
че не може един човек, който се е намирал през последната цяла седмица,
която предхожда осъщественото престъпление - трафик на наркотични
вещества през границата, да се свързва по какъвто и да е начин точно с това,
че е помогнал и улеснил извършването на трафика.
3
Не се сочи нито от прокуратурата към момента, нито от
първоинстанционния съд по какъв начин Б.М. е спомогнал за
осъществяването на трафик, по какъв начин е осъществил състава на това
престъпление, с какви негови действия. Няма никакви доказателства,
уважаеми апелативни съдии. Възразил съм и съм посочил пред
първоинстанционния съд защо не следва да се кредитират показанията на
полицейските служители, разпитани по делото. Считам, че показанията на
тези полицейски служители не кореспондират с другите данни по делото.
Цитират какво им е заявил обвиняемият Д. А., без да има каквото и да е
доказателство, което да подкрепя, че другият обвиняем действително е
споделил с тях такава информация, че подзащитният ми е лицето, което е
трябвало да получи сака с кашкавал, както твърди другият обвиняем – А.; за
това, че е трябвало да получи конкретна сума пари, напротив. Тези техни
показания се опровергават и от първоначално дадените сведения от
обвиняемия А. и впоследствие от дадените от него кратки пред Окръжен съд
- Х., където единствено само твърди, че е носил маслини, кашкавал, дрехи за
Б.. Нещо повече, единият полицейски служител твърди, че този - другият
обвиняем, е споделил с него, че този сак е предназначен за Република Г..
Въобще не е споменал, че трябва да го даде на някой в Б..
За да не Ви отегчавам, накратко само ще вмъкна пак нещата, които има
по делото. Подзащитният ми безспорно липсват данни по делото
прокуратурата да опровергава с каквото и да е твърдението му, че майка му и
баба му, и дядо му са болни от ***. Ние продължаваме да твърдим, че тези
неща могат да бъдат проверени. Опитах се да събера допълнителна
информация за това, че са сложени под карантина към момента, когато се
твърди, че той е извършил престъплението и защо точно е пребивавал в тези
хотели. От Р. не дават такива документи освен, че в тяхната система
фигурират като лица, които са поставени под карантина, на странични лица
документ специален, не се издава. Може служебно от съда или от
прокуратурата ако се изиска, да се изпрати отговор на едно такова искане, но
прокуратурата очевидно към настоящия момент – Окръжна прокуратура -Х.,
не желае да проверява твърденията на подзащитния ми и да види защо той е
бил там – дали във връзка с извършено престъпление или просто, защото е
нямало къде да пребивава, за да не се зарази от „**“. Относно самият факт, че
се е намирал на мястото, на кому беше необходимо, ако той е отишъл там да
4
вземе наркотични вещества или каквото и да е било или ако въобще е знаел
какво се съдържа в този сак, защо му е било необходимо да се регистрира в
хотела, да спи в този хотел и то дни, пак казвам, преди този наркотик да е
тръгнал дори от Т., той да се е намирал в тези хотели. Никаква житейска
логика и никакви доказателства няма, които да го свързват, че той е бил там,
за да чака да получи този наркотик. Ако това беше така, пак казвам, няколко
дни преди това е нощувал в един хотел до Б.. След това е нощувал в хотел
„С., който е на околовръстното шосе до Л..
Защо тогава лицето, което е пращало джи-пи-ес координати на шофьора
Д. А., не е изпратило директно там директно дж-пи-ес координат до хотел
„С., където подзащитният ми е трябвало да пренощува, ами първо е пращал
координати на северна тангента на околовръстното, после – в К., което е
точно на другия край на С., на 30-40 км по околовръстното, от където се е
намирал подзащитният ми.
Остава висящ и въпросът защо полицейските служители не оставиха
подзащитния ми да си извърши престъплението, че го обвиняват в това, че е
отишъл там за да получи наркотични вещества и по този начин да способства
за трафик. Аз пак твърдя, че липсва каквото и да е съставомерно действие от
страна на подзащитния ми М. за престъпление по чл. 242, ал. 4 НК, да не се
бъркам само, но въпреки това защо не оставиха, като са имали евентуално
намерения полицейските служители и са имали данни, че някой трябва да
вземе това наркотично вещество, защо не изчакаха до край да видят дали е
той, да видял дали след 5 минути дали някой друг човек ще дойде да ги
получи тези вещества, за да бяха задържали реално получателят на тези
наркотични вещества и дори и лицето, което и да е било то, да беше дошло
там да получи наркотични вещества, по какъв начин това лице, получавайки
тези наркотични вещества в Б., в С.- на 300 км от границата, ще има съзнание
и умисъл, че участва в престъпление – трафик. По никакъв начин, абсолютно
никакви доказателства няма в тази насока.- само предположенията на
полицейските служители, че М. се е намирал там на мястото, за да извърши
престъпление. Самият хотел представлява ТИР-паркинг. Преспиват в него
шофьори, има къде да се паркират ТИР-ове и къде да пренощуват и да ядат
международните шофьори. Няма как едно лице, което нощува в такъв хотел
да влезе, без да мине през локално платно, където са пред хотела. Единствено
5
присъствието му по неподходящо време на неподходящо място е довело до
това той да бъде задържан и да бъде ангажирана неговата наказателна
отговорност към настоящия момент за това престъпление.
Моля в тази връзка да отмените определението на Окръжен съд – Х. и
да приемете, че няма обосновано предположение за авторството на деянието.
Тепърва ще се събират доказателства да се види, евентуално, ако се съберат
такива, да се види за какво е било предназначено това наркотично вещество –
дали за Б., дали за Г., с кой е контактувал Д.А.. Няма данни двамата да са
влизали в контакт помежду си. Няма данни, който и да е друг човек да е
влизал в контакт с него, за да го изпрати там на мястото. Той си е бил там,
защото е регистриран. Няма житейска логика да се регистрира в хотела, за да
отиде да получи наркотично вещество. Не му е необходимо такова нещо -
самият факт, ако го е пратил някой там на място, не му е необходимо такова
нещо. Всичките тези данни сочат, за човек, който не е съпричастен към
каквото и да престъпление, още повече към трафик на наркотични вещества.
Аз ще моля да не приемате и днес заявеното от прокуратурата
становище, че от характеристичните данни за подзащитния ми се сочи, че е
лице с висока степен на обществена опасност и трябва да остане задържан
под стража. Мотивите на окръжния съд се облягат на една характеристична
справка от второ районно полицейско управление, към което се води адресът,
където живее подзащитният ми, в квартал „Н.“. В тази характеристична
справка няма никакви отрицателни данни за него, за да може да се приеме, че
той е лице с висока степен на обществена опасност. Напротив, липсата на
сигнали за него, липсата на уведомяване на полицията, би следвало да се
възприеме като положителна характеристична данна и положителна черта от
страна на този човек. Ще моля да не кредитирате представената справка от
Министерство на правосъдието пред първоинстанционния съд от Окръжна
прокуратура -Х. за това, че подзащитният ми е бил *** в И. и оттам да се
черпи информация, че той вече е осъждан и че има опасност на тази база да
извърши престъпление. Няма данни в тази справка, че той е осъждан. На
всички ни е известно какво представлява справката за съдимост – пише по кое
дело, каква е присъдата, кога е влязла в сила тази присъда. Тук няма
абсолютно нищо такова и твърденията на подзащитния ми, че не е *** в И., са
действително истина, правилни и от тази справка единствено може да се
черпи информация дали някога на едно лице му е повдигнато обвинение или е
6
задържано в друга държава, но не и какъв е крайният съдебен акт, ако се е
стигнало до съд – съдебен акт или какво се е случило с това производство.
Чуждата държава е длъжна да уведоми Външно министерство или
Министерство на правосъдието за това, че едно лице е задържано и му е
повдигнато обвинение, но пак казвам, не е осъден в И.. Няма никакви
отрицателни характеристични данни за него. Няма доказателства по делото,
които да е ангажирала прокуратурата, от които да може да се направи извод,
че може да се укрие или да извърши престъпление, ако е с мярка за
неотклонение, различна от „Задържане под стража“.
В тази връзка, уважаеми съдии, за да не ви губя времето да преповтарям
всичко, което сме казали пред първоинстанционния съд, запознавайки се и с
днес отразеното, да приемете, че не е налице обосновано предположение за
авторство на деянието по отношение на Б.М., че не е съпричастен и че няма
данни да е извършил каквото и да е престъпление, просто е задържан на
улицата близо до един камион. Според мен другият обвиняем – Д. А. към
настоящия момент продължава да заблуждава органите на досъдебното
производство, полицията в Х. и прокуратурата в Х. за това кой е трябвало да
получи тези наркотични вещества и доста умело му се е получило това нещо
да бъде приписано на подзащитния ми, като в един последващ момент няма
най-вероятно и да се търси друг извършител, друг съучастник, който да може
да понесе наказателна отговорност. Доста добре, бих казал, се е получило
това нещо на Д. А. за да прикрие с присъствието на подзащитния там на място
на ТИР-паркинга, пред хотела по-точно, да прикрие другите си съучастници
и да не се стигне по-нататък до разплитане на целия случай.
Може в тази връзка да отмените определението на Окръжен съд – Х. и
да постановите съдебен акт, с който да оставите подзащитния ми без мярка
за неотклонение. Ако прецените, че има данни за съпричастност, то ще моля
да определите мярка за неотклонение, различна от „Задържане под стража“,
тъй като не са налице кумулативно изискуемите предпоставки, предвидени в
закона, за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.
Това, че първоинстанционният съд приема, че делото е в начален етап,
прокуратурата имаше достатъчно време да събере доказателства, да разпита
свидетели. Аз не виждам какво допълнително биха могли да съберат по
отношение на подзащтния ми евентуално за да бъде подкрепено с някакви
7
допълнителни доказателства твърдението на прокуратурата, че той е
съпричастен към това наказателно производство. Моля в тази връзка за вашия
съдебен акт, благодаря Ви.
ОБВИНЯЕМИЯТ Б.М. (за лична защита): Абсолютно съм съгласен с
това, което каза моят защитник. Потвърждавам, че характеристиката ми е
добра.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВИНЯЕМИЯТ Б. В. М.: Относно мярката ми за неотклонение,
умолявам уважаемият съд да ме остави без мярка или с по-лека такава,
каквато решите.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.64, ал.7 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Ю.С., защитник на Б. В. М.,
обвиняем по досъдебно производство *** по описа на ***, срещу протоколно
определение № 70/10.02.2022г. на Окръжен съд гр.Х., постановено по ЧНД
№ 87/2022г. по описа на същия съд, с което е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража” спрямо обвиняемия.
В жалбата се излагат доводи, че не са налице кумулативните основания
за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо
обвиняемия М.. Прави се искане за отмяна на определението на
първоинстанционния съд и вземане на по-лека мярка за неотклонение спрямо
последния или неопределяне на такава.
В съдебно заседание защитникът на обвиняемия поддържа жалбата и
изложените в нея съображения.
Обвиняемият М. се присъединява към казаното от неговия защитник и
иска да му се наложи по-лека мярка за неотклонение.
Представителят на А. П. - П. изразява становище, че жалбата е
неоснователна, а атакуваният съдебен акт, като правилен и законосъобразен,
8
следва да се потвърди.
Съдът, след като анализира доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, изложеното в жалбата и заявеното от страните, намира за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си, Окръжен съд гр.Х. е приел, че в
случая са налице основанията, визирани в чл.63 от НПК, за вземане мярка за
неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемия М..
Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.
Правилно първоинстанционният съд е счел, че от събраните
доказателства по делото може да се направи обосновано предположение за
съпричастност на обвиняемия към деянието по чл.242, ал.4 вр. ал.2 вр. чл.20,
ал.3 и ал.4 от НК, с предмет 13,260 кг хероин, за което е привлечен към
наказателна отговорност. В подкрепа на този извод са събраните гласни,
писмени и веществени доказателства.
На следващо място, касае се за тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода от 15 до 20 години и глоба от 200 000 до 300 000 лв.
Като се вземат предвид обстоятелствата, при които е осъществена
вменената деятелност, нейният предмет, като вид наркотик, количество,
опаковка, цена, че се касае за съучастие, въззивният съд също намира, че
съществува реална опасност обвиняемият М. да извърши престъпление.
Налице е и такава да се укрие поради факта, че не пребивава на
постоянния си адрес.
Опасността от извършване на престъпление и укриване се презюмира на
основание чл.63, ал.2, т.3 от НПК, тъй като от доказателствата по делото не
се установява противното.
Доводите на защитата за чисто съдебно минало, добро семейство,
трайна обвързаност с него не водят до оборване на горните изводи.
С оглед фазата, на която се намира разследването, степента на
обществена опасност на деянието и дееца, настоящата инстанция намира, че
целите визирани в чл.57 от НПК ще се постигнат само с мярка за
9
неотклонение „задържане под стража”. Те не биха се постигнали с по-лека,
каквото е становището на защитника на обвиняемия М..
Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че
определението на Окръжен съд гр.Х. е законосъобразно и обосновано и като
такова следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без
уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 70/10.02.2022г. на
Окръжен съд гр.Х., постановено по ЧНД № 87/2022г. по описа на същия съд,
с което спрямо Б. В. М., ЕГН **********, обвиняем по досъдебно
производство *** по описа на ***, е взета мярка за неотклонение „задържане
под стража”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 11:06 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10